"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

  • 259 047
  • 1 383
# 465
1. Никой не ме взима от детската градина, лелките затварят градината, оставят ме навън с бележка в ръка и си отиват. Стъмва се.
2. С брат ми лежим в детската стая, а прозореца към балкона свети и мама готви.
3. Тати си отива на работа сутринта и след малко се връща с малко черно пухкаво така желано Кученце!
4. Мама ми е изрязала хартиени човечета - намирам ги на шкафа и съм трогната.
5. Всеки път когато имаме гости защото виждам баща ми да се усмихва и да се смее.
6. Всеки път на бъдни вечер когато чакаме татко да се върне от работа и готвим.
7. Когато го прегърнах за първи път.
8. Когато Той заминаваше за Германия, ние още не се бяхме събрали, но се държахме в прегръдките си цяла вечер.
9. Когато се прибра от Германия и три дни прекарахме в къщата на приятелката ми без да се отделим един от друг.
10.Когато се прибрах в къщи и осъзнах, че кучето ми го няма вече.
11. Прекрасната ми сватба.
12. Усмивката му когато се приближи до мен и ме погледне.
13. Изкачването на връх Ботев и приказните пейзажи, които видях там.
14. Когато родих детето си.
15. Всеки път когато детето ми се смее.
16.Вкусът на шоколада.
17. Всеки път когато слушам любима музика + усещането когато свириш с група и виждаш как се ражда музиката.
Виж целия пост
# 466
Пак аз...

1. Всяко лято когато ходехме с мама тати и брат ми на бунгалата на Щъркелово Гнездо. Най-прекрасните ми детски спомени. Предната нощ не мога да заспя от вълнение, после на сутринта товарим колата и тръгваме... След като баща ми напусна онази работа никога не ходехме на почивка като семейство.

2. Пак там. Брат ми е наказан и си стои сам в бунгалото. Вечер е, а навън всички се забавляват. В пристъп на съчувствие аз отивам при него. Нося му парченца шоколад. Той ми измисля куп игри само и само да остана при него. Чувствам го много близък.

3. Пак там с него храним рибите в басейна. ОГромни са. Всички възрастни са в трапезарията ядат, пият и се веселят. НАвеждам се да видя рибите и падам в басейна. Следващото което помня е как баща ми ме изважда от него а аз не мога да дишам.

4. С брат ми сме в стаята си и трябва да спим. Той ми пее ужасно тъжна песен за един баща, който отива на война и не се връща. "О, татко върни се, ний те чакаме с мама". Заплаквам и той не може да ме утеши. Идват наште а мен ме е срам да кажа защо плача. После той ми пее весели песни за да забравя. Никога няма да забравя тази песен, но брат ми никога не ми я изпя отново.

5. Когато си купих първата китара. Сто пъти си лягах да спя и сто пъти ставах да свиря отново и отново а пръстите ми агонизираха. Накрая баща ми дойде да ме пита какво става...не знаех, че се чува в другата стая.

6.  Прибирам се на Бъдни вечер и съм безкрайно щастлива. Навън вали сняг на парцали. Пред блока са пуснати лампите - беше толкова топло и романтично.

7. Когато видях мъжа си за първи път. Тогава ходех с негов добър приятел. Бяхме говорили само в нета и по телефона, той знаеше, че ще ходя в неговия град, но тогава не живееше там и нямаше възможност да дойде. Преди да отида му казах, че явно не ни е писано да се видим на живо. Но той дойде и ме изненада. На живо ми се стори шантав  Embarassed Rolling Eyes

8. Намирам се в най-кошмарната връзка с момчето, споменато по-горе. Чувствам се ужасно объркана, изгубена и нещастна. Самочувствието ми е сведено до минимум. Тогава Той се връща от Германия. Искам да го прегърна, но не мога. После три дни не се разделихме.

9. Един момент от тези три дни в къщата на моя приятелка. Той се качва на горния етаж. Аз си намирам повод да се кача. Разбирам, че Той е нещастен, понеже си мисли, че не го харесвам. Аз го прегръщам и му разказвам какво мисля за него. В този момент разбирам, че това е човекът, който винаги съм търсила и с който искам да прекарам остатъка от живота си. Стоим прегърнати в тъмното и мълчим, изпълнени с нежност. Изведнъж виждам живота си подреден като пъзел. Неговите мечти са мои мечти. Неговото бъдеще е мое бъдеще. Наше. Чувствам се точно там, където винаги съм искала да бъда. Брат ми ми се обажда по джиесема за да ми каже, че се намира на морето, на върха на една скала, вълните бушуват под него, а до него е любимият му човек. Обажда се на мен, защото знае, че ще разбера как се чувства.

10. На първия ми рожден ден откакто сме заедно Той ми подарява пръстен и ми казва, че това е символ на любовта и посвещението му към мен. Преди време го загубих и още не мога да го преглътна.

11. Аз съм булка и се чувствам най-красивата, най-щастливата и най-обичаната жена на света.

12. Баща ми танцува за първи път. На сватбата ми...

13. Двете чертички на теста за бременност. Много неподходящ момент. Аз плача на рамото му, защото мисля, че съм провалила мечтата му да учи в Щатите, а той не спира да се смее и да се радва.

14. С мъжа ми "раждаме" цяла нощ. Изведнъж усещам бебето как излиза. Изненадвам се. От цялата дандания по дишането и напъването забравих какъв ще е крайния резултат. Еуфория. Искам да стана и да запрегръщам купчината лекари, сестри и санитарки около мен.

15. Слагат ми детенцето за кратко върху корема. Не мога да повярвам, толкова съм щастлива!

16. Изкарват ме на носилка от родилната зала. Майка ми е в коридора. Искам да сподели радоста ми. Вместо това сълзи и думите й "Няма да ти бъда майка ако не ваксинираш детето".

17. Детенцето ми отваря очи и ме гледа! Сериозно и умно, сякаш ме изучава. Никога няма да забравя този поглед.

18. В къщи сме. Детенцето ми плаче от глад а аз не мога да го нахраня. Гърдите ми са твърди, но каналите са запушени. Съдирам се от рев. Три дни и три нощи се мъча да се изцедя с какво ли не. Резултат няма. Майка ми храни детето с АМ а аз плача неутешимо.

19. Когато разбрах, че съм измъчила детенцето си от глад седмица и половина. Никога няма да си го простя...

20. Всеки път когато вляза в стаята и видя една огромна беззъба усмивка. Ежето мята ръчички и краченца от радост.

21. Всеки път когато го приспивам и той ме хване нежно с топлата си ръчичка. (обикновено си изразява любовта със дране и скубане).

22. Дългите разговори с любимия, близостта след тях и нежната прегръдка. Чувството, че си на мястото си.
Виж целия пост
# 467
Ох, от кога искам да пиша в тази тема ........този път май няма да пропусна....

1. Първият ми спомен - стоя на терасата в яслата и ми е едно такова тъжно, тъжно.....изведнъж виждам мама и татко да влизат в двора - такава радост изпитах, че съм я запомнила завинаги.
2. Събуждам се в леглото на село от студ и нахапана от комари. Малкият чаршаф нищо не покрива. Баба се събуди и ме завива с най-топлото и меко одеало на света. Заспивам отново в истинско блаженство.
3. Родителска среща - чакам нашите да се приберат, а душата ми е свита на топка...
4. Решавам тази нощ да не се прибирам в къщи. Най-ужастната нощ в живота ми.
5. 20.04.1996г. - Цветница. Купон в една студентска стая. Аз съм на гости на братовчедка ми. Той - за когото толково ми говориха влиза, запознава ме се и ме моли да си сваля очилата, за да ми види очите. Влюбих се за пръв път - безрезервно, безвъзвратно и завинаги.
6. Чакам го да пристигне с влака в 16 часа. Решавам да се обадя у тях с абсолютната убеденост, че никой няма да ми вдигне и чувам "ало". Казвам му, че това е краят, затварям и започвам да плача. Плача цяла нощ и слушам "Сигнал". На сутринта си вземам от видеотеката "Разум и чувства" - гледам и пак плача. Решавам, че тази история няма да свърши така - хващам влака и заминавам за неговия град.
7. Приета съм в София!!! НАй-после далеч от нашите, най-после се чувствам свободна, най-после при него....
8. Седим на "Строежа". Той пуши цигара след цигара, по-нервен от всякога. Чувам го да казва - "Сериозна връзка ли искаш - не мога. Не съм такъв човек". Усещам истинско облекчение....аз нямах сили да го направя....
9. Лежа до него.... щастлива съм, че пак съм до него, макар и само за нощ.....усещам, че това е последната ни сутрин заедно. Той ме е прегърнал и мисли, че спя. Целува ме по челото и пак ме прегръща....
10. Със симпатичния колега все повече се сприятеляваме, говорим си с часове по пейките в Студентски град, аз за него, той за нея...
11. Всички казват, че е влюбен в мен, но аз не вярвам. Та той е най-добрият ми приятел. Седя в него на купон и го питам, дали ако до 25 годишна не се омъжа, той ще се ожени за мен. Казва "Да" и аз разбирам, че е влюбен в мен.
12. Събирам смелост и го целувам - първо по бузата, после по устните....скоро ще се съмне...
13. Предлагат ми работа в далечен град - сама. Той не е съгласен, но аз имам нужда от тази промяна. Заминавам.
14. Той идва при мен и също започва работа. Ужасно съм щастлива - най-после живеем заедно.
15. Вървя по билото на Стара планина, а в слушалките - "Исихия". Имам чувството, че всеки момент ще полетя.
16. Събуждам се, а той ме гледа - имам Рожден Ден. Целува ме притеснено цял час. Накрая застава на колене, а аз го питам "Защо". Той изважда красив пръстен и ми отговаря - "Защото моят подарък се подарява на колене........ще се омъжиш ли за мен". Естествено казвам ДААААААА
17. Чувствам се толкова съм красива, точно като принцеса - както винаги съм си мечтала. Отново пеем "Blinded by science" с моите приятели и на мен ми се плаче от щастие. 
+1. Подават ми я да я целуна - нея, моята дъщеря. Допирам устни до нежната главица и ми става толкова странно от този допир.....сякаш целунах небето. Поставят я до мен, а тя ме гледа с големите си тъмни очи - не откъсва поглед от мен.... и аз от нея.
 


