Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

  • 395 341
  • 2 600
# 705 7 окт. 2020, 01:45 ч.
Защото тези деца е добре да бъдат помнени. В самото им припомняне има нещо лечебно. А ако не бъдат помнени, влиянието им е доста силно. На първо място върху самата връзка. Един аборт - дори и спонтанен, довежда често до раздалечаване между партньорите. Сякаш жената абортира и чувствата си към партньора, от когото е детето и връзката става трудна. А ако двамата си говорят понякога за това, ако споделят чувствата си, имат по-голям шанс да съхранят отношенията и lвръзката си в стабилно състояние.
Или друг пример: ако един човек е много успешен, много талантлив, изкарва много пари, но същевременно нищо не иска да вземе от живота, всичко отстъпва, държи се така, сякаш нищо не заслужава и от това негово поведение страда семейството му, често се оказва, че той има абортирани братя и сестри /не се знае какви са Simple Smile /.  Тогава този човек се променя чувствително, когато разбере, че се държи като абортиран заради загубените си братя и сестри, от лоялност към тях. Те нищо не са взели от живота и затова и той нищо не иска...
Тази тема е доста обширна и винаги конкретна. Тоест - не може да се предскаже предварително какво ще се случи, но при терапията е съвсем очевидно, когато причината за състоянието на човека се корени в такива загуби.  От друга страна самото помнене на тези деца,  самото отделяне на място в сърцето на родителите за тях, смекчава влиянието им. В крайна сметка майчинството и бащинството не могат да бъдат отменени, нали така? Simple Smile ...
Може би ще напиша тук нещо специално и по-систематизирано във връзка с тази тема. Защото самото ѝ заобикаляне и страх да се говори за това, държи много жени /пък и мъже!/ в чувството за вина.
Виж целия пост
# 706 7 окт. 2020, 07:34 ч.
Цитат на: *Бела* в вт, 29 сеп 2020, 16:03
Здравейте отново! Много благодаря за всички отговори, имам пак въпрос. Синът ми тръгна на детска градина, първият ден беше добре, плакал малко по обяд, вторият се разплака на вратата и учителката го дръпна вътре, после казаха, че е приплаквал почти цял ден. И сега отказва да отиде отново. Вариантът да влезе е единствено насила да бъде вкаран, защото само като чуе за детската градина, започва да мрънка и да плаче, че не иска да ходи и да се дърпа. Аз не искам да го насилвам, но мисля, че е добре за него да посещава детско заведение. Чета книги и техники за адаптацията, но съм малко раздвоена. Дали сме му почивка тази седмица и от понеделник съм му казала, че пак ще ходи. Но си мисля, че може би пък трябва да го отложим. Казва, че ще плаче, защото мама я няма и няма да го вземе. Непрекъснато го уверявам, че ще го взема, казах му точно в колко, показах как ще са стрелките на часовника. Искам да се социализира, яд ме е, че родителите нямаме право да влизаме с тях в началото. Обяснявам, че сега всички са на детска градина, че няма с кой да играе по площадките. Знам, че повечето деца преживяват този период трудно, но колко точно трудно трябва да бъде...
Здравейте!
Възможно е това дръпване от учителката да е в основата на нещата. И ако е така, може да се окаже достатъчно, когато го заведете, вие да си поговорите с тази учителка, да ѝ кажете той как се е почувствал, да я питате за съвет и т.н., КАТО ТОЙ ПРИСЪСТВА  НА РАЗГОВОРА.  Това, че ви вижда заедно да си говорите за него, може да го успокои. Опитайте.
Поздрави!
Виж целия пост
# 707 7 окт. 2020, 08:10 ч.
Цитат на: Анонимен в сб, 03 окт 2020, 13:24
Здравейте! Това за родителите и партньора е много силно и ме подтиква да споделя нещо, което ме тормози и ми е нужен съвет как да си помогна. Става въпрос именно за негодувание към майка ми, което обаче прехвърлям към партньора, не го искам, осъзнавам го, но не успявам да предотвратя. Ест.в годините има много натрупани неща, непозволяване да изразявам негодувание, но последното, което провокира този скрит гняв, е тоталния отказ на майка ми да ме отменя дори за часове през цялото ми майч-во, въпреки че е виждала не един път нуждата ми от глътка отдих само, нищо повече. Знам, че не е длъжна изобщо, но не ми е нормално да има отношение - "от мен не очаквай", без никакви здравословни проблеми, без ангажименти. Иначе много се радва отстрани... Просто отношението ме огорчава, не толкова със или без два часа отмяна. Мъжът ми от своя страна, винаги е правил каквото може, но работата му е такава, че в определени периоди е много натоварен и когато ми се насъбере умората, изразявам недоволството си само спрямо него, ясно осъзнавайки, че той няма никаква вина и ме е отменял винаги когато може, единствено той. Но проблемът е, че не успявам да предотвратя това, просто защото с майка ми не мога да говоря директно, искрено. И един вид, няма накъде да го изкарам. А не искам да го пренасям към партньора и да внасям недоволството си към нея в семейния ни живот. Осъзнавам корена, но не съумявам да предотвратя това. Как да процедирам? А да бъда ли искрена с него, че всъщност съм огорчена от майка ми? Или това ще го настрои против нея и няма смисъл?... И така засега си тая в себе си, но лошото е, че когато "изкарам" по малко, то е в сем-вото ми, а не искам. Благодаря предварително!
Здравейте!
Ако правилно съм ви разбрал, вие трудно се решавате да говорите за себе си и своите нужди. И очаквате другите сами да се досетят за тях и да ви се притекат на помощ. Особено го очаквате от майка си. Но тъкмо майката е човекът, от когото още в детството получаваме някакви основни послания, които представляват програми за действие или забрани. Във вашия случай това сякаш е програмата: "Не искай нищо! Нямаш право да искаш." Това е свързано с чувството на детето, че пречи на мама, че ѝ е в тежест. И то остава да стои в това чувство и като възрастен човек.
Така че е въпрос на вътрешно израстване да надмогнете тази програма. И да се научите да заявявате своите нужди и да искате. Добра тренировка е да искате по всеки удобен повод. Например: връщате си кафето на продавачката в магазина за кафе и ѝ казвате: "Пуснете ми го малко по-дълго, ако обичате". В Евангелието е казано: "Искай и ще ти се даде; чУкай и ще ти се отвори!" /а не: "...чАкай и ще ти се отвори! Simple Smile "/
Затова искайте от майка си, пък и от другите.
Една добра техника за искане се нарича "Развален грамофон". Казваш какво искаш и ако се опитат да те игнорират го повтаряш отново, и отново и отново и отново и отново Simple Smile
Така енергията ви ще се насочи към майка ви, а не към партньора, който, Слава Богу, е отзивчив,  обича ви и се отзовава на желанията ви.
Поздрави!
Виж целия пост
# 708 7 окт. 2020, 08:51 ч.
Хареса ми техниката Грамофона, стига да може да се приложи адекватно, че повечето чувствителни индивиди, някак се срамуват да си кажат искането, камо ли да го повтарят на някого, който се прави на разсеян Grinning
И в кръга на майтапа, ще трябва да се актуализират имената им, понеже голямото дете един път ме попита какво означава грамофон. Grinning Новите поколения със сигурност не са виждали какво е това.
Виж целия пост
# 709 7 окт. 2020, 12:10 ч.
Здравейте г-н Стефанов,

