Кога е най-подходящо да станеш майка от емоционална гледна точка?

Скоро си излях душата по темата тук
https://mamaninja.bg/%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2% … 19-gotovi-za-bebe

Родих на 32 почти, точно навреме според мен - нито рано, нито късно според собствената ми призма.
Та както някой беше казал по-нагоре - животът е въпрос на нагласа.
Дребен има повече от 5000км откакто се е родил; запознахме със страхотни нови хора покрай него; излизаме, когато бабата има възможност да го гледа; гости посрещаме и така. Може би ни се е паднало такова дете де, ама като цяло животът не спира, напротив става по-наситен, по-пълен и по-истински.

Вълшебство, уникална статия, усмихна ме. Все едно и мен си описала вътре, в голямата си част е много вярна и за мен 😊

Мисля че и при мен се получава същото нещо. Родих на 25г,завърлила бакалавър, за магистратура не бързах, защото исках да запиша такава, каквото ще ми трябва в работата. Добри доходи, самостоятелно жилище, мъж с който към момента на раждането бяхме заедно вече от 9 години, от които 8 живяхме заедно, но... С раждането всичко се промени. Да, обичам детето си ужасно много, треперя за всеки косъм, който може да падне от главата й, изкарах трудна бременност, леко раждане и ужасна следродилна депресия, която имам чувството че още ме държи - детето е на 1г и 6м. Мъжът ми стои около нас с детето, но буквално през повечето време само стои, той си гледа нещо по телевизията на дивана, докато аз занимавам детето, което на 5тата минута всичко му омръзва и изпада в истерии като не стане на нейната и вървя по нея из стаите за да не се нарани някъде или да направи нещо друго вредно за себе си. Домакинството си е изцяло мое задължение, той не участва дори и с 5% от ежедневните домакински задачи, а за капак на всичко е и перфекционист, иска всичко да е под конец, чисто, изпранп, изгладено, сготвено и тн и пак ще намери на всичко по някакъв кусур така да се каже. За детето за всичко все има мнение, как го обличам, завивам, храня, разглезила съм я била и тн. Ежедневно мрънкане. Добре, че бабата взима детето за ден почти всяка седмица, за да успея да оправя повече у дома, живеем в голяма къща и да поспя нормално една нощ. И мен този период ужасно ме изтощава, не ми пречи да уча, да работя, да поддържам дома, но само гледането на детето ме изтощава тотално. Просто явно хората сме различни, това че сме жени не означава на 100 процента, че трябва да сме на върха на щастието през първите така трудни години и да обвиняваме всички жени, които не се чувстват ок през този период. Ще се справим и ние, но определено ни трябва разбиране, помощ и подкрепа, а не начукване на канчето, че сме се осмелили да споделим, че не е лесно, особено с трудни деца, а не всички са послушни . Прегръщам те, ако имаш желание пиши ми, в едно и също положение се намираме явно. ☺️

Аз ще кажа пък,че животът си знае работата.И аз цял живот съм искала да бъда млада майка,исках да родя даже преди 25.Сега съм на 31 и все още нямам деца.
Така се стекоха обстоятелствата-до 28 се объркаха нещата,прекратих дълга връзка,след това нова и така...след това почнахме опити,но детенцето все още не става.Така че приеми,че това не винаги е твое решение.Дето се вика,има си една сила извън нас,която ни насочва в "правилния път"

Благодаря ти много за подкрепата! Твоите думи ми дават кураж и сили, че не съм сама, че има и други майки в подобно на моето положение и това, което чувствам и мисля, не е лиготия и самонавиване, а период през който се надявам скоро да премина! Определено ако знаех какво ме очаква щях да пренаредя  по друг начин живота си, но в крайна сметка всичко е съдба и Господ си знае работата!

Избягвам да чета такива сайтове, колкото и смешно, толкова и отегчително ми действат.
Хареса ми "Четящото ми аз отказваше да си пълни главата с бебешки глупости". Моята бременност премина в спане и четене. Но и ред не прочетох как се гледат деца и какво се правят бебетата, къде ти като си имам 300 книги на опашка. И после се появи Тя, естествено без инструкции за употреба и се започна великото четене на народите и ровчене по сайтовете. А като видех Училище за родители и ме напушваше смях. Че аз да не съм първи клас, ще ходя някакви там да ми казват какво да правя - как не.
Вероятно по-младите майки биха си ги причинили тези неща. И като гледам май имат нужда.

Аз съм на 29, без деца и на периоди - на моменти много искам, на моменти ме хваща ужасът дали съм готова, дали съм се наживяла, дали партньорът ми ще е добър баща,  аз добра майка. В семейството ми всички са раждали млади и подпитват, но аз съм решила, че когато съм готова (ако съм), тогава. Друг е въпросът, че при мен е различно, на 19 лекар ми каза, че съм стерилна и доста време живеех с нагласата, че никога няма да имам бебе. Чак се учудих, когато разбрах, че състоянието ми е често срещано и лечимо.

Каза потребителят с 1249 мнения в сайт за майки

Всеки има свой биологичен часовник и е въпрос на лично усещане дали и кога ще го послуша!

Радвайте се на децата си докато са малки, че времето минава неусетно и докато се обърнете, вече ще са пораснали и ще са си поели по пътя.

За всеки наистина времето е различно и животът се стича по различен начин, но не знам защо все хората очакват да "станат готови" за дете, като това едва ли някога се случва. Аз имам познати майки от всякакви възрасти и с всички ни в началото е било трудно, докато свикнем с промяната. Никоя не е била напълно готова. Даже скоро си говорих с позната, родила първото си дете на 35г. Нито се е чувствала готова, нито е чувствала, че се е наживяла. Така че се замислих, че всички жени се чувстват по сходен начин, просто едните дълго време се дърпат и отлагат неизбежното, а други се впускат без много да му мислят. Та, от гледна точка на "осмеляването" да имаш дете, струва ми се, че като си по-млад по-лесно се решаваш. Колкото повече време минава, толкова повече жените се размислят и се вкопчват в свободния си живот.

Аз не съм жена , ама и според мен е така, едва ли някой ден ще се събудим и ще си кажем , айде готови сме, вчера не бяхме ама днеска вече да. Вече започваме да се замисляме сериозно по въпроса и затова следя темата.

Отделно човек започва да води истински независим и пълноценен живот в общия случай на около 25 години , преди това си в университет, после докато понатрупаш малко стаж пак е трудно с финансите.  За 4-5 години до 30, колко да си се наживял и напътувал, то само в Гърция има стотици острови, няма да ми стигнат и 30 години да ги обиколя всички, да не говорим за другите страни и континенти.  Така че да чакам да спре да ми се ходи никъде и да "отпиша" следващите 20 години не ми се вижда логично.

Миличка, разбирам те прекрасно.Аз съм на 22 детенцето ми е почти на годинка. Няма кой да ми помага активно. Тамън бях започнала да си живуркам и купона свърши. Започна по-големият. Много ми липсва свободата и нощният живот най-вече. Всеки път когато ми се избухва, а трябва да се грижа за дечко, си представям как се връщам в деня в който се запознах с мъжа ми, всъщност си оставам вкъщи и целия ми сегашен живот не съществува. Като си представя живота без детето, той би бил безсмислен. Децата ще пораснат и това, което не сме си доизживяли, ще си го изживеем, живота няма да приключи....

Да си готов, не е равносилно на това да ти е лесно. Не знам защо всички навръзват като еквивалент тези две неща сякаш, ако си готов - ти става лесно. Не! Когато си готов обаче, трудностите не те депресират, а те правят по-адаптивен и креативен и те обогатяват, не те ощетяват

Ами аз не бях готова. Но не го мисля, нямам време за глупости.
Не пътувам, нямам нощен живот. Говоря за второ, което родих на 33.