Протестите срещу проект на Стратегия за детето /2019-2030 г./

Извън пропагандата ми се вижда доста сходно като понятия. https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%AE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D0% … D1%86%D0%B8%D1%8F

Тук същината на руския дебат е описана подробно от руската секция на BBC - може да използваш гугъл-преводач.
https://www.bbc.com/russian/russia/2010/05/100526_juvenile_justice

Ако си дадеш труда да проследиш дебата в България за детското правосъдие в България /което е точка от Стратегията/ вероятно ще разбереш къде хората виждат проблема - все едно какво значение влагаш в термина лично ти.

И аз добре помня предишната тема, защото разграничавам телесните наказания като евентуално наказуема крайна дисциплинарна мярка   в най-добрия интерес на детето от малтретиране и поставяне в риск.

Но иначе съм съгласна, че отстрани нещата изглеждат другояче. Т.е. нагласата на българите е  по-скоро "прилагането на действащото законодателство от институциите ще е една добра стъпка към желаната промяна в много сфери", а отстрани може да си помислиш "няма значение, че не прилагат сегашното законодателство, ако се промени, може пък да го прилагат, нека им дадем повече правомощия".

Tesla, нали разбираш, че проблемът е в това "Ако някои родители не могат да се справят ще им се помогне, има специалисти в тая област които ще ги научат как да общуват с детето си което все не слуша".

Кой преценява, че родителите не могат да се справят, от позицията на какъв авторитет и опит и кои са тези специалисти, които ще ги "научават"? Става съвсем мракобесно. Навремето църквата е съветвала, че който жали пръчката не обича сина си, но не е изпращала служители, които да учат родителите да си бият децата, защото е "преценила, че родителите  не могат да се справят".
Да, подходи на възпитание има всякакви и след ВСВ се налага този без "пръчката", но дали пълната липса на тази крайна дисциплинираща мярка ще доведе до нещо добро още нямаме данни. Исторически погледнато този подход е от вчера, ако не и от тази сутрин.

Е добре, хубаво дай сега да се върнеме в средновековието да видим там как са се случвали нещата. Аз предлагам да останем в 21 век. Как кои специалисти. За психолози не си ли чувала, за възпитатели, аз ли трябва да ги изброявам. Те не са мракобесни а са си нормални хора с нормални професии и могат да пренят кога има проблем във връзката родител-дете и кога не. Хубаво е хората сами да търсят тази помощ когато имат проблем с детето. (все не слуша, не могат да го накарат да направи нещо и т.н.). Ама нейсе, нямаме такава култура.

П.с. Не става въпрос да ходят по домовете да проверяват дали си бият хората децата както дори църквата не била правила в средновековието в обратният вариант. (Да проверява дали не ги бият). Но когато има проблем да не се чакат телесните повреди а да се действа както горе съм описал. Защото определено е имало проблем във връзката родител-дете във случая от Варна а те нищо не са направили. А и да искат какво да направят. Като им каже че са здравословни шамари (те не са забранени) те ще му кажат ОК, но внимавай да не минеш границата, ще предадем на майката че всичко е наред. Ето тази граница трябва да бъде премахната и да се работи с него по гореописаният начин. Да се види защо е шамаросва (имала проблеми с уроците). Ако той няма време да седне и да учи с нея и да и помага в дом., тогава ще му назначат специалист който да работи с нея и да и помогне. Въпреки че това е можел и той да го направи ако е бил съвестен. Вместо да е бие, да и беше взел частен учител които да и помогне с уроците. 

Аз предлагам да останем в 21 век без крайности и първо да видим до какво би довело пълното отстраняване на крайните дисциплинарни мерки и центрирането на всичко около правата на детето. След това да приложим позитивния опит.
Има доста подходи във възпитанието и психологията и изобщо във всяка област, които са били аплодирани, а после са се оказвали с повече вреди отколкото ползи. Т.е. засега няма по какво да съдим, че сега налагащата се модерна крайност е единствено правилна или изобщо правилна.
Мракобесни не са хората с една или друга професия, а политиката, която изземва правата и задълженията на родителите и се чувства в правото си да дава единствено правилно тълкуване на добрите интереси на детето и да  диктува единствено правилен подход във възпитанието - което дори църквата не е правила в средновековието.

Wow! Църквата? Къде пък се отплесна ти?

Ако нямаш идея какви специалисти се занимават с подобен тип интервенции какво изобщо правиш тук да даваш акъли?!?

