Протестите срещу проект на Стратегия за детето /2019-2030 г./

Слава Богу, че вманиячените и промити мозъци на върлите подръжнички на "стратегията" са малцинство, а още по-добре, че са далеч от България. Явно българите все още не са загубили здравия си разум и няма да допуснат това нещо да се приеме, ще реагират остро и безкомпромисно както го направиха за ИК.Все още има надежда за България, щом не всяко извращение на евротолерастите се приема като единствено и неоспоримо.

Във ФБ има създадени норвежки групи срещу Барневерн.
Който иска може да ги намери и да прочете мнението на нормалните норвежки родители.
Самите те се възмущават от системата.
Ами съвсем естествено е ние да не искаме подобна да бъде създадена тук.Затова има протести ...

Ла Сомбра, защо да се боря за промяна на статуквото в България, когато българите там не искат да го правят? Бих се борила за промени в държавата, където живея. Интересува ме тази тема за България от чисто принципен характер. Искам децата да не се бият възпитателно в България и хората да разберат, че децата не са собственост на родителите си (нито на държавата), а отделни личности със собствени права. Това го искам за всички деца във всички държави. Все още не съм видяла протестиращите да посочат конкретни цитати от стратегията, които смятат за неприемливи с аргументи против тези моменти. Само празни общи приказки и повторения на руска анти-Барниверн пропаганда. Много несериозен подход.

Вени, нормалните норвежки родители не са в тези групи. Там са само други родители с отнети деца и разни екстремисти. Вече има осъдена майка, че е поствала унизяващи детето снимки и видеоматериали точно в такава група, явно ще има и още. Да, разбрах, че протестирате срещу промените в полза на децата.

Примените са в полза на държавната администрация и армията чиновници. Правата на децата са на последно място.

Fenris, полицията бие демонстриращи, въпреки че те са отделни личности със собствени права и не са собственост на държавата. При това с палки, а не с ръчичка по дупенцето...

Какво искаш по отношение на някой, който не си родила, не храниш, не обличаш и т.н. няма значение.


За да видиш, трябва да си извадиш главата от наръчника на инфлуенсъра. Освен това не се приема стратегията като цяло, а не отделни нейни части, за да се спори с конкретни цитати от нея.


Да, разбира се. Всеки, който не е съгласен е ненормален. Доста тоталитарно, не мислиш ли?

Явно в групите има цедка на входа. Ако си нормален норвежки родител - аут, няма достъп за тебе. Да се чуди човек откъде тогава са се навъдили толкоз много ненормални норвежки родители, че да пълнят тия групи, та нали там всичко е наредено, узаконено и насилие над децата няма, защото имат стратегия и нещата вървят по мед и масло.

Fenris, децата в България имат права и си ги знаят. След известни промени в наредбите на МОН в училищата няма никакви лостове за каквито и да е санкции срещу каквото и да е поведение на дете до 8 клас. То може да се разхожда в класната стая , да си играе на телефона, да псува преподавателката и изобщо е свободно да прави каквото си реши. В училищата има психолози , при които детето е насърчавано да ходи и да споделя всяко нещо, което го е наранило или пък мисли ,че може да го нарани. Като тези психолози почти всяка седмица влизат в класните стаи и говорят на децата за техните права и дават най-различни писхологически тестове с картинки и въпроси, които според тях са много определящи.

Именно затова пуснах доклада на ПАСЕ. И там накратко е описано всичко, което пишеш  - и крайностите в законодателството, и рисковете, до които може да доведе прилагането му и липсата на доказан положителен ефект, и нуждата от по-внимателен подход. Т.е. трябва да се търси баланс, не да се върви по стъпките на Норвегия.

Vapor, това не са крайности в законодателството. То е променено, за да е в хармония с международното. По което България също е страна. За онзи доклад си написах мнението вече. Общи приказки, но олекна още повече с окастрения и манипулативен начин, по който случая с норвежко-румънското сектантско семейство е представен като се проусна много удобно много съществена информация по него.

Колкото и врява да вдигат разни международни тролове, липсва вълната от осъдителни решения срещу Норвегия в ЕСПЧ.

То е променено така че да стигне до крайности - в общи линии май само в скандинавските страни стигат до тях. И да, докладът няма за цел да нищи в подробности един илюстративен случай - той се споменава просто като повод докладът да разглежда именно Норвегия. Между другото, едва ли семейството се е задължило да живее за вечни времена в Норвегия  - ако са решили да се преместят, това е тяхно право. Но да ме убеждаваш, че е редно и нормално майка или баща да бъдат осъдени за пускане на снимки или защото е "ударил" детето си като възпитателна мярка /в случай, че е направил именно това, а не е някой системен насилник, който самоцелно малтретира дете и създава заплаха за здравето му/ и да приемаме /без особени основания/, че е в интерес на детето да бъде насочено към алтернативна грижа и разделено от семейството му за "annoying" или "inconsiderate" поведение /каквото и да значи това в английския вариант на този параграф 30/ - това е крайност, която е в противоречие с Конвенцията за правата на детето. Която, както се вижда, подлежи на тълкувания в местните законодателства.

