Национална стратегия за детето- стъпка към цивилизована Европа или български вариант на Барневерн
- Публикувана: 20 ян. 2019, 22:20 ч.
- Последно мнение: 20 март 2019, 00:13 ч.
# 480
3 фев. 2019, 21:17 ч.
Черен сапфир, да се върнем в училище и да направим разбор на цитата, защото очевидно четенето с разбиране куца:
Според последното социологическо проучване на Национална мрежа за децата за употребата и ефекта от телесно наказание над деца, 88% от родителите признават, че смятат шамарите и обидите за неефективно възпитателно средство. Две трети въпреки това са го прилагали, а всеки четвърти го прави системно.
Какво проучва социологическото проучване? - употребата и ефекта от телесно наказание над деца
Телесно наказание включва всякаква форма на физическо насилие над детето - шамар по бузата, плесник по дупето, пребиване с колан, точилка, тупалка, мухоловка, каквото им падне под ръка на родителите.
88% от родителите, участвали в проучването, признават, че смятат шамарите и обидите за неефективно възпитателно средство - какво отговарят останалите 12% не е ясно, но 88% са наясно, че боят не помага.
Две трети въпреки това са го прилагали - кое са прилагали? Шамари, обиди, телесно наказание на деца. Две трети от родителите в проучването си признават, че са прилагали телесно наказание над деца. Това е ужасно висок дял от отговорилите, но все пак има малка част родители, които хем не смятат шамарите и обидите за ефективни, хем не ги прилагат - все пак две трети е по-малко от 88%.
Всеки четвърти го прави системно - какво се прави системно? Употреба на телесно наказание над деца. Това са 25%, които системно бият децата си.
Ф мажор, не си в позиция да изискваш уважение от опонентите, когато не предлагаш същото.
Виж целия пост
Според последното социологическо проучване на Национална мрежа за децата за употребата и ефекта от телесно наказание над деца, 88% от родителите признават, че смятат шамарите и обидите за неефективно възпитателно средство. Две трети въпреки това са го прилагали, а всеки четвърти го прави системно.
Какво проучва социологическото проучване? - употребата и ефекта от телесно наказание над деца
Телесно наказание включва всякаква форма на физическо насилие над детето - шамар по бузата, плесник по дупето, пребиване с колан, точилка, тупалка, мухоловка, каквото им падне под ръка на родителите.
88% от родителите, участвали в проучването, признават, че смятат шамарите и обидите за неефективно възпитателно средство - какво отговарят останалите 12% не е ясно, но 88% са наясно, че боят не помага.
Две трети въпреки това са го прилагали - кое са прилагали? Шамари, обиди, телесно наказание на деца. Две трети от родителите в проучването си признават, че са прилагали телесно наказание над деца. Това е ужасно висок дял от отговорилите, но все пак има малка част родители, които хем не смятат шамарите и обидите за ефективни, хем не ги прилагат - все пак две трети е по-малко от 88%.
Всеки четвърти го прави системно - какво се прави системно? Употреба на телесно наказание над деца. Това са 25%, които системно бият децата си.
Ф мажор, не си в позиция да изискваш уважение от опонентите, когато не предлагаш същото.
# 481
3 фев. 2019, 21:22 ч.
Фенрис, какво предлагаш да се направи срещу това явление?
Въпросът ми е съвсем сериозен.
Виж целия пост
Въпросът ми е съвсем сериозен.
# 482
3 фев. 2019, 21:48 ч.
Всеки четвърти го прави системно - какво се прави системно? Употреба на телесно наказание над деца.
Това са твои трактовки.
Въобще нямаме представа какво точно е питано и каква е статистическата база. Нито имаме дефиниции на понятията "телесно наказание" и "обиди".
Излишно е да ме обиждаш на тема "четене с разбиране", защото е очевидно, че образователното и менталното ми ниво е повече от достатъчно. Напротив, ти самата олекваш с този тон.
Виж целия пост
Всеки четвърти го прави системно - какво се прави системно? Употреба на телесно наказание над деца.
Въобще нямаме представа какво точно е питано и каква е статистическата база. Нито имаме дефиниции на понятията "телесно наказание" и "обиди".
Излишно е да ме обиждаш на тема "четене с разбиране", защото е очевидно, че образователното и менталното ми ниво е повече от достатъчно. Напротив, ти самата олекваш с този тон.
# 483
3 фев. 2019, 22:26 ч.
Всеки четвърти го прави системно - какво се прави системно? Употреба на телесно наказание над деца.
Това са твои трактовки.
Въобще нямаме представа какво точно е питано и каква е статистическата база. Нито имаме дефиниции на понятията "телесно наказание" и "обиди".
Излишно е да ме обиждаш на тема "четене с разбиране", защото е очевидно, че образователното и менталното ми ниво е повече от достатъчно. Напротив, ти самата олекваш с този тон.
Не са мои трактовки. Това е написано в текста. Логическата и смислова връзка между изреченията в текста. А именно ''го'' се отнася за ''употреба на телесно наказание над деца'' или по-конкретното ''шамари и обиди'' от предното изречение. Какво мислиш, че значи ''го'' в текста? За коя дума или кой израз се отнася? Тези неща не се ли учат в училище вече? Този тон е защото тази тема е пълна с какви ли не глупости, породени от четене с неразбиране. Дразнещо е, когато човек се опитва да води сериозна дискусия. Но и в тая тема като в другата май идеята е просто да се чешат езици и да се изпуска пара.
Елеонора, училище за родители. Как се възпитава дете без бой и обиди? Как да възпитаме и отгледаме дете като проявим уважение към личността му и спазваме правата му според Конвенцията за правата на детето? Трудно е, когато човек сам е бил отгледан с шамари и обиди и реагира по същия начин като своите родители. Първата стъпка е да се осъзнае, че има проблем. Втората е да се започне да се прави нещо по въпроса. Няма да стане за едно поколение, но може би след 2-3 ще се забележат резултати. Да се работи и с учителите, щом и те бият и обиждат децата.
Виж целия пост
Всеки четвърти го прави системно - какво се прави системно? Употреба на телесно наказание над деца.
Въобще нямаме представа какво точно е питано и каква е статистическата база. Нито имаме дефиниции на понятията "телесно наказание" и "обиди".
Излишно е да ме обиждаш на тема "четене с разбиране", защото е очевидно, че образователното и менталното ми ниво е повече от достатъчно. Напротив, ти самата олекваш с този тон.
Не са мои трактовки. Това е написано в текста. Логическата и смислова връзка между изреченията в текста. А именно ''го'' се отнася за ''употреба на телесно наказание над деца'' или по-конкретното ''шамари и обиди'' от предното изречение. Какво мислиш, че значи ''го'' в текста? За коя дума или кой израз се отнася? Тези неща не се ли учат в училище вече? Този тон е защото тази тема е пълна с какви ли не глупости, породени от четене с неразбиране. Дразнещо е, когато човек се опитва да води сериозна дискусия. Но и в тая тема като в другата май идеята е просто да се чешат езици и да се изпуска пара.
Елеонора, училище за родители. Как се възпитава дете без бой и обиди? Как да възпитаме и отгледаме дете като проявим уважение към личността му и спазваме правата му според Конвенцията за правата на детето? Трудно е, когато човек сам е бил отгледан с шамари и обиди и реагира по същия начин като своите родители. Първата стъпка е да се осъзнае, че има проблем. Втората е да се започне да се прави нещо по въпроса. Няма да стане за едно поколение, но може би след 2-3 ще се забележат резултати. Да се работи и с учителите, щом и те бият и обиждат децата.
# 484
3 фев. 2019, 22:33 ч.
Елеонора, училище за родители. Как се възпитава дете без бой и обиди? Как да възпитаме и отгледаме дете като проявим уважение към личността му и спазваме правата му според Конвенцията за правата на детето? Трудно е, когато човек сам е бил отгледан с шамари и обиди и реагира по същия начин като своите родители. Първата стъпка е да се осъзнае, че има проблем. Втората е да се започне да се прави нещо по въпроса. Няма да стане за едно поколение, но може би след 2-3 ще се забележат резултати. Да се работи и с учителите, щом и те бият и обиждат децата.
И по какъв начин въпросната стратегия предвижда такива "училища за родители", за които аз говорех в предишните ми постове?
Проблемът е, че стратегията няма такава насока. На нея гледам като на "ялова" работа. Училища за родители има и днес, но се финансират лично от родители, които имат фин.възможност да си позволят такива неща. И е много добро начинание, защото не третира само телесното наказание, а фундаменталните аспекти на възпитанието на психически здрави, устойчиви и подготвени за живота деца.
Виж целия пост
Елеонора, училище за родители. Как се възпитава дете без бой и обиди? Как да възпитаме и отгледаме дете като проявим уважение към личността му и спазваме правата му според Конвенцията за правата на детето? Трудно е, когато човек сам е бил отгледан с шамари и обиди и реагира по същия начин като своите родители. Първата стъпка е да се осъзнае, че има проблем. Втората е да се започне да се прави нещо по въпроса. Няма да стане за едно поколение, но може би след 2-3 ще се забележат резултати. Да се работи и с учителите, щом и те бият и обиждат децата.
И по какъв начин въпросната стратегия предвижда такива "училища за родители", за които аз говорех в предишните ми постове?
Проблемът е, че стратегията няма такава насока. На нея гледам като на "ялова" работа. Училища за родители има и днес, но се финансират лично от родители, които имат фин.възможност да си позволят такива неща. И е много добро начинание, защото не третира само телесното наказание, а фундаменталните аспекти на възпитанието на психически здрави, устойчиви и подготвени за живота деца.
# 485
3 фев. 2019, 23:02 ч.
Fenris аз буквално усещам шамарите ти. Толкова я обичаш тази дума, че започвам да си мисля че имаш маниакален апетит да наказваш. Как точно говориш за уважение, като не уважаваш събеседниците си, само защото това което си чела и си мислиш, че си разбрала не съвпада с това, което ние наблюдаваме в реалността.
Опияняваш се да ръсиш обиди и заплахи.Неграмотни сме били, животни възпитани с камшик ,които не познават други възможности .И независимо как сме отглеждани ние, сега децата ни се отглеждат по съвсем различен начин. За сведение социологическото проучване е нещо доста условно и често твърде компрометирано като тежест. Въпреки че доста често се опитват да го използват тук и там.Преди време се борихме срещу опити за незаконно застрояване на паркова площ, където се опитваха да се измъкнат от законите със социологическо проучване. Не мина.