Vapor, много интересно, че българската страница за израза е изчезнала от Уикипедия. Успях да я прочета само веднъж, но останах шокирана как е възможно такава брутална глупост да се мъдри в Уикипедия. Стана ми и ясно защо толкова хора в България не знаят за какво точно говорят.

Тъй като този случай все го даваш за пример - бащата е разделен с майката, която го е напуснала и се е прибрала в Сливен с децата. През февруари 14-годишно момиче , което живее с майка си в Сливен, помолило да отиде при баща си във Варна. Момичето твърдяло, че баща й се е променил. Спокойният им съвместен живот обаче продължил само месец. Скандал заради уроци довел до побоя. Такова поведение от страна на бащата било ежедневие преди, твърди вече бившата му съпруга и майка на пребитото дете.

https://nova.bg/news/view/2019/03/02/242338/%D0%B1%D0%B0%D1%89%D … D0%B4%D0%B5%D0%BE

Според личните ми впечатления доста хора в България не се информират само от българските страници в Уикипедия, така че обикновено знаят/не знаят за какво говорят точно толкова, колкото всички други хора от всяка друга страна, които се интересуват/не се интересуват от даден въпрос и са склонни/не са склонни да търсят алтернативни гледни точки за проблемите, които ги вълнуват. Но не знам какво е пишело в тази конкретна страница.

Пюър, да, това е христоматиен пример. Как законите са "достатъчни". В случая законът е спазен. След многобройните сигнали от майката до: закрила на детето, полиция, прокуратура, омбудсман е издадена заповед за защита от дом. насилие. Това помогнало ли е? Не. Защо? Защото не е имало телесни повреди. Защото ние си имаме граница: шамар ОК, телесни повреди не е добре. Аз затова непрекъснато повтарям че законите действат само пост-фактум (след деянието). Вече има телесни повреди и законът защитава момичето. (Пост/фактум). Ама тука непрекъснато се повтаря като мантра: законите, законите, законите. А кой я защити преди това. Или сега майката ще обвиниме че я е пуснала при баща си. А къде са спали през всички тия години закрила на детето. Аа забравих. Законите са достатъчни. Няма телесна повреда, няма проблем.

И колко ще ни струва превенцията на няколкото христоматийни примера за насилие над деца в България годишно?
Ако приемем, че превенцията ще работи изобщо, без да се налага да се установи режим на тотално следене на всяко дете и неговите родители.
И колко дечица биха могли да бъдат спасени с лечение в чужбина за тези пари? И колко нови учители обучени?

Ако има издадена заповед за защита от домашно насилие, тя не е помогнала не поради липсата на телесни повреди, а вероятно поради неспазване на заповедта, но няма как всички да лежат превантивно в затвора защото може да нарушат една или друга заповед. Т.е. ако два пъти пресека Цариградско шосе, създавайки потенциален риск за катастрофа и ме хванат, не съм сигурна, че има начин да ме вкарат в затвора, защото третия път може наистина да предизвикам.

Ежко, няма или-или. Едното не е за сметка на другото. Парите няма да бъдат взети от лечението на деца в чужбина, които част от тях им бяха спрени през миналата година заради изтичане на договора за белодробни транспантации в чужбина и бавене от страна на правителството, което коства на едно дете живота понеже не дочака подписването на новият договор което е такъв гаф на правителството костващ човешки живот че само заради това трябваше да са си подали отдавна оставката. А и защо питаш за пари, нали според теорията на конспирацията Норвегия ни е дала милиарди за да прокараме страт. Иначе как се харчат държавните пари е отделен въпрос. Аз например съм твърдо против да се дават миларди на САЩ за няколко скъпи играчки от които полза никаква, защото нито ние ще нападаме някого, нито нас ще ни нападат, а тези пари може да отидат за по важни неща. Но това е отделна тема.

