18. изпушената цигара в 3 през нощта с двама от най-близките ми приятели седнали по турски по средата на Патриарха - топло е, мирише на лято, няма жив човек освен нас и коли няма, а ние пушим и гледаме светлините и сме някъде извън времето
19. усещането да потъвам в най-зеленит очи на земята и срещата ми с тях онзи ден на махленската площадка - той със своето дете и аз с моето - пак седяхме, пак потъвахме и гледахме децата си, щастливо игреащи - хубаво ни беше
20. телефонния звън в работата, чуващите се писъци на моето дете и плачът на майка ми - едногодишното ми дете си беше изгорило жестоко ръчичката - пътят до нас беше най-дългото и ужасяващо нещо в живота ми
21. много водка с портокалов сок, китара и Guns и Pearl Jam на стадиона в Тетевен - величествено беше и една от най-прекрасните ми емоции
22. неизживяната ми любов, мъката и прозрението ми, че нея ще я има някъде в сърцето ми - там, скрита, докато съм жива.
23. Прозрението, че когато някой ти каже, че независимо от обстоятелствата и времето винаги ще те обича - той не е идиот , който се опитва да те разреве, а и тази мисъл топли, когато ти е много студено
24. всеки път, когато се върна от работа и сина ми тича, крещейки; "Майка ти, Майка ти се плибла" и танцува шамански танц на радостта
25. усещането да знаеш, че си бил първата истинска и чиста любов на някой и жестоко си го наранил
26. знаенето, че и други си наранил съзнателно или не
27. вятърът на Арапя и мирисът на есен, когато си тръгвам оттам
28. безбройните изпити менти пред караваната или на скалите с верни приятели
29. същата тази Арапя миналото лято и това как се събрахме хора, които не се бяхме събирали от 10 години - същите и не съвсем, безбройните разговори, усмивки и сълзи, когато тези хора си тръгнаха към далечните краища на света
30. мъжът ми прави палачинки - навън е много студено, прозорците са са изпотили, синът ми седи на масата, мляска от удоволствие и вика: "Още, искам ощеее"
32. последната ми цигара вечер на балкона загледана в светлините на Витоша, Симеоново и Драгалевци - тези моменти са си само мои
33 запознаството ми в този форум с един от най-прекрасните хора, които познавам - Василиса, обичам те!
34. този момент, когато съм сама, изливам душата си и очаквам да продължа да чета.
И темата е много ...ревлива, но въпреки това много дълбока, човешка и необхватна. Кара те да се върнеш назад в миналото, да погледнеш настоящето и да намериш сили да се усмихнеш на бъдещето.
Благодаря на Креми, че пусна таз публикация и специални Благодарности на 
).



:"А за бате няма ли да купиш?И за него трябва да има!"
