Натрапчиви мисли-кой ни говори

  • 3 822
  • 20
# 15
Ти си на 14 хормоните лудуват в момента.
Може да потърсиш и ендокринолог , да пуснете някакви хормони .

Всеки сигурно в някакъв период от живота Си е имал натрапчиви мисли .
Според мен те минават с времето .
Гласът всъщност си е твоят глас.

Аз казвам така.
Да  , случват се лоши неща на всеки , те са навсякъде около нас. Приеми го и се съпротивлявай на тази мисъл .
Като “чуеш” майка ти ще умре” помисли “майка ми ще живее “ и я повтаряй.
Гласчето винаги го има. Просто го контролирай , игнорирай .

На 14 си , има още бая неща да се случват.


да когато чуя ,,Майка ти ще умре" казвам че ще живее,но сякаш гласа ми отговаря с няма да живее или нещо такова.Този глас ме тормози и все едно каквото и да правя ми говори.Не знам кой или какво ми говори.Болестта или аз си въобразявам.Може би това е умът ми и моите мисли,но си въобразявам,че е някакъв човек,който живее в умът ми.Не знам вече какво е
Виж целия пост
# 16
Това си ти, няма никой в ума ти. Най-трудно е да воюваш със себе си.

Всеки от нас има такива гласове/мисли, но не им обръщаме много внимание. Нормално е да се страхуваме за близките си и за нас самите. Много хора също "чуват" как съдбоносно гласът в главата им съобщава "този ще умре", "на онзи ще се случи нещо ужасно" и понякога някой пада, удря се или пострадва и вътрешния глас тържествува гръмовно "Нали ти казах жено! А ти не ме слушаш!" и ако се поддадеш ще почне СТРАХЪТ да те контролира. В повечето случаи нищо не се случва дори и забравяш как съдбоносния глас с прокобна нотка "те е предупреждавал".

Първо трябва да разбереш, че всеки си има съдба и ти нито можеш да я промениш, нито пък гласът в теб знае какво ще се случи на любимите хора. Ако щеш вярвай в Бог или в каквото искаш, че той се грижи за всички и понякога имаме трудни изпитания. Ти ще поемеш своите и ще си до близките си в техните такива.
После да спреш толкова да обръщаш внимание на "гласът" в главата ти. Това си ти и твоите страхове и така наречениете "черни мисли" /почети за тях/. На подобни неща отговаряй с убеденост "Каквото е писано, това ще стане".
Ако обаче нещата излязат от главата ти - започне да ти се струва, че във физическия свят започват да те преследват, да отговарят на гласовете, които чуваш, трябва по-сериозно медикаментозно лечение.

Писах ти по-горе да посетиш психиатър и после психолог. Психиатъра ще ти изпише лекарства, за да намли тревожността ти. Надявам се да не пиеш кафе, коли и тонизиращи напитки. Ще те успокои с лекарства. А психолога ще ти покаже как да не се вторачваш в гласовете и как да реагираш в стресови ситуации.

И ще ти кажа нещо весело - една позната също като теб има силен и доста досаден глас в главата си. Той все я предупреждава какви лоши неща ще се случат, как някой ще умре, катастрофира, вижда го за последно, няма да се върне и разни съдбоносни неща с дълбок тембър и кратки изречения. Тя обаче не му се връзва и не е тревожна и в очакване, а го напада с майтапи. Ако чуе нещо такова почва - що не я предупредял, че манджата загаря или, че де си е загубила ключовете, или като знае бъдещето кво толкова все гадости говори, а не вземе да и помага истински. Simple Smile Разбираш ли? Тя го омаловажава, за да избегне тревогата която тези "предсказания" и носят.

Потърси помощ при специалист. Ако един не помогне, при втори и трети. Недей да живееш в този ад и не чакай да отмине сам.
Виж целия пост
# 17
Това си ти, няма никой в ума ти. Най-трудно е да воюваш със себе си.

Всеки от нас има такива гласове/мисли, но не им обръщаме много внимание. Нормално е да се страхуваме за близките си и за нас самите. Много хора също "чуват" как съдбоносно гласът в главата им съобщава "този ще умре", "на онзи ще се случи нещо ужасно" и понякога някой пада, удря се или пострадва и вътрешния глас тържествува гръмовно "Нали ти казах жено! А ти не ме слушаш!" и ако се поддадеш ще почне СТРАХЪТ да те контролира. В повечето случаи нищо не се случва дори и забравяш как съдбоносния глас с прокобна нотка "те е предупреждавал".

Първо трябва да разбереш, че всеки си има съдба и ти нито можеш да я промениш, нито пък гласът в теб знае какво ще се случи на любимите хора. Ако щеш вярвай в Бог или в каквото искаш, че той се грижи за всички и понякога имаме трудни изпитания. Ти ще поемеш своите и ще си до близките си в техните такива.
После да спреш толкова да обръщаш внимание на "гласът" в главата ти. Това си ти и твоите страхове и така наречениете "черни мисли" /почети за тях/. На подобни неща отговаряй с убеденост "Каквото е писано, това ще стане".
Ако обаче нещата излязат от главата ти - започне да ти се струва, че във физическия свят започват да те преследват, да отговарят на гласовете, които чуваш, трябва по-сериозно медикаментозно лечение.

Писах ти по-горе да посетиш психиатър и после психолог. Психиатъра ще ти изпише лекарства, за да намли тревожността ти. Надявам се да не пиеш кафе, коли и тонизиращи напитки. Ще те успокои с лекарства. А психолога ще ти покаже как да не се вторачваш в гласовете и как да реагираш в стресови ситуации.

И ще ти кажа нещо весело - една позната също като теб има силен и доста досаден глас в главата си. Той все я предупреждава какви лоши неща ще се случат, как някой ще умре, катастрофира, вижда го за последно, няма да се върне и разни съдбоносни неща с дълбок тембър и кратки изречения. Тя обаче не му се връзва и не е тревожна и в очакване, а го напада с майтапи. Ако чуе нещо такова почва - що не я предупредял, че манджата загаря или, че де си е загубила ключовете, или като знае бъдещето кво толкова все гадости говори, а не вземе да и помага истински. Simple Smile Разбираш ли? Тя го омаловажава, за да избегне тревогата която тези "предсказания" и носят.

Потърси помощ при специалист. Ако един не помогне, при втори и трети. Недей да живееш в този ад и не чакай да отмине сам.
и откакто ми казахте това да не се превърне в реалния ми свят имам чувството че се побърквам и ме е страх да не се побъркам и сега сигурно това ще мисля-че се побърквам
Виж целия пост
# 18
Абеее, естествено, че страховете ти няма да се превърнат в реалност. Те НЕ СА истински. Не се безпокой за това, някои хора не разбират и никога няма да те разберат, най-вече, защото не искат. И е възможно да ти кажат, че си луда, че имаш нужда от психиатър, преживей го и т.н. Не ги слушай, лесно е да се говори, когато всичко им е наред.
Виж целия пост
# 19
Виж, да седиш и да се страхуваш как точно си помагаш?
Вземи се в ръце и действай - търси помощ и живей нормално и щастливо. Психиатъра не е за луди, а за всички! Такъв специалист се посещава като начало - той е и лекар. Психолога не е лекар.
Не си перефразирай думите ми и не си ги доизмисляй в търсене за какво да се тревожиш. Родителите ти и близките ти знаят ли как се чувстваш?

Rochellka, Вашият съвет какъв е? Ще и мине?
Виж целия пост
# 20
Аз вече я посъветвах. И то не от страната на човек, който предполага какво й се случва, а който знае.
Подобни състояния изискват огромна работа върху себе си и това е най-добрия съвет, който мога да й дам. Никой не може да й помогне така, както тя на себе си. Изпробвано.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия