"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

Vessi_ to- успех, мила,стискам палци за вас. 

Много я обичам тази тема  
Затова побут  

Отдавна не съм идвала... В последните няколко месеца моментите, които наистина белязват живота ми са ръце, протегнати за голяма прегръдка, макар да са толкова малки; постоянният ми страх, че мога някак да направя грешна стъпка и да се лиша от това; борбата със страха и ежедневните упражнения в мислене "аз мога"; първият път, в който тези ръце ме успокояваха... мен, голямата; ужасът от осъзнаването, че вероятно съм наранила идеалната невинност; думи, потоци от думи, които не успявам да осмисля, толкова са далеч от моето светоусещане, това не е моят свят; мечти - все по-големи, все по-невероятни, слънчеви картини, рисувани съзнателно; видения за водопади от дъги, странно; първите в живота ми сълзи от щастие - мислех, че ще ми се пръсне сърцето и се молех за още, и все така се моля, всеки ден...

На всички ви желая сбъднати мечти. Всичко е възможно.

 

1. Първият концерт.
2. Първото разочарование от хората и агонията на умиращите ми идеали, когато чух и видях какво става с "децата на татко, дядо, лелинчо..." И с другите, които наистина можеха, но не бяха.
3. Първата изложба и колко плаках, когато видях на какво прилича пластиката ми, след "обработката" на моя учител.
4. Очите, усмивката, целувката на моята първа голяма любов и една орхидея.
5. Целувките на дядо ми по челото и топлата му ръка. Разказите му за прочетено, видяно и разбрано и болката от неговата загуба.
6. Сигурността и уюта, дадени ми от едно момче, което все още възприемам като моят по-голям брат. Въпреки, че ми е набор.
7. Вината, която изпитвах за това, че казах истината на един човек по може би неподходящ начин.
8. Страхът, болката, безсилието и паниката ми, когато погледнах в очите на едно дете. Никога няма да забравя това чувство на пропадане и ужас.
9. Момента, в който майката на мои две много добри приятелки ми казва, че са катастрофирали и не знае как са. Думите и "Моли се, както не си се молила досега, моля те..."
10. Момента, в който ги видях в тях, изписани от реанимация, нашарени с шевове, но живи.
11. Обаждането на една друга приятелка и сълзите след това.
12. Страхът, че настоящият ми мъж е неизлечимо болен.
13. Радостта от дългоочакваните две чертички.
14. Как псувам по пътя за родилното, а мъжа ми е почти бял и стиска волана, сякаш е спасителен пояс.
15. Първата усмивка и протегната към мен ръчичка.
16. Първото "Мамче,  няма тъжена, аз гуша и мине..."
17. Признанието "Ти си ми най-добрия приятел"

Момичета, така се трогвам всеки път когато чета тук! Съчувствам и се радвам на всички ви!!! 

1. Когато изкарах отлична оценка на изпита по изобразително изкуство и ме приеха да уча именно това
2. Когато баба ми не ме позна, но каза, че съм й позната.. (вече е доста възрастна)
3. Когато учителя ми по изобразително извади първата ми скулптора от пещта
4. Когато баща ми си замина....а един ден просто ме подмина..
5. Когато мама се върна от контролен преглед и каза, че всичко е наред 
6. Когато най-добрата ми приятелка каза, че заминава..
7. Моментите, в които се чувствам свободна и едно цяло с природата
8. Когато за първи път влезнах сред стадо коне, свободни, красиви, величествени
9. Когато задуха онзи ..различния вятър
10. Странното чувство, което изпитвам през определено време от денонощието, чувство, което не мога да определя..леко носталгично..
11. Моментът в който вървях към брега на един язовир, всичко беше в червено и черно - залез и индийски ритми
12. Когато за първи път се качих на кон - красив и леко луд мъжкар, както и първият ми контакт с вълк
13. Странна, паранормална случка..
14. Когато в един ужасно тъжен за мен момент, минавах покрай една бебешка количка и едно прекрасно малко създание просто ми се усмихна и не отлепи поглед от мен..
15. Прибирайки се посред нощ в оглушаваща тишина, разцепена от смразяващ женски писък, по-късно чух и бебешки плач - бях до родилното и присъствах 'слухово' на раждане =)
16. Моментът в който открих къщата на дядо ми, когото никога не съм познавала и дневниците на сестрата на баба ми, починала млада
17. Първата целувка и най-тъжното ми качване на автобус..

В нас е топло и уютно... ставам и сънена виждам баба и леля точат кори за Коледната баница.
Не съм живяла никога с моите родители.... топъл ден и аз чакам баща ми да дойде да ме види... не съм го виждала от 2 години...
Мама идва да живее в моят град! Но... не и в нашата къща!
Сестра ми и баща ми се прибират в моя град! Но не и в моята къща! Аз живея с баба и леля!
Всяка неделя сме цялото семейство на семеен обяд, но без баба и леля! Обичам ви бабо и лельо, вечен покой на душите ви!
Игрите и приятелствата останали и до този ден – с най-вечните приятели – моите!
Погребенията на двама от тези приятели...
Първият път, когато разбрах, че това е мъжът на моят живот.
Момента, когато разбрах, че съм бременна и когато видях сина си за първи път.
Всеки път, когато сина ми, вече на 6 години ми каже: ”Мамо, обичам те!”
Пак съм бременна, но нещо не е наред...операция... без една тръба...
И сега  си мечтая за бебе! Дано ни е писано!
Колко неща пропуснах, а искам да споделя.
Силни сте момичета! Настръхвам всеки път, щом отворя тази тема.

1-игрите със сестра ми; караниците и сдобряванията
2-развода на родителите ни, бях само на 12
3-денят в който мама почина и преместването при татко
4-когато се роди полу брат ни
5-когато Боян (брат ни) падна от люлката и си счупи ръката; писъците му; операцията след това
6-първата ми среща с Иво (мъжа ми); как ми се подкосиха краката и си разлях сока
7-когато ме покани на среща и той сам беше приготвил всичко от А до Я
8-когато родителите ме поканиха с тях на екскурзия; бях толкова поласкана
9-когато Иво ми стана кавалер на бала
10-предложението за брак; положителния тест месец след това
11-сватбата, бях бременна в петия месец
12-раждането на Маги; как цялото семейство се беше събрало пред отделението
13-изписването; как на Иво му трепереха ръцете като пoе Маги
14-когато видях двете чертички и изпаднаx в еуфория; a Маги (тогава на 1,7)ме гледаше учудено
15-раждането на Кати; как Маги и Иво идват на посещение a Маги казва: "Мамо, ти си родила кукла"
16-как цялото семейство празнуваме всяка Коледа и Нова година; лицата на дъщерите ми докато разопаковат подаръците
17-всяка вечер докато слага малките да спят и те ни казват "Лека нощ"

Толкова е прекрасна тази тема !  Много време мина , откакто аз споделих моите мигове белязали животът ми , но винаги , връщайки се тук , ми става топло на душата и сърцето ! Затова прибавям и този миг към останалите  - всеки път , когато ви чета и плача с вашите сълзи , момичета , всеки път , когато ме карате да се усмихвам и стопляте сърцето ми !
Благодаря ви ! 

И аз бих искала да възкликна като gospojata - прекрасна тема! Винаги се връщам към нея и винаги ме покъртва от дъното на душата ми.. 

Писала съм и преди , но събрах нови мигове ...
1. Страх ме е от себе си ... всичко , което си пожелая се случва ... а няма нищо по - страшно от сбъднати мечти  Вече ме е страх да мечтая .
2. Страх ме е , че баба скоро ще си отиде . Усещам го ... Не искам да се случва . Толкова я обичам , толкова още мога да и дам ...
3. Мъжът , който ме е разтърсил из основи е на ръба на живота и смъртта ... Карам към болницата / не помня какво смотолевих на мъжа ми , май , че ще се виждам с приятелка ... / . Била е свирепа катастрофа , видях го , стоях при него , знам , че усети че съм там . После си тръгнах . Мястото ми вече не е при него .
4. Вината , че съм мислила да оставя мъжа си ... Колко съм глупава . Та аз не мога да живея без него ...
5. Поредното безумие , което си пожелах отново е факт ... Не мога даже да му се зарадвам ... А само преди година звучеше толкова невероятно и невъзможно ...
6. Усещам , че съм се променила . Никога не съм била чувствителна и никога не съм се чувствала несигурна . Няма причина да е така ... но не мога да се позная . Сякаш съм загубила смелостта си . Така се чувствам , но делата ми говорят друго ...
Ще пиша по - късно ... отново .

