"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

  • 259 048
  • 1 383
# 345
Не мога да не побутна темата...

Благодаря ви, че ви има Hug


1. Аз, може би на около 3. Мама и татко ме водят на фигурно пързаляне, а аз плача, че ме болят краката...
2. Приемат ни в пионерската организация, минават хора и черпят с бонбони, аз взимам 2, а мама ми казва, че и без друго полата ми е тясна... единия бях взела за нея.
3. Малка съм, мама влиза в стаята ми и ме пита какво да си облече, давам и един и същи отговор всяка сутрин, - онази пола, която прилича на теб.
4. Татко, който се връща от работа и казва "Как си Никсо, как си бръмбърче?"... и до сега ме посреща със същите думи на вратата когато им отивам на гости.
5. Сълзите ми на прозореца, когато мама или татко закъсняват и страха ми, че нещо им се е случило.
6. Приемането ми в езиковата гимназия, за първи път повярвах в собствените си сили и възможности.
7. Първата ми любов, дори тогава трябваше да се боря със зъби и нокти
8. Отказването ми от една много перспективна специалност, за да продължа семейната традиция и да може баща ми да се гордее с мен. 
9. Един мъж, който остана в сърцето ми завинаги и ме направи това, което съм.
10. 1.1.2000 Аз съм на купон, звъни ми мобилния телефон и мама казва, че баща ми е спукал язва и пътуват към пирогов. Не помня как стигам до там, нито какво се случва. Осъзнавам се, в кабинет, в който събувам обувките и чорапите на татко и му слага чехли на краката, държа го за ръка, докато му източват съдържанието на стомаха и му казвам, че всичко ще се оправи, чувам хлиповете на мама от коридора.
11. Екзотиката на далечния изток - Тайланд, част от сърцето ми остана там
12. Друг мъж с когото говорим за бъдещето, иска да се оженим, иска бебе. Забременявам и когато му казвам новината, той казва, че иска тест за бащинство. Смазана съм.
13. Бременна в 4 месец се събуждам  цялата в кръв, тичаме до болницата, през сълзи обяснявам на лекаркат в спешното на колко години съм и коя бременност подред е. Мама и татко плачат отвън.
14. Един месец живот ден за ден, милиони молитви към Господ да запази детето ми... пълните със сълзи очи на татко, когато ми казва, че всичко ще е наред и ще имаме най-красивото бебе на света...после болката през една нощ, и топлият загрижен глас на лекуващия ми лекар, който казва, че съм млада и ще имам други деца, а за мен живота свърши
15. 50-тата годишнина на татко. Той в целия си блясък, заобиколен от всичките си приятели в огромен ресторант, а аз гледам да мина между капкие и да не привличам внимание върху себе си, защото това е неговият ден. По късно ние с мама пеем на микрофона "За тебе хората говорят" на Тони Димитрова, а татко тайничко бърше сълзите си.
16. Сватбата ми и липсата на чувства, към мъжа , който ще стане мой съпруг... Възхищението в очите на родителите ми, когато ме виждат в рокля като принцеса.
17. Люксембург, и всичко онова, което означава за мен този град
18. Безразличието на мъжа ми към моята болка и сълзи. И желанието ми да го махна от живота си,  4 месеца след сватбата го моля да си тръгне и да не се връща никога повече.
19. 50-тата годишнина на мама, не по-малко бляскав ден... малко по-късно аз взимам думата и с треперещ от вълнение глас и казвам колко много я обичам.
20. Мама и татко танцуват, все едно това са правили цял живот. Движенията им са толкова сигурни, винаги и навсякъде всички гледат само тях.
21. Бившата ми свекърва, която в службата на леля ми крещи, че съм боклук и ку.ва и че се радва, че съм загубила детето, защото то не било от сина и, а от любовника ми... пълен идиот беше тази жена.
22. Срещата ми с Него, 4-те дни безумни срещи до 4 сутринта, после целувките ни във входа, когато той си тръгва. Усещането, че това е Той, че искам да остареем заедно. Искам точно този мъж до себе си и съм сигурна още на 4-тия ден.
23. Един месец по-късно получавам предложение за брак и бебе. Бебето става на следващия месец, а сватбата 5 месеца по-късно.
24. Бременността ми - 9 месеца страх, че може да се случи нещо с бебето.
25. Сватбата, само ние, кумовете и родителите ни в Банско. Мама и татко се държат за ръце, чувам мама да казва на татко, "Дано този човек успее да я направи щастлива, тя толкова го заслужава".
26. Местността Пашови скали... как само се зареждам там.
27. Раждането на сина ни и думите на мъжа ми, че има мойте очи, когато все още беше излязла само главата му.
28. Аз и мъжът ми седим прегърнати и разплакани до бебешката кошара, в която спи 5 дневния ни син, обичаме го до болка.
29. Мъжът ми разплакан защото бебето има колики и не може да му помогне.
30. Първата криза на отношенията ни, страхът, ужасът и отчаянието, че може всичко да свърши и да го загубя.
31. Синът ми тичащ с проходилката към мен с индиански вик Мамамамама, неговите усмивки и моментите, в който му се гуши.
Виж целия пост
# 346
Тук вече явно само аз си пиша, ама изпитвам необходимост

