Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

Людмил Стефанов, много благодаря за последния отговор за Любовта и Истината! Много полезен за мен! Разпознах се зад някои думи и успях да се видя отстрани и да не искам да съм такава! Благодаря! Благодаря и за всички други отговори и коментари, в които намирам по нещо за себе си!

И аз благодаря!
А по отношение на това, че сте намерили нещо от себе си, бих казал: "Който търси, намира!" 
Поздрави!

Здравейте миналата година мина доста натоварващо . Още в началото се разделих с приятеля ми (2г. бяхме заедно) доста тежко мина, когато разбрах, че след 2 седмици си намери друга и веднага започнаха заедно да живеят . Доста страдах ,но не можах да покажа на никого скришно плачех. След 4 месеца срещнах най добрия и грижовен мъж. С него си приличаме повече от 90%. Начин на мислене , на говорене дори реакциите ни и шегите които правим са еднакви. Когато реших да запозная с родителите ми те доста грубо и арогантно оказаха , че не желаят да съм с него , защото той беше разведен и с дете на 10г. . Ние тайно продължихме и имахме планове да сме заедно каквото и да кажат , но миналият месец баща ми почина . Той беше единственият в живота ми от който имах подкрепа и закрила. Минава много тежко все още след 1 месец не мога да се осъзная . Вече за нищо не се тревожа ,косата ми започна да пада, качих килограми , не ми се говори, не искам да ме питат въпроси. Единствено приятеля ми ме утешава. Наистина го обичам , но той иска тайно да се женим , но проблема е там ,че искам да се женим ,но да не е тайно. Защото мисля за майка ми как ще се чувства и това ме спира. Дайте ми съвет какво да правя.

1. Не, няма. Гледаме го само аз и баща му. Определено му "давам да диша".
Сестра му си има свой живот. Възпитавам децата си в самостоятелност.
2. Имаше една учителка, която не харесваше много, но не беше нещо особено. Много пъти съм го разпитвала за детската и все не можеше да ми изтъкне довод. "Децата са много шумни" - само това.
3. Вероятно ще го преместя. Класът му харесва, но тази учителка е голям проблем. Аз съм се опитвала да говоря спокойно с нея, на другия ден тя пак му вика пред целия клас заради нашия разговор.

Здравейте!
Съжалявам за баща ви. Той е бил за вас по-подкрепящия родител и сега ви е още по-трудно да кажете на майка си, че вие твърдо стоите зад връзката си и виждате бъдещето си с този мъж.
Смятам, че  турците са по-силно зависими от родовите връзки и с идеята, че децата се съобразяват с волята на родителите и това прави нещата още по-трудни.
Но точно силата на тези родови връзки може да започне да работи и във ваша полза. Може би има в рода хора, които ви подкрепят /леля, баба, дядо, вуйчо и т.н./ и които могат да упражнят влияние върху майка ви. Хора, които за нея представляват авторитет. Те могат да се окажат добри посредници. Вие преценете....
Може би ако се сетите за такива хора, те може да свършат работа. Понякога е по-добре да не вадим сами кестените от огъня, а да помолим друг да направи за нас това, което ни е трудно.
Мисля си, че не е проблем вашият партньор да изчака да се случат нещата по най-добрия начин. Любовта е търпелива!
Поздрави!

Здравейте, впечатлена съм колко бързо отговаряте на всеки.
Благодаря, за отговора.
Странен ми е обаче.
Как решихте, че ми е важно да съм/сме критични с близките си?
(Важно ми е да можем да комуникираме на всяка тема, във всяка ситуация, да не сме докачливи, че споровете не значат край на отношенията и прочие. Естествено е, че в семейството има любов, разбиране, толерантност, подкрепа, търпение...)
Как решихте, че общувам (изразявам „истина”?) без любов? Имало е много подкрепа, години наред без нищо да се промени.
(Никъде не казвам, че моето мнение е истината. То е само мое мнение. Писах, че в случая със сестра ми мнението ми и това на семейството ми съвпадат.)
Приемам, че не получавам търсеният отговор защото не съм предала достатъчно добре ситуацията. Вярвам, че двадесет годишни взаимоотношения не се събират в двадесет изречения.
При възможност ще потърся лична консултация.
Поздрави!

Здравейте! Отново благодаря за отговора и за пожеланията! Бъдете здрав и Вие!
Във връзка с казуса ни си мисля, че има такъв човек с авторитет, който би могъл да опита разговор в наша полза, но явно това ще стане някой ден когато се върнат в страната. За момента, след опит от наша страна за комуникация с баща му, той отново е заявил, че не иска да чува нищо за мен и за бъдещето си внуче. Все пак аз съм на мнение, че при живи родители, не бива да им се обръща гръб и ще продължим, ако трябва след известен период от време, с опитите за общуване. Поздрави!

Здравейте! Аз може би се интересувам от тема, която не е спомената, но реших да попитам. Предварително благодаря за отговора
До каква възраст смятате, че е удачно да продължи кърменето? Дългото кърмене създава ли емоционална зависимост у детето? Има ли разлика между момчета и момичета? Възможно ли е желанието за дълго кърмене да индикира за някакъв емоционален проблем при майката?

Здравейте, публикувам въпроса си тук. Ще се радвам да коментирате. Имам следната семейна ситуация-при нас майка ми винаги е предпочитала сестра ми,по -малка от мен. Аз съм свикнала и намерила до известна степен хармония и приемам ситуацията, без да се опитвам да променя нещо. Като цяло съм редуцирала контактите с майка ми. Поради факта,че тя изисква от мен определено поведение, реагира със сърдене и обиди ако не е така, както тя иска. Но винаги е имало напрежение между мен и сестра ми. Усещам, че тя с действия и думи се опитва да ме нарани.  Конкуренция-тип любимото дете на мама-роля ,която аз съм и преотстъпила напълно. Въпреки това тя "се радва" когато имам проблем в работата или се и оплача от съпруга ми. Чува проблема ми и отговаря-е нали получаваш пари за работата си или така е като си си ГО избрала. Тук ще спомена аз съм омъжена с деца. Тя все още(на 36г. )  не. Преди години майка ми редовно ми даваше задачи да и търся"съпруг" и други такива в ролята на по-голяма.Което е напълно абсурдно...   Досега се опитвах да поддържам много близки отношения със сестра ми. Но започва да ми тежи. Тежи ми отношението и към мен-когато и трябвам ме търси и по 100пъти. Когато е за нещо за мен приятно-просто ме игнорира. Вече няколко пъти не идва на р .ден със смешно извинение,от сорта сега не ми се пътува-става въпрос за 10-15 км. . Но ако на Коледа е сама -задължително идва, води и познат.И това е по-подразбиране. Без да чака покана. Т.е когото и изнася.От моя страна-дома и сърцето ми са отворени за нея. Но не мога да премахна това напрежение между двете Бих искала тя също да е добронамерена към мен. Не знам от тук на сетне как да продължа общуването си с нея... освен и с нея да намаля контакта си до минимум. Което е жалко. Защото нямам други роднини. Като допълнение майка ми има подобно отношение с братята и сестра си. Приливи и отливи. караници и изисквания към тях. Напрежение заради наследства и прочее. Имало е периоди в които 10 години не се е чувала с брат си и сега ,когато леля ми /сестра и/ почина "по случайност" намери негов телефон в Испания. Майка ми също има абортирано дете-момче. По желание- преди сестра ми.Та моя въпрос-как да променя отношенията между мен и сестра ми ?Без да се стига до подобни моменти да не си говорим с години. Благодаря предварително. Поздрави.