И аз съм писала преди...

1. Откривам непознати хора, които са около мен от години... Кои са те? Защо съм ги допуснала до себе си? Защо съм им повярвала...
2. Откривам непознати хора, които се около мен от скоро... Познавам тези хора от преди. От предишен живот ли!?
3. Дали направих нещо пълноценно в този живот или живях до сега напразно?
4. Чувствам се нежелана, неразбрана, излишна, ненужна, досадна... толкова сама сред тълпата.
5. И аз се чувствам променена... по-сурова, по-безчувствена, по-лоша, по-безцеремонна... Само едно мъничко невинно създание предизвиква умиление в мен. Всичко друго няма смисъл.
6. Греша ли? Непрекъснато ли греша!? Имам чувството за пореден път, че непрекъснато всичко е грешка след грешка...
7. На това ли му казват депресия? Не! Аз не изпадам в такива състояния! Нямам време за такива неща, имам толкова много още да свърша. Ще се измъкна от сивите мисли и ще се справя. В името на нещо, на някого, не знам. По-скоро заради себе си, да си докажа за пореден път, че мога, макар че има хора, които обичам, въпреки че ме подценяват! Ще се справя заради себе си!
8. Бях забравила как се плаче или не бяха ми останали сълзи, или нямаше нещо, което да е достойно да плача за него!? Сега си припомням как се правеше това. Не ми харесва, но ... разтоварва.
9. Пораснах ли, остарях ли...

Бижу, просто Помъдряваш, а това боли, много, много... боли.
Но, ставаш и по-силна, сега не го осъзнаваш, по-късно ще стане...

      Възхищавам се на всички, може би ще напиша и за моите мигове, но не сега, все още не...

Чудесна тема...четах четах и когато ми се замътиха очите реших да се впиша и аз
1.Първата ми любов...в детската градина.Едно русо,красиво момченце на има Самуил.
2.7 години живот на село-мекиците,баницата,тиквеника на баба ми...играта на двора,готвенето на манджи от кал
3.Когато почина кучето на чичо ми-Джеки и с него и част от мен.
4.Почти трагична случка с баща ми .Безмалко да си одреже бръстите с циркуляра за дърва..как му помагах и плаках през целия път към Варна./Да чукам на дърво всичко мина добре/
5.Преместването ни в "големия" град и ужасното държание на едно момиче към мен.
6.Дългите подигравки в училища заради височината ми./Сега ми се радват мъжете,но тогава държанието на недораслите пубертети беше потресаващо /
7.Скандалите с баща ми мнооого дълги години,които даваха отражение и с отношенията му с майка.
8.Изнасянето ми на 18 години.
9.Трудния ми живот след това-трябваше да завърша 12 клас докато работя и да плащам наем.
10.Едно далечно лято на Златни пясъци ...яхта,вечеря и покана за живот в София/отказах..мъжа беше женен/
11.Как му отказах,защото нямало кой да гледа кучето ми
12.Срещата с мъжа ми и как въобще не го харесах.
13.След 4 месеца живеехме заедно и след още 2-3 бях бременна абсолютно планирано.
14.Преди 2год.когато мъжа ми се изпоти като пор докато ми държеше ръката под масата,за да кажа на баща ми ,че аз съм бременна и ще се женим-аз бях на 20,той на 22.
15.Раждането на дъщеря ми и темерутското ми изражение когато ми я подадоха...просто не можах да се зарадвам достатъчно Представях си сълзи,ревове,а аз просто я погледнах и казах "ООооОо ама тя има коса"
16.Никога няма да забравя как винаги когато ни трябват най-много пари мъжа  ми оставаше без работа,вече направо ме е страх да се зарадвам на заплата,че да не ни е последна /Оффда чукам на дърво,нямам и аз какво даговоря /
17.И най-пресният ми "спомен" от днес,когато видях двегодишната си дъщеря  в най-красивата  рокля и почти се просълзих в магазина.Дъщеря ми беше толкова прекрасна..моето малко момиченце пораства