Вече разбъркано

32. Тежката гинекологична операция на мама и факта, че разбрах за нея от баба.
33. Всичките ми скандали с майка ми и клетвите ми пред себебси, че ще я изолирам от живота си а на другия ден топката в гърлото, че не съм я чула.
34. Няколкото ми приятели, които са винаги на линия за да слушат драматичните обрати в живота ми.
35. Компанията от тинейджърските ни години и моментите прекарани на едно кафене на плиска
36. Една моя тайна, която не съм я споделила с никой
37. Стиховете, които мама ми пише за всеки повод, докосват сърцето ми по необикновен начин
38. Момента в който си взех куче, след като бях загубила детето си
39. Развода ми с бившия ми мъж и страха, че може да разбере, че съм бременна.
40. Момента в който останах да живея сама, първите дни бях въодушевена, а после самотата започна да ме задушава
Виж целия пост
# 347
Никси,   bouquet
Виж целия пост
# 348
1. баба, на котлона супа топчета, крема сирене, земелки и" Хора, Пътища, Автомобили", 3-те портрета на починалите й деца, 4-тото нямаше снимка...
2. корекомът на хотел Интернацонал, Златни пясъци
3. първите ми ролкови кънки, първото ми падане и вятърът в косите ми докато летя по магистрала
4. когато прочетох в дневника на най-добрата ми приятелка, че би умряла за мен
5. безкрайните разговори с Милена, легнали на тревата, разделяща двете платна на магистралата към Златните, небето, звездите и кънките на краката.
6. първия път с първата ми любов - Бъдни вечер, скали, море, залез, .......... и най-прекрасното усещане...
7. когато аз заминах за София
8. когато той замина за Виена
9. когато осъзнах, че мечтаната професия е факт
10. филмът Флаш Данс и опитите ми да направя номера със стола
11. Мадонна.................. 0т 86г до ден днешен
12. когато го срещнах и на 5-тата минута бях влюбена завинаги
13. предложението за брак и нервното гъделичкане в стомаха
14. всеки път, когато Малена се сгуши в мен, просто се разтапям, искам чрез мислите ми да усети колко много я обичам
15. писмата на сестра ми, когато беше далеч и когато беше във война. Стоенето с часове на летището всеки четвъртък с надеждата да я зърнем, ................ни вест, ни кост...................................
16. малката ми племенница, която вече е толкова голяма и щастието да съм нейн пример за подражание
17.  просто 17, не бих искала миговете да са само толкова. Живея за мига. Ще продължавам да го правя.......
Виж целия пост
# 349
..."Дано този човек успее да я направи щастлива, тя толкова го заслужава"...
Никсо, позволи ми да перефразирам пожеланието на Майчето Ти, "Дано успееш да намериш щастието/ не винаги то се асицийра с един мъж/, Ти го заслужаваш. Hug

...Живея за мига. Ще продължавам да го правя...
Маленна,   bouquet

Умбра, есето за мишките е страхотно! Дано винаги успяваш да живееш като тръстиката! Hug

