Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

Благодаря за успокоителните думи! Тази теория за повтарящите се събития през поколения звучи много интересно - ще попрочета повече по въпроса. Поздрави!

Здравейте,

Какво казва теорията ако ти и потенциалната половинка сте и двамата терапевти в една и съща област или по точно единият е терапевт, а другият иска да е терапевт в същата област. Притеснява ме преплитането на префесионално и лично.

Благодаря.

Здравейте,
Аз съм на 19 години и вече от няколко месеца имам всекидневни паник атаки и тревожни натрапичиви мисли. Понякога се справям с тях, но на моменти се случва да им се поддам и да изгубя контрол. Тревожните мисли се изразяват най-вече в съмнения, че имам някаква болест. Напоследът пулсът ми много играе, затова търся мнение от кардиолог (вече веднъж ходих, казаха ми, че най-вероятно нищо ми няма, но е добре да отида на електрофизиолог), както и при най-малкото оплакване чувствам нуждата да търся лекарска помощ. Не помогнаха думите на ЛЛ, която каза, че "с това темпо скоро ще психясам". Ходих на психиатър, приемам най-леките дози Золофт и Тритико, но напоследът не ми помагат. Не искам да отивам отново там, защото знам, че психиатърът единствено би могъл да ми увеличи дозата, а аз не съм съгласна с това. Иначе животът ми не е труден или тежък, но съм в университет, заради който се налага да се напрягам доста и да прекарзвам часове наред пред екрана. Ежедневието ми е еднообразно, почти не излизам от вкъщи, защото не ми остава време. Какво бихте ме посъветвали за справяне с проблема? Тези лоши мисли ме карат да си мисля, че или полудявам, или умирам...

Здравейте!
Струва ми се, че това, че и двамата партньори са в една и съща област, няма никакво значение. Независимо дали двамата са терапевти, инженери, програмисти, лекари или работници във ферма...
Ако между двамата има склонност към съизмерване, състезателност или пък склонност да отиват към професионалните теми и да бягат от личните и семейни казуси, то това се дължи на по-дълбоки причини и ще се проявява независимо от професията на партньорите.
Подчертавам и това, че професиите психолог или психотерапевт почти нищо не променят. Защото в семейството няма психолози, а има мъж, жена, майка, баща, деца, брат, сестра... И психологическото образование те прави по-зрящ за проблемите, но не е достатъчно, за да формира това, какво ще преживяваш в тези семейни роли. Семейните отношения  зависят най-вече от ""багажа", който двамата партньори носят от родителските си семейства.
Това е накратко....

Здравейте!
За преодоляването на такива състояния лекарствата не са достатъчни.
Добре е човек да погледне към страха си от смъртта на психотерапевтична сесия. И да изследвате:
Кога си спомняте, че сте го преживели за първи път като дете?
Какви са загубите на близки хора, които сте претърпели вие или вашите родители?
Тук някъде са корените на "лошите мисли", които ви измъчват.
И още нещо: сега около коронавируса хората често отключват панически атаки.
Напоследък това са основните проблеми, с които работя. Ще ви кажа защо е така.
Както знаете, основният симптом на паник атаката е усещането, че ти е трудно да си поемеш въздух.
Същият симптом е свързан и със заболяването от ковид 19 и това допълнително кара хората
да изпадат лесно в страхови състояния. Щом ги обземе страх и им стане трудно да дишат,
хората си казват: "Това сигурно е ковид!!!"
Такива са времената напоследък...
Отново казвам - най-добре е да си поговорите за вашите състояния с психотерапевт.
Защото склонността прекалено да се страхувате има своите корени и е добре те да бъдат разкрити... 
Поздрави!