Вайпар нали го говорихме вече 1000 пъти за какво става дума, нито апелирам да се взимат деца за шамари, нито апелирам родителите да ходят в затвора само за един шамар. Така че примерът ти просто не е релевантен. А примерът е много точен как законът е "достатъчен". Спазен ли е законът? Спазен е. Помогнало ли е това? Не. И проблемът не е в закона. Законът няма как по строг да стане, и няма как да се прилага преди да е извършено деянието именно защото не се знае дали ще бъде извършено. То затова е целият разговор, че е нужна превенция. А тя минава през забраняването на шамара, за да се отвържат ръцете на службите да работят с родителите за които се знае че са проблемни превантивно, да предпазват бъдещите жертви преди да има престъпление, това е в интерес не само на децата а и на родителите. Защото дефакто момичето вече е без баща, и той сега сигурно осъзнава какво е направил и ако беше работено превантивно с него за промяната на отношението му към децата до тук нямаше да се стигне. Защото от случилото се губят всички, вкл. и той самият. Не говоря за справедливото наказание което ще понесе самият той а това че децата му повече няма да го погледнат а все пак са имали някаква емоционална връзка щом тя е искала да отиде при него, въпреки че я е тормозил. При една друга философия на работа на службите насочена към превенцията нещата в това сем. можеха да бъдат съвсем различни.

Не отричам ролята на превенцията, но домашното насилие е забранено, има издадена заповед за защита от домашно насилие. Колко повече да са отвързани ръцете на службите? Но преди да има домашно насилие няма как да се знае, че родителят е проблемен. Същото е със шамара - дали ще е забранен или не, първо трябва да го има. При това без всяко дръпнато ухо или плясване по памперса да ескалира до домашно насилие, както всъщност сега се опитват да го изкарат, всъщност донякъде напук на здравия разум.

Ами там е работата че то хем е забранено, хем излиза че полицията и съдът са свършили повече работа от закрила на детето като те поне са направили каквото им е във възможностите и са издали една заповед. Пък това че бащата не я е спазил не са камъни в тяхната градина. То това е проблемът че в момента става въпрос да се отвържат ръцете на закрила на детето а не на всички служби. Защото реално в момента ние нямаме нужда от тази служба. Реално тя какво е свършила по този случай? Нищо. Вървяла е след полицията и съдът, и реално и с нея и без нея крайният резултат: момичета в болница е един и същ. Ето това не е наред. Закрила на детето трябва да има отделни функции и съдът и полицията да не се намесват а да се стига до тях само когато случаят е тежък и тяхната работа не дава ефект. Нямаме нужда от служба която върви само след полицията и съдът. Затова си има полиция и съд. За това е новата страт. В крайна сметка не е работа на полицаите или на съдът да учат бащата как да възпитава децата си. Тяхната работа по закон те са си е свършили. Но на какво основание да си я свършат закрила на детето, когато няма консенсус в о-вото че шамарът не е добър метод за възпитание. Тяхната работа между впрочем е преди заповедта. Ето това трябва да се промени. Все пак говорим за ясни данни, тук не говорим за "една жена каза" че той си бие децата.

Новата стратегия всъщност не е затова. Даже не разбирам за какво е. За мен единственото стратегически ново в сравнение с предходната стратегия, и с което категорично не съм съгласна е равнопоставянето на семейната с близката до семейна среда.
Не знам какво визираш под всички служби, но Закрила на детето е с напълно отвързани ръце, а една от мерките за закрила от домашно насилие е "посещаване от извършителя на специализирани програми". Предвидени са и бюджетни средства за финансиране на програми а за превенция и защита. Това, че законът вероятно не е приложен в тази си част /програмите за превенция/ не е липса в закона, а слабост на институциите, които го прилагат. По-скоро е нужна стратегия, която да ги принуди да си вършат работата, да отчита ефективността й и на тази база да поставя приоритети. Но това важи май за всяка област.

ПП Между другото, със или без стратегия, промените в Закона за закрила на детето от тази година дават много сериозни пълномощия на социалните служби, така че няма защо да ги жалим, ако не се справят с работата си.

В предната тема споделих че съм посещавал дом за лишени от родителкси грижи (домът в Надежда) имах такава съученичка и там всичко е ужасно. Условията, атмосферата, начинът на живот, оттам читави хора не излизат, а излизат малолетни престъпници и проститутки. За мен извън сем. среда наистина трябва да е максимално близка до сем. тези деца да се гледат от приемни родители които са съвестни и си гледат децата като свои, за да могат тези деца да живеят живот максимално близък до своите връстници за да могат да станат полезни членове на о-вото. Според мен това се има предвид. В което аз не виждам никакъв проблем, децата без родителски грижи имат право на същият живот като своите връстници. Но аз имам добронамерен поглед, и не виждам врагове в институциите. Но предполагам че може да се направи и превратно тълкуване че това е заявка за повече отнети деца понеже страт. има за цел извън-сем. среда да се изравни като предостяване на сигурна среда за развитие със сем.