Втори брак и деца от първи

Ентусиазмът на младостта, няма лошо. Само гледай да не прелееш от едната емоция в другата, че преходът е бърз, а последствията болезнени.

Склонна си да си създаваш идилични представи по някаква причина. Според мен трябва да четеш повече в тая насока (случаи, психология), да се опознаеш повече и да дадеш на времето шанс, да си свърши работата, без излишни очаквания (с каквито в момента си презаредена).
Тази привързаност към здраво семейство също ми се струва нездрава. Семейството не е на всяка цена, всеки си има кръст и трябва да си го носи без мрънкане. Ами, ако подобно твое възпитание към имагинерните ти деца, доведе ди поддатливост към манипулации на дъщеря ти към съпруг насилник? Животът е такъв, какъвто е. Хораъа са такива, каквито са. Добре е и ние да сме така - да ги приемаме по този начин, да не им вменяваме, нито вини, нито ореоли. Всички сме хора, грешим, поправяме си грешките или не ги поправяме, понякога не ги смятаме за грешки, вариации много. Трябва да обичаме хората, без да ги етикираме. Трябва да правим разлика между човек и постъпка. Абе, има какво още да учиш.

Но най-важното е да се чувстваш добре и да правиш, каквото ти харесва. В крайна сметка, колкото по-голяма цена си склонен да платиш, толкова по-скъпо нещо получаваш. А разковничето е, че истински скъпите неща, не са неща.

Авторке, звучиш като сектантка - този индивид не ти е баща, категорично е полазал, че не е искал да ти бъде баща, не иска сега и няма и да иска. Струва ми се че и в прав текст да ти го каже няма да повярваш. Как по-ясно да го заяви от това? А ти му намираш оправдания като слабохарактерен и го оправдаваш с властната му жена. Ми, не жената няма нищо общо с нежеланието му да не те иска в живота си. Сега от кумова срама ти прави някаква дребна услуга, каквато би могла да очакваш и от случаен познат и ти почваш с фантазиите... А дето не искал да те осиновят според мен е за да ,,save face,, (нещо като да не изглежда чак толкова зле пред другите и себе си).Дължиш благодарност и уважение на втория си баща, а другият е просто донор и толкоз.  Бабите и лелите дето приплаквали е мн трогателно, но само показва, че са държали много повече да не смутят рахата на сина си отколкото на теб, следователно и за тях оправдание няма. Ама ти и това отказваш да видиш. Добре е, че сестрата се радва, че си се появила в живота й и е готова да те приеме, това сигурно е нещо ново и вълнуващо за нея, така че е прекрасно да поддържате връзка и занапред. За останалите от семейната ви конфигурация обаче съм скептик.

Това, че те е направил (колкото и грозно да звучи) не го прави твой баща. По това, което прочетох, вторият мъж на майка ти е много по-достоен да бъде наречен твой баща. Наистина не мога да си представя как някой може да изпитва каквито и да е било чувства, ей така просто по дефолт... защото просто трябва.
Ми то това значи не са реални чувства, а някакво самонавиване.

Ани, почваш да говориш глупости.
Айде, спри се малко.
Ограмоти се и после пак.

И за мен е самонавиване. С този си акъл сега ако имах подобен баща, грам не бих си мръднала пръста за него никога.

Конкретизарай, ако обичаш. И що реши, че съм Ани?

Щото и двете с Ани говорите неистини, така да кажа, по-меко. Бащата не бил баща, емоциите не били емоции, заслуги, чувства, нещо мнпго си ги представяте нещата, не, както са.

Защо? И моето мнение е такова. Баща, не грижил се изобщо за детето си, не е никакъв баща. Хайде нека компенсира и ме обори, ще се радвам

Е, че ти по-назад не каза ли, че повече обичаш пастрока си, отколкото биологичният си баща?
И да, за мен бащата не е баща, ако функциите му се изчерпват с това само да направи детето.
Е, юридически се води баща, да, но морално..?

Бианка, цун,

предполагам, че "баща" има и нормативно определение, по което не би следвало да спорим (защото е научно обосновано и е норма), но не ми се търси в момента, за да го цитирам.

Генетично, ние сме най-добрите гени от нашите биологични родители. Гените си казват думата, ако нямаме психологически изкривявания. Има две теории за поведението (харалтера) на децата, които напоследък се сляха - ""табула раза" - чиста дъска - децата зависят изцяло от средата или, че децата зависят изцяло от гените си. Това е, като почнеш от престъпност и стигнеш до кви цици ще имаш/щепредпочиташ.

Разбирам за какво говориш, но това е един майчински синдром, който скоро дефинираха немски учени, а именно, че майчинският инстинкт е способен да изкривява фактологията. Когато това се пренася като въздействие към децата (възпитание, усвоено поведение от тях) се трансформира в синдром.

Психологията за това не е наука, щото, колкото хора, толкова психологии. Но все пак има едни основности - морал, чувства, темперамент, емоции, които не са различни при различните хора.

Любовта не е по заслуфи. Повикът на гените не е по желание. Потребността от признаване, харесване, доказване е валидна за всички нас. На питащата и липсва част т пъзела и тя всячески се опитва да си го намери и достави. "Той не става за баща"; "той не ти е никакъв баща"; "той е утрепка" рефлектират по съвсем различен начин от смисъла на изказващия се. Във всеки.

Дали ме разбра? "Живеем затворени в пиринчени кули и всеки говори на собствен език. Нямам лост, с който да разбера твоя, нямаш лост, с който да ме чуеш" - Съмърсет Моъм.

Така е било, така и ще бъде. От времето на Вавилон.

Така де, винаги може да се бутаме там, където не ни искат. Генетично ни е обусловено значи После като дойдат деца и ангажименти, момичето само ще се откаже от тоя повик, гаранция. Сега има време и нерви за драма и разследване защо тя е млада и хубава, а баща й не се усеща как е сгафил като я е зарязал навремето. Тя не може и не иска да проумее, че това си е негова простотия, която може и цял живот да не бъде никога разбрана и обяснена. Не, той ще прогледне! Не може да е иначе! И в турските сериали е така. Да.

Тъкмо това щях да напиша - животът не е турски сериал, в който на авторката и се ще да бъде. И да гените са нищо сравнени с отглеждането и грижата за едно дете и превръщането му в личност. Гените НЕ те правят родител, това е.

Съгласна с пишещите по-горе. Човекът е тотално сбъркан - не само пълен игнор към детето си, но да забрани и бабата да го вижда. И след години, вместо да се осъзнае и да се извини, той се прави на интересен?! А, да - и не се хаби да търсиш как да се откажеш от наследство - обзалагам се, че той и жена му ще се погрижат навреме да не наследиш нищо. На такива хора ми изглеждат. Вместо да се занимаваш с този човек, гледай да си създадеш едно хубаво собствено семейство, роди си дечица и ще имаш цялата любов, която искаш.

И аз съм на мнението, че този не е никакъв баща. Юридически - явно да, но нищо повече.
Но явно дъщерята си го е измислила така, че да й е душевно комфортно - той не е толкова лош, злата му втора жена го е накарала да ме изостави и т.н.
Както писаха повечето напред - ще създаде собствено семейство, ще намери друго да й запълва времето и емоциите, и ще й мине.

mimimost, честно казано не прочетох цялото нещо, което си написала, но бих казала, че това е абсолютна глупост.
Преди време бях гледала едно интервю на сина на Паша Христова, който е бил бебе, когато тя е починала. Попитаха го дали му липсва и той каза, че не, тъй като не я познава. Това го казвам във връзка с теорията ти за гените.