Ако поривът ти не е лицемерен , има хиляди начини да окажеш помощ . Нещо което правим във форума, където споделяме от години тревогите и грешките при отглеждането на децата си . Не съм те засичала в тема различна от клюкарника.
Виж целия пост
Опияняваш се да ръсиш обиди и заплахи.Неграмотни сме били, животни възпитани с камшик ,които не познават други възможности .И независимо как сме отглеждани ние, сега децата ни се отглеждат по съвсем различен начин. За сведение социологическото проучване е нещо доста условно и често твърде компрометирано като тежест. Въпреки че доста често се опитват да го използват тук и там.Преди време се борихме срещу опити за незаконно застрояване на паркова площ, където се опитваха да се измъкнат от законите със социологическо проучване. Не мина.
Ако поривът ти не е лицемерен , има хиляди начини да окажеш помощ . Нещо което правим във форума, където споделяме от години тревогите и грешките при отглеждането на децата си . Не съм те засичала в тема различна от клюкарника.
# 486
3 фев. 2019, 23:22 ч.
Не са мои трактовки. Това е написано в текста.
[/quote]
И като е написано в текста, значи е последна инстанция, тъй ли? Нещо като плочите с 10-те божи заповеди, предполагам.
Олекваш с този тон на махленска скандалджийка.
Смятам, че тази Стратегия ще последва съдбата на ИК.
Виж целия пост
Скрит текст:
Всеки четвърти го прави системно - какво се прави системно? Употреба на телесно наказание над деца.
Това са твои трактовки.
Въобще нямаме представа какво точно е питано и каква е статистическата база. Нито имаме дефиниции на понятията "телесно наказание" и "обиди".
Излишно е да ме обиждаш на тема "четене с разбиране", защото е очевидно, че образователното и менталното ми ниво е повече от достатъчно. Напротив, ти самата олекваш с този тон.
Всеки четвърти го прави системно - какво се прави системно? Употреба на телесно наказание над деца.
Въобще нямаме представа какво точно е питано и каква е статистическата база. Нито имаме дефиниции на понятията "телесно наказание" и "обиди".
Излишно е да ме обиждаш на тема "четене с разбиране", защото е очевидно, че образователното и менталното ми ниво е повече от достатъчно. Напротив, ти самата олекваш с този тон.
Не са мои трактовки. Това е написано в текста.
[/quote]
И като е написано в текста, значи е последна инстанция, тъй ли? Нещо като плочите с 10-те божи заповеди, предполагам.
Олекваш с този тон на махленска скандалджийка.
Смятам, че тази Стратегия ще последва съдбата на ИК.
# 487
3 фев. 2019, 23:38 ч.
Масови училище за родители е логично да се появят, когато има едно поколение деца, отгледано не с библейското "не жали пръчката", а със зачитане на правата им според Конвенцията за правата на детето - т.е. горе-долу в идеалния вариант сега се появява първото, макар и вероятно не особено масово поколение 30 годишни хора, които не са били отгледани със шамари и заплахи /нямам предвид малтретиране, а това, което се е приема/ло за обичайна родителска загриженост/ ,а с кротост и обяснения и са способни да предадат опита си на тези, които не са били отгледани в идеалния вариант /независимо от страната, в която живеят/.
А за това дали дете-центризмът, който постепенно развиваме, ще се окаже позитив или проблем, вероятно може да съдим чак след няколко поколения и няма да сме ние, които ще разберем.
ПП За четенето на текста с разбиране - мисля, че разбирането, както обикновено, е основно според четящия. Едни приемат шамарите и обидите не като едно, а като две възпитателни средства и се чудят за кое става дума. Други причисляват обидата към телесното наказание и затова възприемат "шамари и обиди" като едно възпитателно средство.
Виж целия пост
Елеонора, училище за родители. Как се възпитава дете без бой и обиди? Как да възпитаме и отгледаме дете като проявим уважение към личността му и спазваме правата му според Конвенцията за правата на детето? Трудно е, когато човек сам е бил отгледан с шамари и обиди и реагира по същия начин като своите родители. Първата стъпка е да се осъзнае, че има проблем. Втората е да се започне да се прави нещо по въпроса. Няма да стане за едно поколение, но може би след 2-3 ще се забележат резултати. Да се работи и с учителите, щом и те бият и обиждат децата.
Масови училище за родители е логично да се появят, когато има едно поколение деца, отгледано не с библейското "не жали пръчката", а със зачитане на правата им според Конвенцията за правата на детето - т.е. горе-долу в идеалния вариант сега се появява първото, макар и вероятно не особено масово поколение 30 годишни хора, които не са били отгледани със шамари и заплахи /нямам предвид малтретиране, а това, което се е приема/ло за обичайна родителска загриженост/ ,а с кротост и обяснения и са способни да предадат опита си на тези, които не са били отгледани в идеалния вариант /независимо от страната, в която живеят/.
А за това дали дете-центризмът, който постепенно развиваме, ще се окаже позитив или проблем, вероятно може да съдим чак след няколко поколения и няма да сме ние, които ще разберем.