Както по-редовните ми читатели са забелязали, в своите коментари често се опирам на идеите на големия германски психотерапевт и философ Берт Хелингер. Тук публикувам част от негов семинар, в който той говори по една ключова за него тема:
ЗА НЕСЪВЪРШЕНИТЕ РОДИТЕЛИ
/думи от семинар на Берт Хелингер/
До Хелингер сяда жена на около 65 години, която изглежда тъжна и угрижена.
Хелингер: Какъв е проблемът Ви?
Жената: Синът ми ме смята за лоша майка.
Х: На колко години е той?
Ж. На 40.
Х: И какво да правя аз сега?
Ж: Ами той беше в Афганистан и във войната…
Х. /прекъсва я/ Добре, и какъв е проблемът?
Ж: Той смята, че аз съм му съсипала живота и още от детството не съм го обичала достатъчно…
Х: А ти вероятно наистина не си го обичала достатъчно. Всички майки не обичат достатъчно децата си! Или поне така си мисли всяко дете. /към публиката/ Тук аз ще взема всички майки под своя защита. Включително и нея вземам под своя защита… Съществува една безумна идея, която се споделя включително и от много психотерапевти. И това е безумната идея, че всички проблеми на хората идват от там, че майките им не са ги обичали достатъчно. И веднъж като си наумят това, хората си живеят много удобно. Каквото и да ми се случва, виновна е майка ми и аз няма какво да направя, няма за какво да се старая.
/към жената която се опитва да го прекъсне: Изчакай малко да довърша/ Тази безумна идея, която стои в много глави, в това число и в главите на много от тук присъстващите, се състои в това, че майките трябва да бъдат съвършени. Тоест - те трябва да бъдат равни на Бог. И горко им, ако те не са като Бог! Ако майката на такъв човек не е като Бог, той цял живот я упреква за това…
Но нека да си представим, че на света има едно такова дете, на което майка му по всичко е подобна Богу. Тоест – тя отговаря на всичките му представи и желания. Как би се чувствало това дете? В какво то ще се превърне? Какво ще стана от него? Нищо! Нищо няма да стане от него! Ние израстваме само благодарение на несъвършенството на нашите родители. Всеки човек, който е успял с нещо повече в живота, навярно е имал трудно детство.
/към майката/ Как си сега?
Ж: Трудно е да кажа…
Х. Но по лицето ѝ се вижда, че се усмихва и е вече по-добре. Следващият път, когато синът ти започне да се оплаква от теб и от това, каква майка си, ти му кажи: „Ти нищо по-добро не заслужаваш! / смях в залата/ Разбрахме ли се?
Жената: Той беше нежелано дете при раждането си от семейството на баща му.
Хелингер: /мисли и се усмихва/ Сега тя заема същата гледна точка, както и много психотерапевти, които вярват, че ако фамилията на баща му се отнасяла с него с повече топлота, той щеше да постигне повече в живота. /към жената/ Кажи му: аз самата те желаех и това е напълно достатъчно за теб. / жената кимва и се усмихва/ О кей! Разбрахме ли се? Желая ви всичко добро!
ЗАЩО РОДИТЕЛИТЕ НЕ Е НУЖНО ДА СА ПО-ДОБРИ?
Голяма част от трудностите във възпитанието на децата идват от там, че родителите се стремят да им дадат повече от това, което са способни да им дадат. Когато родителите искат да са по-добри от това, което са и да дадат повече от това, което могат. Но към кого гледат родителите, когато мислят така? И гледат ли те към своето дете? Не! Те гледат към собствените си родители. И сякаш им казват: Ако вие бяхте по други, то и аз щях да съм по-добре. /Затова ще се старая да бъда по-добър родител от вас - бел. моя Л. С./ И така можем да вървим до безкрайност…
Тук искам да кажа нещо за творческото начало. Ние си представяме Бог като творец и неговата роля в света е свързана с творческия акт. Но какво точно представлява творческият акт? Това означава да направя нещо по-добро, отколкото то е било до сега. Ясно ли е? И ако творческият процес продължава непрестанно, то това означава да правя нещата по-добри от първоначално сътворените. Тоест - всичко новосътворено предполага, че това, което е било сътворено от преди, не е било толкова добро. И че всичко предшестващо е било несъвършено. Защото благодарение на несъвършеното се осъществява израстването. Какъв е извода? Ще кажа тук нещо, за което не съм сигурен дали да говоря или не… Изводът, който можем да направим от това е, че Бог е несъвършен! И че той може да се проявява във всеки момент като Бог именно заради своето несъвършенство. Защото ако беше съвършен, той вече не би имало какво да прави. Разбирате ли какво казвам? /плахи аплодисменти от залата/
Но аз не се осмелявам да говоря за Бога. Тук аз гледам към родителите. Ако родителите постигат изобщо нещо, те го постигат, защото направеното до момента е било несъвършено. Иначе те нищо не би се налагало да правят. И така – несъвършенството се явява предпоставка за всяко израстване и развитие. Затова за детето родителите са оптималните, най-добрите родители, които могат да бъдат. А каква беше темата на нашия семинар? Всички родители са добри! И те са добри именно, защото са несъвършени. И какво се случва с тези, които искат да имат съвършени родители и изискват от родителите си да се променят? Животът преминава покрай тях. Тези, които се оплакват от родителите си, в този момент се отказват от тях и стават вътрешно бедни. Погледнете към хората, които се оплакват от техните родители! Те дали са щастливи? Постигат ли нещо? Способни ли са да обичат другите? Не. Те са нещастни и бедни.

Здравейте!
В това предаване "Училище за родители", водено от актрисата Стойка Стефанова, заедно с адвокат Йорданка Бекирска говорим за децата след развода. Включително и за споделеното родителство. Тя е сред юристите в страната с голям опит и лично отношение по темата.
Мисля че стана хубаво предаване. Бяхме на една вълна.
Ето го линка.
https://www.facebook.com/1146875222137779/videos/2279372535482986

Благодаря Ви!

А какво е мнението ви за терапевт, който поддържа връзка с клиентка? Смятате ли, че такъв терапевт има моралното право да продължи да е терапевт в предвид, че размива границите така с клиентките си?

Здравейте, Д-р Стефанов!
Ще споделя накратко какво ме вълнува и ще Ви помоля за някаква насока.
Въпросът ми е свързан с невъзможността да имам дете.
В младежките си години имам аборти по желание - не съм виждала друг вариант тогава.
Когато срещнах мъжа ми и решихме да имаме деца, започнаха трудностите - имам 3 неуспешни бременности.
Все още имам желание и надежда да се случат нещата, въпреки че възрастта ми напредва.
 Търся причина и обяснение за тези повтарящи се случки в живота ми и интересът ми се насочи към семейните констелации.
Наистина и в рода на майка ми има подобни ситуации:
Моята баба(по майчина линия) също е имала затруднения с децата - първите й две деца почиват скоро след раждането.
Моята майка почина, когато аз бях малка. Наскоро разбрах, че всъщност е била в болницата за прекъсване на бременност.
Правят ми впечатление тези повтарящи се събития в моя живот и в този на майка ми и баба ми. Вярвам, че мога да направя нещо, за да прекъсна тази връзка, за това се обръщам към Вас с молба да споделите мнението си.
 Благодаря предварително!

Здравейте, г-н Стефанов!
Как мога да помогна на моето дете на 4г. да бъде по-самостоятелна. Навън е много социална и енергична, играе си с децата, но вкъщи търси постоянно внимание, не се заиграва нито минута сама, например сяда да рисува и иска да рисуваме заедно, не е склонна да седна и да я гледам само. Ако седна да симщ почивам, идва да седне върху мен. Моят съпруг казва, че е много обсебваща, иска вниманието да е изцяло към нея. Когато беше бебе нон стоп беше на ръце, не ме оставяше дори да вляза сама в банята, беше с мен там на столче, тогава мислех, че е нормално, но сега имам второ бебе (на 8мес.) и виждам, какво е да може да се занимава с нещо пет минутки.  Дори казваме, че бебето е по-смостоятелно от каката. Напоследък започнах да й казвам сега почивам, играй си сама или сега е времето за бебето, не знам правилно ли е, но започнах да не издържам психически и физически. По цял ден сме заедно, не ходи на градина, а аз нямам толкова енергия да играя. Също много е палава и непрестанно прави бели, започнах да й се карам, което също много ми тежи. В такива моменти ми изскача как майка ми ни крещи с брат ми: "ще ме довършите, ще ме изядете до край",  чак се страхувам да не кажа нещо подобно и да остане в съзнанието й както при мен. Ще се радвам да ми дадете някакви  насоки. Благодаря за отделеното врвме и енергия!