В едно от менията ви по-горе разпознах детето си.  Тя в много умна, успешна, но се държи сякаш нищо не заслужава и не очаква от живота. На 12 години е, нямаме аборти в семвйството, още от малка се държи по същия начин. По някакъв начин си мисли че ни пречи, а това ме убива. Може ли да ме посъветвате как да премахна това чувство у нея. Тя трябва да бъде уверена, че заслужава всичко хубаво от този живот, но сякаш не е. Техниката с искането е добра, ще й я предложа, има ли нещо друго което можем да направим? Искам тя да бъде уверена в себе си, да има самочувствие и хубав живот.

Благодаря ви!
Виж целия пост
# 710 7 окт. 2020, 17:10 ч.
Цитат на: Людмил Стефанов в ср, 07 окт 2020, 08:10
[Здравейте!
Ако правилно съм ви разбрал, вие трудно се решавате да говорите за себе си и своите нужди. И очаквате другите сами да се досетят за тях и да ви се притекат на помощ. Особено го очаквате от майка си. Но тъкмо майката е човекът, от когото още в детството получаваме някакви основни послания, които представляват програми за действие или забрани. Във вашия случай това сякаш е програмата: "Не искай нищо! Нямаш право да искаш." Това е свързано с чувството на детето, че пречи на мама, че ѝ е в тежест. И то остава да стои в това чувство и като възрастен човек.
Така че е въпрос на вътрешно израстване да надмогнете тази програма. И да се научите да заявявате своите нужди и да искате. Добра тренировка е да искате по всеки удобен повод. Например: връщате си кафето на продавачката в магазина за кафе и ѝ казвате: "Пуснете ми го малко по-дълго, ако обичате". В Евангелието е казано: "Искай и ще ти се даде; чУкай и ще ти се отвори!" /а не: "...чАкай и ще ти се отвори! Simple Smile "/
Затова искайте от майка си, пък и от другите.
Една добра техника за искане се нарича "Развален грамофон". Казваш какво искаш и ако се опитат да те игнорират го повтаряш отново, и отново и отново и отново и отново Simple Smile
Така енергията ви ще се насочи към майка ви, а не към партньора, който, Слава Богу, е отзивчив,  обича ви и се отзовава на желанията ви.
Поздрави!

Благодаря за отговора! Истината е, че точно майка ми е такава , че нищо, абсолютно нищо не може не приема, нито да иска /и дори се гордее с това!/. Винаги когато някой предлага нещо, трябва да отговори - не, няма нужда. О мен нищо не може да вземе. Ако нещо от някого приеме, се смята задължително за длъжна да се "реваншира", дори двойно и тройно, за да не е длъжна. Това също изглежда, че се гордее и не го смята за недостатък. И точно така разсъждава когато се възмущава от някого, сякаш очаква, че той сам трябва да се сеща, но тя не е способна изобщо да си го изкаже. Може би съм прихванала от това, но май само спрямо нея, защото все пак с мъжа ми успявам да си искам, макар че първо като че ли започвам с оплакванията /сякаш отговорът с предложението да дойде отсреща - това сега го осъзнавам/, но в крайна сметка успявам да кажа какво искам. Но с майка ми не мога директно. Единствено съм казвала не един път кое ми е трудно, как се чувствам, и като получа отговор - "Ами няма как, така е." и си оставам с огорчение и не изразявам нищо повече. Наистина безкрайно трудно ми е спрямо нея да произнеса директно искания, молби...
Благодаря за насоката!
Виж целия пост
# 711 7 окт. 2020, 18:38 ч.
Цитат на: Людмил Стефанов в ср, 07 окт 2020, 01:45
Защото тези деца е добре да бъдат помнени. В самото им припомняне има нещо лечебно...
Може би ще напиша тук нещо специално и по-систематизирано във връзка с тази тема. Защото самото ѝ заобикаляне и страх да се говори за това, държи много жени /пък и мъже!/ в чувството за вина.
Следя с интерес относно децата, които са абортирани. Преди няколко години моята майка ми сподели, че е правила аборт месеци след раждането на по-големият ми брат. Сега вече започвам да си давам сметка защо винаги съм изпитвала някакво необосновано чувство за вина, сякаш съм заела нечие място, което не ми се полага.. странното е, че всичко това се повтаря - майка ми ме предупреди след раждането на моята дъщеря да се пазя, тъй като след раждане се забременява лесно..е, не пренебрегнах съвета й и няколко месеца по-късно самата аз направих аборт. Д-р Стефанов, какво бих могла да направя, за да предпазя, да не предам тези усещания на моята дъщеря?
Виж целия пост
# 712 8 окт. 2020, 00:00 ч.
Цитат на: Анонимен в ср, 07 окт 2020, 17:10
Благодаря за отговора! Истината е, че точно майка ми е такава , че нищо, абсолютно нищо не може не приема, нито да иска /и дори се гордее с това!/. Винаги когато някой предлага нещо, трябва да отговори - не, няма нужда. О мен нищо не може да вземе. Ако нещо от някого приеме, се смята задължително за длъжна да се "реваншира", дори двойно и тройно, за да не е длъжна. Това също изглежда, че се гордее и не го смята за недостатък. И точно така разсъждава когато се възмущава от някого, сякаш очаква, че той сам трябва да се сеща, но тя не е способна изобщо да си го изкаже. Може би съм прихванала от това, но май само спрямо нея, защото все пак с мъжа ми успявам да си искам, макар че първо като че ли започвам с оплакванията /сякаш отговорът с предложението да дойде отсреща - това сега го осъзнавам/, но в крайна сметка успявам да кажа какво искам. Но с майка ми не мога директно. Единствено съм казвала не един път кое ми е трудно, как се чувствам, и като получа отговор - "Ами няма как, така е." и си оставам с огорчение и не изразявам нищо повече. Наистина безкрайно трудно ми е спрямо нея да произнеса директно искания, молби...
Благодаря за насоката!
Да, наистина не можете да искате от майка си. Вие не ѝ искате нещо конкретно, а се оплаквате.
Лошото е, че когато се оплаквате, тя се чувства виновна. И затова отговорът "Няма как, така е",
звучи като оправдание. Защо ли майка ви се чувства толкова виновна и не може да получава?
Какво се е случвало в нейното родителско семейство?
Виж целия пост
# 713 8 окт. 2020, 00:06 ч.
Цитат на: monii в вт, 06 окт 2020, 18:52
Благодаря Ви за отговора!
На въпросите веднага отговарям:
- Нито аз, нито съпругът ми сме имали проблеми, когато сме посещавали детска градина.
- Детето се роди нормално, без никакви проблеми.
- Аз, като за първо раждане, родих много лесно и бързо, след нормална бременост.