ПП За четенето на текста с разбиране - мисля, че разбирането, както обикновено, е основно според четящия. Едни приемат шамарите и обидите не като едно, а като две възпитателни средства и се чудят за кое става дума. Други причисляват обидата към телесното наказание и затова възприемат "шамари и обиди" като едно възпитателно средство.
# 488
3 фев. 2019, 23:45 ч.
А за това дали дете-центризмът, който постепенно развиваме, ще се окаже позитив или проблем, вероятно може да съдим чак след няколко поколения и няма да сме ние, които ще разберем.
Малко ми е трудно да повярвам, че е позитивно да се възлагат чак такива отговорности на лица без достатъчен капацитет да ги носят. Все пак не случайно има определена възраст за някои неща - гласуване, изнасяне от дома, консумация на алкохол, размножаване, шофиране...да не изброявам всички. Детето не е в състояние да взема сериозни и трезви решения относно собствения си живот.
Другата мантра: детето не е собственост на родителите.
А собственост на държавата ли е?
Излиза така, че родителите много повече се допитват до мнението на децата си и много повече го вземат предвид, отколкото държавните институции. Държавата упражнява в пъти по-брутален контрол върху детето, без въобще да се интересува от мнението му по никакъв въпрос. Да, изглежда наистина детето е собственост на държавата. Отколешната мечта на комунистите-утописти.
Виж целия пост
А за това дали дете-центризмът, който постепенно развиваме, ще се окаже позитив или проблем, вероятно може да съдим чак след няколко поколения и няма да сме ние, които ще разберем.
Другата мантра: детето не е собственост на родителите.
А собственост на държавата ли е?
Излиза така, че родителите много повече се допитват до мнението на децата си и много повече го вземат предвид, отколкото държавните институции. Държавата упражнява в пъти по-брутален контрол върху детето, без въобще да се интересува от мнението му по никакъв въпрос. Да, изглежда наистина детето е собственост на държавата. Отколешната мечта на комунистите-утописти.
# 489
4 фев. 2019, 01:27 ч.
Въпросът е, че когато резултатите станат ясни и ако се окажат недобри (а аз съм склонна да мисля, че по-скоро няма да са добри; колкото и да обичам детето си и точно защото го обичам, не трябва да го превръщам в някакъв мини бог), щетите за цялото общество ще са огромни, а възможно и непоправими. Добре, нямам данни, че резултатите ще са лоши. Но не съществуват и доказателства, че ще са добри. Затова моля: дайте да я караме по-полека и по-предпазливо, да не се хвърляме в крайности, пък и препоръчани от специалистите и науката. Защото и най-изтъкнатите учени, и най модерните научни теории се случва да се провалят.
Да, няколко пъти попаднах на това твърдение (обикновено ползвано от защитниците на стратегията), но честно казано не го разбирам... Какъв му е генезисът? Кой и на каква база твърди, че някой е собственост на някого?
Чудя се дали не е заради това, че използваме притежателни местоимения (детето ми или моето дете), но това е просто нелепица и не може да е истинското обяснение!
Или това е само претекст детето да бъде изведено от семейството си (нещо от типа на: детето не е ваша собственост, 'що ли пък тогава да не го вземем ние)?! Невъзможно!!!
Тогава?
Виж целия пост
А за това дали дете-центризмът, който постепенно развиваме, ще се окаже позитив или проблем, вероятно може да съдим чак след няколко поколения и няма да сме ние, които ще разберем.
Скрит текст:
-Мария Кюри е записала в двевника си за една от доброволките на нейно подчинение, която работела на рентгенов апарат „... (име) се страхува от радиацията. Каква глупачка!“.
-Айнщайн е въвел космологична променлива в теорията си, която да поддържа константна Вселената. Години по-късно сам я маха, след наблюденията на Хъбъл за разширяването на пространството.
-Подобна е съдбата на концепцията за ефира.
-През 60-те години официално изписвани лекарства с талидомид водят до тежки деформации на хиляди бебета.
-Томас Едисон завършва образованието си вкъщи, защото не успява да покрие училищните стандарти- обявен е за твърде глупав от „професионалистите“.
-А само колко пъти са се сменяли концепциите за храната! Още могат да се видят хранителни пирамиди, в чиято основа са бързите въглехидрати, които днес толкова старателно отбягваме, дори наричаме захарта белия убиец.
Мога да дам още много примери за лекарства, учени и научни концепции, които са се считали за правилни, а после са били опровергавани в практиката.
-Айнщайн е въвел космологична променлива в теорията си, която да поддържа константна Вселената. Години по-късно сам я маха, след наблюденията на Хъбъл за разширяването на пространството.
-Подобна е съдбата на концепцията за ефира.
-През 60-те години официално изписвани лекарства с талидомид водят до тежки деформации на хиляди бебета.
-Томас Едисон завършва образованието си вкъщи, защото не успява да покрие училищните стандарти- обявен е за твърде глупав от „професионалистите“.
-А само колко пъти са се сменяли концепциите за храната! Още могат да се видят хранителни пирамиди, в чиято основа са бързите въглехидрати, които днес толкова старателно отбягваме, дори наричаме захарта белия убиец.
Мога да дам още много примери за лекарства, учени и научни концепции, които са се считали за правилни, а после са били опровергавани в практиката.
Другата мантра: детето не е собственост на родителите.
