Нека слънце да огрее на земята и дастопли сърчицата на децата! 12.06-18.06

Нинче знаех си, че е излишно да давам съвет
Нагушкай я и съм убедена че ще разбере - а пушенето - моментна слабост, ако процедираш - "прави квото щеш" най-добре действа - тежко е да взимаш сам отговорности и да носиш после и вина

има, има...аз не бързам
аз работя до НДК, но иначе живеем в Слатина...обаче скоро ще си купуваме кола /уж/, та ще стане по-лесна работата
целувки на всички 

Хайде и аз да се разпиша в седмичната тема. Знам, че ме виждате отвреме на време покрай Ресурсния, ама искам да кажа, че и освен него съществувам... Та, добре сме, като изключим че татито малко се поразболя тия дни, но в общи линии всичко е наред. Радвам се, че нещата в ресурсния вървят - просто понякога се чувствам така отчаяна, че има толкова много нужди и ние сме кат окапка в морето и все се питам дали ще помогнем, дали е достатъчно...и т.н.  и се радвам, че специалистите имат желание, че искат да правим обучения, че за родителите е важно място. Не знам - надявам се че мечтата ми ще се сбъдне, че наистина ще е Ломидол...
Ох, извинявам се, че ви натоварвам, просто исках да споделя.
А на бременеещите малко им завиждам - радвайте се  - това е толкова хубаво време. Та във връзка с това да ви разкажа в Банско една майка разправяла: "Като бяха децата ми малки и все си виках, ех, какви са сладки - идва ми да ги изям; а сега като пораснаха си викам - що не ги изядох, докато бяха малки"
Хубава седмица....

Ха-ха,Мая,това с хапването на децата ме развесели .
Иначе за Ресурсния център...сигурна съм,че сте полезни на много хора/и на мен включително/,а и занапред ще ставате все по-нужни!

Майче, развесели ме с тая майка от Банско
Аз като се замисля...първата част и аз много често си я повтарям
А за ресурсния център...не се притеснявай, лека полека всичко ще си дойде по местата. Нали знаеш, че всяко начало е трудно...важното е да не се отказваме.
Аз днес подадох ДДСто...на възстановяване сме в 45 дневен срок...предстои ми първата ревизия в живота и ме хващат лудите при тая мисъл...

Момичета,дайте съвет какво да правя с Буби,че вече много се изнервих.Та,като я сложим вечер да спи,в повечето случаи си избира някаква играчка,ляга и си слуша музика,и заспива.Обаче има вечери,в които положението е просто кошмарно/като днес/.Ляга и започва да реве,аз се опитвам да я успокоя,пея песнички...обаче тя си мрънка,не реве,а точно си мрънкоти и се жали като коте.Ако я оставя така след пет минути спира,заиграва се в леглото и заспива.Обаче само ако ни чуе,че минаваме покрай стаята и се почва един рев.Пробвах да седя в стаята,да си "говорим"/аз на нея/,обаче не-Рядко ми се случва да не мога да я разбера,обаче сега е точно така.Тая вечер не издържах и и креснах:Отвори си устата и кажи какво искаш.Знам,че не трябваше и сега ми е криво,ама поне тя млъкна.В момента се хили в леглото си.Не мога да разбера какво иска и това си е!

и аз на моя, като му кажа, че не го разбирам, започва да се старае и да ми влиза в положението. Пък и децата имат нужда да им креснеш понякога. А ако се научат, че крещим - не ни отразяват понякога.
Тук се смеем със съседите, че социалните може да се намесят с моите караници, а те обещаха де не ме издават.

Момичета сега се зачетох в темата за санаториумите.Искам само да ви кажа, че в Кюстендил има и балнолечение и санаториум и рехабилитация...и ако фигурира в тези списъци на социалните...с Лорка много ще се радваме ако решите да дойдете тук 

gele73, има една възраст, в която децата искат по всякакъв начин да ни превличат вниманието и да го задържат безкрайно дълго време върху себе си. Те проявяват някаква странна ревност дори когато си говорят родителите им помежду си и по този начин някак малките сладури се чувстват изолирани...може би твоята малка сладуранка се чувства точно така...не знам какво трлябва да се направи в такива случаи. Различните книги съветват различно...Спок например според мен е малко краен като казва, че едва ли не на това дете не трябва никакво внимание да му се обръща...простете ми ако съм го интерпретирала не съвсем правилно, но аз така разбирам думите му...според мен трябва в тази възраст да се говори повече време с децата, да им се отделя малко повече внимание, но пък те трябва да знаят, че играта си има край, че в живота има някакви правила и те трябва да се следват и т.е. когато бъдат поставени в леглото например, то е за да се спи а не за да се говори или др. подобни...естествено ако има навик мама да чете приказка, тя трябва да си извърши нейното "задължение" за да не се почувства и детенце излъгано, че едва ли не само то трябва да спазва законите на живота

геле, Ния и тя прави така понякога. но тя ставаше и през нощта и крещеше. не можехме да разберем дали спи или е будна. говорих за това с нейната лекарка. тя ми каза, че това е вид протест - срещу това, че ходи на ясла и е отделена от мама, срещу повторното тръгване на ясла след боледуването, при което нон-стоп я гушках...
та си мислех, че може би Буби преживява по някакъв начин преместването. и дори да не страда, има нужда от някаква адаптация и от повече внимание от страна на мама.

Мерси момичета за съветите.
Значи,Буби не ги прави тия работи откакто се преместихме, а по отпреди.Даже откакто сме тук смело мога да кажа,че е много по-спокойна,може би защото ходим на по-дълги и спокойни разходки,пързаля се повече по пързалките,въобще има по-хубави места за игра и тя пълноценно се възползва от тях .Аз вечер и пея песнички или и казвам едно нейно любимо стихче...по няколко пъти.Въпроса е,че тя когато и да реша да спра с пеенето се сърди-пробвала съм и близо час да пея,като спра пак се сърди.Вместо да заспи като че ли се превъзбужда.Снощи пях около 20мин. и спрях,опитах се просто да поседя в тяхната стая-не,тя иска да пея.Казах и че е време за спане и излязох.Тя помрънка около 5мин. и после като започна един смях-та до 23ч и заспа.Отивам-тя си принесла всички и грачки и спи...а върху нея един кон от тия дето сядат в/у тях децата и се возят,и още сумати играчки.
Ще видим тая вечер как ще е-тя просто го прави избирателно и аз не мога да разбера от какво се влияе.

Здравейте от мен и Калоянчо.Тук съм,чета ви всеки ден.Доста проблеми имах с малчо и като няма с какво да се похваля,предпочитам да не ви натоварвам  Затова и не писах.Постоянно покачваше Т,неспокоен,направи ми няколко ужасни кризи и беше безжизнен в ръцете ми.При едната криза си бях съвсем сама с него и незнам как успях да се окопитя в паниката и да реагирам.Беше съвсем отпуснат и от Т ми направи такова разстройство,че си изтичаше непрекъснато от него,устенцата ,венците,езичето-всичко беше бяло,без капчица кръв...слава Богу,преодоляхме и това Освен това тичах да оправям документи и паспорти.Големият ми син иска да учи в Англия и тъй като майка живее там му е уредила летен курс по английски език.Но на място трябва да се огледа за колеж.Така че трябва и аз да отида,съответно,ако отида аз трябва и Калоян да дойде.Вчера бяхме в София за визи и учудващо ни дадоха Ходихме и до София-ленд за час,оглеждах се да видя някой,но така и не видях,а не писах,че идвам,защото незнаех дали ще имам време за среща.Калоянчо вече си има паспорт Пътуваме на 25.06. и ще останем два месеца в Англия.Надявам се да мога да се включвам и от там.На място ще отида и до фирмата,която произвежда столчета и вертикализатори,които тук се продават по 2000лв.На Калоян му е много необходимо такова столче,вертикализатор също.Започна вече леко да му се изкривява гръбчето от неправилно положение и се притеснявам.Правим упражнения,но на него му е необходимо да има стабилно седящо положение за дълго време и да укрепва мускулатурата,която на гръбчето е все още много слаба.Парите са ужасно много,но с помощ от тук -от там се надявам да мога да му купя.Притеснява ме и  едното му краче,което започна да има разлика от другото в дължината,консултирах се с д-р Алексиев и той обеща да ни приеме за преглед.
Не исках уж да се оплаквам,а го направих

gele73,извинявай мила,че не съм ти отговорила.Ти видя ли се с някоя плевенска мама вече,къде живеете.Аз не излизам,защото Коки не беше добре,сега се стабилизира все още и не смея да рискувам.Радвам се,че ти е харесало в Плевен.Както предложих и в плевенската тема,трябва да се събираме от време-навреме само мамите на сладка приказка А ти е ясно,че ще бъдеш шофьор

Бремелинките,дръжте се-още малко остана.Спокойствие,масажчета от татитата и повече да ви поглезкват

Целувки на всички без изключение,продължавайте да сте все така борбени и изпълнени с любов,и топлота.
Обичам ви и ви мисля 

Ето две нови снимки

Може ли малко повече инфо за какво става дума? Когато аз търсих някакво помощно средство за поддържане на гръбнака, ме упътиха към клиниката в Г. Баня, където ми обясниха, че се правели само "корсети"...по технология от времената на Великата инквизиция. Съответно останах с впечатлението, че тук никой няма идея от подобни помощни средства...още по-малко да се продават

Много ме заинтригува Iskrica Nadejda.И на нас ни се изкривява гърба,аз почнах да я връзвам на един стол с много мъки разбира се.Слагам я пред огледалото и така едвам издържаме 20 мин.Незнаех за вертикализаторите ,но и парите са много.Няма ли начин за модели и по тях ние да си ги направим.На мен също ми се струва че лявото краче и е по- късо,но като ни прегледаха ми казаха че е много спастично и само така ми изглежда.Пиши ни какво ти е казал д-р Алексиев.Но да пожелая приятно и безавариино пътуване,много вълнуващи преживявания и снимки които да разхлеждаме и да въздишаме в захлас
Геле какво да кажа - деца.моята сладурана до 1г5мес заспиваше сама,сега реве ,тръшка се ,иска да я нося.Аз почнах да чета приказки,тя не иска да слуша обаче аз чета.Де да видя кои е по -голям инат.

Ето това е сайта на фирмата-производител

http://www.jenx.com/

Продуктите им са много и ги няма всички в сайта.Майка се е срещала с представител и са и дали няколко брошури,ще се опитам да ги сканирам и да ви ги покажа.Има всичко необходимо за улесняване живота на децата ни.Ня мам търпение да отида и видя на място разликата и в отношението на хората.Помислили са за всичко,дори и за най-обездвижените поради болестта си деца има приспособления,с които да бъдат поставяни в нормално положение,което съответно развива координацията,социализира детето и води до напредък в развитието.Умственото развитие е свързано с двигателното.Не на последно място,с тези приспособления,детето се чувства самостоятелен и пълноценен човек и може да участва почти наравно в живота.За съжаление всички тези уреди са много скъпи Целта ми е ако мога да направя Център,в който да има от тези уреди,които да бъдат купени чрез дарения и спонсорство.За целта наравно с центъра е добре да се учреди и асоциация с идеална цел(поне така предполагам,защото още не съм започнала проучване).В Англия ще разуча как стои и въпроса за спонсориране оттам или някакво намаление.

П.С.В изпражненията на Калоянчо има червени жилки,предполагам е кръв,та и затова сега съм се притеснила.Някой сблъсквал ли се е с подобно нещо и на какво евентуално може да се дължи.