Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

Здравейте г-н Стефанов,
Дали имате някакъв коментар по пост 709?

Често задавам този въпрос.
В контекста на вашето споделяне той може да се тълкува например така:
- На кого всъщност сте ядосана?
- Има ли друг важен човек, който постъпва некоректно с вас?
- Как стои за вас въпроса с коректността?
- Как стои за вас въпроса с излъганите очаквания?
- На какво ви напомня тази ситуация?
Но аз винаги го задавам така общо, за да не стеснявам полето на възможните отговори.
В случая може да го приемете и  като професионално изкривяване.
Поздрави!

Здравейте,

Обръщам се с молба да ме посъветвате какви стъпки да предприема към наскоро отключил се панически страх при летене със самолет.

В последните години ми се налага да летя през месец (или почти всеки месец) и винаги съм се наслаждавала на полетите.
Вследствие на lockdown-a от март, не бях летяла около 4 месеца. При първия полет през юни и последващите 3 досега (най-вече при самото излитане и кацане) тялото ми се сковава, изпитвам панически страх от всеки шум и едва доловима турбуленция, не мога да дишам и имам чувството, че самолетът ще се разбие всеки момент. Опитвам се да го контролирам, избягвам да седя до прозорец и да гледам навън, но никакъв успех.

Като цяло съм човек с безброй (често неоснователни) страхове откакто се помня - фобия от кучета, насекоми, изкачване на височини, болка, смърт и т.н.
Единствено от хора (дори престъпници) не изпитвам страх. Казусът с летенето е отскоро, а тепърва ми се налага да пътувам отново всеки месец.

Ако може да ми дадете насоки как да процедирам и какво може да помогне, ще съм безкрайно благодарна!

С пожелания за спокоен ден,
П.

/първо цитирам поста ви/

ИМАМ ВЪПРОС:
Помислете дали има някой член на семейната система от предишно за детето поколение /вуйчо,чичо, леля, баба, дядо и т.н./, с които да е постъпено суровово, да са третирани например с презрение от семейството или неуважавани или направо изключени зарадо поведението си, низвергнати?
Или член на вашата или на баща ѝ семейна система да е постъпл несправедливо с някого, да се е облагодетелствал на негов гръб, независимо дали това е човек от системата или външен човек.
Или друго - беше ли тя желано дете, с очаквано забременяване или се появи внезапно?
Какво ви идва на ум?
Поздрави?

Нямаме такива случаи, или поне аз не знам за такива. Чувала съм приказки за намерено имане, но това е преди поколения и според мен е легенда, не може да е сериозно. Другото което се сещам е, че майка ми има аборти по желание, случило се е след моето и на второто им дете раждане. До известна степен  това е било форма на семейно планиране по онова време, за съжаление. Това ли е причината тя да не се приема? Какво мога да направя за да й помогна? Беше желана и планирана бременност. След раждането имаше здравословни проблеми, някои ит които ще й останат за цял живот. Докато беше малка, аз бях много тревожна и вкопчена в нея. До известна степен още съм така.

Здравейте, г-н Стефанов. Искам да ви попитам какво мислите по следния въпрос "по принцип" и какъв съвет бихте дали на такива хора. Питам за себе си, но би било полезно и на други хора вероятно.

Аз съм в 20те все още за информация. Както личи от въпросите ви, човек става такъв, какъвто е, заради семейството си. Всичко се корени в семейството и това как е отгледан човек и какво е било отношението към него. Понякога хората копират това отношение към другите, но и то директно рефлектира върху тях.  В лошия случай хора, които не им е обръщано внимание, обвинявани са без реална причина, оставени са "сами",
все нещо друго е било важно пред тях, такива, които не са имали емоционална връзка с родителите си, живеят трудно, стават невротични, търсят проблеми в себе си, не са решителни, чувстват се самотни. Какво би било полезно да направят за себе си, за да се чувстват добре? Изобщо възможно ли е човек да избяга от начина, по който е програмиран от малък да мисли за живота, себе си и околните? То е просто начин, схема на мислене и мисля, че хората се връщат винаги към тази схема.
Какво да направи човек, когато не може да разчита на семейството си? Приятелите са си приятели... не може чак до такава степен да се разчита на тях. Мисля, че е много трудно да си сам и да няма към кого да се обърнеш особено, когато имаш труден момент или нужда от помощ. Самата идея, че си сам на този свят и не си желан е.....

Много Ви благодаря за модела, който ми предлагате и още от утре започваме да го прилагаме! След седмица ще Ви пиша за резултата.
Поздрави!