Чудя се дали не е заради това, че използваме притежателни местоимения (детето ми или моето дете), но това е просто нелепица и не може да е истинското обяснение!
Или това е само претекст детето да бъде изведено от семейството си (нещо от типа на: детето не е ваша собственост, 'що ли пък тогава да не го вземем ние)?! Невъзможно!!!
Тогава?
# 490
4 фев. 2019, 02:17 ч.
Не знам какъв човек си станала щом и ти удряш шамари на дъщеря ти. Както написах - отвратителния начин на възпитание се предава от поколение на поколение. Не си изцяло виновна, че си биеш детето, щом и теб са те били като дете. Просто си научила този крайно неефективен и гаден метод на възпитание и го използваш върху твоите деца. Но си виновна, ако не осъзнаеш, че няма такова нещо като ''здравословен шамар'' и продължаваш да го използваш като метод на възпитание. И да нападаш яростно държавата, която иска да предпази детето ти от шамарите. Иначе съм съгласна с много от написаното от В@ня.
Мда,не искали да си бият детето,ама някога тях ги били и станали хора.Какви хора,се пита в задачата.
Помните ли стихотворението с плесничката?Несъмнено физическото насилие има вековни традиции в България.
Иначе не,не искам Барневерн и тук.Но би било добре българите да променят вижданията си за телесните наказания.Ей така,заради нас си,да сме по-добри родители.
Виж целия пост
Никой не иска да си бие детето. Случаите на пребираване са еднл на ръка. Но един шамар когато трябва не бива да се криминализира! Аз искам ли детето ми да ми върти мозъка и да се тръшка? Единствения подход е да се помага чрез психологическа подкрепа на деца и родители. Отнемането на деца няма да оправи нищо. Едно време и родители и учители ни шамаросваха когато си трябва. Нима не станахме хора?
Не знам какъв човек си станала щом и ти удряш шамари на дъщеря ти. Както написах - отвратителния начин на възпитание се предава от поколение на поколение. Не си изцяло виновна, че си биеш детето, щом и теб са те били като дете. Просто си научила този крайно неефективен и гаден метод на възпитание и го използваш върху твоите деца. Но си виновна, ако не осъзнаеш, че няма такова нещо като ''здравословен шамар'' и продължаваш да го използваш като метод на възпитание. И да нападаш яростно държавата, която иска да предпази детето ти от шамарите. Иначе съм съгласна с много от написаното от В@ня.
Помните ли стихотворението с плесничката?Несъмнено физическото насилие има вековни традиции в България.
Иначе не,не искам Барневерн и тук.Но би било добре българите да променят вижданията си за телесните наказания.Ей така,заради нас си,да сме по-добри родители.
# 491
4 фев. 2019, 02:26 ч.
Току-що видях, че Поход за семейството са публикували свое становище за Стратегията. Ето го и него:
https://www.family.bg/bg/2019/02/04/stanovishte-na-natsionalna-a … dED18qA2XVVTI2k34
Може ли някой да сподели линк към филма за педофила в социалните служби (в Норвегия ли, в Швеция ли?)? Гледала съм го отдавна и сега като се присетих за него във връзка с разговор с Мари, не можах да го открия. Не помня и как се казваше. Мисля, че беше британска продукция. Беше разтърсващ!
Виж целия пост
https://www.family.bg/bg/2019/02/04/stanovishte-na-natsionalna-a … dED18qA2XVVTI2k34
Може ли някой да сподели линк към филма за педофила в социалните служби (в Норвегия ли, в Швеция ли?)? Гледала съм го отдавна и сега като се присетих за него във връзка с разговор с Мари, не можах да го открия. Не помня и как се казваше. Мисля, че беше британска продукция. Беше разтърсващ!
# 492
4 фев. 2019, 10:31 ч.
Моля Фенрис, Мари и останалите участнички, които изразяват подкрепа към настоящи текст на проекта за Стратегията, да прочетат внимателно горното становище и да отговорят по същество. Все пак се стремим да водим дискусия, а не просто да се замерваме с едни и същи обиди в рамките на десетки страници. Постът е дълъг, но няма как иначе да се води полезен разговор.
В становището са изразени няколко групи съществени проблеми.
1. Липсата на прозрачност при подготовката
2. Липсата на финансова оценка и оценка на въздействието. Планират се Пътна карта (при свършен факт на гласувана Стратегия) и 3-годишни експериментални програми на принципа проба-грешка и на гърба на всички деца, чието изработване да е с участието единствено на НПО-та по правата на децата, но не на родителски асоциации. Плодовете на този подход в образованието се виждат в последните десетина години.
3. Плачевните резултати от предходната Стратегия и предвидими сходни резултати от настоящата предвид залагането на същите слабости - включително липса на заложен механизъм за отчетност, статистика и индикатори за успеваемост, както и липса на конкретни срокове.
4. В противоречие с Конституцията и с редица международни документи, по които България е страна - изключване, пренебрегване и омаловажаване на правата на родителите и настойниците и прехвърлянето им върху държавата. Изолиране на проблемите на децата от проблемите на семейството. Изключване на родителите от процеса на вземане на решения относно децата им и третирането им априори като нарушители и некомпетентни. Неглижиране на опциите за подпомагане на семейната среда в полза на "близка до семейната" - т. е. извеждане на детето от семейството вместо работа със самото семейство.
