Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

Здравейте, господин Стефанов,

Чета Ви с интерес. Имам си своите бъгове, много са дори, но си имам и психотерапевт.

Но искам да се допитам до Вас за нещо.

Не съм семейна, нямам приятел, нямам деца (на 45 години съм). Мисля, че има две основни причини за това: първо - трудно харесвам някого дотолкова, че да искам да го опозная, т.е. няма привличане. Второ - когато някой ми допадне (ме привлече) и се "осмеля" (доверя) да покажа интерес, имам усещането, че този човек по някакъв начин ме "предава" или много скоро ще ме "предаде". Мисля обаче, че моите представи за "предателство" са сбъркани. Всъщност, дълбоко в себе си се страхувам от отхвърляне и изоставяне. Толкова е болезнено това чувство, че чак непоносимо. И от страх да не ме отхвърлят или изоставят, не си "разрешавам" да влизам във връзки. А имам болезнена нужда някой да ме обича, да чуя добра дума, да имам доверие на някого.

Вашите коментари на други постове заостриха вниманието ми върху травмите от детството и отношенията в родителското семейство. Не ми е известно майка ми да е имала аборти; няма починали бебета или деца (или поне аз не знам за такива). Израснала съм в семейство с нормални отношения: обич, уважение, спокойствие - нямаше скандали, изневери, тупаници, алкохол и т.н. Смъртта на баща ми (бях на 27) ми се отрази много зле.

Но нещото, за което се сетих сега, и което ме накара да пиша и да споделя, са две случки, които не помня, но майка ми неведнъж е разказвала. Едната: когато съм се родила, не знам защо, но не съм искала да ям. Не ме е кърмила (нямала е кърма); хранена съм с бананова каша или нещо подобно (дълги години не исках банан да опитам). Мисля в първия месец от раждането ми, понеже не съм искала да ям, са ме взели в болница, да ме хранят изкуствено, или и аз не знам как. Не знам дали майка ми е била с мен; най-вероятно да.

Втората случка е като съм била може би на годинка. Като за ясла. Майка ми се е опитала да ме даде на ясли, но на първия ден цял ден съм плакала. Лелките не са могли да ме успокоят. Сигурно не са ѝ се обадили, защото чак вечерта ме е взела. Повече не ме е давала на ясла; но на градина ходех. Нямам спомен за тази случка с яслата, майка ми я разказва. Не обичах да ходя на градина, но нямам травмиращи спомени от този период.

И друго. Бащата на майка ми, т.е. моят дядо, който съм виждала като малка, но слабо помня, е казвал, че детето се гали и целува само докато спи. За да не се разглези. В резултат не съм имала никаква близост с майка ми; нямам спомен да ме е гушкала, целувала, докосвала. За мен и до ден днешен е неестествено някой да ме докосва. Прегръдки и целувки за мен са израз на лигавщини. Баща ми беше много добър човек. Майка му е починала (от пневмония) когато е бил на 3 годинки. Той не отглеждан от майка, която да го гушка и обгрижва, макар че, доколкото са ми разправяли, е бил любимецът на всички лели и баби. Т.е. аз (и брат ми, но той в по-малка степен) като че ли не съм отгледана с истинска любов нито от майка ми, нито от баща ми. Макар че нищо не ми е липсвало - храна, дрехи, спокойствие, образование, и т.н., и т.н.

И понеже поредното отдръпване от моя страна поради страх от отхвърляне и изоставяне е много, много прясно (и болезнено) си мислих дали тези събития от детството ми биха могли да имат значение за тези мои страхове. Вие как мислите? Аз ще ги коментирам с терапевта си (често сме засягали миналото, но не точно в този аспект), но докато го посетя ще мине време.

Предварително Ви благодаря!

Здравейте, д-р Стефанов!
Синът ми е на 3г5м. От може би вече 2г има периодични проблеми с изхожданията. Ще вметна само, че всякакви природни и лекарствени методи са взети, но накрая единственият изход е с микроклизма. Предстои ми консултация и с още един гастроентеролог, но смятам, че проблемът не е медицински.
Синът ми е наплашен. Виждам, че има позиви за изхождане, но се стиска. Отговаря, че не обича да го прави, че го е страх и че ще го боли. Пробвах всякакви методи: да рисува страха, да го гони, изхвърля, да му се кара. Правихме ако от пластелин, показвах как играчките му не се страхуват и се изхождат нормално. Пробвах с поощрения, награди, стимули, стикери за всяка свършена работа, малки подаръци, любима храна. Пробвах с наказания, взимане на предпочитаните играчки, не му говорех, ограничавах го.
Нищо. Абсолютно нищо.
Може ли малко съдействие, какво друго да направя?

Здравейте, д-р Стефанов! Удобно ли е да се консултирам с Вас на ЛС? Казусът ми е твърде сложен, а имам много познати във форума.

Здравейте г-н Стефанов,

Имам един по-общ въпрос, който ми изникна наскоро в съзнанието покрай обстоятелствата около мен. Психологията като цяло, или може би теорията за семейните констелации по-конкретно, обяснява ли случаи, в които един член от семейството почива на рожденната дата на друг? Има ли това някаква символика и как може да се тълкува от психологическа гледна точка?

Благодаря предварително!

Здравейте, д-р Стефанов!
Искам да ви попитам за съвет относно проблем на мой близък приятел. Откакто почина майка му има проблеми в интимните отношиния и когато ми сподели за това в мен възникна подозрение че проблемът е на психологична основа, но не знам дали трябва да му препоръчам да се консултира с психотерапевт или със сексолог. Наскоро се раздели и с дългогодишната си приятелка. Бяха заедно 9 години, което не е малко и явно тези интимни проблеми са дали отражение и там в тази връзка. Иска ми се да му помогна, защото не е възрастен и такива проблеми съм чела да се споделят и тук в тази тема, но не помня какъв беше ответният съвет. Може да уточня проблема с вас на лично, тъй като не е удобно да дам детайли така публично.
Благодаря предварително!