Благодаря ви, че ви има

1. Аз, може би на около 3. Мама и татко ме водят на фигурно пързаляне, а аз плача, че ме болят краката...
2. Приемат ни в пионерската организация, минават хора и черпят с бонбони, аз взимам 2, а мама ми казва, че и без друго полата ми е тясна... единия бях взела за нея.
3. Малка съм, мама влиза в стаята ми и ме пита какво да си облече, давам и един и същи отговор всяка сутрин, - онази пола, която прилича на теб.
4. Татко, който се връща от работа и казва "Как си Никсо, как си бръмбърче?"... и до сега ме посреща със същите думи на вратата когато им отивам на гости.
5. Сълзите ми на прозореца, когато мама или татко закъсняват и страха ми, че нещо им се е случило.
6. Приемането ми в езиковата гимназия, за първи път повярвах в собствените си сили и възможности.
7. Първата ми любов, дори тогава трябваше да се боря със зъби и нокти
8. Отказването ми от една много перспективна специалност, за да продължа семейната традиция и да може баща ми да се гордее с мен.
9. Един мъж, който остана в сърцето ми завинаги и ме направи това, което съм.
10. 1.1.2000 Аз съм на купон, звъни ми мобилния телефон и мама казва, че баща ми е спукал язва и пътуват към пирогов. Не помня как стигам до там, нито какво се случва. Осъзнавам се, в кабинет, в който събувам обувките и чорапите на татко и му слага чехли на краката, държа го за ръка, докато му източват съдържанието на стомаха и му казвам, че всичко ще се оправи, чувам хлиповете на мама от коридора.
11. Екзотиката на далечния изток - Тайланд, част от сърцето ми остана там
12. Друг мъж с когото говорим за бъдещето, иска да се оженим, иска бебе. Забременявам и когато му казвам новината, той казва, че иска тест за бащинство. Смазана съм.
13. Бременна в 4 месец се събуждам цялата в кръв, тичаме до болницата, през сълзи обяснявам на лекаркат в спешното на колко години съм и коя бременност подред е. Мама и татко плачат отвън.
14. Един месец живот ден за ден, милиони молитви към Господ да запази детето ми... пълните със сълзи очи на татко, когато ми казва, че всичко ще е наред и ще имаме най-красивото бебе на света...после болката през една нощ, и топлият загрижен глас на лекуващия ми лекар, който казва, че съм млада и ще имам други деца, а за мен живота свърши
15. 50-тата годишнина на татко. Той в целия си блясък, заобиколен от всичките си приятели в огромен ресторант, а аз гледам да мина между капкие и да не привличам внимание върху себе си, защото това е неговият ден. По късно ние с мама пеем на микрофона "За тебе хората говорят" на Тони Димитрова, а татко тайничко бърше сълзите си.
16. Сватбата ми и липсата на чувства, към мъжа , който ще стане мой съпруг... Възхищението в очите на родителите ми, когато ме виждат в рокля като принцеса.
17. Люксембург, и всичко онова, което означава за мен този град
18. Безразличието на мъжа ми към моята болка и сълзи. И желанието ми да го махна от живота си, 4 месеца след сватбата го моля да си тръгне и да не се връща никога повече.
19. 50-тата годишнина на мама, не по-малко бляскав ден... малко по-късно аз взимам думата и с треперещ от вълнение глас и казвам колко много я обичам.
20. Мама и татко танцуват, все едно това са правили цял живот. Движенията им са толкова сигурни, винаги и навсякъде всички гледат само тях.
21. Бившата ми свекърва, която в службата на леля ми крещи, че съм боклук и ку.ва и че се радва, че съм загубила детето, защото то не било от сина и, а от любовника ми... пълен идиот беше тази жена.
22. Срещата ми с Него, 4-те дни безумни срещи до 4 сутринта, после целувките ни във входа, когато той си тръгва. Усещането, че това е Той, че искам да остареем заедно. Искам точно този мъж до себе си и съм сигурна още на 4-тия ден.
23. Един месец по-късно получавам предложение за брак и бебе. Бебето става на следващия месец, а сватбата 5 месеца по-късно.
24. Бременността ми - 9 месеца страх, че може да се случи нещо с бебето.
25. Сватбата, само ние, кумовете и родителите ни в Банско. Мама и татко се държат за ръце, чувам мама да казва на татко, "Дано този човек успее да я направи щастлива, тя толкова го заслужава".
26. Местността Пашови скали... как само се зареждам там.
27. Раждането на сина ни и думите на мъжа ми, че има мойте очи, когато все още беше излязла само главата му.
28. Аз и мъжът ми седим прегърнати и разплакани до бебешката кошара, в която спи 5 дневния ни син, обичаме го до болка.
29. Мъжът ми разплакан защото бебето има колики и не може да му помогне.
30. Първата криза на отношенията ни, страхът, ужасът и отчаянието, че може всичко да свърши и да го загубя.
31. Синът ми тичащ с проходилката към мен с индиански вик Мамамамама, неговите усмивки и моментите, в който му се гуши.
Когато най-накрая това се случва се оказва, че и той ме харесва. Така обаче не е интересно и е време да се влюбя в някой друг 
Как 15 г. по-късно успях да открия телефонния ́и номер. На 8ми март ́и звъннах и докато се опитвам да обясня коя съм тръгвам с това, че е преподавала на брат ми Желю а после и на мен тя казва "Павлинче, как си?". Колко ни се зарадва, когато малко по-късно с най-добрата ми приятелка от 1 клас (съответно и нейна ученичка) ́и се изтърсихме на гости.
) идва да ме прибере от детската с шейната, която дядо ни направи.