5. Липса на диференциация между здравно и сексуално образование за различните възрастови групи.
6. Липса на точни дефиниции относно насилието и нездравословните методи на отглеждане и непризнаване на алтернативни форми на обучение.
7. Обосновката за отпадането на точката за криминализирането на физическата сила е подробна и по същество се покрива с аргументите в темата
8. Създаване на инструмент за тормоз практически върху всички семейства и "решаване" на проблема с насилието чрез извеждане на жертвата, а не на насилника от дома
Виж целия пост
Току-що видях, че Поход за семейството са публикували свое становище за Стратегията. Ето го и него:
https://www.family.bg/bg/2019/02/04/stanovishte-na-natsionalna-a … dED18qA2XVVTI2k34
https://www.family.bg/bg/2019/02/04/stanovishte-na-natsionalna-a … dED18qA2XVVTI2k34
Моля Фенрис, Мари и останалите участнички, които изразяват подкрепа към настоящи текст на проекта за Стратегията, да прочетат внимателно горното становище и да отговорят по същество. Все пак се стремим да водим дискусия, а не просто да се замерваме с едни и същи обиди в рамките на десетки страници. Постът е дълъг, но няма как иначе да се води полезен разговор.
В становището са изразени няколко групи съществени проблеми.
1. Липсата на прозрачност при подготовката
2. Липсата на финансова оценка и оценка на въздействието. Планират се Пътна карта (при свършен факт на гласувана Стратегия) и 3-годишни експериментални програми на принципа проба-грешка и на гърба на всички деца, чието изработване да е с участието единствено на НПО-та по правата на децата, но не на родителски асоциации. Плодовете на този подход в образованието се виждат в последните десетина години.
3. Плачевните резултати от предходната Стратегия и предвидими сходни резултати от настоящата предвид залагането на същите слабости - включително липса на заложен механизъм за отчетност, статистика и индикатори за успеваемост, както и липса на конкретни срокове.
4. В противоречие с Конституцията и с редица международни документи, по които България е страна - изключване, пренебрегване и омаловажаване на правата на родителите и настойниците и прехвърлянето им върху държавата. Изолиране на проблемите на децата от проблемите на семейството. Изключване на родителите от процеса на вземане на решения относно децата им и третирането им априори като нарушители и некомпетентни. Неглижиране на опциите за подпомагане на семейната среда в полза на "близка до семейната" - т. е. извеждане на детето от семейството вместо работа със самото семейство.
5. Липса на диференциация между здравно и сексуално образование за различните възрастови групи.
6. Липса на точни дефиниции относно насилието и нездравословните методи на отглеждане и непризнаване на алтернативни форми на обучение.
7. Обосновката за отпадането на точката за криминализирането на физическата сила е подробна и по същество се покрива с аргументите в темата
Скрит текст:
3. В „Мерки, насочени към всички възрастови групи“ т. 1 „Въвеждане на забрана за телесното наказание над деца и ефективна работеща система за наблюдение и изпълнение на тази забрана.“ предлагаме изцяло да отпадне по ред причини:
Статистиките от страните, които са въвели забрана на телесното наказание показват, че докладите за домашно насилие постоянно се увеличават, а не намаляват през годините след това. За примери могат да бъдат дадени Швеция (1966)8, Финландия (1969)9, Норвегия (1972)10, Дания (1985)11 и други, които са сред първите забранили телесното наказание. Въпреки, че самите автори на Стратегията твърдят, че „Всички политики и програми за деца и за подкрепа на родители трябва да са основани на конкретни данни и доказателства“, те не са представили нито едно статистическо доказателство, че забраната на телесното наказание има позитивни резултати в страните, където е въведена. Намалели ли са случаите на насилие в домовете? Намаляло ли е насилието в училищата? Намалели ли са престъпленията срещу деца и възрастни – убийства, изнасилвания и т.н.?
Факт е, че използването на подходяща премерена сила при нужда може да има положително влияние за възпиране на неконтролируема агресия или бунтовно поведение, когато е контролирана и приложена правилно и в определени граници. Например, полицията използва физическо противодействие при овладяване на ситуации, в които се разрушава нечия собственост, има нападение върху невинни лица и т.н. Властта да бъде използвана сила е дадена на полицията от самите граждани само за тази цел, но злоупотребата с тази власт се наказва от закона. По подобен начин, наказването на детето в семейството не може да бъде форма на възпитание само по себе си, но може да ограничи определени форми на поведение и да позволи по-нататъшна комуникация и използване на други възпитателни методи. Въвеждането на забрана на телесното наказание ще доведе до страх у родителите да го използват дори в случаите, когато детето неконтролируемо хапе, блъска, замеря с предмети или застрашава нечие здраве, за да не се предизвикат действие от страна на социалните служби и съдебната система. От друга страна, продължителното толериране на такова агресивно поведение у децата, води до изграждане у тях на чувство на безнаказаност.
66% от родителите казват, че са наказвали физически детето си, според проучване направено през август 2018 г. и публикувано в много български медии през октомври 2018 г.12 Въпреки че заедно с представените данни не е посочен броят респонденти, методологията на изследването и в много от публикациите подвеждащо се използва думата „шамари“, а реално са включени много видове физическо въздействие13, все пак изследването води до извода, че въвеждането на забрана на телесното и друго физическо наказание би могло да доведе до последващи случаи на намеса на ДАЗД и Съдебната система в огромен брой съвсем нормални български семейства, което смятаме за нежелано и недопустимо. Това вероятно би довело и до увеличаване на броя деца, които ще бъдат отнемани от семействата си, както се случва в Западна Европа и най-вече в Скандинавските страни, които вече имат такова законодателство. В интервю отпечатано във в-к „Монитор“ на 21.01.2019 г., г-жа Лилова, настоящ председател на Държавната агенция за закрила на детето на въпрос „Това означава ли, че няма опасност родителите да попаднат в затвора заради шамар?“ отговаря: „Вярвам, че няма да се стигне родител да попада в затвора за побой над собственото си или чуждо дете. Целта ни не е да се месим във възпитателните методи на родителите, а да повишим знанията им какви са съвременните такива, а именно добрата дума и доверителната връзка между тях.“14 Ние може да се опитаме да повярваме на думите на г-жа Лилова, но когато в законодателството бъде вписана пълна забрана на телесно наказание и бъдат предвидени съответните санкции спрямо родителите, включително отнемане на децата и затвор, Съдът е който ще решава, и тогава няма да има значение кой какво е казал, вярвал или не вярвал, преди приемане на закона. По тази причина, смятаме, че ако целта на предложената забрана на телесното наказание, както твърди официалният представител на самия вносител разработил Стратегията, е да повиши знанията на родителите какви са съвременните методи за възпитание, това може да се случи и без въвеждането на забрана и криминализиране на телесното наказание и съответно оказването на натиск върху родителите, а чрез медиите и средствата за масова и целенасочена комуникация – брошури, книги, филми и т.н., които могат да бъдат предоставени на родителите, за да се запознаят с всички аргументи „за“ или „против“ телесното наказание и те сами да преценят дали да приемат новите възпитателни методи, които им се предлагат като по-добра алтернатива. От друга страна, при положение, че към настоящия момент, във всяко четвърто приемно семейство няма настанени деца (от общо 2167 приемни семейства, в 540 няма деца)15, не смятаме, че трябва да се приема Стратегия, която има вероятност да е създадена така, за да осигури „работа“ на вече обучените приемни родители.
Опитът от въвеждането на забрана на телесното наказание (дори в най-малка степен) в други страни показва, че някои деца използват забраната, за да изнудват родителите си и да извличат определени ползи като ги заплашват, че ще бъдат докладвани на социалните служби като насилници, ако не отговорят на изискванията им.
Според Конвенция за правата на детето на ООН, Чл. 5: „Държавите – страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или в зависимост от случая на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция.“ Тоест, при възпитанието на детето трябва да се вземат предвид правата и задълженията на родителите според местните обичаи на семейството и общността.
Статистиките от страните, които са въвели забрана на телесното наказание показват, че докладите за домашно насилие постоянно се увеличават, а не намаляват през годините след това. За примери могат да бъдат дадени Швеция (1966)8, Финландия (1969)9, Норвегия (1972)10, Дания (1985)11 и други, които са сред първите забранили телесното наказание. Въпреки, че самите автори на Стратегията твърдят, че „Всички политики и програми за деца и за подкрепа на родители трябва да са основани на конкретни данни и доказателства“, те не са представили нито едно статистическо доказателство, че забраната на телесното наказание има позитивни резултати в страните, където е въведена. Намалели ли са случаите на насилие в домовете? Намаляло ли е насилието в училищата? Намалели ли са престъпленията срещу деца и възрастни – убийства, изнасилвания и т.н.?
Факт е, че използването на подходяща премерена сила при нужда може да има положително влияние за възпиране на неконтролируема агресия или бунтовно поведение, когато е контролирана и приложена правилно и в определени граници. Например, полицията използва физическо противодействие при овладяване на ситуации, в които се разрушава нечия собственост, има нападение върху невинни лица и т.н. Властта да бъде използвана сила е дадена на полицията от самите граждани само за тази цел, но злоупотребата с тази власт се наказва от закона. По подобен начин, наказването на детето в семейството не може да бъде форма на възпитание само по себе си, но може да ограничи определени форми на поведение и да позволи по-нататъшна комуникация и използване на други възпитателни методи. Въвеждането на забрана на телесното наказание ще доведе до страх у родителите да го използват дори в случаите, когато детето неконтролируемо хапе, блъска, замеря с предмети или застрашава нечие здраве, за да не се предизвикат действие от страна на социалните служби и съдебната система. От друга страна, продължителното толериране на такова агресивно поведение у децата, води до изграждане у тях на чувство на безнаказаност.
