"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

  • 259 048
  • 1 383
# 390
Писала съм в темата. Сега искам да споделя, че ако преди осем години, един убиец беше останал в дома си, днес  щяхме  да празнуваме 59 -ия рожден ден на баща ми. Времето минава, но този 17-ти миг остава и ще остане там. Много ми липсва, много боли, страшно много боли. Колкото повече време минава, толкова повече боли. Най- кошмарните ми дни от годината.Празнотата е огромна.
Виж целия пост
# 391
И аз писах по-нагоре и после четох и после плаках...А разбирате ли колко е шарен животът - и на никой не му е спестено от нищо нито от щастието, нито от болката.Така чувстваме, че сме живи.
Момичета, голямо плакане падна тука.
Колко различни съдби - горчивина и радост, любов и болка, посрещането на нов живот и изпращането на друг - всичко събрано на едно място.
Не знам какво да кажа...
  smile3525
Виж целия пост
# 392
Великолепни хора сте !! Тия дни -- моите моменти...
Виж целия пост
# 393

И аз писах по-нагоре и после четох...


И аз писах...даже прекалих в един момент, който си беше постоянен.За да пишеш в тази тема ти трябва определена нагласа и още по-определено емоционално състояние и най-вече вътрешна потребност.Така мисля...Разбирам до голяма степен онези, които само четат и с това негласно участват в темата и по някакъв начин си взимат своето и след това го раздават.

Винаги чета новото в темата.Имам огромно желание да прочета отново себе си и всички вас, които сте писали в темата назад, но честно казано все още не мога да намеря сили...Уникална е темата ни... Heart Eyes по едно време живеех в нея.Може и с прашинка да е, но тя ме промени.

Откакто не пиша в темата много вода изтече около мен, много хляб изядох.Случиха ми се куп съкровени моменти, както и пагубно тежки...Друг човек съм за съжаление.Когато затворя кръга, и когато отново се почувствам кака ви Sakri вероятно отново ще се включа.Дано не метнат темата в архива дотогава.

Я да ви поздравя вас и модовете с една песен и да им се подмажа, за да не го правят.
Виж целия пост
# 394
Я да ви поздравя вас и модовете с една песен и да им се подмажа, за да не го правят.

Страхотна песен....нищо не разбирам от испански, но слушам и рева.... чета постовете и рева.... сълзите текат като река.....
SUNFLOWER   bouquet
Дано и аз се престраша някой път и да споделя с вас моите 17 мига.....


Целувам ви!!! Страхотни сте!!!
Виж целия пост
# 395
Благодарение на песничката дойде и моята нагласа да споделя....Ето ги...

- Как майка и татко се караха постоянно когато нямаха пари и аз си обещавах, че като порастна в моето семейство никога няма да се караме за пари.

- Как кака ми изрязваше цветни лентички от крайщата на „Жената днес”, защото на училище на следващият ден ни искаха гланцово блокче, за да правим герлянди за нова година, а нашите пак не ми бяха купили....

- Как на първата Нова Година майка и татко плачеха когато кака се  омъжи и не беше вече на масата с нас.

- Как  когато бях 2 курс една зима избягах от дискотеката в съседния квартал съвсем сама през ноща по блуза, за да се спася от изнасилване чак до нашия квартал....По пътя бягах...бягах и не спирах никъде....само като виждах фаровете на колите в далечината залягах отстрани в преспите за да не ме види никой.... беше ме много страх....но се спасих!

- Грешката която допуснах на 19 г. добре че след няколко години разбрах благодарение на родителите ми, че това не е моята съдба и с тяхна помощ събрах сили да я променя!

- Годината самота...беше толкова болезнена година, благодарна съм че я изживях в обкръжението на сестра ми и любимия ми племеник, които ме накараха да продължа напред!

- Влюбването от пръв поглед в принца на моите мечти и първата ни среща.

- Решението ни да постим за Великден и ето теста е положителен аз съм бременна, леле колко сме щастливи и горди.

- Седмица преди 28 –мия рожден ден..... Спонтанен аборт -  таксито, болницата, кушетката на която лежах докато ме приемат. Мъката в очите на мъжа ми като излязох от кабинета.....и как не искаше нито той, нито аз да повярваме, че бебе вече нямаше....След като се събудих от упойката той беше до мен...седнал на едно столче....стоеше и ме чакаше да се събудя и да ме обича пак толкова много както преди...

- Отново двете чертички - тоя път свързани не с радост а с многото сълзите на мъжа ми и моят огромен страх, дали всичко ще е наред????

- Първата ми среща с моята принцеса, след 6 дневния престои в родилно отделение.

- Очите му изпълнени с огромна любов и вълнение като му я показах на фотоапарата и мига в който я гушна -  нашето детенце, нашата звездичка.

- Притеснението в очите на сестра ми като идваше на всяко свиждане в родилното преди да родя (бях рискова и влязох да раждам месец по-рано).

- Напускането на любимия таван изпълнен с огромна любов през 5-те прекрасни години изминали от нашия живот там... но нямаше как вече сме трима!

- Ухилената муцунка на дъщеричката ми.

- Красивите очи на мъжа ми и на звездичката ни, който ме карат да се будя всяка сутрин!!!


- И ВИЕ, КОИТО МЕ КАРАТЕ ДА ОЦЕНЯВАМ ЖИВОТА! ЖИВОТА НАИСТИНА Е ПРЕКРАСЕН! БЛАГОДАРЯ ВИ   bouquet
Виж целия пост
# 396
 dancing

Да ви кажа ли една тайна?!

ТЯ Е НАЙ-ХУБАВОТО НЕЩО В ЖИВОТА МИ!!!

АКО СИНЪТ МИ Е СЛЪНЧИЦЕТО МИ,ДУШАТА МИ,ТЯ Е СЪРЦЕТО МИ!!!!
Виж целия пост
# 397
От доста време чета тази тема и днес я прочетох докрай. Много ревах и преживявах историите на всички, които са писали... Окуражена от SUNFLOWER   bouquet ,реших да поизтупам тази тема от прахта и да споделя своите мигове...

