На 5 месеца е. Слагам я аз, но се скъсва да реве, изпада чак в истерия и се задушава от реване. Освен това свикна по цял ден навън и реално тя и да спи, аз навън няма как да легна и да спя. Нощем, като ме събуди 2 пъти за по час и не мога и да се наспя. Като ревне няколко пъти, докато ям, и ми се отщява и да ям. Много ни се обтегнаха отношенията след раждането, съответно в такива моменти никаква помощ не съм получавала с бебето, напоследък чак взеха да влизат нещата в релси
Виж целия пост
Кога е най-подходящо да станеш майка от емоционална гледна точка?
- Публикувана: 22 септ. 2019, 17:50 ч.
- Последно мнение: 4 окт. 2019, 12:41 ч.
# 60
23 септ. 2019, 18:06 ч.
# 61
23 септ. 2019, 18:12 ч.
Аз искам трето !
След като станах майка се чувствам пълноценна личност, някакси завършена и осъществена като жена.
Разбира се, че не се гледат лесно деца. Моите имат 2 години разлика и бая зор видях.
Получих си дискова херния и гръбначно изкривяване. Много безсънни нощи, гърдите поувиснаха след 2 год кърмене, качих/ свалих рязко кг, но....
Това е смисълът на живота и моето щастие го намерих в децата си.
Пред тях си бях повече егоист. А сега дори ме дразнят такива хора.
Понякога гледам свои стари снимки от периода преди децата. Да, по-млада и хубава съм, но някакси безлична, куха. Сега се харесвам повече. Любовта ми " отива"
Виж целия пост
А вие как се справяте с първоначалния шок от коренно различния начин на живот и ако можехте да върнете времето,бихте ли останали без деца и да си живеете предишния живот?
След като станах майка се чувствам пълноценна личност, някакси завършена и осъществена като жена.
Разбира се, че не се гледат лесно деца. Моите имат 2 години разлика и бая зор видях.
Получих си дискова херния и гръбначно изкривяване. Много безсънни нощи, гърдите поувиснаха след 2 год кърмене, качих/ свалих рязко кг, но....
Това е смисълът на живота и моето щастие го намерих в децата си.
Пред тях си бях повече егоист. А сега дори ме дразнят такива хора.
Понякога гледам свои стари снимки от периода преди децата. Да, по-млада и хубава съм, но някакси безлична, куха. Сега се харесвам повече. Любовта ми " отива"
# 62
23 септ. 2019, 18:27 ч.
Аз се чувствах завършена и осъществена и преди детето. Сигурно затова не успявам да се усъвършенствам и завърша още.
Виж целия пост
# 63
23 септ. 2019, 18:53 ч.
Кукумицинка, като те чета все едно виждам себе си с първото. Страшна мъка беше. Мисля, че само младостта и здравата все още нервна система ми помогна да преживея това мъчение. Това е единствения плюс на младостта - не си изхабен все още и имаш неподозирани сили. Силната страна на късното родителстване пък е осъзнатостта, спокойствието и отдадеността.
Виж целия пост
# 64
23 септ. 2019, 18:59 ч.
Преди години признах пред себе си, че ако знаех в детайли какво ме чака, сигурно никога нямаше да се реша да имам деца 
Най-тегаво ми е било първите 2-3 години, които при мен се застъпиха и станаха почти 6 прекарани в безсъние. Много зле ми се отразяваше недоспиването.
Родих големия на 25. Повечето ми набори са със значително по-малки деца, явно съм от рано родилите.
Виж целия пост
Най-тегаво ми е било първите 2-3 години, които при мен се застъпиха и станаха почти 6 прекарани в безсъние. Много зле ми се отразяваше недоспиването.
Родих големия на 25. Повечето ми набори са със значително по-малки деца, явно съм от рано родилите.
# 66
23 септ. 2019, 19:31 ч.
Бебета мога и 5 да изгледам още и наведнъж. Нооо 2-3 годишния период ми е кошмарен.
Виж целия пост
# 67
23 септ. 2019, 19:56 ч.
Честно казано, първото ми дете беше най-голям шок, вкл. физически. Стори ми се много дълъг период ранното детство. С второто и третото имах перспектива, знаех, че хем е дълго, хем минава и ей на, вече е назад най-трудното. От първата година имам бели петна.
Обаче си имах правило - никакво спане в количка навън. Разходките са за уморяване, спи се у дома, щото и мама е човек, не статуя от парка. А ученето да стои само в стая с активна гимнастика става още от 1-2 месеца.
Виж целия пост
Обаче си имах правило - никакво спане в количка навън. Разходките са за уморяване, спи се у дома, щото и мама е човек, не статуя от парка. А ученето да стои само в стая с активна гимнастика става още от 1-2 месеца.
# 68
23 септ. 2019, 21:02 ч.
Първоначален шок, не мога да кажа дали съм изпитала, но след раждането на първото изкарах кратка следродилна депресия.След второто нямах време за депресии. На моменти ми е ужасно трудно и донякъде я разбирам авторката. Даже започнах да разбирам и хората дето не искат деца😀. Но въпреки това не бих върнала времето назад и не бих променила нищо.
Виж целия пост
А вие как се справяте с първоначалния шок от коренно различния начин на живот и ако можехте да върнете времето,бихте ли останали без деца и да си живеете предишния живот?
# 69
23 септ. 2019, 21:07 ч.
Аз родих на 34г. В общи линии детето е гледано само от нас с мъжа ми, като изключим оставане у майка ми за по седмица - две два пъти в годината. Чак сега започва да ни е сравнително по-лесно, детето е на 3г. и 1м. Даже бих казала, че ако не боледуваше сравнително често - нямаше да усещам как върви времето.
Виж целия пост
# 70
23 септ. 2019, 21:13 ч.
Това ми звучи като "ново, обличано само 2 пъти".
Не се сдържах.
За по 3 или 4 седмици са си о, манна небесна. Де да имах тоз късмет.
Виж целия пост
В общи линии детето е гледано само от нас с мъжа ми, като изключим оставане у майка ми за по седмица - две два пъти в годината.
Не се сдържах.
За по 3 или 4 седмици са си о, манна небесна. Де да имах тоз късмет.
# 71
23 септ. 2019, 21:20 ч.
Това ми звучи като "ново, обличано само 2 пъти".
Не се сдържах.
За по 3 или 4 седмици са си о, манна небесна. Де да имах тоз късмет.
Не знам как звучи. Имах предвид че нямаме помощ никоя събота и неделя за 5 минути, не за 1 час. Нито през седмицата. С месеци наред. И два пъти в годината е при майка ми и баща ми.
Виж целия пост
В общи линии детето е гледано само от нас с мъжа ми, като изключим оставане у майка ми за по седмица - две два пъти в годината.
Не се сдържах.
За по 3 или 4 седмици са си о, манна небесна. Де да имах тоз късмет.
Не знам как звучи. Имах предвид че нямаме помощ никоя събота и неделя за 5 минути, не за 1 час. Нито през седмицата. С месеци наред. И два пъти в годината е при майка ми и баща ми.
# 72
23 септ. 2019, 21:25 ч.
Пак е нещо. Нашето и за час не е гледано от друг.. Свиква се, но на моменти особено както сега е в пика на така наречения “детски пубертет” а именно на 3години си е трудно .
Така,че седмица-две дори и веднъж годишно си е глътка свеж въздух.
Виж целия пост
Така,че седмица-две дори и веднъж годишно си е глътка свеж въздух.
# 73
23 септ. 2019, 21:36 ч.
Аз пък мислех че реват само за ядене , смяна на памперса и за спане . Моето е такова . Ако реве постоянно ще е много лоша работата .
Виж целия пост
# 74
23 септ. 2019, 21:38 ч.
Разбира се, че е така и го оценявам. Да кажем, че болестите напоследък ми дойдоха в повече. Включая влизане в болница със съмнение за остър хирургичен корем. Лежахме, изписаха го и на другия ден го приеха пак. Пак лежахме, изписаха го и след седмица направи бронхиален спазъм. Три дни на градина и от няколко дена пак е със сополи...
Виж целия пост
Пак е нещо. Нашето и за час не е гледано от друг.. Свиква се, но на моменти особено както сега е в пика на така наречения “детски пубертет” а именно на 3години си е трудно .
Така,че седмица-две дори и веднъж годишно си е глътка свеж въздух.
Така,че седмица-две дори и веднъж годишно си е глътка свеж въздух.
Разбира се, че е така и го оценявам. Да кажем, че болестите напоследък ми дойдоха в повече. Включая влизане в болница със съмнение за остър хирургичен корем. Лежахме, изписаха го и на другия ден го приеха пак. Пак лежахме, изписаха го и след седмица направи бронхиален спазъм. Три дни на градина и от няколко дена пак е със сополи...
Препоръчани теми