Моят може да говори и с камък
Където и да отидем, среща познати
Виж целия пост
Където и да отидем, среща познати
Антисоциални, интровертни, темерутковци - 2
- Публикувана: 29 юли 2019, 08:55 ч.
- Последно мнение: 6 септ. 2024, 08:51 ч.
# 195
3 март 2020, 20:26 ч.
# 197
3 март 2020, 20:59 ч.
Явно само аз не понасям отявлени екстроверти толкова близо до себе си. Не ме допълват, натоварват ме.
Виж целия пост
# 199
3 март 2020, 22:24 ч.
И моят е така.
Но на мен не ми пречи, стига да не ме въвличат в общи разговори.
Аз като дете много обичах да си играя сама.
Колективните игри не ги обичах.
А най-обичах да чета.
Виж целия пост
Моят може да говори и с камък
Където и да отидем, среща познати
Където и да отидем, среща познати
И моят е така.
Но на мен не ми пречи, стига да не ме въвличат в общи разговори.
Аз като дете много обичах да си играя сама.
Колективните игри не ги обичах.
А най-обичах да чета.
# 200
3 март 2020, 22:27 ч.
Аз и сега чета. И не ме привличат екстроврти изобщо. Не знам той как ме прилъга
Аз лично да приказвам с толкова хора като него, ако ще живота ми да зависи, не... абсурд...
Виж целия пост
Аз лично да приказвам с толкова хора като него, ако ще живота ми да зависи, не... абсурд...
# 201
3 март 2020, 22:31 ч.
И мен не ме привличат екстроверти и постоянното движение около тях.
Виж целия пост
# 202
3 март 2020, 22:43 ч.
Моите родители и двамата са екстроверти. Особено татко, как все се заговаряше с хората, все ги пита нещо. Карах му се. Ама те бяха учители, нормално е. И много гости обичаха, за мой ужас!
Виж целия пост
Ама те бяха учители, нормално е. И много гости обичаха, за мой ужас! 
# 203
3 март 2020, 22:46 ч.
Най- големият ми кошмар като малка - нашите да имат гости.. Колко пъти съм си седяла в стаята жадна или на косъм да се напикая, само и само да не изляза, защото стаята ми беше до тази, в която се събират 
Виж целия пост
# 204
3 март 2020, 22:52 ч.
Аз живеех с баба и дядо, те рядко имаха гости, но все възрастни хора, които много ми се радваха и ми беше приятно. Свирех им малко на пианото, после си говореха техни неща и не ме закачаха. Трапези и купони нямаше
Виж целия пост
# 205
3 март 2020, 23:16 ч.
Аз като дете много обичах да си играя сама.
Колективните игри не ги обичах.
А най-обичах да чета.
От това, което си спомням и аз така. По-скоро предпочитах сама, отколкото с другите деца. Не им давах играчките си, много ги пазех мислеха ме за скръндза и другарчетата ми от ден на ден намаляваха:). Обичах да подреждам пъзели, също и да ми четат (когато все още не можех сама). Помня още, че сестра ми (по-голяма е) го раздаваше даскалица и скришом от нашите редовно драскаше върху шкафовете с тебешир, за да учим буквите заедно. Това се е превърнало в любимата ми игра и така се увлякох, че била съм на 6 г. и настоявах да ходя на училище. Така и стана. Бързах, но дали защото не обичах много детската градина или за да не забравя наученото от сестра ми, не знам. Факт е, че тръгнах по-рано на училище
Моят човек е като мен, нещо по средата и според моментното си състояние. Ако е в настроение и подходяща компания му се развръзва езика, добър събеседник и слушател е, но има и дни, в които е по-мълчалив. В такива случаи ако го попитам нещо отговаря ми, но не е като да търсим непременно нещо, което да обсъждаме, че да запълваме времето в празни приказки. Аз май съм по-общителната от двама ни, но само при условие, че имам какво да кажа. Случвало се с напълно непознат да проведем разговор по тема, която ме вълнува и за миг не ми е било натоварващо.
От друга страна мога да прекарам и часове сама, без да ми е потискащо. Странен субект съм.
Виж целия пост
Аз като дете много обичах да си играя сама.
Колективните игри не ги обичах.
А най-обичах да чета.
От това, което си спомням и аз така. По-скоро предпочитах сама, отколкото с другите деца. Не им давах играчките си, много ги пазех мислеха ме за скръндза и другарчетата ми от ден на ден намаляваха:). Обичах да подреждам пъзели, също и да ми четат (когато все още не можех сама). Помня още, че сестра ми (по-голяма е) го раздаваше даскалица и скришом от нашите редовно драскаше върху шкафовете с тебешир, за да учим буквите заедно. Това се е превърнало в любимата ми игра и така се увлякох, че била съм на 6 г. и настоявах да ходя на училище. Така и стана. Бързах, но дали защото не обичах много детската градина или за да не забравя наученото от сестра ми, не знам. Факт е, че тръгнах по-рано на училище
Моят човек е като мен, нещо по средата и според моментното си състояние. Ако е в настроение и подходяща компания му се развръзва езика, добър събеседник и слушател е, но има и дни, в които е по-мълчалив. В такива случаи ако го попитам нещо отговаря ми, но не е като да търсим непременно нещо, което да обсъждаме, че да запълваме времето в празни приказки. Аз май съм по-общителната от двама ни, но само при условие, че имам какво да кажа. Случвало се с напълно непознат да проведем разговор по тема, която ме вълнува и за миг не ми е било натоварващо.
От друга страна мога да прекарам и часове сама, без да ми е потискащо. Странен субект съм.
# 206
3 март 2020, 23:25 ч.
На мен не ми пречи - мога да си мълча до него и да кимам уж на място.
Виж целия пост
# 208
4 март 2020, 06:11 ч.
Мъчно ми е, че с годините ставам все по-асоциална. Все повече ме натоварват философските размисли на някой, който е решил да ми ги представи, без да съм му ги искала. Не ме интересува устройството на водната помпа в колата или пък разни клюки и обяснения за хора, които дори не познавам. Хората латерни, които всичко знаят и всичко искат да обяснят и разкажат без някой да ги е питал, много ме натоварват.
Но пък се сетих, че в офиса имаме колежка, зодия лъв, много експресивна на емоции, истинска актриса. Но нейната експресивност се проявява в много забавни коментари по време на работа, вкарва доста хумор, често самоирония... та тя дори ме весЕли. А и в работата с нея се разбираме с половин дума, никога не влиза в обяснения.
В същото време, друг колега, който обича да е център на внимание, като не спира да разказва вицове, ми идва в повече. Уж пак весело и забавно...
Виж целия пост
Но пък се сетих, че в офиса имаме колежка, зодия лъв, много експресивна на емоции, истинска актриса. Но нейната експресивност се проявява в много забавни коментари по време на работа, вкарва доста хумор, често самоирония... та тя дори ме весЕли. А и в работата с нея се разбираме с половин дума, никога не влиза в обяснения.
В същото време, друг колега, който обича да е център на внимание, като не спира да разказва вицове, ми идва в повече. Уж пак весело и забавно...
# 209
4 март 2020, 06:40 ч.
Мен хората - латерни ме натоварват по две причини. Първо не искам да слушам за неща, които не ме интересуват. Второ, искам да си мисля за мои си неща и така ми пречат да се съсредоточа.
Виж целия пост
Препоръчани теми