Креми, съжалявам за отклоненията от темата Ти, но сте страхотни, Момичета! Hug

Виж целия пост
# 350
Kalida, благодаря ти мила   bouquet
Да знаеш само колко много ми се иска пожеланието ти да се сбъдно точно сега  Hug
Виж целия пост
# 351
1.Когато баба прави палачинки-страшно вкусни са.Никъде не съм яла подобни!
2.Когато мама и татко се карат-татко пак я бие.Тичам да не стане по лошо...
3.Приказките на дядо-толкова поучителни бяха.
4.Когато намерих дядо мъртъв...
5.Детската градина най-милият спомен,как баба ме води и взима.А аз вечер пея всички песнички и плача само на една
6.Когато влязох в гимназия -на шега.
7.Първият път..почуствах ,че вече не бях дете,стана ми кофти...
8.Абитуриентският ми бал...Мама беше токлова горда и шастлива Усетих ,че от тук нататък предстой трудното  и веселбата свършва...
9.Когато разбрах ,че са ме приели студентка,толкова труд вложих...
10.Когато заживяхме заедно с милото...
11.Когато се чувам с мама и брат ми.Колко ги обичам а не може да се вижаме често...
12.Когато разбрах ,че трябва да ми направят конизацио...
13.Когато ми направиха конизацио...
14.Когато си мечтая за бебе...
15.Когато милото не е до мен...
16.Когато трябва да съм  много силна,а ми се иска да съм слаба...
17.Когато плача и съм сама.А ми се иска да съм при мама...Май съм пораснала
Виж целия пост
# 352
Аз ли съм единствената, която нищо не почувства, в момента, в който родих и видях момичето си? Нищо  особено не чувствах и на другия ден. Наистина като моментно усещане не мога да го определя като важен момент от живота ми.
Сякаш гледах отстрани какво се случва. Дори нямах желание да я докосна. ОХ<ужасно звучат сигурно думите ми, но много добре помня, че не разбирах какво се случва и не усещах нищо към това бебе.

Но много скоро след това, разбрах какво е майчината любов.
Виж целия пост
# 353
Аз ли съм единствената, която нищо не почувства, в момента, в който родих и видях момичето си? Нищо  особено не чувствах и на другия ден. Наистина като моментно усещане не мога да го определя като важен момент от живота ми.
Сякаш гледах отстрани какво се случва. Дори нямах желание да я докосна. ОХ<ужасно звучат сигурно думите ми, но много добре помня, че не разбирах какво се случва и не усещах нищо към това бебе.

Но много скоро след това, разбрах какво е майчината любов.

Не си единствена! Почувствах единствено огромно облекчение! После като ми я оставиха в стаята, даже помолих ако може да не ми я оставят, страх ме беше, умирах да се наспя...

но ...
Цитат
много скоро след това, разбрах какво е майчината любов
Grinning
Виж целия пост
# 354
 Калин@, Hug
няма начин да не се чувствам кофти, като чета как всяка една майка е изпитвала противоположни на моите чувства.

Поне знам, че не съм единствена
Виж целия пост
# 355
Един път почнах и се затри. Може би защото се зарових в спомени свързани със смърт и болка. Сега ще опитам с другите, пък да видим какво ще стане.

1. Около 4 годишна съм. Всички са влюбени - искам и аз  Mr. Green Седя си в единия ъгъл на голямата стая и започвам да оглеждам едно по едно момчетата от групата. Да ама единият е дебел, другият е риж, третият като спи сополите му стават на балонче, което се свива и надува... остава само един, който обаче също не ми харесва особено. Започвам отначало и пак остава той. И започвам като по филмите да говоря само за него и да си мечтая как някой ден ще се падне да спим в съседни легла   Blush Когато най-накрая това се случва се оказва, че и той ме харесва. Така обаче не е интересно и е време да се влюбя в някой друг  Joy

2. Другарката Русанова  Heart Eyes  Heart Eyes  Heart Eyes  За да съм в нейния клас ме пускат на у-ще на 6 г. Когато се представиш добре рисува червена връзка в тетрадката ти с един замах. Колко време се старах за да мога и аз като нея  Simple Smile Как 15 г. по-късно успях да открия телефонния ́и номер. На 8ми март ́и звъннах и докато се опитвам да обясня коя съм тръгвам с това, че е преподавала на брат ми Желю а после и на мен тя казва "Павлинче, как си?". Колко ни се зарадва, когато малко по-късно с най-добрата ми приятелка от 1 клас (съответно и нейна ученичка) ́и се изтърсихме на гости.

