Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно! - Тема 15

За втори път ги спирам и мисля да е последен. Предния път изкарах година и половина, и после ММ купи кутия и... подведох се, реших, че вече мога да се контролирам; понеже грам не ми се пушеше и мислех, че ще пуша по 2-3 на месец - да знаете, не работи така.
Сега си мислех, че докато той пуши, аз нямам никакъв шанс да ги спра - оказа се, че мога. Просто ми писна да се чувствам гузна пред себе си, то се губеше удоволствието от пушенето; а и все се депресирах със знанието какво се случва с тялото ми докато пуша. И двата пъти забелязвам, че ми изчезва стресът дали съм развила рак някъде из организма ми (тъпо, ама си имах такъв страх).
Спираш ги рязко и изведнъж, с идеята "айде, бе, толкова пък да съм зависима е адски тъпо". И после на принципа "за какво беше тая мъка, ако ще съсипвам всичко - дай да пробвам и този порив да издържа". Първия път постоянно чистех - а ми се допуши, а съм хванала метлата или нещо друго да си правя из къщи. Като изчистих основно, почнах да се знаимавам с декупаж - само и само да са ми заети ръцете. А този път просто знаех какво да очаквам и знаех, че по-лошо няма да стане, ще става само по-леко. И редя пъзели (но редях и преди това).
Първия път беше началото на лятото и ядях много сливи (една от храните, които отнемат повече калории да бъдат разграднеи, отколкото дават на тялото), не качих почти нищо като килограми, дори 1-2 кг не знам дали качих. Сегашното спиране беше напролет и имаше още хладни дни, та качих въпросните 1-2 кг, почти незабележимо е - усетих само по дрехите и то само долна част, защото на мен там ми е слабото място - корем и бедра Обаче някъде месец след спирането започнах да тичам - лек джогинг, нищо кой знае какво; помагаше ми да мисля за непушенето като за нещо важно и като за постижение, а не мъка. Сега зимата спрях, но мисля пак да започна - просто вече мога да се движа без преумора!  
Потвърждавам, че втория път е по-тегаво от първия, 2-3 седмици не стигнаха, за да ми олекне малко, този път отне цели 2 месеца докато почнах по-рядко да се сещам за цигари и да нямам зверски пориви за пушене Но знаех, че ще дойде моментът на освобождение От почти година не пуша и все още от време на време си казвам "аей сега моментът заслужава да пална една". Но вече парен каша духа и бързо се разсейвам с нещо друго. ММ ги спря около 6 месеца след мен, на него му беше още по-трудно (а първия път ги спря преди мен, та ме надъха). Имаме принцип - никога не ги спираме заедно, че да не се изтрепем вкъщи  В интерес на истината, трябва да съм адски, ама зверски бясна, за да искам да запаля цигара. И бях си набила в главата, че е научно доказано, че в цигарите няма нищо успокояващо, само навикът ни действа така. Изобщо не ме е интересувало дали е вярно, така бях мернала някъде и реших да си го оставя в тиквата проста
Та така, дано моят начин на спиране да съвпадне с подходящия за някой друг, поне да е било полезно цялото писане Успех, хора, и обичайте себе си повече от цигарите!

Здравейте! Пуших около 20 години по 1-2 кутии. Спрях ги преди май 4 години. Забравила съм Реших да ги спра и се нахъсвах с четене на книгата Аз не пуша вече. Не пуша и не ми липсва. Не съм качвала килограми.

И аз ще разкажа.. спрях ги за 11г. По време на пандемията си измислих причина и пак почнах. Много труд ми трябваше да реша да ги спра пак, но вече 4месеца не пуша и не се сещам.

Според мен цигарите се спират толкова лесно колкото се почват отново и това ни подвежда постоянно.

Най-добре да свикнете с идеята, че ще сте бивш пушач завинаги и че няма сигурен период. Ако почнете пак, ще сте започнали пак..

не мисля, че се спират лесно. Психологическата зависимост е голям капан.
и да, точно така си насторих умът - бивш пушач съм и е много опасно да не се кътурна надолу.
не се сещам за цигари, но дори сега 3 г. по-късно все още имам ситуации, които преживявам за пъри път без цигара и ми е странно и се сещам, че цигара е била част от преживяването. (например сядане в офис на бюро)

Че кой пуши на бюро и то в офиса. Аз не се сещам за тквъв тип ситуации, в които бих била с цигара в ръка. В началото ми де допушваше след 2-3 чаши вино с приятелки, и то пушачки, сега не. Онзи ден ме удари леко, но за секунда. Аз имам съвет - някъде четох, че е добре да спреш алкохола и кафето, ако по принцип си пушил с тях. Аз не промених начина си на живот по никакъв начин - според мен не бива заради цигарите човек да спира всичко в живота си, с което ги свързва. Реално друго не промених. Иначе съм пушила може би 7 години. Аз също съм решила, че не бива да паля. Разбира се не изключвам ситуация на форсмажор, в която пак да пропуша, но не го мисля квто цяло, живея си без тях. Не съм и сънувала,че пуша.

Този, който е пушил 20 г и е пушил в офиса си по времето, в което са вкарали забраната за пушене на закрито и шефа му е намерил вартичка и му го е позволил, защото  е бил много зависим пушач?

И аз и колежката ми съществувахме в плътно димна стая. Цигара след цигара, двама човека в офис 10 кв.
Бляк, гадост, знам. Ама сега. Тогава беше повече от нормално.

После като въведоха пушене само на открито вече не работех в офис. Онзи ден седнах за един час и спомена за онези времена и съответно спомена на ръката за цигара, се върнаха. Не че ми се допуши, но спомена ме пренесе в усещането, че нещо ми липсва, нещо не е както трябва.

Така ще е, все пак близо 20 г съм била придружавана от цигари.
Сега, като не пуша, много по-ясно разбирам с какво се борят алкохолиците.

Аз въпреки,че съм пушач мразя да пуша в затворени помещения!Много ми е неприятно,винаги излизам на тераса дори и да съм на гости .Мъжът ми дори се шегува с мен-каква пушачка съм!Вкъщи на никой не съм позволявала да запали цигара!

Вкъщи и аз не пушех в стаята. Ако пушех, това беше задължително под абсорбатора. Но в онези далечни години на офиса - преди 15, цигарата беше част от бюрото.

И аз докато пушех нито съм пушила у нас, където живеех сама, нито после когато имах семейство.
Винаги се е пушело на терасата или навън и на никого не давах да пуши у нас.
Дори не давах да се хвърля пепелника в кофата. Трябваше да е в специялен плик на балкона

Аз и тогава мразех да вляза в такъв кабинет (офис стана по едно време). Както и винаги съм мразела някой да пуши в асансьора или в тоалетната.

Момичета,аз твърдо съм решила да съм до тук с цигарите....Днес ще бъде моят първи ден ,без тютюнев дим.Дано успея да се справя.Имам усещането ,че ми трябват 2-3 дни без цигари и ще успея.Не искам да съм пушач....Стискайте палци,а аз ми трябва само да мине днес......

Давай смело. От някъде се почва и почванката е най- трудна. Но не се навивай че е въпрос на 2-3 дни..
Най-трудният период са първите две седмици, когато зависимостта е още и физическа, но после не става много по-леко.
По-трудно е да свикнеш с идеята, че след година пак ще ти се пуши, но просто ще си свикнала да не го правиш!
И все пак е постижимо!!! Успех!

Здравей, на мен също днес ми е първи ден и се надявам да издържа 24 часа без цигара. Първо за 24 ч. Мисля, пък после като знам, че ще ме е яд да запаля след като съм удържала 24 ч. Се надявам да ги спра. На мен много ми помогна, че монах на цигари, които сама си свивах. Много са ми гадни, лютят, ужасни са и не са ароматни като купешките. След като минах на този тютюн ги намалих рязко- по около 4 цигари на ден (от предишната кутия) което беше страхотно постижение за мен. Около седмица пушех по около 4 цигари, но от днес реших да е без тях. Пожелавам ти да успееш, ще се подкрепяме заедно. Започнах и да тичам сутрин, та дано и това помогне.

Лелее, момичета, супер е, че сте се решили.
Аз се надъхвам така: "Ако не се бях решила, днес нямаше да стават два месеца и две седмици без цигари", което за мен си е постижение, на което да се радвам.
Не си мислете, че е някаква много силна липса, която трябва да преживеете физически и психически, а че е избор, който правите.
Избора да не запалите цигара в момента Х е супер!


Аз вече съм споделяла тук, че първо при намалянето на цигарите, а после и при спирането, физическата активност беше нещо, което успешно ме държеше от цигарите. В момента е супер готин и полезен навик, който ми се отразява добре.

За мен беше много полезно да не "решавам", че ги спирам, а да "пробвам" да ги спра. Така не се страхувах, че ще се проваля (а много пъти не съм успявала). Освен това мисля, че има дни, които просто са подходящи - не ти се пуши още от сутринта, не се сещаш веднага, щом се събудиш; после пък пропуснеш първата цигара, защото имаш нещо неотложно служебно... и оп, вземеш, че избуташ почти до към 11 и като запалиш, си казваш "ето, днес сигурно можех да ги спра" После дебнеш съзнателно за други такива дни, в които пак ще  е трудно, но ще има и една идея облекчение, защото първите 1-2 цигари вече са пропуснати и вече човек е бил "чист" цяла нощ плюс още 2-3 часа
Успех на пробващите днес! Да се похвалите