Здравейте!
Зад всички фобии /а вие сте описали доста!/ стои страха от смъртта. 
И още нещо - превозните средства, особено самолета, се появяват в сънищата на съвременния човек също във връзка с мисълта за смъртта. Така, както в приказките се появяват змей, ламя, дракон, чудовеще, които отнасят хората на другия свят. Тоест - за нашето несъзнавано самолетите са това, което за несъзнаваното на далечните ни предци са змейовете.
От друга страна ситуацията с ковид 19 отключи в една или друга степен страховете на всички хора.
Как може да се отработи този отключен страх?
Като се изследва механизма, по който е възникнал и е бил "заключен" вътре в нас, за да се появи в удобен момент.
Фобиите и особено паническите атаки не са свързани само с травматични преживавания от по-ранна възраст, когато животът ни е бил застрашен или сигурността ни нарушена.
Паническите атаки произлизат може би още по-често от натрупан неизразен гняв към някого. Говоря за убииствен гняв, какъвто между другото всеки от нас преживява понякога.
Но вашият случай е конкретен и изисква конкретно обсъждане и изследване, за да се види какво точно стои в основата на страха ви. И ако чувствате доверие, бихме могли да полаботим заедно върху него. За хора, на които така им е удобно, работя и онлайн.
Впрочем - когато четете горните ми общи насоки и разсъждения, вие имате ли интуитивна концепция за произхода на тези фобии и панически състояния? Не бих се учудил, ако те имат общ произход.
Поздрави!

Здравейте отново,

Много благодаря за обратната връзка, наистина ме накарахте да се замисля ... особено по темата за гнева. Като че ли нямам натрупан гняв чак в такава опостушителна степен. Обикновено изразявам емоциите си моментално.
Определено бих поработила с вас над фобиите, отдавна имам желание да се обърна към професионална помощ конкретно за тях.
Моето разбиране също е, че всичките ми страхове са в основата си страх от смъртта генерално.
Имам 2 възможни концепции какъв може да е произходът, но предпочитам да обсъдим това лично.

Ще се свържа с вас, за да уточним как ще е удобно да процедираме.

Поздрави и хубави почивни дни,
П.

Здравейте, д-р Стефанов
Имам следния проблем.
От няколко години изпитвам постоянно чувство на страх, когато ми се наложи да разговарям с непознат човек по телефона или на живо започвам да се притеснявам, да треперя цялата, умът ми се вцепенява, а сърцето ми започва да бие лудо. Страх ме е да се захвана с нови неща, защото имам чувството, че ще се проваля и околните ще ме осъждат. Когато разговарям с различни хора имам чувството, че те си мислят за мен, че съм глупава, безинтересна, скучна, излишна. Постоянно в главата ми се въртят негативни мисли как не се справям с нищо, как не ставам за нищо и се страхувам, че бъдещето ми ще е просто един провал. Благодаря Ви, че отделяте от времето си, за да ни изслушате и помогнете.

Благодаря за въпросите на Гигс и Стелияна, мен ме интересуват същите неща.

Добър вечер,

От известно време имам личен проблем/и, който най-вероятно трябва да разчопя със специялист и да търся решение.
Всички близки и приятели, които знаят малко или повече за какво става въпрос, ме съветват да се конултирам със специялист.

Проблемът е че не мога да си представя как ще говоря за тези неща на абсолютно непознат за мен човек.
Моето най- лично пространство си е мое. Мисля никого не съм пускала там.
Аз съм самостоятелна като личност, трудно приемам чуждо мнение за това, което засяга само мен.
От друга страна лично съм убедена, че проблема няма решение и си мисля, че ако отида на специялист просто ще му/и́ кажа това което " иска да чуе", за да си тръгна от там колкото може по-бързо.

Не зная как да поема тази опция по по-конструктивен начин и наистина да дам шанс да намеря някакво решение със специялист на проблемите си.

Благодаря

Здрвейте, има нещо, което много ме мъчи от известно време насам и бих искала да чуя мнението на професионалист. Ще се опитам да съм кратка. Последните години много страдам от липса на самочувствие. Адски съм неуверена дори за супер ежедневни неща. Ще дам примери - ако трябва да отида в някоя институция ще го отлагам докато мога, защото ме е срам, че няма да знам къде точно да отида. Ако отиваме в нов ресторант, където не сме били и който е на по-високо ниво, мен ме е срам да вляза първа, все да съм отзад, после ще избягвам да отида до тоалетната до последно, особено ако трябва да мина през целият ресторант. Бях записала детето на занимания, на които присъстват и родителите - ами побързах да платя предварително целият срок защото бях сигурна, че ще си намеря причина да не ходя. Първият път едва отидох. Само при мисълта, че отивам някъде сред непознати и ми призляваше. Ако отида в по-скъп магазин ме е срам да премеря нещо и все си излизам с празни ръце. А за да съм отишла мога да си позволя да купя нещо, но не мога да стигна до там. В работата ми е малко по-различно. Сред колектива ми съм доста уверена, взимам важни решения, шефовете ми имат доверие. Провеждам стотици разговори с непознати на ден и не се притеснявам. Не съм се притеснявала и сама да водя срещи, на които началникът ми не е успявал да присъства, а хората, които би трябвало да го направят не се справят, взимала съм нещата в свои ръце и съм действала. Говоря в минало време защото в момента съм в отпуск по майчинство. Лятото сме на море, сервитьорката не идва с часове до нашия шезлонг, аз се срамувам да отида до бара и да си  поръчам вода. Щях да умра от дехидратация сигурно. Даже сега като го пиша и ми става смешно. Мисля, че стана ясно.

Връщайки се назад мислите ми все ме водят към моя приятелка, с която бяхме като сестри, неразделни, тогава бях съвсем друг случай. Самочувствие въобще не ми липсваше. С нея винаги сме били душата на компанията, всички се въртяха около нас. Приятелството ни приключи рязко, така и не разбрах защо, тя се отдръпна, спря да ми говори, като накрая ( понеже живеехме заедно) се е случвало аз да съм в стаята, а тя да казва на друг човек “ сега ако се засиля и направя ей така” и показва как би ме ударила. Не реагирах, направих се, че не разбирам, че говори за мен. Много тежко изживях този обрат, дори се изринах цялата от нерви. До ден днешен я сънувам и все сме приятелки в съня ми. Но от тогава почнах проблемите със самочувствието ми, сякаш тя ме смачка индиректно.. или аз се смачках, не знам какво се случи, но искам да си бъда пак аз.
Искам да уточня, че липсата ми на самочувствие не се дължи на външният ми вид. Смятам се за красива жена, винаги е било така и много се харесвам. Никога това да се харесвам не е зависело от мнението на околните.
Много бих искала да чуя мнението и съвета Ви, върху какво да поработя за да подобря нещата.

Здравейте!
Според мен е добре да погледнете по-назад в детството, където са истинските корени на тези ваши чувства.
Имам предвид родителското ви семейство. По-вероятно е от там у вас да е зададена програмата, която гласи: "Аз не заслужавам!" . Това е едно от възможните обяснения на описаната от вас ситуация. Имам предвид, че тази приятелка сякаш е влязла в живота ви много навътре, защото е играела ролята на "по-добрата майка".
И когато се е дистанцирала грубо от вас, вие сте се почувствали като дете, изоставено от мама.
Питам се освен това, дали няма в  родителското ви семейство изгубени деца. Тук се хващам за думите ви, че тя е била за вас "като сестра". Ако тя е замествала за вас изгубена сестра, също е трудно поносимо да си тръгне от живота ви.
Какво мислите за тези мои хипотези?
Поздрави?

Здравейте!
Наистина е трудно да се решите да отидете при специалист. Спомням си, че когато аз самия за първи път отидох при един психотерапевт да говоря за мой проблем, толкова се страхувах и напрягах, че когато му звъннах на вратата, се молех той да не е там и да си отида по живо по здраво.
Имам и доста клиенти, които споделят, че всеки път, когато идват на сесия им се подкосяват краката. Наистина си е страшно да покажеш себе си.
По този повод американската поетеса Емили Дикинсън е написала едно прекрасно стихотворение, в което казва:

по-добре във полунощ да видиш
дух незнаен -
но да не се сблъскаш във душата си
с домакина таен -

по-добре зад теб да рухват замъци
и във ужас да се блещиш -
но на скрито място - без оръжие -
сам себе си да не срещаш.

Така че вашият страх да погледнете към себе си е напълно разбираем. И преодоляването на този страх зе мен е първата стъпка към постигането на нещо по-добро. Поради тази причина аз не се съгласявам да запиша час за сесия на някого, за когото се обажда  друг човек /майка, брат, приятел и т.н./. Искам винаги самият клиент да ми се обади, защото това е първата стъпка към преодоляването на страха: да се обадиш сам на терапевта. Ако тази стъпка не е направена, човекът все едно не е дошъл в истинския смисъл на думата. Не е поел истински отговорността за самия себе си. А смисълът на терапевтичния процес е точно това: да ставаш все по-способен да поемаш отговорността за самия себе си.
Само въз основа на това поемане на отговорност човек започва да действа за промяна.
Преди това той прави нещо, което е много по-лесно от това да действа. А именно - избира да страда.
Замисляли ли сте се някога колко е по-лесно, всъщност, да страдаш, отколкото да действаш?
Действането изисква усилия, а страданието - не.
И винаги най-трудна е първата крачка. Поне с мен е така.
Така че, ако чувствате доверие и наберете смелост, обадете се - на мен или на някой друг - където чувствате доверие.
И още нещо - вашият случай не е толкова сложен, колкото ви изглежда.
Поздрави!