3. IV-VIII клас. Пак съм влюбена - в черната овца на класа. И ужасно ме е страх да не разбере, защото аз - цайсатата гарга - не съм достойна за обичта му. И как доста години по-късно се светнах, че всъщност и той ме е харесвал  Joy

4. Втората ми първа целувка  Joy Първата първа не я помня, защото така се бях насвяткала по случай 17тия си РД, че съм се разцелувала с един тип, дето иначе не можех да го гледам и слушам. Та за втората първа говорех - морската градина, спокойна лятна нощ е (преди 11 г. беше романтично, а сега няма как да си чуеш мисълта от дискотеките по плажа) между короните на дърветата се виждат звезди, лунна пътека огрява морето. Той е висок, зеленоок и интересен. Оранжевата дъвка "Тридент", която си бях подготвила за случая. Такава целувка забравя ли се...

5. Маминка и дядо, които винаги ми носеха кокичета или минзухарчета, когато идват през зимата. И през лятото носеха цветя, но кокичетата и минзухарчетата си бяха специално за мен  Heart Eyes

6. Дядо ми ме бъзика, че ще ми прибере котарака и ще го хвърли в гората край Оброчище, а аз се набирам  Joy Престана едва няколко години по-късно, когато аз най-накрая схванах че ме гъбарка.

7. Маминка ни води на плаж с поне още 2 братовчеди и винаги имаме нещо цапащо за ядене (диня, праскови, домати) защото няма време да прави сандвичи.

8. Как карах маминка вместо приказки да ми разказва случки от времето, когато е била малка. Така между другото научавам и че момиченцата като пораснат им идва мензиса (а на майка ми и леля ми я е било срам да обяснява).

9. Колко се радваше маминка на поредното си момиченце (след двете дъщери и мен)

10. Черешата на село. Безметежните часове прекарани там (и на черешата и в селото). Двор без череша не е никакъв двор. Това ми напомня, че е крайно време да взема и да засадя една в нашия.

11. Гьола на село, в който (за ужас на баба) все се навирах да си ловя попови лъжички и малки жабчета. Как бягах надалече като усетя, че ще вали - баба не ми даваше да ходя боса в локвите по улиците за да не се порежа, а с гумени ботуши никак не е същото.

12. Майката на приятелката ми Лютвие ни прави филии и маже първо меда и после маслото. Аз и казвам, че се прави обратното, а тя "Защо тогава се казва филия с мед и масло, а не с масло и мед"

13. Усещането за ново начало след всяка разходка под дъжда.

14. Мъдростта на морето и дългите ни разговори в тежки за мен моменти.

15. Уж съм морско чедо (даже свако ми беше рибар) а за първи път се качих на корабче миналата година

16. "Моята Милена". С един приятел си имаме теория, че всеки трябва да си "има" по една Милена. То не е просто име, а си е направо титла и диагноза

17. Мидите на тенекия и бирата на корем на плажа на Ветеран.

18. Каварна. Начина, по който се чувствам всеки път, когато отида там. Чиракмана и слънчевото затъмнение наблюдавано от върха му. Отдавна събореното бунгало и рекичката отпред,  в която охлаждахме дините преди да ги "заколим", скърцащите тополи. Вайсероя, който пушехме тайно с братовчед ми като се връщахме от плаж.

19. В училище никой не ме закача, защото брат ми е Джо Пирата (а аз съм малкия пират  Mr. Green)

20. Отивам на гинеколог за да видя какво не ми е наред, а той ми казва "Честито! Шеста седмица. Има пулс". Как гордия татко ме изпревари и съобщи на майка ми, докато аз още се опитвах да спра да плача, за да не остане тя с грешно впечатление като ́и звънна да ́и го съобщя.