Виж целия пост
# 468
Настръхвам всеки път като чета тази тема.
Прекрасни сте  Hug.
Докато ви чета и пред мен изплуват толкова неща, които ми се иска да споделя.
Като започна да пиша ... немога.
Виж целия пост
# 469
И моите моменти не са само 17,а 117..Каква прекрасна тема само....
Не ги подреждам по хронология,ще пиша както ми дойде отвътре.

1.Мама.Обажавам мириса на кожата и косата и.Ръцете и са толкова топли и нежни.Още обичам да се сгушвам в нея.Толкова болка съм и причинила,а тя все така безрезервно ме обича.Сега вече разбирам.
2.Малката ми сестричка.Обожавам пухкавите и ръчички,толкова са сладки,че ги целувам непрекъснато.Когато вече не бяха пухкави бях много тъжна и разочарована.Мислех,че ще са такива завинаги.
3.Обичах лятото.Всяко лято се събирахме при баба и дядо на Карандила със сестра ми и братовчедките.Като четири сестри сме.И побърквахме баба и дядо с нашите лудории.А какви бухти прави само баба!!!!
4.Нашата Сузи-беше малка пухкава топка,когато я видях за първи път.Обикнах я толкова много.
Беше най-доброто кученце на света,с най-топлите очи.Липсваш ми....
5.Първото ми заминаване в чужбина.Мама,татко и Васи и буцата в гърлото ми.Къде отивам,Господи какво направих?????
6.Всяко живо същество има правото да живее и никой не може да му отнема това право.Животните са най-добрите и безкористни същества.Спирам да ги ям.
7.Отивам на гости на сестра ми в чужбина.Четири незабравими дни и трябва да се прибирам в България...за да замина и аз.Раздялата ни летището,последна прегръдка и двете не можем да спрем да плачем.
8.Една стара любов,която живее заровена много дълбоко в сърцето ми.Пак съм на летището с мама,а той се върна защото трябва да паркира колата.Аз закъснявам за полета и плачейки само повтарям"Мамо,къде е той,защо се бави???Мамо,кажи му,че ужасно много го обичам!!!" и тръгнах...Горката ми майчица.Мразя летищата оттогава.
9.Нараних го,толкова много,че той не можа да прости.Върнах се заради него,но уви..малко си закъсняла,а?
10.Най-прекрасните сини очи...Срещам го след години,не съм го виждала от училище.Леле,колко хубав е станал Embarassed Кани ме на танц,целуна ме.Танцувахме до 6ч.,закара ме в нас и в 7ч. беше на работа
11.Това е моя мъж.Това е Той,усещам го с всеки изминал ден...и той.Никога няма да забравя странното чувство и как ми прескочи/буквално/ сърцето,когато ме попита на Коледа "Ще се омъжиш ли за мен".Е,сватба така и нямаше,но пък великото чувство си остана.
12.Никога няма да забравя гласа му,когато ми каза,че причината да не мога да забременея сигурно е в него...Милия,та ние опитвахме едва от месец-два...а беше толкова тъжен.Винаги поема вината първо върху себе си.
13.Хилядите моменти,когато сестра ми е била до мен.Най-невероятния,силен и борбен човек когото познавам.Никога не се отказа да бъде добра.И не се научи да мисли за себе си,винаги само за другите.Чакам те да си дойдеш Васи!!!!!!!!!!!
14.Двете чертички,сълзите на другия ден,че мога да загубя детето.Та то е нашата сбъдната мечта,толкова ме е страх...
15.Момента в който видях сина ни..Умалено копие на баща си,красив като него.И има същите невероятно сини очи-такива за каквито мечтаех.И на мама са сини.
16.СМС-а,който получих от сестра ми,когато и казах,че съм бременна.Никога няма да го забравя,беше по-развълнувана и от мен-"Ще ставам леля?...Господи,ще припадна.." LaughingИ колко беше горда на кръщенето на племенника си-нали е кръстница!
17.Моята леля-сестрата на мама.Винаги съм казвала,че имам 2 майки-толкова много я обичам.Заради нея обичам народните песни.Тя ми облече първия "секси" потник,беше оранжев.И тя плака с мен,когато загубих една любов...И никога за нищо не ме упрекна,а имаше за какво...
18.Усмивката на детето когато види баща си.Тези моменти са си само за тях,времето спира.Баща и син-толкова е силна връзката им,че нищо друго няма значение за тях в този момент.Имат си ритуали,които никой не може да наруши.Не ревнувам,че там няма място за мен.Щастлива съм.
19.Сузи не вижда,не може да се храни и пие вода,не може да върви,по цяла нощ стене от болки,а аз плача...Мама каза,че е късно за операция,защото сърцето и няма да издържи.Трябва да вземем най-трудното решение.Приспахме я,защото не можехме да я гледаме как се мъчи.Прости ни миличко  Praynig
20.Сестра ми заминава отново,а малкия го мъчат зъбките и не спира да плаче по цял ден.Изпращам я на вратата и го държа на ръце.Целувам я за довиждане,силни сме,казали сме че няма да плачем.Детето започва да пищи и за първи път протяга ръце...към леля си.Този път сълзите не могат да спрат.
Виж целия пост
# 470
- Детската градина. Многото приятелчета, лудориите които правехме. Една скъсана нощница, която трябваше мама да зашие.
- Завършваме градината. спектакъл – „Медената питка” на руски. Аз съм разказвача. Аплодисменти. Горда съм. Справих се с ужасно дългият за дете на 6 години руски текст.
- Летата на село. Много години подред. Баба и дядо. Чаках с нетърпение да дойде лятото. Компанията от цяла България, игрите до среднощ на улицата, на реката. Сега детето ни не знае какво е това. И никога няма да узнае. Жалко.
- Идеята, че ще кандидатствам след 6 клас. Никой не знае. Мама и татко научиха чак след като ме приеха.
- Първата седмица в училище – 7 двойки по математика (не само аз, целият клас имаше по толкова). Съмненията, дали съм за това училище?
- Съучениците. Един неразделен клас. И досега. Заедно в добро и лошо. Сега вече се пръснахме по света и у нас, но всяка година се събираме.
- Отново на село. Едно момче, с което се харесвахме тайно. И двамата, ама никой не си признаваше. Приеха го в гимназия в Ловеч, а той обяви гладна стачка, за да го преместят в моя град. И майка му се предаде. Не си паснахме, бяхме много различни.
- На кръчма сме с братовчедката. Едни сини очи, дълбоки като морето. Каза ми „седни при мен”. Седнах. За много години. Той ме научи на много неща. Винаги ще има едно ъгълче в сърцето ми за него.
- Приеха ме да уча. Сълзи в същите тези сини очи. „Ти ще ме зарежеш”. Можех да се закълна, че няма, добре че не го направих. Прав беше.
-Безметежните студентски години. Безпаричието и купона. Дядо, когото не можах да изпратя, защото бях на изпит. Закъснях ужасно. Липсва ми много.
- Прибирам се в родния град. Изпраща ме един мъж. Подарява ми касета. Сигнал – „Сбогом”. Цялата касета е с тази песен. Не мога да обясня на татко защо рева.
......
- Татко. Отиде на лекар. Сълзи в очите му. Мама плаче. Най-страшната дума – рак. Земята пропадна под краката ми. Баща ми никога не е плакал. А сега плаче. Като дете. Искам да му помогна, но не мога. Само мога да го прегърна.
- Операцията. 8 часа пред операционната. Изкарват го. Тръбичките, системите и вътреболничната инфекция. 4 месеца кошмар в болницата. Той се предава, мама спи на стола до леглото му. Вече и кучетата ме знаят в болницата. Нова година – той е там, аз не искам да си ходя у нас. Стояхме с мъжа ми и мама до 23,30.
- Най-после го изписват, той никога няма да е същия човек, но той си е моя татко.
- Доктора не казва нищо, гузен е, не знае какво да отговори на въпросите. Брат ми го хваща за ревера и го разтриса. Каза 2-3 изречения и избяга. Може да е най-добрия лекар, но е идиот.
Виж целия пост
# 471
х1. Дойде ми до гуша. Отрязах всичко и всички. Не вдигам телефона, не включвам скайпа, кюто, смених си регистрацията тук.
х2. Обаждане по телефона - Мама ще влиза в болницата. Болна от нерви, че се крия.
х3. Мама "от болницата" чете във форума.
х4. Кротнаха се, но докога...
х5. Обаждане по телефона  - Баба ти е в болница. Вече се чудя да се смея ли или да плача. Не вярвам нито една дума.
х6. Пълно мълчание месеци наред, ни вест, ни кост...
х7. Пристигам с вдигнат бял байрак, да си простим, да се обичаме...
х8. Обвинението! Баба ти умря заради теб!
х9. Искам да избягам, задушавам се. Разпадам се, стискам зъби да не се разкрещя, да не убия някого, да не кажа обидна дума.
х10. Искат да си говорят с мен уж - бягат като дявол от тамян.
х11. Края на един кошмар приближава.
х12. У дома...
х13. Започнах да се събирам, отново, по-малко, трудно...
х14. Боли, много боли, все още боли. Винаги ще боли. Защото обичам.
х12
Виж целия пост
# 472
1. ухапах по ръката баба ми, която безкрайно ме обича и дава всичко за мен, а тя не каза нищо, не се скара , само видях как очите й се напълниха със сълзи
2. на 5години съм, една приятелка ме покани в тях да си играем на "Седморката на Блейк" , баща й предлага да играем на доктор и ни разделя в различни стаи. Кара ме да правя разни неща, за които моето детско съзнание усеща че не са редни, и малко преди да ми причини жестока болка успявам да избягам боса по стълбите. Следващият момент , в който баба ми ме мие и плаче над мен и ми се кара. След време разбирам , че друго момиченце е в болницата разкъсано от този изверг. Преди година когато попитах баба ми за този случай й причиних силна болка от спомена и от угризенията , че тогава не са съобщили в полицията.
3. Голямата любов с много караници, сълзи и шамари и завършваща за мен в болницата с последващо дълго възстановяване.
4. Дългият период на търсене на себе си - коя съм, какво искам и какво ще правя занапред, изпълнен с какви ли не глупави постъпки от моя страна.
5. Скок с бънджи - невероятен полет, миг като вечност - не се чува нищо друго освен свистенето на вятъра
6. Отворен прозорец в дъждовен ден и мирис на влажна пролет и цветя и любим глас зад гърба ми "И ти миришеш така".
7. насълзените очи на мама на моята сватба и неуспешният й опит да скрие тревогата и тъгата си от това , че детенцето й от сега нататък ще живее много далече от нея.
8. дъщеря ми, когато ми я показаха веднага щом излезе от мен  - мокра , плачеща и толкова хубава.
9. Разкъсваща болка в сърцето от усещането, че обожаваният, единственият за теб мъж ти е изневерил и те сравнява с други жени.
10. Потъмнелият от ужас и сълзи поглед на дъщеря ми, когато баща й пред очите й крещи, обижда и причинява физическа болка на нейната скъпа майчица и моето свито сърце , не от неговото посегателство , а от болката, която изживява нейното детско сърчице.
11. Един миг на яснота - "не обичам вече този човек" и хиляди въпроси за "а сега накъде"
12. Първият оргазъм на 30години- "Аз мога да го изпитвам , не съм ненормална!!"
13. Една тиха есенна гора и слънчеви лъчи, пробиващи си път през короните на дърветата, една топла , сигурна , безкрайно обичаща ме мъжка прегръдка - усещане на безметежност.
14. Сладките устенца на дъщеря ми, свити за целувка и казва : "Мамо, много те обичам".
16. Страхотното напрежение на защитата на дипломната работа и поздрава на професора накрая. Вече съм висшист, продължавам напред!
15. Виждам баща си след много време и нещо ме пронизва - изпаднал до просешка тояга - окаян , пиян, болен, мърляв и ме гледа в очите и ме лъже за пари.
16. Изведнъж разбирам , че никога не съм спирала да искам второ дете, даже много го искам , но не и с този мъж и започвам да плача от това просветление.
17. Излизат резултатите на баба - прогресиращо, необратимо заболяване, може би година, две живот. Рев, рев и не мога да спра.

Кофти, явно тежките моменти оставят по-трайна следа от щастливите
 
Виж целия пост
# 473
15. Вървя по билото на Стара планина, а в слушалките - "Исихия". Имам чувството, че всеки момент ще полетя.
 
+1. Подават ми я да я целуна - нея, моята дъщеря. Допирам устни до нежната главица и ми става толкова странно от този допир.....сякаш целунах небето. Поставят я до мен, а тя ме гледа с големите си тъмни очи - не откъсва поглед от мен.... и аз от нея.
 


От тези двете настръхнах.. представих си ги толкова живо.

Момичета невероятни сте, независимо колко сте различни на всяко друго място в този форум, тук всички до една ме карате да обичам живота много повече отколкото съм си представяла, че мога..
Виж целия пост
# 474
Пак аз много разбъркано

- Всеки път когато светът се пробужда за нов ден далеч от града.

-На 14 съм. Писнало ми е от Стивън Кинг. Искам баща ми да ми препоръча хубава книга от голямата си библиотека. Дава ми "Триумфалната арка" и "Властлинът". Започвам да чета Триумфалната арка и откривам любимият си автор до ден днешен. (10 години след това прочетох и Властелинът и бях много приятно изненадана.)

В 4-ти клас съм. Ние сме на зелено училище. Играем на някоя от тези игри - бутилка, подаръци..не помня вече. Едно момче от класа трябваше да избере момиче за друго момче. Другото момче каза - "Избирай, само да не е Даниела или Любомира." Ние двете бяхме "дебелите" в класа. Това много ме съкруши. Мразя детството си.
Съучениците ми ме белязаха за цял живот. До ден днешен никога не вярвам, когато някой ми каже, че съм хубава. По-късно съм получавала комплименти, но никога не съм им вярвала.

В 5-ти клас си смених училището по мое желание, понеже не се славеше като елитно. Новото училище и новият клас не ми харесаха. Чувствах се зле и се разболях. Боледувах седмици наред, докато не се върнах обратно. Майка ми каза: "Ако се върнеш в това глупаво училище, то поне отиди в математическата паралелка". Взех изпита и влязох. Съучениците ми никога не ме приеха. Решиха, че съм влязла с връзки. Много труден период от живота ми. Никога не се почувствах добре там. Мразя детството си.

Всеки път когато съм си мечтаела за повече внимание от страна на родителите ми. Когато съм разбирала важни неща от другите деца, а не от родителите си. Всеки път когато майка ми искаше да споделям с нея, а аз се чувствах като лъв в клетка. И ако случайно успеех да кажа нещо винаги го използваше после срещу мен.И до ден днешен помня  само един единствен път, когато ме разбра. Мразя детството си.

Връщам се от лагер с ужасна гнойна ангина и 40 градуса температура. Не ставам от леглото две седмици. Увиват ме в чаршафи с оцет за да свалят температурата. Не мога да ям и да пия вода, болката в гърлото е кошмарна. Ставам от леглото, причернява ми и потъвам някъде....после лежа и майка ми идва и ми казва да се боря, щото някой трябва да кара новото колело.

По-късно в дивия пубертет се чувствам нещастна и неразбрана. Тя постоянно ми се кара за нещо, аз съм като трън в очите. Постоянно ме кара да се чувствам зле. А се оплаква на баща ми, че я тормозя. Просто говорим различни езици.

Когато започнах малко по малко да взимам живота си в свои ръце и се почувствах добре.

Когато разбрах, че брат ми пуши трева и застанах между чука и наковалнята. Да кажа ли на наште и да загубя доверието му, или да не кажа и да си гриза ноктите от притеснение...

Един човек, който спечели приятелството ми и доверието ми, позволих си да го допусна много близо до себе си и да се привържа към него. Беше ми най-близкия човек на света, докато един ден просто се отдръпна. Без да каже защо. 6 месеца на агония, въпроси, обвинения, мъка, сълзи, срещи...и все пак не ми каза защо. Накрая замина в друг град аз събрах това, което беше останало от мен и продължих да живея. Промени ме завинаги.Нещо в мен беше завинаги разрушено. Никога не успях да го съградя. Може би е за добро. Не съм вече душата на компанията. 

Някъде в 11 -12 клас откривам IRC и започвам да чатя с едно момче от Стара загора. Прекарваме си чудесно, чатим до нощите. Смеем се, споделяме си съкровени неща. Започвам да го харесвам. Ще се видим на живо, ще дойде в София. Организираме срещата и той ми казва как ще го позная. Виждал е моя снимка, но аз негова не. Ще бъде с черно яке, раница и папка. Отивам там и виждам един с черно яке, раница и папка. Не е той. Влизам в Александър Невски да се помотам и виждам друг с черно яке, раница...заговаря ме на английски. Не е той:) Накрая сядам на стълбите и чакам. Видях го от как идва от много далече и го познах. Беше странно - не можех да повярвам, че приятелят ми от чата и този тук са един и същи човек.

Гостувам му в Стара Загора за един ден. Казвам само на брат ми. Взимам рейса сутринта и пристигам. Той ме замъква на обяд в къщата на баба си. Запознах се с майка му, баща му, баба му и дядо му. Щях да умра от срам. После се мотахме из града. Накрая отиваме да си купя билет за София и се оказва, че няма. И влак няма. Ами сега?! Казват, че скоро ще пристигне рейс от Бургас и може да се освободи място там. Слава Богу, има място. До мен седи едно момче, което обича да пътува и да се запознава с нови хора. Веднага се запознава с мен и си говорим през целия път. Направо не усетих кога пристигнахме. Страхотен ден. Второто момче повече никога не видях.

Откривам Него и съм безкрайно щастлива. Той и негов приятел водят купчина дечурлига на планински преходи. Помъкват ме и мен. Вечер е, седим пред хижа Плевен и аз плача на рамото му от щастие, защото никога дори не съм си мечтала някой да ме обича така.

Най-накрая той се премества в София. Край на пътуванията по нощите, разделите и безкрайното висене в нета. Много сме щастливи. Наште, които са ми казали, че никога няма да ми се бъркат ви живота, постоянно му се мръщят. До голяма степен успяват да ми помрачат радостта. Чувствам гняв и безсилие, когато майка ми ми сервира, че "не изглеждам щастлива с него". Как да им кажа, че с Него съм МНОГО щастлива, не съм щастлива с ТЯХ и тяхното отношение.

Вече втора година работя на място, където не мога да се отпусна и да бъда себе си. Имам готини колеги, но съм аутсайдер. Опитвам се да променя това, но не успявам. Постоянно страня от тях, гледам се отстрани и не мога да се позная. Върха на агонията - на събрание сме и шефката се изказва много неприятно по мой адрес пред 40 колеги. Цял ден плача и вия от болка. Не мога да се успокоя. Ако живеех в нормална държава щях да я съдя. Не споря за това, което каза, а затова, че го каза по този начин.
 
Два дни преди сватбата ни, наши приятели ме довеждат до емоционална истерия, защото решават точно сега да ме критикуват и да ме сринат до основи.

Страхът, който тайно се прокрадва към мен. Страх да не загубя най-близките си. Или да не се случи нещо с мен, а детенцето ми да се съсипе от плач, без да може да разбере какво става. Той не се отделя от мен за повече от 15 мин.
Ухххххххх наредиха се все такива едни гадни и депресарски................спотаявали са се някъде и сега са отприщват. Спирам с тях.

45 (примерно). Излизам от работа и си купувам два диска. Norah Jones - Come away with me и Rod Stuard - American Song Book 1 - до ден днешен са ни любимите с мъжа ми.

2005 г. Ние танцуваме първия си танц като съпруг и съпруга на песента на Нора Джоунс -"Come away with me".
Април 2007г. Лежа на спалнята и пея "Come away with me" на огромния си корем.
Юли 2007г. Детето ми има колики. Аз го гледам сама за първи път. Гушкам го изправен, слагам ръчичките му около врата си, започвам да се разхождам из стаята и му пея "Come away with me".




Виж целия пост
# 475
Най- страхотната тема! Hug
Виж целия пост
# 476
Страхотна тема. Накара ме да се замисля и аз за незабравимите мигове от живота ми и добри и лоши. Ще се опитам да напша някои от тях..........

1.   Смътните спомени които имам от общуването ми с брат ми. Беше голям артист. Песни стихове роден за сцена.........
2.   Болестта и смъртта му. Не ми дадоха да отида на погребението му. Бях много малка. Вкъщи сме, той е на апарат за кислород, настава суматоха, изпращат ме в съседите ни, не знам какво става .............. Възрастта не ми позволяваше да разбера каква мъка е това за родителите ми – сега го знам.
3.   Детството ми на село при баба. Много деца игри .......колелото, вечеринките които правехме, правех се на гимнастичка
4.   Първата любовна трепет с едно момче от село.
5.   Срещата с мъжа ми. Не се познавахме, никога не се бяхме виждали, само един разговор по телефона, който му го дала моя приятелка и се разбираме за среща на Витошка пред пица Трол. Не исках никога повече да се отделям от него.......... любов от пръв поглед.
6.   Дългите години в които не можех да забременея, мъката, болката, терзанията, докторите..........форума в дира където срещнах толкова подкрепа и разбиране и една прекрасна приятелка, която стана кръсница на детето ми.
7.   Положителният тест...........една сутрин в офиса, плача не зная какво става, истина ли е
8.   Прокървяването по време на бременността ми страха, че ще загубя всичко, постъпването в болница
9.   Раждането на дъщеря ми – страх и радост едновременно
10.   Погребението на баба ми – още е пред очите ми, толкова променена с две ръце в гипс, сълзи и болка
11.   Обадих се и казах на майка ми че съм бременна................
12.   Прохождането на дъщеря ми, първият път като каза мама
13.   Похода в Пирин, страха от високото, прекрасните гледки, незабравимите преживявания и подкрепата на мъжа до мен
14.   Приемането ми в английската гимназия
15.   Терзанията ми че ще си остана без приятел, неомъжена, една не толкова добре изглеждаща читанка.
16.   Първото море без родители, приятелките ми ги пуснаха на море само защото са с мен – демек можеха да разчитат на моето съзнание............
17.   Не мога да повярвам че имам такъв късмет с мъжа до мен, не съм и мечтала да имам такъв живот, човек с който мога да споделя всичко, който ще ме разбере и успокои, не ме е страх от бъдещето .........това е важното.
Виж целия пост
# 477
Толкова хубава тема!
1.   Неделя, лято, липите влизат през отворения прозорец. Аз и брат ми на гърнета в средата на хола. Мама и татко се смеят, цялата къща е огласена от грамофона – Бона сера, синьорина , бона сера… Това е единственият ми спомен от тях заедно.
2.   Втори и последен ден в детска градина – брат ми ми обува чорапите, защото аз не мога да се справя сама..
3.   Татко ме учи да карам ски на едно малко наклонче в градинката до нас – „Буката”. Чувствам се пораснала и ме е страх.
4.   Първият ми „втори баща” … 
5.   Цариградско шосе. Спокойствие и златен тунел от есенни дървета. С мама чакаме тролея, за да ме заведе при татко. Събираме кестени от които тя ми прави разни красиви неща.
6.   С татко и брат ми сме на Златни пясъци през 61 или 62 година. Лежим в тъмната палатка, малко ме е страх. Батко ме държи за ръката и слушаме как отвън възрастните говорят. 
7.   С дядо на ски на истинска планина.
8.   Паднах лошо, лежа в детската хирургия на Пирогов съм и съм уплашена и самотна. Сестрата ме връща от поредния преглед и на леглото в стаята виждам ново червено палто, което мама е ушила специално за изписването.
9.   Вторият ми „втори баща”… Мама не живее с мен. С баба и дядо ми е добре, но тя ми липсва ужасно.
10.   Мама отново е при мен. Татко идва често на гости. Моля ги да се съберем всички отново заедно – те и двамата мънкат…
11.   Третият ми „втори баща”… Появиха се две сестри. Изпълнена съм с гняв и ревност, защото те живеят с майка ми, а аз не. Обещават да ме вземат при тях.
12.   Неуспешен опит за „голямо семейство”. Живея с тях, но той не ми разрешава да виждам татко когато поискам. Всичко е ужасно. Казват, че съм глезла и егоист.
13.   Връщам се при баба и дядо. С цялото си същество усещам, че там ми е мястото. Обградена съм с любов, разбиране и грижа. Май за първи път се чувствам сигурна и щастлива.
14.   Вече съм на 18. Сама с приятелки на Албена. За първи път бях с мъж. Не съм сигурна дали съм го искала. Прибирам се в хотела, лежа в тъмната стая и ужасно искам мама да е до мен…
15.   Първата ми сериозна връзка. Той си прави планове за женитба, аз не съм сигурна…
16.   Мъчителна /не за мен/ раздяла защото в института срещам едно момче и знам, че това е Той.
17.   Бременна съм, ужасно ме е страх от реакцията на неговите родители. Те ме посрещат като принцеса. Щастлива съм!
18.   Раждането на дъщеря ми – най-красивото бебе на света.
19.   Дипломирането ми. Защита на дипломен проект с макет. Комисията става на крака и ме аплодира.
20.   Раждането на сина ми.
21.   Решението, че ще направя дори невъзможното, но няма да причиня на децата си това, което моята майка ми е причинила.
………………………………
500. Загубих дядо. Чувствам, че с него си е отишла и частица от мен.
501. Татко си отиде толкова рано, едва на 62. Не съм сигурна, че Бог е справедлив.
502. Баба е много болна. Вземам отпуск, всеки ден стоя от сутрин до вечер в болницата… Прибираме си я у дома. Тя е щастлива и спокойна. Умира в ръцете ми, докато ме гали по ръката…Усмивката остава на лицето й. Чувствам се сама на света.
……………………………
998. Дъщеря ми ни съобщава, че е бременна. Плача от радост и не мога да спра…
999. Раждането на внука ми. Той просто е съвършен.
1000. Първият път в който ми казва „бабче”, първият път когато напълно осъзнато казва „’Щото те обичам”…
1001. Бъдещата ми снаха и сина ми ни съобщават, че ще имат бебе. Пак рева /голяма ревла съм/ и я прегръщам без да се замисля дали й е приятно.