1. В детската градина съм, плача за мама, а двете близначки са изпохапали ръцете ми...
2. На вилата с дядо и баба- учат ме да поливам доматите, бера ягоди и череши, катеря се по дърветата и ям джанки на воля
3. “Мамо, роди ми сестричка”- и тя ми роди. Как се занимавах с нея, как й четях Пипи Дългото чорапче, за да я приспя и как сега много често се караме и си казваме груби думи...
4. Миговете, в които гледам Албена Денкова и Максим Стависки и настръхвам от гордост, че съм българка...
5.Народните танци в училище, незабравимото турне в Полша и безкрайното съжаление, когато се преместихме в друг квартал и друго училище и не можех да ходя да танцувам в старото си училище... Мисълта какво щеше да стане с мен, ако бях продължила да танцувам...
6.Пързалям се зимата пред пред блока и без да съм усетила съм се наденала на някакво желязо. Прибирам се вкъщи, събувам грейката, а чорапогащникът ми е в кръв... Пирогов, шият ме, а лекарят през това време си тананика Ламбада...
7. Първите любовни ученически трепети, търчането по коридорите след “батковците” от горните класове... Heart Eyes Първо любовно разочарование и мъка...
8. Откривам групата Тейк дет  Heart Eyes. Влюбвам се безпаметно в Марк Оуен, слушам до втръсване всичките им песни, цялата ми стая е облепена с техни плакати...  Mr. Green Мечтите ми, че някога ще успея да присъствам на техен концерт и разочарованието, когато се разпаднаха... Сега, 10г. по- късно, когато се събраха да направят нов албум установих, че тръпката ми по тях не е угаснала и с огромна усмивка на лицето си на един дъх изслушах всичките им нови песни. Почувствах се отново на 12г.  Blush
9. Гимназията и мислите “ще си имам ли някога гадже”, “защо никой не ме харесва”, “кога ще се целувам за първи път”... Чувствах се ужасно грозна, дебела и задръстена и много срамежлива... (това последното важи и до ден днешен)
10. Пак гимназията. Аз и моята най- добра приятелка се палим по брейка, ходим да гледаме едни младежи как танцуват... Откриваме най- прекрасното изкуство за мен- театъра. Ходим по три- четири пъти в седмицата в Младежкия театър и редовно причаквахме един актьор, в който пак аз безпаметно се влюбих... Хилядите концерти на открито през зимата, когато пеехме с пълно гърло заедно с Васко Кръпката, БТР, Сигнал и Кирил Маричков... И любовта ми към българската музика...
11. Първата целувка с момче, което беше плейбоят на квартала, а аз не знаех... Болката, когато няколко дни след това той се направи, че не ме познава...
12. Едно прекрасно лято в Пампорово и едно страшно готино момче, което никога повече не видях...
13. Смъртта, която застигна почти всички мъже в моята фамилия... Дядо ми, който почина твърде рано и как от страх и мъка не отидох на погребението му. 4г. по- късно си отиде и другият ми дядо... Колко беше слаб и измъчен от гадния рак и как едвам можеше да говори, но ми се усмихваше и ме питаше как върви учението... Вуйчо ми, който почина преди 3г. и майка ми, която ми го съобщи през сълзи по телефона... Чичо ми, който почина преди 1г. и пак майка ми ми го съобщава по телефона...
14. Вече съм студентка. Събрали сме се една тумба от съседни квартали в един курс и всяка сутрин спирка след спирка пълнехме знаменитият рейс 204, който огласяхме с шегите и смеха си... Всички начумерени и сърдити хора, които ни гледаха изпод вежди и са осъждали невъзпитаното ни поведение... Боят със снежни топки в градинката на театър Иван Вазов след един концерт...
15. Мигът, в който Го срещнах... И мисълта, че никога няма да съм с него... И приятното усещане в стомаха, когато разбрах, че не е безразличен към мен...
16. Една топла октомврийска вечер, в която прегърнати на една пейка пред блока се целунахме за първи път...
17. Първият ми път и първото прошепнато “Обичам те” в мрака...
18. Миговете, в които мои “приятелки” са ме предавали и разочаровали, а аз съм давала всичко за тях... Откритието, че жени- приятелки няма...
19. Морето... И как човекът от т. 15, 16 и 17 ми помогна да превъзмогна страха си да се събличам по бански на плажа и как всяка година с нетърпение чакам новата ми среща с Голямото синьо...
20. Първата ми сериозна работа. Факултет “Пожарна и аварийна безопасност”. Страхотните колеги, невероятният колектив, походите на Витоша, банкетите, смешките... И курсантите, горе- долу на моята възраст... Възхитените им погледи, когато минавах покрай тях и страхът да ме заговорят... С някои от тях се сприятелих и до ден днешен понякога се чуваме и виждаме... Там оставих сърцето си...
21. Забъркването ми в една голяма каша- женен мъж с дете, а не ми беше казал... Успях да се отдръпна преди да направя някоя глупост, признанието пред приятелят ми, прошката и разбирането му...
22. Многото караници със същият този приятел, хилядите раздели, защото и двамата сме прекалено инатливи и след това сдобряванията, защото сме осъзнали, че не можем един без друг...
23. Тест за бременност. Две чертички. Радост, объркване, уплах... “Какво ще правим?”, “Как ще кажем на нашите...?” Една седмица щастие и... аборт. Спонтанен. Аз плача през нощта в хола, а баща ми идва при мен, завива ме и ме прегръща. И ми се “кара” защо не съм му казала и как след време ще си имам друго бебче и тогава първо на него трябва да кажа новината... Болницата, упойката, болничната стая... Треса се от студ и някъде там виждам майка ми и лекарката. Целият ми свят се преобърна и още не мога да превъзмогна преживяното...
24. Миналата Нова година. Катерим върховете, а аз с изваден мъдрец, температура и запушен нос.
25. Празнотата... Чувството, че вече нищо няма да е същото... Любимият човек е до мен, подкрепя ме и ме успокоява, а аз сякаш отсъствам и не съм там...
26. Миговете, в които лежим двамата прегърнати и всичко останало е без значение... И как той ми шепне колко ме обича, мислейки, че съм заспала, а чувам всяка негова дума... Погледът му, същият този поглед, с който ме гледаше преди пет години и до ден днешен не се е изменил...
27. Миговете, които ми предстоят тази година... Надявам се да са щастливи и ако плача да е само от радост...


