Защо избираме неподходящи партньори?

Любима тема за мен, защото отскоро точно заради поредни избори на неподходящи партньори, всъщност разбрах, че са си напълно били "подходящи" за мен в инервалите от време, в които сме били заедно. С времето осъзнах, че коренът на злото е дълбоко в мен (те са само негови странични фактори, които ме провокират постоянно да осъзная, че имам право на собствен избор)). Да не пропусна само - съпругът ми наистина в много отношения прилича на баща ми и аз несъзнателно съм попаднала при избора му в порочния кръг поваряемост на моделите. Като размих собствената си индивидуалност в ползата на общото добро за всички, дълбоко в установената за моята общност Матрица. Сега пред мен стои голямата дилема: Стиска ли ми да напусна старите си модели на живот, за да заживея истински!? Мога ли да платя цената на цялостната си промяна, за да израсна, като човек!? Крайно време ли е да спра да обвинявам родителите си затова, че несъзнателно са ме травмирали в детството ми!?(Отлично зная, че не са го правили умишлено, каквото с могли това са ми давали, като възпитание, подкрепа и обич). Дали ще се науча след този дълъг низ неуредици да отсявам сама за себе си зърното от плявата или все още ще чакам да порасна и да оставям друг да го върши и т.н. и т. н. и да спра да правя неща и допускам определени хора до себе си само защото някой е казал, че така трябва, че така е правилно и пр... Истината е, че е по-лесно да прехвърляме резултата от неудачите си върху другите без да си направим сметката, че повечето ситуации си ги създаваме самите ние, отколкото да рискуваме да си признаем нашия основен принос за тях. Съзнателно или не, ние привличаме, това, което излъчваме отвътре навън.

Прекрасно казано.

И ти пожелавам искрено да “ти стиска”.
Струва си! ❤

Благодаря най-сърдечно за бързият отговор към моят коментар по темата, Angel_wing, и подкрепям мнението ти, но аз отдавна задълбочих проблема със зависимостта си към вредният модел на поведение, несъзнателно наложен ми още от детството. Едва сега в зряла възраст проумях, че е било глупаво да търся прилика на пдсъзнателно ниво с майка ми и мъжа за себе си, приличащ на баща ми. Резултатът е брак, тръгнал към провал, две деца, които се страхувам да повлека с по-нататъшните си решения и страх от повторяемост на тягостните за мен ситуации с неподходящи партньори, въпреки че отлично си давам сметка, че ако не започна да реагирам адекватно на трансформацията, към която ме тегли Вселената, за да се свържа с истинското си Аз след "леките удари с тухла"(подсказки) за правилният ми житейски път с мен е свършено под грамада камъни. Та си мисля дали ще успея накрая без да повлека невинни хора след себе си!?

На теб проблемът ти въобще не е в избора на мъж, нито в родителите.
Хубаво си го написала, след толкова много въпроси, надявам се промяната не я чакаш като “спасението”. Не си готова, от това, което чета.

Никой невинен няма да “повлечеш” след себе си.
Напротив.. само ще им дадеш хубав пример и ще им покажеш, че трябва да вярват в себе си и да се доверяват на истинските си чувства и стремежи.
Това е ключът към щастието.

Ооо не, Дренка, съвсем не си правя илюзиите, че чакам промяната да стане от само себе си. Ти правилно си оценила, че не съм готова за нея, а е на крачка от мен... И от мен зависи дали тя ще се осъществи или не. Едно е да споделям с всички вас за нея, съвсем различно е наистина да я извърша... Съгласна съм също и с Angel_wing, особено когато става въпрос затова, че даваш пример за смелост, която липсва не само на мен, а и на много други хора в подобни ситуации. А те не са никак малко... Малко са смелчаците, дръзнали да обърнат съдбата си да работи за тях, а не срещу тях... За жалост аз все още съм от категорията на бездействащите...

Мисля си, че си се нагълтала с разни четива- кое от кое по- бодряшко и от друга страна- по- смазващо за теб, карайки те да се сравняваш с ей тая недомислица, която си цитирала:

Малко са смелчаците, дръзнали да обърнат съдбата си да работи за тях, а не срещу тях...

Съдбата ти си си я избрала и да ме прощаваш, ама да ти е виновна майка ти, че те била обичала по начин, който не бил както трябва, пък ти си го възприела, нищо че не ти е харесвал и си си избрала мъж, който да те обича по този начин, е нелепо твърдение.
И търсене на кого да прехвърлиш вината.

Да позная ли, че си срещнала "мъжа- мечта" и сега се чудиш дали да се разведеш и да лишиш двете си деца от баща?
И че просто не ти стиска, а не че грешно са те обичали родителите ти.
И не ти стиска, защото в себе си си наясно, че пеперудите ти са твърде егоистична подбуда да го играеш смелчак, каращ съдбата да работи за него!?

Тук съвсем не визирам намирането на заместник на баща на децата си. Това е глупаво и абсурдно. Както майката, така и бащата си остават единствени, независимо дали само са създали или само са отгледали децата в семейството (тук визирам и двата типа родители - биологични и осиновители). Нито обвинявам за нещо своите родители. Акцентирам върху същността на темата и просто предавам доколкото мога своя опит до сега и смело мога да кажа, че изборът на неподходящ партньор се корени именно само дълбоко вътре в нас, а не в хората, които избираме за наши спътници. Именно неподходящите партньори са своего рода най-добрите ни учители. Съвсем друг е въпроса обаче доколко сме готови да влезем дълбоко в самите нас и да признаем собствените си недостатъци!?... Аз не правя изключение и съвсем не се имам за идеална. Но по конкретната тема има цели дялове в психологията и повечето подобни ситуации се коренят именно в детството ни. Обаче е трудно да се каже кой и каква вина има в случая във връзката родител - дете и не е ли все пак всичко това низ от избори или липсата на такива и съответно последствията от действия и бездействия!?...

Ох, Абсурт..))

То предположения, то диагнози..
Не може ли момичето наистина да преминава през подобни размисли?

Луна, осъзнаването предхожда промяната.
Ще дойде време и ще направиш малката крачка, а после ще ти е смршно колко много големи са били очите на страха..)

Angel_wing, няма диагнози, а има предположения, защото всичките обяснения на авторката са просто повторение на прочетеното някъде из "дяловете на психологията".

Написала е, че има деца, че бракът ѝ е провал, че било защото така са я възпитавали родителите, а сега се пита дали да повлече в развода невинните.
Е, освен децата, явно и мъжът ѝ ще се окаже невинен, защото в последния пост написа, че партньорите не са виновни, че не са подходящи.

И като теглим чертата- партньорът явно я смята за подходяща за него, децата също са ок. с двамата родители, а само тя се чуди дали да си признае грешките, довели до скапване на брака?

И двете сте прави, но донякъде (в донякъде визирам само Абсурт). Няма как да си изграждаш мнение за даден човек само по това, което е написал тук. То е само малка част от това, което му се е случило или се случва в неговият живот. От думите Ви личи, че сте зряла и обективна жена, но допускате лек субективен нюанс, в това което четете. Ангел сякаш схвана по-правилно написаното от мен между редовете. Сърдечен поздрав и за двете ви!

Не разбрах от къде ги извади точно тези изводи..)
То и аз имам дете и бракът ми е провал, ако не знаеше историята ми и менщеше така да ме квалифицираш..)
П.С - За да се промениш - не е задължително да се разведеш.

Грешката е в моят изказ, Ангел, имах предвид, че съм съгласна с вашите ответни реакции, но с теб напълно, а с Абсурт донякъде... Моля най-сърдечно за извинение! И да, аз също като теб мисля, че развода няма да допринесе до цялостна вътрешна промяна на когото и да било, но когато има две пълни противоположности в една връзка дали той не е по-добрият вариант!? И дали не е именно тестът понякога (не във всеки един случай) доколко сме силни да се справим с вътрешните си демони сами без да въвличаме други хора в тази борба и дали можем да поемем съзнателно отховорността си от последствията при подобна развръзка!? И доколко назад в нашето минало се корени началото на подобен житейски казус!?...

Луна, и в двата избора има възможност за промяна и израстване.
И само ти би могла да прецениш кое ще е по-градивно за теб.
Но бвз оправдания с други или въвличането им.

Именно!!! Точно това се опитвах да кажа(напиша) до сега, че съм осъзнала колко е вредно да избягваш собствената си отговорност в житейски случаи, когато си имал възможност за избор (било във връзката родител-дете, било във връзката мъж-жена, било във връзка дори и със твоето собствено дете). Затова дори и да са верни хипотезите на психологията, че корена на моето, твоето и на всеки друг индивидуално зло, което му пречи да се движи напред ние всички имаме избор, в който и да е етап от нашето развитие. Друг е въпроса доколко сме отговорни пред себе си и пред другите да го направим.