Здравейте! Вашият въпрос засяга изключително много хора и затова ще му отговоря по-подробно.  Темата е "класика в жанра" и е третирана задълбочено  още от създателя на психоанализата и психотерапията Зигмунд Фройд. Тя е в центъра на внимание на всички семейни терапевти и особено на метода Семейни констелации, с който се чувствам дълбоко свързан.
В своята книга „Тълкуване на сънищата“ Зигмунд Фройд говори за ревността и съперничеството мужду братя и сестри, които стигат до там, че да искаме тези хора просто да ги няма. Подобни чувствата, които подмолно ни владеят, всъщност са неприятни и срамни за споделяне. Ето защо в сънищата ни тези наши несъзнавани желания и идеи най-често не са  представени  директно, а чрез символи. Какъв често сънуван сън символизира отношението ни към братята и сестрите? Това са сънищата с дребни животинки: много често сънуваме, как смачкваме червейчета, мишки, жаби и малки гадинки, от които изпитваме погнуса. Всички тези сънища на символно ниво означават нашите братя и сестри, от които искаме да се отървем.
И още един сън, разказан от Фройд:  момченце сънува, как отива на една поляна, където си играят неговите братя и сестри. Той се приближава към тях и те изведнъж се превръщат в малки ангелчета, пеперуди и птички и отлитат на небето. Тоест – умират. Тук бих могъл да добавя и доста сънища на клиенти с подобен смисъл, които съм разглеждал в терапевтични сесии…
Наистина - доста често клиенти идват на индивидуална сесия или в групи по Семейни констелации с тема  „лоши отношения със сестра ми/ брат ми“. Братя и сестри се състезават по между си, проявяват злоба, враждуват и то до степен да си провалят живота. Като в  същото време са обидени на родителите за това, че обичат друго дете повече от тях.
В много голяма част от тези случаи в основата на отчуждението и напрежението между сестри и братя стои дълбокият конфликт между родителите. Просто едното дете застава на страната на единия, а другото – за баланс – на страната на другия… Такъв тип страдание отразява българската поговорка: „Когато атовете се ритат, магаретата теглят“.
Често срещани факторите, които оказват влияние върху това, кое дете на чия страна да застане при такова противопоставяне, са следните:
-   Назованият от Фройд  едипов комплекс, заради който момчето стои на страната на майката, а момичето на страната на бащата;
-   Много често на страната на майката стои първородното дете /защото майката има психологическа власт върху децата си и ако тя не ги допуска до бащата, те трудно се противопоставят/, но второто дете застава на страната на бащата за баланс, дори той да е лош /например пияница и насилник/
-   Случва се родителят, който е бил първороден и е страдал от появата на по-малкото дете, чувствал се е изоставен,  да подкрепя първородното, защото знае то как се чувства, а ако другият е бил малкото дете в семейството, на свой ред  подкрепя по-малкото и така се създават семейните коалиции…
                                                                                     *             *             *
При отчуждение между сестри често се вижда, че двамата родители /или поне единият от тях/  са емоционално недостъпни за децата си. И не са в състояние да дадат на нито едно от тях достатъчно любов и топлина, защото те самите са преживели психологическа травма или са израснали в нездравословна и травматична семейна среда. /От вашето писмо се вижда, че това го има и при вас,  след като майка ви не си говори години наред с братята и сестрите си и е трябвало сестра ѝ да умре, за да ѝ се отвори път към брат ѝ/
Ще ми се да дам тук и още примери: млада жена говори за лоши отношения с по-малкия си брат, които иска да поправяи… На въпроса „Какви отношения имате с родителите си?“, тя отговаря: „Цяла година не общувам с майка си. Майка ми се държи като дете. Писна ми от нейните капризи. Тя не ме обича, а брат ми е нейният любимец, въпреки че с нищо не го заслужава. Той е безотговорен човек, егоист. Баща ни отдавна не живее с нас, той има друго семейство. "  Допълнителните въпроси разкриват, че майката на клиента е загубила майка си на четиригодишна възраст. В следствие на тази загуба тя е насочена с болка и детски копнеж изцяло към майка си и няма вътрешен потенциал да даде нужната топлина на децата си.
Тук мога да отбележа, че ако в семейството има случай в по-предишни поколения някоя баба или дори прабаба да е загубила майка си скоро след раждането, а още по-зле при самото раждане, това може да даде отпечатък в следващите поколения. Защо? Защото тази жена, която е загубила майка си толкова рано, от една страна не е „напълнена емоционално“ с майчина любов и съответно няма откъде да я вземе, за да я даде на собствените си деца. И тогава децата ѝ, вместо да получат от нея топлина и подкрепа, се опитват те самите да ѝ ги дадат на нея, защото никое дете не иска мама да страда. Така самите ѝ деца остават емоционално „ненапълнени“ и т.н. Да не говорим колко утежнява ситуацията и чувството за вина: „Аз съм виновен за това, че мама умря при раждането ми! Аз я убих!“….
Или друга ситуация: клиентът говори за лоши отношения със сестра си и се оплаква от  баща си, който изобщо не се държи като подкрепящ баща. В този също много типичен случай се оказва, че душата на бащата е изцяло погълната от тежка психологическа травма, която е преживял в детството. По-малката му сестра загива под колелата на автомобил, като за него това е всъщност проява на желанието ѝ за самоубийство. И заради чувствата, които има от загубата на сестра си, той няма капацитет да бъде грижовен и подкрепящ баща…
Ще ви дам и друг често срещан случай: виждал съм напреженията и отчуждението между две сестри да се дължи и на това, че бащата е имал любовна връзка с жена преди брака, която го е напуснала и към която още изпитва влечение. Тогава често една от сестрите, водена от несъзнаван стремеж да лекува раните на баща си, сякаш се идентифицира с тази жена и „действайки от нейно име“ е много нежна и емоционално свързана с баща си. Другата сестра на свой ред заема страната на майка си и я подкрепя, защото тя чувства, че майка ѝ е наранена и неудовлетворена в брака си. Така двете сестри се оказват от двете страни на барикадата, подкрепяйки две борещи се за място в сърцето на бащата жени от предходното поколение /майката и онази любима жена/…
В следствие на такива фактори, ако сестрите не работят съзнателно сами или с помощта на терапевт върху своите отношения, те чувстват дълбока неудовлетвореност от връзката по между си.
Така че тук можем да формулираме един общовалиден принцип: отношенията между децата са подвластни на психологическия товар, който носят родителите им. Очевидно, докато самите родители не преодолеят своите травми, те няма да могат да могат да създават добра основа за отношения между децата си, и те ще се карат и ще се съревновават помежду си. С други думи, най-доброто нещо, което родителите могат да направят за децата си, е да работят върху собствените си травми.
                                                                                       *             *             *
Във вашето писмо най-накрая споделяте и още един важен фактор, може би най-важния,  който влияе на връзката ви със сестра ви. Става дума за абортираното дете преди нея. Когато човек е роден след абортирано дете, на много дълбоко ниво той чувства, че ако това дете не беше абортирано, той самият може би нямаше да се появи на този свят. Тази мисъл или по-скоро това несъзнавано усещане дълбоко накърнява правото на живот на такива хора. Те сякаш стоят в позицията: „С какво аз съм по-добра от това дете?. Защо то да не заслужава да живее, а аз да заслужавам?“.  Поради тази причина те започват, както аз се изразявам, да се държат като абортирани: все нещо не им достига, вкопчват се в другия, все нещо не са получили достатъчно. Защото дълбоко в себе си имат чувството, че не заслужават живота и им трябват постоянно доказателства от другите, че това не е така. Имайте предвид, че и майката, която абортира дете, дълбоко в себе си страда и иска, ако е възможно, да върне времето назад и да си го доизноси и роди. Така че детето след аборта не се чувства видяно от майка си. Тя е втренчена с чувство за вина към абортираното дете. Независимо от компенсаторните механизми, които тя развива, за да угоди на живото си следващо дете, тя не е на разположение за него.
Има и друга форма на отреагиране на това чувство, която съм  виждал в практиката си. Такива хора често не си позволяват да получават. Имам примери за хора, родени след  аборт, които се скъсват от работа, изкарват пари, дори са създали  доста солиден бизнес и благосъстоянието на родителското им семейство се крепи на техните рамене, стоят в основата на финансовия статус на родители и братя и сестри и въпреки това нямат собствено жилище, обличат се зле, карат 20 годишна кола и нищо не си позволяват. Тук темата „Аз не заслужавам!“.  се проявява директно. Такива хора, ако имат семейство, влекат и собственото си семейство надолу, заради неспособността си да отстояват своите нужди....
На този фактор вие сте обърнали внимание най-накрая. А от моя опит съдя, че най-накрая човек говори за най-важното. Просто защото темата е болезнена. Тя е болезнена и за вас, защото децата винаги усещат, когато майка им е бременна и винаги чувстват липсата на абортираното дете. Дори във вашия случай е възможно дълбоко в себе си да си казвате: „По-добре би ми било с абортирания брат, отколкото с тази сестра“ . Тоест – това е още една причина сестра ви да се чувства отхвърлена и да се чуди как да се вкопчи във вас и да ви привлече вниманието.
Вярвам, че в написаното има какво да си вземете, и то не само вие. НО накрая ми се ще да ви дам едно духовно упражнение специално за вас, което също може допълнително да допринесе за промяната на отношенията със сестра ви. Упражнението  се състои в следното: Всеки път, когато видите сестра си и я прегръщате или когато се чувате по телефона, вие си казвайте на ум: „Мила сестро, радвам се, че ти не си абортирана.“ Но това само на ум, без да ѝ го казвате и обяснявате на нея, защото има риск да реши, че не сте добре, щом говорите такива неща. И тогава няма да има никакъв ефект.

Много Ви благодаря за изчерпателния отговор.
Много точно описвате моята ситуация.
При мен аз подсъзнателно и съзнателно съм на страната на баща ми, тъй като в семейството ми има напрежение между родителите.
Може би ми давате и насока и  отговор, защо майка ми се държи като дете. Което включва неспособност за взимане на решения, оправдания. От детска възраст ни информира за най-малкото и неразположение и всевъзможни болежки и проблеми. И ние дори деца трябваше да сме отговорни и съпричастни. Когато съм и казвала -знаеш ли тук не беше права.  Отговор -ами аз откъде да знам. Често имам чувство че говоря"с дете", а не с майка....
Ще Ви пиша отново на лични.

Много благодаря за много точния отговор. От няколко мои реда, успяхте да откриете моменти от живота ми ,които 100% съвпадат с написаното от вас.Поздрави.

Здравейте!  Омъжена съм от 5 години и живеем заедно със родителите на съпруга ми. Той има по-малка сестра. Когато сме само двамата се разбираме горе-долу добре, но когато и сестрата (или родителите) се присъедини към нас, тогава поведението на моят съпруг се променя тотално. Започват да се подиграват с мен, да ме обиждат, да ме игнорират. Чувствам се съвсем самотна и не на място си. Ме издържам вече. Те двамата много се обичат. Аз нямам брат или сестра, но ги разбирам донякъде, това, което не мога да разбера е, че защо той допуска нея (родителите му) в нашата връзка. Какво трябва да правя? Не се издържа вече, а и нямя къде другаде да ходя. Приемам всякакви съвети. Благодаря!

Подобно поведение забелязвах и аз, но от страна на съпруга ми към зет ни - на празници, като се съберем, съпругът ми започва уж да се шегува със зет ни. Но самите шеги са обидни, аз се чувствам зле, виждам, че и той се чуди как да реагира. Но не смее да каже, че го обижда. Опитвам се да спра съпруга си. В момента не сещам за конкретен пример. Та и за мен коментар и идеи за излизане от ситуацията ще са полезни.

Здравейте, аз съм жена на 31 години, която страда от паническо разстройство вече 16 години. Пия медикаменти, но напоследък много често изпадам в някаква дупка. Живея сама,нямам деца, а изпитвам ужас от това да съм сама. По цял ден лежа, нямам желание за абсолютно нищо. Утре съм на работа, а изобщо не знам как ще отида. Пробвала съм няколко пъти психотерапия при различни терапевти, но абсолютно всеки път още като изляза от кабинета получавам страшно силни ПА и се отказвам да ходя. Вече не виждам изход от това положение

Здравейте!
Колкото и невероятно да ви изглежда, според мен паническитее атаки са нещо, което се овладява сравнително лесно чрез  психотерапия. Защото причините за тях са няколко възможни и могат да се открият и да се работи за тяхното туширане и преодоляване.
Според мен е добре да работите онлайн. Казвам го, защото споменавате,  че като излезете от кабинета на терапевта, получавате силни паник атаки. Има голяма вероятност това да е свързано с факта, че сте били на чужда територия и то при човек, който има авторитет.  Нищо чудно това да ви напомня и ситуацията, заради която сте с тези симптоми...
Така че - ако чувствате доверие, обадете се да направим онлайн сесия.
Поздрави!