Сигурна съм, че след като пусна това мнение ще се сетя за още много незабравими мигове...
Виж целия пост
# 398
пиша ги не по хронология...

1. Как си играя на каменистите стълби пред къщата на баба и дядо където живяхме до 5-тата ми година.
2. Преместването в града. Апартаментът все още без мебели. Обичах да се търкалям по мокета в хола, толкова беше просторно... Maма готви и мирише толкова вкусно.. Двете се гушкаме пред телевизора и ядем пуканки.
3. Зимите на село. Аз и двамата ми братовчеди натъпкани в едно легло до бумкащата печка. Топлина, навън виелица, миризма на пушек, дърва и въглища. Дядо пее "Караджа ду … 85;ки" ... Заспиваме унесени в този невероятен, дълбок, прекрасен глас...  Зимните сутрини -- баба и дядо стават още в 5 часа, а аз лежа будна и гледам как бавно се развиделява навън...
4. Ваканциите на село. Дядо не спира да пуши, а баба му се кара, че не излиза навън и ние дишаме дима. Дядо ни учи на народните песни, които знае от детството си. Тримата пеем и за пръв път се усещам част от това семейство по кръв.... Топли, летни вечери на пейката отвън. Ние - боси по топлата земя,  хлапета, щастливи, невинни и свободни...
5. Първи клас. Екскурзия. Отново съм забила нос в книгата и не забелязвам, че всички слизат от автобуса. Оставам сама, заключена в автобуса - учителката не си е преброила класа и не знае, че съм останала...Когато разбирам това ужасена отивам до вратите на автобуса и започвам да удрям по тях. Шофьора седи отвън, хили ми се и ми вика "Няма да ти отворя!"... Истерия. Оттогава развих страх от затоврени пространства, който успях да преодолея само и единствено благодарение на моята прекрасна майка. 
6. Пети клас. Ново училище, където ме биеха, защото съм "нова". С един силен ритник се спасих от набезите на съученик, който ме беше притиснал в един ъгъл и ме опипваше. Момчето пострада. Заведоха ме при директора. Майка ми -- учителка в същото това училище -- изправена и гордо защитава дъщеря си...
7. В шести клас едно момче от класа ми стана и седна до мен на чина, докато другите ме обиждаха. Преди това никой не искаше да сяда до мен. Обидите автоматично спряха.
8. Разговорите със същото това момче за живота и думите му: "Ти си добро дете. Ще те пазя"
9. Сприятеляването ми с други момчета от съседния клас. Момичетата ме мразеха, но с тези момчета съм приятелка и до днес...
10. Прабаба ми и нейните мили, добри, кафяви очи. Грубите й, отрудени кафяви ръце, които драскат бузките ни докато ни галят, но все пак ни милват... толкова ни обичаше.
11. Разказите на същата прабаба за 'едно време'. Невероятни бяха и винаги ще ги помня.
12. Първият път, когато ме оставиха да приспивам племенничката си. Тя беше на една годинка, а аз на 12... Гушках я и целувах розовите й бузки, разказвах й приказки и галех русата й коса... После тя искаше всяка вечер да заспива с мен Simple Smile Тогава за пръв път осъзнах, че искам да имам много деца един ден..
13. Караниците с мама през пубертета ми... Нейните сълзи, които ще ме преследват цял живот и за които няма да си простя докато умра...
14. Баща ми, води ме за ръка на уроци по пиано, после идва да ме взима... Това беше голямата му мечта - да стана пианистка... Не станах...
15. Dark периода ми... Дълга тъмна коса, скъсани дънки и черни потници, цигари.. Най-хубавото лято в живота ми! Заобиколена от приятели, обичаща живота, занимаваща се с музика..
16. Братовчед ми заминава за Франция веднага след завършването си... Изпратихме го с усмивки, но бяхме разбити.. Същия ден гледам "Писмо до Америка". Плача цяла нощ...
17. Безценните съвети на майка ми. Безценните ни разговори до 3 часа през нощта. Смях, сълзи, незабравими думи...
18. Когато на 16 години разбрах, че приятелят ми има рак... Операцията. Аз, мама и баща ми, вървим в една снежна виелица към онкоболницата в Хасково да му занесем портокали. Беше Коледа...
19. Втора операция. Няма пари. Аз и съучениците правим училищен фонд за дарения и ходим да се молим по стаите... да съберем някой лев. Събрахме 800 лв. Спасиха го!
20. Първият път когато той ме обиди. Ревността. Грубостта. Моите сълзи и... неспособността да повярвам, че той ми причинява това.
21. Първият ми концерт като рок вокалистка. На 15 години, с дълга до кръста коса, кльощава и нахакана. Пея сякаш животът ми зависи от това. Сред публиката отпред стои един много висок, тъмнокос, с много хубави очи младеж. И ме гледа...
22. Мигът, в който същият този младеж ми направи хладна забележка пред приятелите ми, че съм му объркала името... Не му проговорих 3 години. Неговото признание години по-късно, че ми е направил тази забележка, за да му обърна внимание..
23. Смъртта на Милен. Само на 18. Болка. Писъци. Всички приятели сме като зомбита. Най-усмихнатото същество, което познавах, вече го няма... Пиша най-мрачните си произведения...за него...
24. Бягствата от училище след загубата на Миленски. Пропадане. Цигари. Исках да забравя...
25. Човекът, който ми подаде ръка и ме издърпа - същият младедж, който ме гледаше на концерта и когото подминавах без 'здрасти' 3 години... Благодарение на него завърших гимназия с отличие... Думите му, че 'щастие има'... неистово исках да му повярвам. Нощите прекарани в парка, в разговори. Влюбване...
26. Първият път, когато гледайки в прекрасните му очи реших, че искам детето ми да има същите тези очи...

to be continued...

P.S. Благодаря на SUNFLOWER, че ми даде песента!!! Ти си невероятна! Simple Smile
Виж целия пост
# 399
1.Малка съм,събуждам се къщата е подредена и ухае на топли мекици,мама си е в къщи...
2.Страхотната самота,когато най обичаните от мен хора се преместиха-баба и приятелката ми Диди-а бях само на 8г.
3.Лятото на 86г.седим на огромната тераса,ядейки огромните салати и домати,и гледаме световното в Мексико,цялата ни рода+комшолука+децата от цялата вилна зона....
4.Стахът от това че ще разочаровам родителите си,когато ме изхвърляха от спортното у-ще...
5.Купони,отсъствия,още разочарования за мама и тате,бягства...
6.Първи любовни трепети...не споделени...
7.За първи път съм почувствала на 14г.силата на сплотената общност,виждала съм как 300човека скачат да защитят един...Това е наистина сила...Това сме и ние сега...
8.Когато след поредната родителска,майка излезна разплакана,аз напуснах у-ще...
9.борба за самостоятелност,и първата ми работа...
10.Казах на момчето което обичах,че го харесвам,а той отвърна че харесвал много жени...Напсувах го...оказа се че не бил довършил-но бил харесвал една най-много...Тогава разбрах какъв мъж не искам...
11.След две годишен период на уединение,срещнах мъжът си,и веднага му предложих да се премести при мен...
12.Когато му казах че искам дете,а той ми отвърна,че само ако му позволя да бъде баща...
13.Когато ми предложи,беше ужасно притеснен...
14.Раждането на първото дете...
15.Когато се оказа че всичко в което съм била възпитавана и вярвам е един голям сапунен балон
14.Раждането на второто и третото ми дете, и всички незабравими мигове в израстването им...
15. Вечер когато всички сядаме да вечеряме,заедно,и след това играем на нещо или гледаме интересен филм заедно...
16.Когато сме заедно на разходка или на барбекю в градината...
17.Сутрин когато стана и погледна през прозореца-вижда се цяла София...
   Колко много неща има още,и ще има...Е за тези неща си заслужава да живее човек!
Виж целия пост
# 400
Следях темата, но нещо не ми идваше от вътре да пиша по нея. Сега покрай темата на Еми препрочетох някои неща и реших да се включа все пак Simple Smile

1. Миризмата, която ме лъхваше от вратата на детската градина. Комбинация от манджа и дезинфектант. Мразех да ходя на градина
2. Първият ми учебен ден и трепетът с който го очаквах. Станах още в 5
3. Татко ме буди рано да ходим на ски. Приятно зимно слънце, сняг писти, обяд със сандвичите, приготвени от мама и чай с лимон от голям черен термус
4. Закуските в неделя, проточващи се почти до обяд, когато всички сме заедно около масата
5. Брат ми заминава да учи в чужбина. Изпращаме го на гарата. Влизам в празната стая и усещам същата празнота в душата си
6. Брат ми се е прибрал през лятото и сме на море. Братовчед ми е с нас. Страхотно е, караме сърф, колелета, плуваме. Братовчед ми се чувства зле и се прибира. Една седмица по- късно разбираме, че е болен от рак
7. Треперя до като си търся името в списъка на приетите в университета. Там съм! Същият ден разбрах, че братовчед ми е починал
8. Погребение. Той е само на 20. Докосвам го по челото, толкова е студен. Плача и прегръщам вуйна...
9. Две чертички на теста за бременост. Радост, притеснение, страх, пак радост
10. Първата ми среща с дъщеричката ми. Лежи в креватчето, а аз я галя по ръчичката. Изобщо не знам какво да я правя
11. Коледата, на която разбрах, че другата ТЯ е бременна от НЕГО. Плач, обида, омраза, хаос, развод
12. Гушнала съм дъщеря ми и показвам новото ни жилище
13. Една изпепеляваща любов с един неподходящ човек
14. В банята съм, държа теста за бременност в ръка, стиснала съм си очите и се моля чертичките да са две. Две са...
15 Цялата ми безгрижна втора бременност, прекарана в разходки с форумки, безпроблемното и лесно раждане на малката ми дъщеричка, първата усмивка, първото мамо, първите крачки
16. Чичо е болен от рак. Една година на напразни надежди и много мъки. Погребение. Стринка прегръща ковчега и плаче.
17. Всички прекрасни мигови прекарани заедно с децата и мъжа ми, всичките закуски, преминаващи в обеди с тях и всички вечери, в които се сгушвам до мъжа ми след като децата са по легалата и къщата е утихнала.
Виж целия пост
# 401
За съжаление, в момента нямам нагласата да напиша нещо. Изчела съм всичко няколко пъти, и мисля, че всички трябва да го направят. Заради това - бутам темата напред  Blush
Виж целия пост
# 402
-спомените ми от счупването на ръката ми: как не можех да си поема дъх от парещата болка; лицето на мама, когато видя деформираната ми ръчичка; била съм 8-годишна, с едноседмичен престой в Пирогов; беше ми възложено да следя банките с кръв на момичето до мен - около 15-годишна пациентка със счупени крайници, Бистра се казваше, и как замалко не я изпуснаха, защото аз съм се унесла и заспала, и не съм викнала сестрите навреме   ; как пиша писмо на нашите оттам и сълзи капят върху листа; как манджите не ми стигаха и все оставах гладна; колко трудно се оправях в тоалетната само с една ръка; как пижамата ми падаше, беше ми огромна; колко много се уплаших, че ще изпусна събитието да стана пионерче, поради това, че съм в болницата по това време; как плаках цялата първа нощ в леглото си, на тъмно, колко ми липсваше мама; как се изумих като си видях пръстите на ръката на следващата сутрин - ужааасно