Криминални досиета

Преди време попаднах на случая в youtube. Потресаващ е.... на всичко отгоре родителите са живели активно,  подпомагали общността си и оставяли впечатление у хората, че дъщеря им е някъде другаде...
Мисля си, че е по-добре тя да не е била с ума си, отколкото заключена в тялото си, но да осъзнава какво й се случва. При това причинено от собствените й родители.

Във форума за който споменах има тема за нея.

https://www.allmystery.de/themen/km168002

Този немски форум ми се вижда много интересен!

О, да. Има не само криминални случаи..

Аз само едно не разбрах- как Лесли е водила активен живот на нормална и щастлива тийнейджърка, а в същото време страдала от тежка форма на аутизъм?

После е станало, преди това си е била добре, поне така пише.

Това е потресаваща история.
Аз мисля, че родителите са имали и те някакви психични заболявания.
Та дори животно няма да си остави детето м такова състояние.

Няма по-голям изрод от човека.

И аз мисля, че родителите не са У ред. Никой нормален човек няма да остави детето си 12г да тъне в изпражнения. Най-малкото е била убийствена смрад.
Ама, пък и двамата ли да са били откачалки или и двамата жестоки непукисти? Много странна и отвратителна история.

Не мисля, че родителите и са и причинили всичко това нарочно. Мисля, че са били прекалено пасивни, а в системи като американската няма натиск и нямаше да я закарат насила в болницата с линейка. Тя бавно се е затворила и обездвижила. На тях им е писнало да я местят, да я насилват да яде, пие, да я обръщат, обтриват, носят, масажират и къпят. Лекар, с когото се консултирали им казал да я закарат в болница, но явно са уважили нежеланието и да иде. Трябвало е лекарят да уведоми социалните и да прати линейка, но може би не е искал да им натресе голяма сметка предвид здравната им система и фактът, че работят и си плащат сами първите няколко хиляди долара от лечението.

Ужасно е.

Още един подобен случай. До 10г се развивало нормално, на 14 майката вика спешна помощ, че умряло и тежало 15 кила:
 https://lawandcrime.com/crime/mom-said-she-dropped-the-ball-as-s … t-even-walk-cops/

В едната стая нямало мебели, а само вмирисани на урина дрехи. Компютрите, които и пратили за да го обучава дистантно седели неотворени.

Явно в САЩ няма контрол над хора с психични отклонения или е недостатъчен, даже над малолетни.

Не знам как това няма да е "нарочно"? Да, не е заключена умишлено и оставена да гладува и да умре от ....не знам как точно да го нарека, но е оставена на един диван с години без храна, вода, елементарни хигиенни нужди. И това, ако не е нарочно, здраве му кажи. Всеки нормален човек би потърсил медицинска помощ още в началото. А те след смъртта ѝ са казали - Тя просто беше много мързелива, затова не ставаше от дивана.  Е, колкото и да те мързи, все ще отидеш до тоалетната и да ядеш най-малкото. Тя е оставена да изгние до кокъл, да бъде изядена жива от червеи! Дори не искам да си го представя..... Тялото ѝ е направило дупка в дивана, пълна със собствените ѝ изпражнения. Яла е от тях и от самия диван. Как е станало това, не знам, явно със сетни сили, просто защото е умирала от глад.
Ако са били загрижени доpи съвсем малко за това дете, щяха да я оставят поне в стационар, където да се грижат за нея дори и в това паралитично състояние.

Какво значи "да им писне"? Това е жив човек, как ще го оставят да лежи в мърсотията, да умира от глад и жажда? Като не могат да се справят, да потърсят помощ. Аз също мисля, че родителите не са наред. За пред обществото, са били едни , у дома са сваляли маските и са били съвсем различни.  

И аз така мисля. Та това е тяхната рожба....Айде да речем, че бащата няма инстинкт, ами майката?
Божичко, никой не заслужава това, никой.

Аз по-скоро се опитах да синтезирам информацията на части, за да може историята да се разбере максимално точно, без излишни „отклонения“, а не както я заварих в интернет.. Информацията под снимката, за която питаш и ти, исках да представлява кратка житейска история и оттам вече – резюме на събитията, довели до смъртта на Лейси. Визирам точно конкретния абзац под снимката.

По първия ти въпрос – в очите на хората тя е изглеждала точно по този начин – напълно нормална тийнейджърка, а съучениците й я описват като много дружелюбна, както и умна. Времето, когато майка й – Шийла, я води на преглед при клиничния психолог Доналд Хоуп, заявявайки му, че дъщеря й е развила „безпокойство“, съвпада с периода, когато малко по-късно тя окончателно спира да посещава училище. Лейси е била на 14г., а съучениците й я виждат последно в 9 клас. Когато е на около 15г., тя бива диагностицирана със синдром на Аспергер – разстройство на развитието, свързано с аутизъм, характеризиращо се с по-високи от средните интелектуални способности, съчетани с увредени социални умения. Вследствие на което заради тежката социална тревожност, Лейси спира училище и започва домашно обучение. Според показания, съседи споделят, че след като тя преминава на домашно обучение, те много бързо виждат промяна в нея. Едно от съседските деца, което е близо до възрастта на Лейси, споделя, че когато са били на около 17-18-год. възраст, му е направило впечатление, че Лейси все още се интересувала от мюзикъли на Дисни или анимации, което е доста странно за хора на тяхната възраст, но в същото време той твърди, че тя била изключително умна. Други нейни приятели си спомнят, че паметта на Лейси е била на много добро ниво, например – тя е можела да опише в най-малки и ненужну детайли неща, случили се преди години. Последният път, когато Лейси е била видяна от някого, е по времето, когато е на около 21г. през 2007г. Робърт Блейдс, съседът, който я вижда, споделя, че тя е изглеждала напълно нормално. След което минават години и никой не я вижда. Вследствие на това този същият съсед през 2017г. решава да попита баща й какво се случва с нея и защо никой не я е виждал с години. Баща й, Клей, просто отговаря, че тя е „добре“ и че всичко наред, и просто сменя темата на разговора.
Нямам информация за финансовото състояния на семейството към онзи момент , но пак ще цитирам думите на защитата на починалата жена - адвокат Дана Ловед . „Те имаха толкова много ресурси на една ръка разстояние, особено г-жа Флетчър. Защо тя не е използвала тези ресурси, когато всъщност беше почти ръка за ръка с хора, които биха могли да помогнат, не ми е ясно.“

Причината да искам да разкажа за този случай и нещото, което най-много ме натъжи и шокира, е липсата на индивидуален подход от страна на редители към дете. Безпомощността и неинформираността по какъв начин да подходим към човек със специални потребности. Тук дори не намесвам неглижирането и абдикирането на основните, базови грижи към Лейси от нейните родители. Днес са те, утре може да е някой друг. Неслучайно включих и думите на защитата. Адвокатът на двойката - Стивън Мур, цитира аутизма на Лейси, като добавя - "Всеки с деца с увреждания може да каже, че тези неща могат да се случат. Това е краен пример как се случва. Те са поели отговорност, сега поглеждат назад и не могат да повярват, че са стигнали до тази позиция, в която са днес. Те са добри хора, които никога през живота си не са имали проблеми. Хората дойдоха да ги подкрепят, защото те не са това. Те не са престъпници. Те никога не са били опастност за обществото. Нещата, които се случиха с Лейси, са ужасни, но те се грижеха за нея ежедневно. Шийла Флетчър се прибираше у дома на обяд всеки ден, за да се грижи и обядва с дъщеря си." Една част от мен вярва, че никога не са искали да наранят по този ужасен начин дъщеря си. Опитвам се да си обясня на какво се дължат действията им – дали е манталитет на поколенията, не знам.. Мога да кажа само, че съм щастлива, че въпреки всичко, живеем във време, в което наистина се обръща внимание на менталното, емоционално и психично здраве. И най-важното е, че се говори. И че хората със специални потребности могат да се приобщят към обществото и да живеят нормален живот.

Тези хора са били затворени в мъката си и ужаса от грижите по нея. Не са я неглижирали от раждането след като се е развивала нормално и без признаци за неглект.

Нямате си представа какво е да се грижиш за анорексичен син или дъщеря, за аутистични с непоносимост към допир и отказващи къпане и ядене, серящи по диваните и гледащи в една точка, за апатични. Гледали са я, водели са я по доктори в началото, защото има диагноза. В един момент са започнали да си спестяват нейните откази, плюене на храна, писъци при къпане итн и може би са си казали, че все някога ще стане и ще се наяде ако е гладна или нещо такова. Яла е нещо щом има лайна наоколо, с извинение.

Не ги оневинявам. Мисля, че е трябвало да се свържат със специалисти, но като знам каква е психиатричната грижа в Англия, а вече и във Франция, си представям какво е в САЩ.

Мисля, че социалните трябва да следят по-изкъсо деца, изведени от нормалната учебна система и неработещи поради болест възрастни, дори когато живеят с родители.

Аз си признавам, че ще изкукуригам с такова дете.


Границите на аутизма са размити. Не съм специалист, но много психични заболявания се отключват в пубертета от резките промени на хормоналните нива. За едното ми дете се съмнявахме за аутизъм, защото по едно време се клатеше на дивана за да заспи, нямаше страх от нищо, на 2 години скачаше прав в парка, покачен на играчките с пружини които са предназначени за люлеене седнал. Няма аутизъм. След пубертета се затвори и спря да излиза, но сега почна да излиза и даже поиска да учи редовно за да е с хора. Сложно е.

Ама какво значи прибирала се да обядва с нея? Къде? В стаята, воняща на изпражнения? Какво? Майката е хапвала къри може би, докато дъщерята е ядяла екскременти и дунапрен, а нея самата са я яли червеи?
Това не е просто липса на индивидуален подход и изтощение от грижи по нея. Подобно замазване е направо обидно спрямо хора, които се грижат и посвещават собственото си здраве, за да запазят здравето и да осигурят възможно най-добра грижа за собствените си деца с увреждания. Преди години не България, а светът се възмути от нашето Могилино, а тук си говорим за жена, оставена да изгние жива от собственото си семейство. Или и те са със сериозни психически проблеми, или има нещо друго в тази история.