66% от родителите казват, че са наказвали физически детето си, според проучване направено през август 2018 г. и публикувано в много български медии през октомври 2018 г.12 Въпреки че заедно с представените данни не е посочен броят респонденти, методологията на изследването и в много от публикациите подвеждащо се използва думата „шамари“, а реално са включени много видове физическо въздействие13, все пак изследването води до извода, че въвеждането на забрана на телесното и друго физическо наказание би могло да доведе до последващи случаи на намеса на ДАЗД и Съдебната система в огромен брой съвсем нормални български семейства, което смятаме за нежелано и недопустимо. Това вероятно би довело и до увеличаване на броя деца, които ще бъдат отнемани от семействата си, както се случва в Западна Европа и най-вече в Скандинавските страни, които вече имат такова законодателство. В интервю отпечатано във в-к „Монитор“ на 21.01.2019 г., г-жа Лилова, настоящ председател на Държавната агенция за закрила на детето на въпрос „Това означава ли, че няма опасност родителите да попаднат в затвора заради шамар?“ отговаря: „Вярвам, че няма да се стигне родител да попада в затвора за побой над собственото си или чуждо дете. Целта ни не е да се месим във възпитателните методи на родителите, а да повишим знанията им какви са съвременните такива, а именно добрата дума и доверителната връзка между тях.“14 Ние може да се опитаме да повярваме на думите на г-жа Лилова, но когато в законодателството бъде вписана пълна забрана на телесно наказание и бъдат предвидени съответните санкции спрямо родителите, включително отнемане на децата и затвор, Съдът е който ще решава, и тогава няма да има значение кой какво е казал, вярвал или не вярвал, преди приемане на закона. По тази причина, смятаме, че ако целта на предложената забрана на телесното наказание, както твърди официалният представител на самия вносител разработил Стратегията, е да повиши знанията на родителите какви са съвременните методи за възпитание, това може да се случи и без въвеждането на забрана и криминализиране на телесното наказание и съответно оказването на натиск върху родителите, а чрез медиите и средствата за масова и целенасочена комуникация – брошури, книги, филми и т.н., които могат да бъдат предоставени на родителите, за да се запознаят с всички аргументи „за“ или „против“ телесното наказание и те сами да преценят дали да приемат новите възпитателни методи, които им се предлагат като по-добра алтернатива. От друга страна, при положение, че към настоящия момент, във всяко четвърто приемно семейство няма настанени деца (от общо 2167 приемни семейства, в 540 няма деца)15, не смятаме, че трябва да се приема Стратегия, която има вероятност да е създадена така, за да осигури „работа“ на вече обучените приемни родители.
Опитът от въвеждането на забрана на телесното наказание (дори в най-малка степен) в други страни показва, че някои деца използват забраната, за да изнудват родителите си и да извличат определени ползи като ги заплашват, че ще бъдат докладвани на социалните служби като насилници, ако не отговорят на изискванията им.
Според Конвенция за правата на детето на ООН, Чл. 5: „Държавите – страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или в зависимост от случая на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция.“ Тоест, при възпитанието на детето трябва да се вземат предвид правата и задълженията на родителите според местните обичаи на семейството и общността.
8. Създаване на инструмент за тормоз практически върху всички семейства и "решаване" на проблема с насилието чрез извеждане на жертвата, а не на насилника от дома
Скрит текст:
9. Създаване на база данни с личните данни на всички деца, а не само на тези в риск, което е предпоставка за злоупотреби4. В „Мерки, насочени към всички възрастови групи“ т. 2 се предлага „Въвеждане на работеща система за превенция на домашното насилие, докладване и предприемане на незабавни мерки за закрила при всички случаи на домашно насилие над деца.“ Като изключим, че се създава една система за доносничество, която може да служи и за неподходящи цели, ние смятаме, че в случай на домашно насилие от дома може да бъде изведен насилникът, а не насиленото дете. Така детето би могло да остане при другия си родител, а съдът ще прецени дали родителят наистина има вина или има допусната някаква грешка. Мотивите за това предложение са, че така ще бъдат избегнати злоупотреби със системата. В Конвенцията за правата на детето Чл. 9 е записано, че
„Държавите – страни по Конвенцията, осигуряват детето да не бъде разделяно от родителите си против тяхната воля, освен когато компетентните власти решат в съответствие с приложимите закони и процедури и при възможност за съдебен преглед, че такова разделяне е необходимо за висшите интереси на детето. Такова решение може да бъде необходимо в някои особени случаи, като например малтретиране (англ. abuse – злоупотреба) или изоставяне на детето от родителите, или когато родителите живеят разделени и трябва да се вземе решение относно местоживеенето на детето.“
„Държавите – страни по Конвенцията, осигуряват детето да не бъде разделяно от родителите си против тяхната воля, освен когато компетентните власти решат в съответствие с приложимите закони и процедури и при възможност за съдебен преглед, че такова разделяне е необходимо за висшите интереси на детето. Такова решение може да бъде необходимо в някои особени случаи, като например малтретиране (англ. abuse – злоупотреба) или изоставяне на детето от родителите, или когато родителите живеят разделени и трябва да се вземе решение относно местоживеенето на детето.“
# 493
4 фев. 2019, 10:46 ч.
По повод становището на тази организация само мога да кажа, че не искам политиките на България да бъдат определяни от евангелски и протестантски организации, привидно скрити зад идеята за семейство. Смятам се за гражданин на светска държава.
Виж целия пост
# 494
4 фев. 2019, 10:48 ч.
Ти кажи нещо по същество. Остави дали са евангелски и протестантски.
Виж целия пост
По повод становището на тази организация само мога да кажа, че не искам политиките на България да бъдат определяни от евангелски и протестантски организации, привидно скрити зад идеята за семейство. Смятам се за гражданин на светска държава.
Препоръчани теми