- Съпругът ми не е имал никакви проблеми със здравето, както и аз. И двамата спортуваме и водим здравословен начин на живот.
- Никой от моето и от неговото семейство не е имал загубени/рано починали деца, както и абортирани и т.н.
За мен мога да кажа, че съм много чувствителна и притеснителна като характер. И аз съм била ревлива, но само в бебешка възраст. След това съм била послушна и неревлива. Баща и е бил спокойно бебе и дете.
Другото е при нас, че няма кой да ни помага в отглеждането на детето. И в началото, след като се роди ,аз малко се притеснявах дали ще се справим с нея. Ние двете имаме много силна превързаност една към друга, аз много се занимавам с нея вкъщи, обяснявам и всичко като на голям човек още от малка. И всеки път като я водим на градина, понякога аз, понякога баща и, понякога и двамата, и обясняваме всичко, както Вие сте го описали, даже и по-подробно. Но тя някой път не чува, защото реве  или по-точно казано се дере от рев. Аз я обличам сутрин и обяснявам, тя се съблича и се тръшка на пода. И вече и ние сме много изнервени от цялата ситуация, излизат ми херпеси от притеснение, отделно неудобството, като я водим пищяща в градината и от госпожите и от родителите там.
След обяд като я прибираме винаги е спокойна. И като и казваме колко е хубаво тук и я питаме утре ще плачеш ли като те доведем  сутринта, тя отговаря ще плача. Просто е труден характер и иска да стане на нейното.
Разбирам , че ние с баща и трябва да сме спокойни, за да не предаваме тази тревожност на детето, но няма как, аз не мога да спя нормално, като знам какво ме очаква сутрин.
Не знам какъв друг подход  да търсим?
Ще се радвам, ако ми дадете някакви съвети по моя случай!
Виж целия пост
# 714 8 окт. 2020, 00:16 ч.
Пост #686 ще има ли отговор? Защо приключва диалога? Или случая е прекалено сложен?
Виж целия пост
# 715 8 окт. 2020, 12:26 ч.
Цитат на: Анонимен в чт, 08 окт 2020, 00:16
Пост #686 ще има ли отговор? Защо приключва диалога? Или случая е прекалено сложен?
Здравейте!
Пишете за своята анорексична визия и особеното си отношение към храната. Тук цитирам думите ви: "Сутрин не ям - нямам време. Дали ще вечерям - зависи. За мен храната е мебел и не я отразявам."
След това сте разказали и вашата фамилна история, отговаряйки на въпросите ми. Simple Smile Ще се фокусирам само върху това, което касае вашия проблем... Във връзка с вашия проблем има едно нещо, което най-силно ме докосва от тази история и това е случаят с детето, ваша леля, което майка ви е отровила. Цитирам отново: "Майка ми е първородна, със сестра и брат, раждани през две години. Между нея и сестра й е имало друго момиченце. Умира на около годинка след разходка в полето от бронхопневмония  според лекарите. Майка ми казва, че си "спомня" че я е хранила с куче грозде, явно отровно. Няма как дете на няма и 2 години да помни - разказвано й е."
Тоест - когато не отразявате храната и не искате да я погълнете, камо ли пък да ѝ се наслаждавате Simple Smile , вие се идентифицирате с тази ваша леля. И като не ядете, искате да спасите леля си  гибел, а също така и да спасите майка си от ужасяващото чувство за вина, което я преследва през целия ѝ живот. 
И сега можете да си направите следното упражнение:  представете си /може и със затворени очи/, че леля ви е срещу вас и се гледате. Майка ви също е там встрани. И вие казвате: "Мила лельо, от любов към теб аз няма да поглъщам храна. За мен тя е като отрова. И безвкусна като мебел. Това е моят опит да те спася. Правя го от любов към теб"
След това казвате на майка си: "Мамо, аз искам да спася леля си от смъртта, а теб - от вината!"
Следващата стъпка, която оставям на вас, е да си представите какво ще стане, какво ще ви кажат тези най-важни за вас жени.
Ако искате - споделете, но е съвсем ОК и да го оставите за себе си.
Поздрави!
Виж целия пост
# 716 8 окт. 2020, 12:57 ч.
Цитат на: Людмил Стефанов в вт, 06 окт 2020, 17:56
Здравейте!
Струва ми се достатъчно да прекъснете отношенията с тази жена.
И не е нужно да давате повече познания на сина си за хората с две лица.
Интересно е дали нямате с нея някаква предистория и какво се е случило с нея,
за да си промени така поведението. Но продължавам да си мисля, че това не е работа на детето.
Поздрави!

