Всичко това, което описвате прилича на асоциално поведение. Моят син също е кротък и си избира приятелите, което е нормално. Ние също сме на 5. Диагнозата на психолога е несериозна. Той не може да поставя диагнози, освен ако не е клиничен психолог.
Виж целия пост
Вероятна диагноза аутизъм
- Публикувана: 5 септ. 2019, 15:23 ч.
- Последно мнение: 7 септ. 2019, 22:37 ч.
# 31
7 септ. 2019, 16:07 ч.
Асоциалното поведение е всъщност една от чертите на спектъра. Много често е породено от алексетимия (но не само и не задължително). Става дума за някаква невъзможност да се възприемат и обработват емоциите, а това при децата е по-важно отколкото самото вербално общуване. Всъщност и при възрастните е достатъчно важно. Ето и два примера:
Първия е чисто хипотетичен: ако в разговор на живо ми кажете "Ние сме на пет", това би могло да ме обърка, в зависимост от състоянието ми в момента, тоест когато имам повишена тревожност и обърканост. Ще си помисля: а как така и двамата са на пет, когато очевидно майката е доста по голяма? Аз лично бих се справил, примерно бих си замълчал, но някой друг възрастен от спектъра като нищо ще изтърси точно този насрещен въпрос и вие вероятно ще го сметнете за подигравка и нетактичност. Подобни конфузни ситуации карат хората от спектъра изобщо да избягват разговори...
Другия пример: бил съм в предучилищна възраст, идва дете и пита "Искаш ли да си играем". Аз отвръщам "Искам" и го зарязвам, сядайки си на пейката до възрастните. Те са удивени - защо така съм постъпил. Обяснявам, че то ме е попитало дали искам то и другите деца да си играят. Не съм схванал че въпроса е отправен към мене и просто съм дал на децата разрешение да си играят помежду си.
Но освен това, съществува и дискомфорт от много хора на едно място, тревожност от непознатите и разни други щрихи в общата картина.
Виж целия пост
Първия е чисто хипотетичен: ако в разговор на живо ми кажете "Ние сме на пет", това би могло да ме обърка, в зависимост от състоянието ми в момента, тоест когато имам повишена тревожност и обърканост. Ще си помисля: а как така и двамата са на пет, когато очевидно майката е доста по голяма? Аз лично бих се справил, примерно бих си замълчал, но някой друг възрастен от спектъра като нищо ще изтърси точно този насрещен въпрос и вие вероятно ще го сметнете за подигравка и нетактичност. Подобни конфузни ситуации карат хората от спектъра изобщо да избягват разговори...
Другия пример: бил съм в предучилищна възраст, идва дете и пита "Искаш ли да си играем". Аз отвръщам "Искам" и го зарязвам, сядайки си на пейката до възрастните. Те са удивени - защо така съм постъпил. Обяснявам, че то ме е попитало дали искам то и другите деца да си играят. Не съм схванал че въпроса е отправен към мене и просто съм дал на децата разрешение да си играят помежду си.
Но освен това, съществува и дискомфорт от много хора на едно място, тревожност от непознатите и разни други щрихи в общата картина.
# 32
7 септ. 2019, 16:14 ч.
Моето дете е имало забавено проговаряне. Още в детска градина се занимаваше с логопед. В училището продължи.
Задължително трябва да направите още консултации със специалисти- невролог, психолог и логопед. Всеки има своето място и роля. Не се плашете от специалисти и диагнози, а побързайте. Ако проблема е минимален, ви предстои работа по наваксване. Ако е голям- губите ценно време.
Виж целия пост
Задължително трябва да направите още консултации със специалисти- невролог, психолог и логопед. Всеки има своето място и роля. Не се плашете от специалисти и диагнози, а побързайте. Ако проблема е минимален, ви предстои работа по наваксване. Ако е голям- губите ценно време.
# 33
7 септ. 2019, 19:23 ч.
Точно за това става дума тук. Не кой колко разбира или колко критикува. Ако детето не ходи на детска градина, защото еди какво си, то родителите поемат пълната отговорност сами да подхотвят детето си да е в нормата за възрастта си.
От двамата родители изглежда, че майката е тази, която си затваря очите по отношение на детето си, защото си го обича. Е да, ама това дете утре къде ще го приемат в първи клас? Това дете като си е едно такова антисоциално, как ше си намери гадже и после партньор в живота.
Майката може ли да постави това, което е добре за детето пред това, което ще я накара да се чувства добре и няма да нарани гордостта й? Ако да, да си признае пред себе си, че е сгрешила, че е изпуснала много време и че ще промени това.
Апропо, психолог не може да поставя диагноза аутизъм. Детски психиатър или с други думи клиничен психолог, който работи с деца, може са постави диагноза аутизъм, но след няколко обследвания. Така от един път може само да констатира забавяне в развитието, при определено поведение да каже, че става дума за заболяване от аутистичния спектър, но директно да сложи - аутизъм, не си го представям, освен ако нещата не са наистина много зле. Например - детето да се гневи на определени стимули или да се клати напред назад. Но за това има и второ мнение.
Виж целия пост
От двамата родители изглежда, че майката е тази, която си затваря очите по отношение на детето си, защото си го обича. Е да, ама това дете утре къде ще го приемат в първи клас? Това дете като си е едно такова антисоциално, как ше си намери гадже и после партньор в живота.
Майката може ли да постави това, което е добре за детето пред това, което ще я накара да се чувства добре и няма да нарани гордостта й? Ако да, да си признае пред себе си, че е сгрешила, че е изпуснала много време и че ще промени това.
Апропо, психолог не може да поставя диагноза аутизъм. Детски психиатър или с други думи клиничен психолог, който работи с деца, може са постави диагноза аутизъм, но след няколко обследвания. Така от един път може само да констатира забавяне в развитието, при определено поведение да каже, че става дума за заболяване от аутистичния спектър, но директно да сложи - аутизъм, не си го представям, освен ако нещата не са наистина много зле. Например - детето да се гневи на определени стимули или да се клати напред назад. Но за това има и второ мнение.
# 34
7 септ. 2019, 22:37 ч.
За Пловдив като добър детски психиатър- д-р р Иглика Казанджиева.
Виж целия пост
Препоръчани теми