Здравейте!
Темата, която поставяте, е важна и съдбовна за много жени.  Смятам да я разгледам от позицията на метода Семейни констелации, създаден от Берт Хелингер. В това описание е възможно да дойде по-дълбоко разбиране, но за да постигне човек  катарзис, е необходима лична работа в терапевтични сесии. И този катарзис понякога има силен ефект и може да се стигне до успешно износване на дете. Макар че никой сериозен професионалист не може предварително да обещае такова нещо. Все пак не сме ние тези, които решаваме кой да роди и кой не. Има сили, по-големи от нас, които поставят граници пред нашите намерения.
Много често се вижда как абортите, направени по желание, а също и загубата на деца при желана бременност, имат своята връзка със загуби на деца от жени в предишни поколения. Или пък със случаи на майки, които са починали скоро след раждането.
В това, което сте описали, се вижда как такива събития пораждат в следващите поколения страх от живота и влечение към смъртта.
Първо ще опиша ситуацията на майка ви. Тя е родена, след като нейната майка е загубила две деца. Всички можем да си представим, какво причинява на една майка загубата на първите две деца. Това опустошава душата. След тази загуба баба ви е гледала към отвъдното, копнеела е за тези деца и сърцето ѝ сякаш е било блокирано да даде истинска нежна любов на следващото  живо дете. Това е важно и сто процента действащо правило: основно място в сърцето на майката заемат липсващите, а не присъстващите. А всяко дете иска да застане там, накъдето майка му гледа, за да бъде видяно от нея. Всяко дете на такава майка съвсем логично изпада често в депресия, иска да боледува, животът му да е в опасност и да е с единия крак на онзи свят, та майка му да го види. Детето, образно казано, иска да легне в  земята до първите две деца на мама, за да може мама да го забележи и него… С такава нагласа към живота можем да си обясним това, че майка ви си тръгва толкова млада от този свят...
Когато чета написаното от вас, най-дълбоко ме докосва начинът, по който сте загубили майка си в толкова ранна възраст. Тя е загубила живота си при прекъсване на бременност /аборт/.  Какво стига до мен, когато се вчувствам в тази част от вашата лична история? 
След като сте загубили майка си толкова рано и по такъв начин, няма как в душата ви да не се натрупат страх, тъга и гняв, свързани със забременяването и абортирането. Всички деца, които са загубили майките си в ранна възраст, изпитват към тях гневни чувства, задето са си тръгнали толкова рано. Те ги обвиняват дълбоко в себе си. Имат чувството, че майката ги е изоставила /“Мамо, защо ме изостави? Как ще живея сега без теб?/. Децата са склонни да разглеждат майка си като богиня. Те я смятат за всесилна. Не разбират, че тя също е подвластна на Смъртта и Съдбата, като всеки смъртен човек. Те вярват дълбоко в себе си, че майката е виновна за това, че е загубила живота си /например, защото не се е пазила, ядосвала се е много, пушила е, злоупотребявала е с алкохола и т.н./
Във вашия случай, обаче, майка ви е „виновна“, че е забременяла, а след това е отишла да си прави аборт. И в следствие на това вие сте останали без майка. Какво става с детето /с вас/ след такова ужасяващо развитие на нещата? Много е трудно да се опише цялата вътрешна драма, която следва за него. Детето  хем е гневно на майка си, хем иска самото то да умре,  защото не може да си представи живота без нея.  Така че  забременяванията, които сте имали, както и абортите, които сте правили, сякаш са продиктувани от детското ви желание да последвате майка си в отвъдното. Това е дълбок копнеж, в основата на който стои любовта: „Мамо, липсваш ми! Искам да дойда при теб! Искам да те последвам!“
Обичайно е да гледаме на забременяването като реализация на стремежа на жената да продължи живота. Но след всичко, което сте преживели, тези забременявания и аборти, които сте правили, са по-скоро един несъзнаван опит да отидете при майка си в отвъдното. Тоест – в тях има влечение към смъртта, а не към живота. И всяко забременяване за вас е шанс да се доближите до майка си, която е загубила живота си, когато е прекъсвала  нежелана бременност.
Можем ли да си представим, че една жена, която щом забременее, се идентифицира с починалата си майка, ще роди дете? Трудна работа! На пръв поглед това изглежда абсурдно.
НО ТУК ИМА И НЕЩО ДРУГО, което е по-важно, но остава в сянка. Тези истории, които развиват това влечение към смъртта, са толкова драматични и влиятелни, че човек забравя най-важното. Най-важното е това, че майка ви е успяла да ви даде живот, ВЪПРЕКИ стремежът ѝ да напусне този свят. И че преди това баба ви е успяла да даде живот на майка ви, ВЪПРЕКИ голямата мъка по двете ѝ загубени деца.
И когато е толкова изстрадан, животът е свръх ценен. Вашият живот и животът на майка ви са придобити на много висока цена. Това е живот, който е даден на границата на човешките възможности. Той не е обикновен. И заслужава да бъде продължен. За този живот вие дължите и на майка си и на баба си специална благодарност. Защото баба ви е родила майка ви, а тя пък вас, не с лекота, а с надмогване на човешките граници. Тоест – има много за какво да благодарите на майка си и на баба си. А не да се втренчвате само в тежките събития, които тези две силни жени са понесли. Защото тежките събития са по-незначителната истина. Голямата истина е, че те са успели да ви доведат на този свят абсолютно успешно.
Това е посоката, която може да ви доведе до износване и раждане на живо дете. Реализация чрез преодоляване на собствените съпротиви. Така е било при майка ви и при баба ви. Само така може да бъде и при вас. Подчертавам това, защото накрая питате, как да прекъснете тази връзка с баба си и майка си. Правилното нещо е не да прекъснете това, което ви свързва с майка ви и баба ви, а да го продължите. И вие вече го правите. С всичките изпитания, през които сте преминали, вие се нареждате в редицата на тези най-важни за вас жени и им казвате: "Аз съм една от вас! Аз продължавам да опитвам въпреки всичко. Точно като вас!"
Това е достойно за огромно уважение!
Поздрави!