подути и отекли, и как трябваше непрекъснато да ги мърдам, за да се оправят; как се паникьосах, когато ми бинтоваха ръката и докторът каза на сестрата да му подаде ножицата и аз си помислих, че ще ми ампутират ръката, а то - трябвало му за бинта; как всяка сутрин точно в 6 часа една сестра идваше да чисти с белина и припяваше арии; няма да забравя никога и когато татко дойде да си ме вземе с цяла торба плодове и как сестра ми ме посрещна вкъщи - с радостни викове и прегръдки... божке, колко много неща съм си спомняла от този период... може би защото за първи път съм била оставена сама на себе си да се оправям... може би...
- когато в училище ми викаха "цайсато магаре" и не ме искаха в нито един отбор по физическо, а аз толкова се стараех да хвана пустата му топка, толкова ми беше тъжно и срамно
- силните менструални болки, ама адски силните и нетърпими! , откакто ми дойде за първи път на 10 години и половина, та чак докато започнах да пия противозачатъчни на 19 години
- когато си хванах гадже за първи път - толкова бях щастлива и горда!
- когато ме приеха да следвам психология в СУ: сбъдната мечта!!!
- първата ми депресия... 
- случайното ни запознанство със сегашния ми мъж и последвалата романтична връзка - толкова ни беше хубаво, толкова бях влюбена   
- първата ни нощ заедно, на Витоша, в хижа "Белите брези" - еххх...
- първата ми заплата, почувствах се силна, зряла и независима, и мнооого голяма вече, хихи
- когато му предложих да се ожени за мен на 6-годишнината от началото на връзката ни, треперих от вълнение и страх докато чуя неговото ДА
- страхотната ни сватба, чувствах се най-красивата, обичаната и щастливата жена на света!!!
- при вида на така очакваните от мен две чертички щях да падна на пода от толкова силни емоции и чувства...
- като бременна, когато видях на екрана малкото да мърда и чух как бие сърцето му...
- раждането на Алекс, как сучеше той, как летях от щастие, че вече съм МАМА на здраво бебе
- следродилната ми депресия...
- когато плувам в морето, когато съм в гората, когато съм на Рилските езера
- когато слушам любима музика с любима книга в ръка
- когато си играя с Алекс, когато си говорим, когато се смеем заедно
- когато синът ми ме целува и прегръща за Чао или за Лека нощ или ... просто така ...
- първата усмивка, първата баня, първият смях, първото зъбче, прохождането му, първата думичка, първият пиш в гърнето, първото АЗ САМ ЩЕ ЯМ...
- начинът, по който спи - блажено отпуснат и красив...
- първото му МАМО, МНОГО ТЕ ОБИЧАМ!!! /беше преди 1 седмица някъде.../
- когато виждам мъжа ми и сина ми радостни и щастливи!!!
- когато с мъжа ми правим ЛЮБОВ...
- когато сме на гости при моите родители, сестра ми и зет ми, леля ми и братовчедка ми: стават луди купони там, много е забавно, весело и интересно; струи обич отвсякъде... 
- когато се виждам със стар приятел или приятелка, толкова е уютно и приятно...
- когато идва прошката и сдобряването след люта караница или кавга
- когато се запролети, запеят птички, покажат се кокиченца, засвети Слънце...
 Hug   bouquet  Heart Eyes
Виж целия пост
# 403
Eто и моите 17 мига, много мислих преди да ги напиша.

1. Много съм малка, брат ми ме води на детска градина, а аз се скъсвам от рев.
2. Пак от детската градина и пак рева, този път от кеф, защото баща ми е дошъл да ме прибере точно когато ни слагат да си лягаме /много ми беше противно следобедното спане/.
3. С брат ми се пребиваме от бой, той е с 5 години по-голям от мен и аз само повтарям, че го мразя.
4. Оперираха ми сливиците, умирах от глад в следващите 3 дни.
5. Дядо ми почина. Много мъка, майка ми плака всеки ден в следващата година, аз и досега не мога да спра.
6. Ваканциите при баба, първата голяма истинска компания, първото влюбване /несподелено/, първата цигара, второто влюбване /ох, толкова споделено!/много музика, дискотеки, после на гарата молейки се един път поне за тежка влакова катастрофа /колко ми е бил акъла само/
7. Следваща ваканция - открила съм,че несподелената ми любов всъщност винаги е била споделена и моят коментар - много е късно.
8. Непрекъснато се местим от град на град, нямам приятели, тъкмо си намеря и пак се местим.
9. Губя всички нови приятели, защото така и не се научих как да пазя приятелството им.
10. Писна ми да съм отличничка и всички да казват как може още. Край на училището, май съм единствената от випуска която се радва и тази радост и досега не ме е напускала. Сега още няколко години университет и този път всичко ще свърши един път завинаги.
11. Първата свястна работа, на 22 съм и не ме напуска онова чувство на удоволствие под лъжичката, когато 100 годишни професионалисти чукат на вратата на кабинета ми и плахо молят да им отпусна пари за някой проект. Естествено първо отказвам, чувството е по-силно от мен. Grinning После развървам кесията, но само ако си заслужава. Чух, че ми казват кучка, хареса ми Simple Smile
12. Откривам какво е ICQ и как се работи с него. Чатя по 17 часа на ден. Любимата ми дума - random.  В продължение на близо 2 години си чатя с един мъж, лудо съм влюбена, но той е много далеч и ужасно много женен. Така и никога не се видяхме. Давам си обещание да го забравя и почти успявам.
13. Бягам далеч заради една нова луда любов. На 2500 км от дома и откривам с изненада какво е носталгия. Но повече ме интересува този мъж.
14. Първият път в който усетих бебчето да мърда в корема ми, не спрях да рева от щастие.
15. Омъжих се, за същия този мъж, мисля си, че няма по-голямо щастие на този свят. Той ме боготвори.
16. Бебчо се роди, най-красивото момиченце на този свят, казвам го напълно убедена, не защото е моето дете. Всяка следваща минута, която прекарвам с дъщеря си, всяка нейна целувка, всеки път в който ми казва "Мамичко, обичам те много!"
17. Искам да умра, току що съм видяла на живо онзи първия мъж, виртуалния, много женения. Разбирам, че никога не съм спирала да го обичам, както и той мен.  Иронията е унищожителна - той вече е разведен, заради мен, откривам в нашата поща /която никога повече не проверих/ над 100 имейла  - първоначално щастливи и изпълнени с надежди, по-късно умоляващи за отговор и накрая гневни и все пак изпълнени с любов.
18. Вчерашния ден -първо открих тази тема, после и страшната истина, че не обичам мъжа си. И всъщност, че никога не съм го обичала. 4 години брак, единственото прекрасно нещо от това - детето ми.
19. Точно сега - докато пиша осъзнавам, че съм безсилна да променя каквото и да било. Другият мъж ме чака и ще ме чака колкото трябва, но от това само боли повече. Никога няма да напусна мъжа си, защото нямам сили да му причиня това. Та той ме боготвори. Няма да го напусна и заради дъщеря си, не мога да си представя че ще ги разделя - те не могат да дишат един без друг.
20. Утре - утре е първият ден от остатъка от моя живот, иска ми се иронията в него да беше по-малко.

Станаха повече от 17, а има още толкова много...
Виж целия пост
# 404
11.Когато преди години изпращах братовчедка ми от вкъщи с бурканчета храна за детето й, защото бяха много зле финансово и тя се разплакваше.Днес тя е една от най-стабилните във финансово отношение жени, които познавам.И когато скоро аз нямах пари, а тя купи невероятен подарък от мое име за погачата на най-малкия ни общ племеник - бебето на брат й.Сега аз се разплаках;
12.Когато преди 16-17 год. татко ми веднъж напазарува за семейството на братовчед ми, защото им беше много трудно.И когато преди 5-6 год. братовчед ми помогна безвъзвратно на татко ми с петцифрена сума и  каза :"Чичо, това е...заради онова масло и заради захарта."Татко ми се разплака;
13.Сълзите на майка ми и усмивката и погледа на татко  Hug ми в ритуалната зала, когато се омъжвах;

Тези неща разплакаха и мен...  Cry
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия