Нека слънце да огрее на земята и дастопли сърчицата на децата! 12.06-18.06

Искрица, първо ти пожелавам скоро Калоянчо да е в добро състояние и да не се притесняваш от нищо. За акитата докато бяхме в болницата им правеха изследване на дечицата които имаха кръв в изпражненията. Това може да се дължи на честото изхождане на малкият, нали е бил с разстройство и по чревцата или ануса да има разраняване и от там да е кръвта . Изследвай го и дано всичко е Ок.

Нека и пътуването ви бъде безпроблемно и си изкарате 2 хубави месеца на гости при баба във Велика Британия 
Дано са успешни и срещите ти с представители на тази фирма, защото продуктите им са повече от полезни за децата ни и би им улеснило така трудният им живот. Моля се да има възможност за спонсорство или някакво намаление. нека всяка среща е ползотворна.
Ние също имаме нужда от такова приспособление, защото Мимата е напълно обездвижена и само лежи милата... няма никакви опити за сядане или изправяне на главата. И при нас дясното краче има разлика от ляввото... ходихме при Алексиев,. но той ни каза засега да не се безпокоим... аз не му вярвам, защотот той нямаше време да прегледа Мима на спокойствие- както ви писах преди един доктор беше изпуснал едно детенце с луксация и вече беше на 6-7 м милото и за него се мислеше какво да предприемат.
Та д-р Алексиев само ни погледна тазобедрениет стави и ни каза че сме Ок и че това че има 2 гънки повече на едното краче и че е по-късо нищо незначело ... и ни каза да си ходим. Хубаво е да има повече време за всеки пациент, а не да действа като на конвейр... защото преди нас имаше 2 деца и след нас още 2, а работното му време вече приключваше. И всички бяхме накуп вътре едни се обличаха, други събличаха, трети консултираше.
Отклоних се много от темата Това никак не исках да го пиша, но ....

Нанди как сте вие,колко остана още.Вече времето ще се оправя така че ще може да се разхождате след като приключите с терапията.

Мила Ели, не могада кажа как сме всеки ден е различно Има още 5-6 инжекции и се надявам да сме добре. Чакам хубавото време !!!
То сега е солидарно с мен но като дойде време да излизаме се надявам да грейне слънцето и да подухва лек ветрец и да сме по цял ден навън в парка или в градинката до блока.
И Мимата да хване тен, а също и аз че близо 3 години не съм се показвала на слънчицето - бяла съм като сиренце 

Здравейте и от мен. Мисля и аз да ви се оплача, но на фона на това което чета направо ме е срам
На нас ни беше пръв ден на градина. Пуснах я в групата за 40 мин, като си я вземах госпожата ме попита не даваме ли нещо успокоително и ако не даваме е добре да почнем А тя е в най-спокойния от много време период

Много тъжно ми стана 
Искричке, Яни е имал така "червена жилка" в изпражненията, но при нас беше от запека и му се беше разранил ануса и тъй като не беше много навътре, а горе-долу се виждаше къде е раничката, успях да го мажа и мина... При Калоянчо е било разстройство, постоянно и напълно възможно да се е получила някъде раничка и от това да е кръвта... Дано се оправи мъничето, желая ви леко и ползотворно пътуване и престой в Англия.
Нанди, свържи се пак с доктора, поне тези притеснения да отхвърлите. Много е неприятно така като те"претупан" и на нас често ни се е случвало, хем напълно се опитвам и разбирам отсрещната страна и причината за "претупването", но винаги си остава негодувание, че не е направено най-доброто за моето детенце... Много целувки на Мимето и дано скоро можете да ходите по разходки на чист въздух и хубаво време.
Любознателна, не знам точно каква е градината, но понеже подобни изказвания на госпожите са ми познати... Понякога госпожите от ясли и градини си говорят, каквото им е на устата, без въобще да се замислят каква е реалната ситуация и какво причиняват на родителите с тези си приказки. Днес ще ти кажат нещо, от което ще се разтрепераш и притесниш стократно, утре вече ще са го забравили, защото ситуацията ще е друга и ще кажат нещо положително. Но треперенето, страха и нервите няма кой да ти възстанови. Така, че лично аз винаги подхождам с резерви към думите на учителки и лекари и рехабилитатори, опитай и ти нещо подобно... В края на краищата казваш, че днес и е бил първи ден на градина, нормално е детето да прояви някакво по-различно поведение, ново е, била е сама, те какво искат...

При нас няма нищо различно, освен една много хубава новина, че Яни вече казва МАМА, толкова сме щастливи Всъщност почна преди 2 седмици някъде, неосъзнато беше, точно като бебе ма-ма-мам и аз реших, че на всяка цена ще го науча, коя е мама всъщност и при всяко мамам се обръщах или реагирах и се научи мочето. Само че като посочим баща му и на него му вика мама  , но ще го преживея  даже се е изхитрил палавникът и като прави пакости, аз се карам разбира се и той ме поглежда в очите и с едно плахо гласче казва "маама" и аз се разтапям и спирам да се карам, но нещо почна честичко да се възползва от положението  Иначе нищо друго не казва  , на рехабилитацията е рев, сърдене, пищене, голяма мъка... Но ще се учим...

Искрице, дано да имаш възможност да бъдете добре в Англия и да чуеш добри новини за тези приспособления. И дано да са на по-поносими цени!
Петя, много се радвам на вашето "мама"! Спомням си след операцията, как пишеше, че си мечтаеш за този момент - и аз все се заглеждах в постингите ти! Честито и много приказки да чуеш!

Аз много се заглеждам в говора на Дара и в почти липсата му и темата за Оли от Дания ще я следя с внимание.

За нас какво да ви кажа - имахме големи проблеми с баща ми - бях свидетел на това, как в болниците поради не достатъчна компетентност могат да убият човек. Той е с хронично дихателно заболяване и миналата седмица беше приет в 5-та градска болница с леко влошаване, но все пак беше дошъл от провинцията с влака, сам си носеше чантата и т.н. От 4-дневното мотане в 5-та градска беше станал толкова зле, пред клинична смърт, син, само леко можеше да си отваря очите. В понеделник цял ден ми повтаряха, че човека си отива, бил дебел и всякакви други глупости, и за лекарите пациента си беше виновен, постояно търсеха вина другаде, а не че не могат да се справят. Добре, че имахме късмет да го преместим с автомобил за реанимация в пулмологията на "Димитър Несторов". От вторник е там - още е критичен, но изглежда много по-добре и  лекарите правят планове за бъдещето му, а не ме тупат съжалително по рамото.
Морето ни се отлага, но дано всичко да е наред.
Поздрави на всички

Браво за "mama" на малкия сладурчо на Петя.И аз мечтая за една думичка,каквато ще да е.За сега получавам само усмивки,но аз съм доволна.Нямаше да мога да живея без тези усмивки.

Искричке, толкова ни липсваш! Пиши ни и когато се тревожиш - може пък да успеем да ти вдъхнем кураж и вяра! Ние тук толкова често взаимно си се оплакваме ... Но някак си друго е да знаеш, че не си сам в тези изпитания. Дано си изкарате чудесно при баба и дано успеете да изпълните всичките си задачи! По повод скъпите приспособления - ние също бихме могли да помогнем с по някоя скромна сумичка. Само кажи!

Нанди, дано скоро вече можете да излизате и обещавам, ще дойда да ви разходя! Извинявам се, че съм толкова несериозна Ще гледам да се поправя!

Любознателна, толкова ми е познато това... Че как може да се прецени едно дете от първия ден в градината! И то пък от 40 мин.!!! То бива експерти, ама чак пък толкова... Не се тревожи! Децата имат нужда от време. Наталия досега не е била сама без теб, градината и е непозната, децата, порядъка... Не може да се очаква кой-знае какво от първия ден! Знам, че няма какво да те поучавам - ти си достатъчно търпелива и разумна. Просто, и на теб емоциите не са ти малко! И все пак, ще споделя как протече социализацията при нас - в началото Йоан се е държал като зверче, само търчал от едно място на друго и въобще не искал и да знае, че там децата правят всичко по определен начин. След няколко дни учителките казаха, че вече започнал да се интересува от ставащото наоколо. След още известно време започна да сяда на столчето и да прекарва ивестно време на него, после повече, после се научи и да си го прибира след края на занятията. Междувременно научи и основните упражнения от рехабилитацията. Това стана поне за 2 месеца, ако не и за повече. И още много неща трябваше да се научи - да се храни сам, да спи на непознато място - абе, много! Така че, в никакъв начин не е лесно за децата, още повече за деца като нашите, които не разбират много-много ставащото. Яд ме е, че точно специалистите, които не бива да забравят по никакъв начин това, вечно се държат като някакви невиждали дете с проблем! И какво, да му се не види, им пречи да те окуражат и подлрепят в първия ви опит за посещаване на градина. Ми, тъпо е! Вместо това, те започват с недоволството - какво пие, защо го пие или не го пие... Ега ти! Спирам, защото винаги много се ядосвам! Любознателна, успех ви желая! И непременно отидете на обучението с картинки - вярвам, че точно то може да ви е много от полза!

Танче, дано се оправи баща ти!

Петя, браво на Яни! Душичка е той! Пък ти се радвай - Йоан казва само "тате"!!!

Бебоче, дано и вие чуете по-скоро дълго чаканите думички!

Искрице, дано спрат тези тежки изпитания и дано Англия донесе на теб и на други родители от форума някаква надежда за приспособления, които да облекчат и разведрят живота на децата ви!

ТАнче, много съжалявам, че така са наредили баща ти - дано сега специалистите се справят с проблема, който са създали други техни побратими. НЕ знам какво са чакали 5 дни - нямаше лби как да си го вземете и вие да го заведете в пулмологията? Дано се оправи бързо и толкова добре, че да ви остане време и желание и възможност за едно хубаво ранон-есенно моренце!
А за ДАра - много се притесняваш, за мен тя е дете с характер и просто отказва да говори - не че не може. Тя за мен си се развива даже по-бързо от връстниците, но си е като всички по-бъро развиваще се - с твърд и ясно изразен характер, т.е. прави точно това което иска тя и много трудно ще се научите и вие и тя да постигате компромис какво е редно и аккво може да се прави

Пете, честито! Спъмням си колко беше отчаяна когато в "майко бъдещи и ..." писа за открития проблем... радвам се, че не след чак толкова дълъг период от време вече чуваш първите сладки думички!

Майчета, вчера един мой приятел ми изпрати линк към сайта си - той е фотограф. От година не бях ползвала нета за удоволствие, а само за търсене на полезна информация за Мими.
Та тези снимки, които видях за известно време ме откъсната от ужасната действителност в която живея и се пренесох на невероятни места - почувствах се прекрасно в някакво различно време и много спокойна.

Искам да ги споделя с вас и вие да се порадвате на красотите на България и на много различни кътчета от света.
http://photo-forum.net/joro/index.htm

ooo, Nandy, много, много ти благодаря! днес ми е един крив ден /то май цялата седмица ми е такава/  имного добре се почувствах, гледайки тези снимки! аз много пътувах преди и съм била на повечето места...чудесни са!

Нанди,аз вчера разгледах тези снимки-страхотни са!Аз само да ти кажа ,че нета е страхотно място за разтоварване-аз наобяд докато спят малките точно за това го ползвам/едновременно с готвенето на вечерята/
Момичета,я кажете яйцата разхлабват или запичат,че Буби много обича омлет,но с нейното коремче...

Здравейте мамчета! Май е мой ред да споделя впечатленията си... Мисля, че знаете разказвала съм в други теми за нашите проблеми - хиперактивност и неговорене, само отделни срички...Освен посещенията ни по доктори, направихме ЕЕГ, което е добро. Искахме да запишем детенце на Логопедична детска градина. Ще си спестя методите с които се опитваха да ни отблъснат всячески. Все едно такова дете не бяха виждали...ама той така ли прави...не сяда ли...ама ние как ще работим...отидете на психолог клиничен за да каже дали сте за нас. Важно било дали интелекта е запазен. Та отидохме, от прегледа психоложката каза, че на този етап е съхранен интелекта, но трябва много да се работи с детето. От Логопедичната ДГ не искат да го вземат, а аз насила детето си няма да го дам никъде, където е нежелано. В една друга ДГ където има група за деца с увреждания не искат да го вземат, защото там децата били с нарушен интелект. И така, отново в задънена улица...Сигурно звучи много объркано всичко, което написах, но и аз се чувствам така...Какво излиза, че в тази държава никой не иска да се занимава с нашите деца...Нямам думи...

  Нанди, мерси за снимките!    Наистина ме отпуснаха и разтовариха, че от вчера нещо ми е едно нервно и гадно в работата...Ама като чета, май не съм само аз 
  Цунки - мунки за Мимката!

  Искричка, леко пътуване и най - вече щастливо завръщане в България!  Включвай се, ако можеш от Англия. Дано пребиваването там ви освежи и набавите всички полезни за малкия сладкиш вещи. Стискаме ви палци 

  Петенце, честита ви прекрасна думичка! Дай, Боже, още много, много радости от тук нататък!

  Любознателна, хич не им се връзвай на госпожите в градината. Колкото и да са добри, от 40 мин. за първо оставяне на Наталката, просто не могат да ме убедят, че са направили правилна оценка за детето  Ти най - добре си я познаваш, можеш да се опиташ да им обясниш, че това при нея е спокоен период. И дано детенце свикне бързо! Другата седмица чакам да се чуем!

Аз днес съм леко неадекватна и ми е малко трудно да работя, та реших да влезна да се обадя поне тук...
Бяхме на ТЕЛК сутринта. В четвъртък ще разберем процентите...а на мен ми е толкова трудно да приема официализирането на инвалидността на Диана....че си рева постоянно.


Видяхме се с qneka там.
Нейната Калина е просто невероятен образ....))

Изохках се....и сега пак ще се опитам да поработя....

Целувки на всички!