Познавам я от 2 години. Мисля си, че сме били приятелки за това време, но може и да съм се лъгала. Според мои приятелки е била тайно озлобена към мен за хубавата работа, хубавия мъж, добрите инвестиции, за това че имам собствен дом, и хубаво дете, а тя няма нищо от това. Още я издържат родителите й, а клони към 40, а апартамент ще има ама когато баща й го плати. 

Според тях ходенето до полицията е било, защото не е успяла да измъкне още или достатъчно пари от мен за екскурзията. ( Накара ме да й платя 35 евро за почистване на колата в София, докато и тя се качваше с крака с пясък в колата. И това е само една от схемите й да й излезе безплатна екскурзията, което не й се получи), а на самата ексурзия се държеше като мое дете - аз й плащах ресторантите, ексурзиите. Уж да ми върне парите за нейните консумации после, но като си ги поисках изкрейза и започна да казва, че не била длъжна да ни върне обратно в София.

Има вероятност детето ми да трябва да е в обща компания, в която да е и тя. Как да постъпя?
Виж целия пост
# 717 8 окт. 2020, 12:58 ч.
Цитат на: monii в чт, 08 окт 2020, 00:06
Скрит текст:
Благодаря Ви за отговора!
На въпросите веднага отговарям:
- Нито аз, нито съпругът ми сме имали проблеми, когато сме посещавали детска градина.
- Детето се роди нормално, без никакви проблеми.
- Аз, като за първо раждане, родих много лесно и бързо, след нормална бременост.
- Съпругът ми не е имал никакви проблеми със здравето, както и аз. И двамата спортуваме и водим здравословен начин на живот.
- Никой от моето и от неговото семейство не е имал загубени/рано починали деца, както и абортирани и т.н.
За мен мога да кажа, че съм много чувствителна и притеснителна като характер. И аз съм била ревлива, но само в бебешка възраст. След това съм била послушна и неревлива. Баща и е бил спокойно бебе и дете.
Другото е при нас, че няма кой да ни помага в отглеждането на детето. И в началото, след като се роди ,аз малко се притеснявах дали ще се справим с нея. Ние двете имаме много силна превързаност една към друга, аз много се занимавам с нея вкъщи, обяснявам и всичко като на голям човек още от малка. И всеки път като я водим на градина, понякога аз, понякога баща и, понякога и двамата, и обясняваме всичко, както Вие сте го описали, даже и по-подробно. Но тя някой път не чува, защото реве  или по-точно казано се дере от рев. Аз я обличам сутрин и обяснявам, тя се съблича и се тръшка на пода. И вече и ние сме много изнервени от цялата ситуация, излизат ми херпеси от притеснение, отделно неудобството, като я водим пищяща в градината и от госпожите и от родителите там.
След обяд като я прибираме винаги е спокойна. И като и казваме колко е хубаво тук и я питаме утре ще плачеш ли като те доведем  сутринта, тя отговаря ще плача. Просто е труден характер и иска да стане на нейното.
Разбирам , че ние с баща и трябва да сме спокойни, за да не предаваме тази тревожност на детето, но няма как, аз не мога да спя нормално, като знам какво ме очаква сутрин.
Не знам какъв друг подход  да търсим?
Ще се радвам, ако ми дадете някакви съвети по моя случай!
Здравейте!
Доколкото разбирам, сякаш няма фактори, които да създават напрежение и тревожност в детето.
Така че нека използваме за отправна точка вашето разбиране, че детето го прави от инат и за да се наложи, което сте изразили със  следните ваши думи /цитирам/:
"След обяд като я прибираме винаги е спокойна. И като и казваме колко е хубаво тук и я питаме утре ще плачеш ли като те доведем  сутринта, тя отговаря ще плача. Просто е труден характер и иска да стане на нейното."
Ще ви дам един модел, който често използвам в работата си:
И така, опитайте следното: сутрин, след като я събудите и тя стане, ѝ казвате, още ПРЕДИ ДА СЕ Е НАКАНИЛА ДА ПЛАЧЕ: "Хайде сега дойде момента за плачене. Поплачи си и след това ще ходим на ДГ. Ти ще поплачеш, а ние ще те обличаме и приготвяме!" Това трябва да звучи приемащо, а не като подигравка!!!!!
Ако тя се разплаче при това послание, което не ми се вярва, когато спре, ѝ кажете: "Хайде сега ела малко да те гушна и после ще се обличаме за ДГ."
Ако не се разплаче, което е по-вероятно, ако тя наистина прави нещата от инат и за да се наложи, кажате ѝ направо: "Оооо, няма ли да плачеш днес? Колко хубаво! Хайде ела да те гушна и да се приготвяме за ДГ."
И в двата случая гушкането звучи като награда, че плачът е спрял или че не се е появил.
Ще ми се, когато експериментирате с това поведение, да напишете и какъв е резултата.
Поздрави!
Виж целия пост
# 718 8 окт. 2020, 13:28 ч.
Цитат на: Елфичка в чт, 08 окт 2020, 12:57
Скрит текст:
Цитат на: Людмил Стефанов в вт, 06 окт 2020, 17:56
Здравейте!
Струва ми се достатъчно да прекъснете отношенията с тази жена.
И не е нужно да давате повече познания на сина си за хората с две лица.
Интересно е дали нямате с нея някаква предистория и какво се е случило с нея,
за да си промени така поведението. Но продължавам да си мисля, че това не е работа на детето.
Поздрави!

Познавам я от 2 години. Мисля си, че сме били приятелки за това време, но може и да съм се лъгала. Според мои приятелки е била тайно озлобена към мен за хубавата работа, хубавия мъж, добрите инвестиции, за това че имам собствен дом, и хубаво дете, а тя няма нищо от това. Още я издържат родителите й, а клони към 40, а апартамент ще има ама когато баща й го плати.  

Според тях ходенето до полицията е било, защото не е успяла да измъкне още или достатъчно пари от мен за екскурзията. ( Накара ме да й платя 35 евро за почистване на колата в София, докато и тя се качваше с крака с пясък в колата. И това е само една от схемите й да й излезе безплатна екскурзията, което не й се получи), а на самата ексурзия се държеше като мое дете - аз й плащах ресторантите, ексурзиите. Уж да ми върне парите за нейните консумации после, но като си ги поисках изкрейза и започна да казва, че не била длъжна да ни върне обратно в София.

Има вероятност детето ми да трябва да е в обща компания, в която да е и тя. Как да постъпя?
Всъщност ситуацията не изисква психологическа консултация. Най-обикновен житейски случай на интриги и завист. Ако някой с изненада забелязва, че в живота има такива неща, бих му казал: "Добре дошли в реалността!" Но тук не  виждам нещо симптоматично, изискващо професионална гледна точка. . Вие се справяте с живота, правите инвестиции - трябва аз от вас да се уча как да решавам житейски казуси, касаещи 35 и дори доста повече евро. Simple Smile Ако тръгна тук да давам обратна връзка, ще "помагам" на реката да тече надолу. Тя и без това си тече. Simple Smile
Ако обаче зад тази реалност, която описвате тук, стои нещо по-голямо, което премълчавате, въпросът е друг.
Поздрави!
Виж целия пост
# 719 8 окт. 2020, 13:37 ч.
Цитат на: Людмил Стефанов в чт, 08 окт 2020, 13:28
Ако обаче зад тази реалност, която описвате тук, стои нещо по-голямо, което премълчавате, въпросът е друг.

Какво значи това?
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Здравейте,

Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
Благодарим ви предварително!

Към анкетата

Здравейте,
Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

Към анкетата