Виж целия пост
# 478
Бабче,винаги съм знаела,че има какво да споделиш .Плаках,като четях историята ти и се радвам,че макар нелекото ти детство,си станала толкова позитивен човек.Бъди все такава,с млада душа и добро сърце!
Виж целия пост
# 479
60. Първият рожден ден на детето ми. С баща му сме разделени. За мен не е празник. Правя се на силна пред всички, но ме боли- много. смс-ът от мъжа ми, че се надява това да е първият и последен рожден ден на детето ни, в който сме разделени. И сламката, за която се вкопчих тогава.
61. Нова Година. Вече сме заедно. Той се кълне, че повече няма да ни нарани. Вярвам му и съм уплашена до смърт.
62. Свети валентин. Избирам му подарък с толкова любов, а ден преди празника разбирам, че пак ме е лъгал. И боли, и не ми се живее, и пак пропадам в черната бездна. Той пак обещава и пак се кълне, че няма да се повтори. Този път вече не му вярвам.
63. Мама, с която се караме непрекъснато и се разбираме толкова трудно, но е до мен във всичките ми пропадания. Винаги успява да запази самообладание и да ме накара да вярвам, че всичко ще се оправи.
64. Ужасно съм самотна. Но разбирам колко много истински приятели имам. И те са до мен, без никакви уговорки, те просто са насреща, всички. Благодаря ви   bouquet
65. Давам н-ти шанс на брака ни, но аз вече не съм същата и не съм способна да се раздавам. Не му вярвам. Той твърди, че се е променил, но аз нямам сили да бъда това, което той очаква.
66. Връщам се на работа. Колегите ми и всичко онова, което направиха за мен, за да мога поне за малко да забравя в какъв ад живея.
67. Правя си тест за бременност. Положителен е. Ами сега? Плача, не знам какво ще стане. Говорим с часове и решаваме да запазим бебето. Не мога да се зарадвам. Ще ставам пак мама, а не съм щастлива.
68. Първият ултразвук на новото бебе. Изглежда толкова беззащитно. Нямам право да се предам. То и синът ми имат нужда от мен. За тях аз съм целия свят.
69. Деня в който мъжът ми казва, че не е искал това бебе. После се извинява, че не го е мислел, но вече го е казал и за мен нищо не е същото.
70. Става ми лошо, а съм сама с детето. Мъжът ми е на работа, обаждам му се, той казва, че си тръгва. След половин час се оказва, че не разбрал колко точно ми е лошо и продължавал да си работи. Няма на кого да се обадя. Малкият е изплашен до смърт. Аз повръщам, той стои до мен и ме гали по косата с думите "Няма, мамо, няма, няма". Не мога да причиня това на детето си и пак се обаждам на мама. Тя разбира се идва след 5 минути. Благодаря ти мамо  Heart Eyes
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия