Не знам дали ще са 17. До където ги докарам.
1. Късна лятна вечер. Седя в тъмната кухня и гледам колите през прозореца. Надявам се да позная колата на мама. Нямам сили да плача вече.
2. Имам си нов татко. Какво е това татко? Аз никога не съм имала татко.
3. Имам братче. Истинска жива кукла - и плаче и яде и о!чудо - пишка...
4. На 9 съм. Получавам картичка за Нова година от баба. И разбирам, че любимият ми дядо вече го няма и не разбирам защо ме лъжат и ми казват, че баба просто е пропуснала да го напише на картичката. След много сълзи и увещания мама ми казва истината.
5. Безкрайните часове, които новият ми татко прекарваше с мен вечер, въпреки протестите на мама, за да ми разказва за звездите и кометите, за математиката, за историята, за всичко. Защо ли и до днес не съм ти казала колко много те обичам?
6. Искам да взема неговата професия. Семейният съвет отсича - не е професия за жена. Кошмар - имам една седмица да си подам документите, а не знам къде ... светът се е сринал покрай мен, мечтата ми е попарена...
7. Голямата ми ученическа любов се обажда от другия край на света, казва че ме обича и се връща заради мен
8. Върна се и го взеха в казармата. Отиваме на свиждане да го видим - аз, майка му и баща му. На връщане тя ми казва, че съм твърде бедна за нейния син
9. Една луда любов, завършила със сватба, която можеше и да я няма.
10. Прозрението вечерта след сватбата, че по-добре да я е нямало.
11. Едно приятелство
12. И едно предателство
13. "Не искам ТИ да си баща на децата ми" и логичният развод.
14. Първото излизане с НЕГО. Потъвам в душата му и за първи път в целия си съзнателен живот съм искрена и честна до болка.
15. ТОЙ си тръгва в 3 през ношта за да се прибере при жена си и сина си. Продължи само месец и оттогава не си е тръгвал
16. Мама плачейки на телефона "Бутна ме кола и избяга"
17. Две чертички на теста - след година и половина чакане да ги видя. Изпитвам и радост и уужас и страх.
18. Това моето дете ли е? А защо ми е толкова голям корема тогава? Ангелска усмивка озарява спящото личице и просто разбирам, че ще дам живота си за него ако трябва
19. "Мамо бичам те, ногу"
? И гадната миризма примесена с онова усещане за "изход няма"?

и задължителния уокмен и музиката на Джордж Майкъл
, но в магазинчето на партера на болницата предвидливо продаваха такъв