Или случаят ще се представя обективно, или няма място в доклада изобщо. Манипулативния начин, по който е представен, показва само, че този доклад е тенденциозен и несериозен.
И отново. Няма крайности.

Разбира се, че е нормално родител да бъде осъден, защото е публикувал снимки, уронващи престижа на детето. Детето има право на личен живот и в случая родителя носи отговорност кое да излиза в общественото пространство и кое не. Едно малко дете не е в състояние да прецени последствията за себе си от такова родителско действие. Между другото това дело излезе и с общи изказвания за родителската отговорност изобщо при публикуване на уронваща престижа на детето и унизяваща го информация в Интернет. И разбира се, че родител ще се осъди за удряне на дете с възпитателна цел. В случая с бащата ударът проснал детето на земята и не е бил с цел предотвратяване нараняване на детето, а наказание. И разбира се, че за едно дете е по-добре да расте без насилие в любящо семейство, отколкото с насилие в собственото си. Това не са крайности, но може би изглеждат като крайност от българска камбанария, където шамари за възпитание е приемливо и може би няма филтър какво да се публикува като информация за децата в Интернет.

Конвенцията за правата на детето нито казва, че за детето винаги е най-добре да е с родителите си, нито, че не може да бъде преместено от семейната среда при никакви обстоятелства. 

Не разбрах от къде са annoying и inconsiderate? Ако имаш предвид третия абзац в параграф 30 от Закона за детето в Норвегия, то думите са плашещо и тормозещо поведение.

Детето не трябва да се подлага на насилие или да се прояви отношение към него така, че физическото или психическото здраве да бъдат застрашени или наранени. Това важи и когато насилието се използва като част от възпитанието на детето. Употреба на насилие и плашещо или тормозещо поведение или друго грубо (оригиналната дума на норвежки е hensynsløs, което не намирам точен превод на български, но на английски ruthless, regardless) поведение спрямо детето е забранено.​

Поправям се, намерих може би подходящ превод - несъобразяващо се с детето поведение.

Но пък една анонимна конвенция е в състояние да прецени вместо родителя на детето? Много удобен начин да се запуши устата на родителите...


Законодателството следва да изразява интересите на гражданите на дадена държава, а не на външни сили.
Особено, когато болшинството от тях не трактуват толкова крайно международните спогодби, колкото българския бюрократ.

Не съм в течение на случая, но ако родителят, който отговаря за детето е преценил, че снимката не уронва престижа му, но в Норвегия действат някакви други правила, които ограничават преценката му -. това за мен е крайност. Освен ако не е доказана зла умисъл на родителя да накърни престижа на детето.

Конвенцията казва, че това е крайна мярка - ако законодателството се пригоди така, че крайната мярка да се използва почти винаги, буквата й наистина е спазена. Това не значи, че трябва да следваме този пример.

Думите идват от официалния английски превод на норвежкия закон. /В доклада също явно са се позовали на този превод, а не на норвежкия оригинал, не знам какво се има предвид на норвежки, вероятно нещо също толкова широко като понятия/.  Use of violence and frightening or annoying behaviour or other inconsiderate conduct towards the child is prohibited.
https://www.regjeringen.no/en/dokumenter/the-children-act/id448389/

ПП Мисля, че в крайна сметка започна съвсем да се избистря защо Норвегия се дава като отрицателен пример и практиките й /те май са по шведски почин/ не намират добър прием сред страните извън Скандинавието.  В този смисъл "Българската камбанария" сега-засега е преобладаващата камбанария в Европа и извън нея. С тенденция за все по-голяма активност на лобитата за повече държавна намеса - това е безспорно.

Вейпър, виж допълних си предния пост с превод на български. Annoying означава дразнещ и не е точен превод на plagsom, но може би частично се припокриват. Inconsiderate може би също частично се припокрива с hensynsløs, което в оригинал значи повече неща.

Да, майката определено не мисли, че уронва престижа на детето като поства онлайн филми и снимки как детето плаче и крещи. Затова й е обжалвала, ама е загубила и там. Ако някой постне нейни снимки и видео как плаче и крещи или се държи неадекватно като е пияна, сигурно пак няма да има против, че я злепоставят онлайн? И да не ги е постнала с идеята да злепостави детето, това е резултатът от деянието й. Тя е използвала детето и снимковия и видеоматериал като инструмент за постигане на цел. Можела е да протестира и без да излага детето и да го използва като инструмент.

Точно така, Конвенцията казва, че това е крайна мярка. Същото го казва и норвежкия закон. Напълно в хармония с Конвенцията. Законът не е пригоден така, че крайната мярка да се използва винаги. Тогава няма да бъде крайна мярка. Крайна мярка предполага изключение, рядкост, последен избор след като всичко друго е пробвано или когато ситуацията е наистина спешна. Няма нищо скандално в закона и формулировката му

...само в прилагането му. Когато "изключенията" станат прекалено много. Когато се прилагат спрямо чужди граждани. Когато се вземат на прицел определени групи и профили...
А закон, допускащ скандално прилагане, е скандален, независимо как е формулиран.