21. Прегледа в 12 г.с. и как една седмица след това не можех да заспивам, защото щом затворех очи виждах малката ръчичка, която свива и отпуска пръсчетата си. На нормалните видеозони, не можех да разпозная нищо, дори когато ми го показваха, но този преглед беше с вагинален и всичко се виждаше - костите и плътта около тях (долу-горе както рисуват духовете).

22. Когато за първи път видях дълбоките очи на дъщеря си и колко се зарадвах, че има миглите на баща си - дълги, гъсти, черни и извити (и как пак татко ́и пръв съобщи на майка ми)

23. Колко съм горда с всяко нейно малко постижение - когато откри, че може да контролира ръцете си - ура; откри краката си - ураа; откри колко са вкусни - урааа... Дали ако някой ден получи Нобелова награда ще съм по-горда отколкото сега Thinking

24. Как няколко месеца след това си помислих "Как изобщо съм живяла без нея?"

Съвсем се отплеснах То наистина като тръгне да пише човек уж са 2-3 неща, а изведнъж започват да изникват още и още...

Айде само още едно - последно.
25. Виелица, сняг. Батко (споменах ли, че е най-великия батко на земята  Wink ) идва да ме прибере от детската с шейната, която дядо ни направи.

Последно, последно, ама докато се офлянквах, сте споменали бабините палачинки и няма как аз да не похваля питките на моята баба. И аз и брат ми и братовчедка ми (заедно и поотделно) сме се опитвали да ги правим, но никога не стават като нейните. Пуканките ́и пукани на печката с дърва в лятната кухня също си останаха ненадминати.


няма начин да не се чувствам кофти, като чета как всяка една майка е изпитвала противоположни на моите чувства.

Поне знам, че не съм единствена

Съвсем нормално си е Simple Smile А любовта се появява с грижите. Аз бях подготвена, че може да ми се случи, защото 2 познати ми бяха разказвали, докато бях бременна как им е трябвало на едната 10-15 дена а на другата 3-4 месеца докато се почувстват "особено". Като се прибави това, че никога не съм си падала по бебета даже по-скоро се изненадах от това, че "възприех" дъщеря си така "дълбоко" от самото начало
Виж целия пост
# 356
 Пунчик,
и аз си имам една моя Милена. Кумата ни.
Както си имам и моя Милен. Laughing
Виж целия пост
# 357
Kalida, благодаря   bouquet Понякога е много трудно все да сме тръстики...

*** Този миг, със слушалките на ушите, музиката на Любе преминава през мен и ме завърта цялата. Всичко става безсмислено, само свободата, която ми носи затварянето на вратите...
Виж целия пост
# 358
1. зима, аз спя в детската си кошарка, но чувам гласове - татко се е прибрал и ми е донесъл кукла - голяма колкото мен, много красива - Принцеса
2. миризмата на препечени филийки и чай от липа в неделя - аз, мама и тати около масата
3.топлата нежна гръд на мама
4. коравата, силна и закриляща десница на татко, която и до сега ме подкрепя
5. намерих котенца - Джим е моето котаче- сега огромен котарак
6.приеха ме в университета - напук на всички, които не вярваха в мен
7.спечелените стипендии за специализации в чужбина и гордостта на родителите ми
8.държавен изпит и единствената 6 ца е моя
9.първа работа - нови приятели и приятни емоции
10. срещнах НЕГО
11.влюбих се
12. първата и всички следващи нощи заедно- сбъдната мечта
13. заживяхме заедно
14.дъщеричката му ме обича, а аз я обожавам
15.имаме си куче
16.искаме детенце
17. на летището Го изпращам и оставам да чакам...
Малко са хаотични, но хиляди спомени нахлуват в мислите ми и ме задушават.
Виж целия пост
# 359
N. От преди 5 минути: Седя и плача , а хората в офиса се чудят какво става. Моя приятелка ми изпрати на мейла своите 22 мига, които не може да напише тук-лични са, както и на всички ни. А са толкова силни.....Плача...

Иначе последната седмица- всички незабравими мигове с децата от домовете...
Например тези :
http://community.webshots.com/album/553263639aFbazo
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия