Сега си мислех, че докато той пуши, аз нямам никакъв шанс да ги спра - оказа се, че мога. Просто ми писна да се чувствам гузна пред себе си, то се губеше удоволствието от пушенето; а и все се депресирах със знанието какво се случва с тялото ми докато пуша. И двата пъти забелязвам, че ми изчезва стресът дали съм развила рак някъде из организма ми (тъпо, ама си имах такъв страх).
Спираш ги рязко и изведнъж, с идеята "айде, бе, толкова пък да съм зависима е адски тъпо". И после на принципа "за какво беше тая мъка, ако ще съсипвам всичко - дай да пробвам и този порив да издържа". Първия път постоянно чистех - а ми се допуши, а съм хванала метлата или нещо друго да си правя из къщи. Като изчистих основно, почнах да се знаимавам с декупаж - само и само да са ми заети ръцете. А този път просто знаех какво да очаквам и знаех, че по-лошо няма да стане, ще става само по-леко. И редя пъзели (но редях и преди това).
Първия път беше началото на лятото и ядях много сливи (една от храните, които отнемат повече калории да бъдат разграднеи, отколкото дават на тялото), не качих почти нищо като килограми, дори 1-2 кг не знам дали качих. Сегашното спиране беше напролет и имаше още хладни дни, та качих въпросните 1-2 кг, почти незабележимо е - усетих само по дрехите и то само долна част, защото на мен там ми е слабото място - корем и бедра
Обаче някъде месец след спирането започнах да тичам - лек джогинг, нищо кой знае какво; помагаше ми да мисля за непушенето като за нещо важно и като за постижение, а не мъка. Сега зимата спрях, но мисля пак да започна - просто вече мога да се движа без преумора! Потвърждавам, че втория път е по-тегаво от първия, 2-3 седмици не стигнаха, за да ми олекне малко, този път отне цели 2 месеца докато почнах по-рядко да се сещам за цигари и да нямам зверски пориви за пушене
Но знаех, че ще дойде моментът на освобождение
От почти година не пуша и все още от време на време си казвам "аей сега моментът заслужава да пална една". Но вече парен каша духа и бързо се разсейвам с нещо друго. ММ ги спря около 6 месеца след мен, на него му беше още по-трудно (а първия път ги спря преди мен, та ме надъха). Имаме принцип - никога не ги спираме заедно, че да не се изтрепем вкъщи
В интерес на истината, трябва да съм адски, ама зверски бясна, за да искам да запаля цигара. И бях си набила в главата, че е научно доказано, че в цигарите няма нищо успокояващо, само навикът ни действа така. Изобщо не ме е интересувало дали е вярно, така бях мернала някъде и реших да си го оставя в тиквата проста
Та така, дано моят начин на спиране да съвпадне с подходящия за някой друг, поне да е било полезно цялото писане
Успех, хора, и обичайте себе си повече от цигарите!