Здравейте!
Очевидната причина за обсебващото поведение на детето ви е ревността, която изпитва към "второто бебе" /интересен израз, защото първото вече не е бебе/. Но причината за този израз е, че и първото се държи като бебе и иска да е бебе.  Тук много често съм писал по тази тема...
Какво е важно да разберете? Когато първородното ви дете иска да е бебе, за да получи и то вниманието, което се полага на бебетата. И за да му помогнете да излезе от това желание, защото то го дърпа назад в развитието му, не е добра идея да му казвате, че бебето е по-добро от него. Така то още по-силно се стреми да се държи като бебе. Казвате ѝ, че сега е време за бебето. Това също я настървява и тя да иска да е бебе. А ако ѝ крещите, че ще ви довърши, ще стане още по-зле.
Какво да направите?
Много добре работи следната интервенция:
- кажета на дъщеря си, че ѝ предлагате да си играете на майка и бебе. Защото сте видели, че тя иска да е бебе. Кажете ѝ, че това ще си бъде само ваша тайна, за която никой друг няма да знае;
- отидете в стая, която е с приглушена светлина и там играйте на бебе. Покрийте я с бебешкото ѝ одеалце, дайте ѝ да пие мляко от шише с биберон  и  я приспивайте вскута си, като ѝ пеете онези песнички, които сте ѝ пяли, като е била бебе.
- това го правете двайсетина минути и после излезте от стаята. Непременно ѝ кажете, че щом поиска да играете тази игра, само да ви каже и ще я играете, когато сте сами... Така нуждата ѝ да бъде малко обсебващо бебе ще бъде нахранена и тя ще се откаже сама постепенно от играта. Играйте на тази игра, докато тя иска и в един момент тя самата ще откаже.
ИМАМ И ЕДИН ВЪПРОС. Когато децата са така обсебващи към майките си, когато не ги пускат в банята, те много често го правят, защото се страхуват майките им да не умрат. Мисля, че това е валидно и за вашето първородно дете, защото то го прави още преди да забременеете с второто. Между другото, това е много силно разпространено сега, когато страхът от коронавируса е превзел психиката на хората и ОСОБЕНО НА ДЕЦАТА. Защото най-големият страх на децата е да не загубят родителите си. И не мислете, че дъщеря ви не разбира какво става. Чувстват какво става и много по-малки от нея деца.  Въпросът ми към вас е, каква може да е причината детето ви да се страхува за вашия живот, а именно: да сте имали тежко заболяване, или ако имате починали брат или сестра или родител. Особено ако това ви се е случило в детска възраст, защото тогава травмите са по-дълбоки и тъгата се проявява много по-същностно. Проверявам тази хипотеза, защото дъщеря ви се е държала така още преди втората бременност и преди коронавируса, който доведе до масови панически преживявания у възрастните и депресивни състояния при децата.
Поздрави!

Благодаря много за изчерпателния отговор, д-р Стефанов !!!
Благодаря за милите и насърчителни думи!
И плаках, и се усмихвах докато четох коментара Ви!
Може би неправилно съм се изразила - аз не искам да прекъсвам връзката с моите предци, с майка ми и баба ми, а по - скоро да прекъсна тези повтарящи се събития.
Ще насоча вниманието си към още
повече благодарност, обич и уважение към тези две силни жени!
Благодаря, че ми напомнихте, че си заслужава да се съсредоточавам именно върху това!
Ще помисля и за провеждане на лична консултация с Вас!
Благодаря отново от сърце!

Много Ви благодаря за изчерпателния и ясен отговор! Ще пробвам техниката.
На Вашето питане, си мисля, възможно ли е да е заради забременяване след няколко години опити и чакане, също когато най -накрая се случи, при мен се появи някакъв страх да не се стане нещо с бебето, този страх го имах и доста време след раждането. Иначе съм нямала особено тежки заболявания и близките са ми живи за щастие. Сега докато пиша се сещам, че и аз имах страх да не стане нещо с родителите ми и то дълги години се появяваше такъв стрях.