Освен,че майка и иска само брат й ,а хея я отхвърля нищо,баща й е нормален . Не мисля,че иска да си отмъсти ,а по-скоро да даде на дъщеря си това което не е получила от майка си.
Виж целия пост
Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
- Публикувана: 12 апр. 2020, 12:30 ч.
- Последно мнение: 28 апр. 2024, 11:01 ч.
# 1 546
6 окт. 2021, 16:04 ч.
Хм, ако искаше ДА ДАДЕ това, което тя не е получила, щеше да стои в съвсем друга енергия.
По-скоро сякаш иска да ОТМЪСТИ на брат си. И на всички мъже. Но това е само на повърхността.
Дълбоката враждебност е насочена към майка ѝ, която хем е жена, хем като глупачка пренебрегва женското дете.
"Гледай сега, глупава жено, как трябва да се отнасяме към себеподобните и как трябва да натикаме в ъгъла
тези лоши мъже"....
Нека отидем и още една стъпка по-надълбоко. Да се запитаме защо, майките правят това?
Най-често, защото виждат в сина си някой друг. Обикновено предишна връзка или любим, с който съдбата ги е разделила, а сърцето им продъллжава да е с него. И това съсипва отношенията в семейството. Майката вижда в сина си любимия, а се държи надменно и враждебно с бащата и дъщерята.
Но какво да направите вие?
Ще продължим по-нататък.
Виж целия пост
Освен,че майка и иска само брат й ,а хея я отхвърля нищо,баща й е нормален . Не мисля,че иска да си отмъсти ,а по-скоро да даде на дъщеря си това което не е получила от майка си.
По-скоро сякаш иска да ОТМЪСТИ на брат си. И на всички мъже. Но това е само на повърхността.
Дълбоката враждебност е насочена към майка ѝ, която хем е жена, хем като глупачка пренебрегва женското дете.
"Гледай сега, глупава жено, как трябва да се отнасяме към себеподобните и как трябва да натикаме в ъгъла
тези лоши мъже"....
Нека отидем и още една стъпка по-надълбоко. Да се запитаме защо, майките правят това?
Най-често, защото виждат в сина си някой друг. Обикновено предишна връзка или любим, с който съдбата ги е разделила, а сърцето им продъллжава да е с него. И това съсипва отношенията в семейството. Майката вижда в сина си любимия, а се държи надменно и враждебно с бащата и дъщерята.
Но какво да направите вие?
Ще продължим по-нататък.
# 1 547
6 окт. 2021, 18:41 ч.
Повдигам си въпроса отново, г-н Стефанов, ако има какво да се каже по темата
Благодаря!
Виж целия пост
Здравейте отново, г-н Стефанов! Темата Ви стана много популярна и изключително полезна!
От отговора Ви към потребител ми се завъртя един въпрос - как родител към когото на моменти отношението е неуважително от страна на другия родител да отстоява авторитета си? Знам, че в семейството трябва да има заедност, но не винаги във всичко в реалния живот е така. Благодаря!
От отговора Ви към потребител ми се завъртя един въпрос - как родител към когото на моменти отношението е неуважително от страна на другия родител да отстоява авторитета си? Знам, че в семейството трябва да има заедност, но не винаги във всичко в реалния живот е така. Благодаря!
Повдигам си въпроса отново, г-н Стефанов, ако има какво да се каже по темата
Благодаря!
# 1 548
6 окт. 2021, 18:55 ч.
Сблъсквам се с необичайна ситуция и не знам как да реагирам.
Много близко дете (момиче на 21) реши, че иска да е мъж. Не живее в България и там е доста по-лесно.
Пие тестостерон, планирана е операция за премахване на бюста. Иска да не говорим за нея в женски род, сърди се. Принципно обаче има много лошо мнение за мъжете - с две думи мъжете са свине. Когато я попиташ защо тогава иска да е мъж отговаря, че тя ще е различен мъж. По ковид карантината живя цяла година с момче и бяха много влюбени. Тя го напусна. Наистина не разбирам как млад човек може да иска да се осакати..... ясно че мъж няма как да стане. Ще се много благодарна за всякакви съвети за поведение спрямо ...... нея/той/то.
Виж целия пост
Много близко дете (момиче на 21) реши, че иска да е мъж. Не живее в България и там е доста по-лесно.
Пие тестостерон, планирана е операция за премахване на бюста. Иска да не говорим за нея в женски род, сърди се. Принципно обаче има много лошо мнение за мъжете - с две думи мъжете са свине. Когато я попиташ защо тогава иска да е мъж отговаря, че тя ще е различен мъж. По ковид карантината живя цяла година с момче и бяха много влюбени. Тя го напусна. Наистина не разбирам как млад човек може да иска да се осакати..... ясно че мъж няма как да стане. Ще се много благодарна за всякакви съвети за поведение спрямо ...... нея/той/то.
# 1 549
6 окт. 2021, 22:17 ч.
Виж целия пост
Скрит текст:
Смятам, че поведението на детето отразява отношенията, които имате със съпруга си по между ви.
От къде съдя за това и какво имам предвид?
Казвате: " не говоря за бащата лошо, НО когато се нажежи обстановката, се намесвам". Обърнете внимание, че във всички изречения, които съдържат съюза "НО", истински важната информация се съдържа след този съюз.
Например: "Вярвам ти, НО вече не мога да рискувам да следвам съветите ти" /тоест - всъщност не ти вярвам/.
Така че става ясно, че отношенито ви към бащата е често неуважително и с готовност се конфронтирате с него.
Или, както вие сте написали, често си изпускате нервите и му правите забележки пред детето. /Тоест - викате му/
В тази ситуация бащата не е за него авторитет. Естествено и вие не сте, защото майката и бащата винаги си вървят в комплект. /детето например не може да отхвърля единия, без да отхвърля и другия/.
Но все пак майката е по-важния родител за всяко дете и в случай на такава конфронтация между родителите детето е склонно да застава на нейна страна.
Следователно детето прави всички тези досадни интервенции към баща си най-вече с цел да ви се хареса на вас, защото вижда, че и вие го неглижирате. То заема страната на по-значимия родител и се държи арогантно с по-неуважавания и с по-слаба позиция родител.
И разберете колко е логично това, което се случва: двамата родители стоят един срещу друг, а не един до друг. Така те взаимно се неутрализират, губят авторитета си и детето става арогантно и взима властта в семейството. То лесно я взема в тази ситуация, но лошото е, че няма капацитета зряло да я носи. Говорим за 4 годишен човек все пак. Така че тази власт прави детето арогантно и невротично. То се огъва под нейната тежест.
Това е картината, която виждам.
Но няма да спрем до тук. Интересно е какви са причините да неглижирате бащата? Те могат да бъдат:
- влияние на предходна връзка /брак!/ - /негова или ваша или и на двамата/, което отслабва вашата връзка и ви настройва един срещу друг;
- влияние на хора от родителските ви семейства /бащи, майки, братя, сестри/, което отслабва вашата връзка и ви настройва един срещу друг.
- влияние на други значими фактори /кой колко пари изкарва, изневери и други/, което отслабва вашата връзка и ви настройва един срещу друг;
- и така нататък;
Тези причини е добре да се изследват и да се преработят, за да имате шенс да стоите един до друг, а не един срещу друг, в опитите си да възпитавате детето си. Важно е да го поставите на правилното му място в семейството, вместо то да си въобразява, че всичко му е позволено и властта е в неговите ръце.
Това е.
Благодаря за отговора! Ще работим в тази посока! Скрит текст: Здравейте г-н Стефанов, повдигам въпроса си отново, в случай, че не сте го видял. Благодаря!
Здравейте!Здравейте! Имам син на почти четири години, който винаги си е бил доста упорит и своенравен. Знам, че е прието, че децата не правят нарочно напук, но напоследък особено, той прави точно това, което знае, че ни дразни. Прави го и с двамата, но особено с баща си, може би защото той реагира по-остро, повишава тон и тогава детето сякаш още повече се нахъсва.Някои от нещата, които прави са да му се хвърля отгоре, когато е легнал, да му увисва на краката, докато ходи, понякога си позволява да удря или хапе,винаги го спираме, да хвърля играчки по него. Все неща, които знае, че ще провокират негативна реакция. Тогава аз, колкото и да не ми се иска, се намесвам, често правя забележка на съпруга си (знам, че не е правилно) и в крайна сметка понякога и аз си изпускам нервите. Никога иначе не говоря за бащата лошо или да правя някакви подмятания, но в моментите, когато обстановката стане нажежена, се намесвам. Като се завърти така колелото и става много изнервено вкъщи. Отделно и двамата със съпруга ми не сме от най-спокойните хора, но напоследък търпението ни е съвсем намаляло. Притеснявам се, че детето расте в такава обстановка, но не знам как да подходим към него. Внимание му обръщам, той още не ходи на градина и общо взето е с мен и по площадки основно. Баща му също го извежда, когато може, играят си. Знам, че и ние имаме какво да подобрим, опитваме се, просто ще се радвам на някакви насоки. Благодаря!
Смятам, че поведението на детето отразява отношенията, които имате със съпруга си по между ви.
От къде съдя за това и какво имам предвид?
Казвате: " не говоря за бащата лошо, НО когато се нажежи обстановката, се намесвам". Обърнете внимание, че във всички изречения, които съдържат съюза "НО", истински важната информация се съдържа след този съюз.
Например: "Вярвам ти, НО вече не мога да рискувам да следвам съветите ти" /тоест - всъщност не ти вярвам/.
Така че става ясно, че отношенито ви към бащата е често неуважително и с готовност се конфронтирате с него.
Или, както вие сте написали, често си изпускате нервите и му правите забележки пред детето. /Тоест - викате му/
В тази ситуация бащата не е за него авторитет. Естествено и вие не сте, защото майката и бащата винаги си вървят в комплект. /детето например не може да отхвърля единия, без да отхвърля и другия/.
Но все пак майката е по-важния родител за всяко дете и в случай на такава конфронтация между родителите детето е склонно да застава на нейна страна.
Следователно детето прави всички тези досадни интервенции към баща си най-вече с цел да ви се хареса на вас, защото вижда, че и вие го неглижирате. То заема страната на по-значимия родител и се държи арогантно с по-неуважавания и с по-слаба позиция родител.
И разберете колко е логично това, което се случва: двамата родители стоят един срещу друг, а не един до друг. Така те взаимно се неутрализират, губят авторитета си и детето става арогантно и взима властта в семейството. То лесно я взема в тази ситуация, но лошото е, че няма капацитета зряло да я носи. Говорим за 4 годишен човек все пак. Така че тази власт прави детето арогантно и невротично. То се огъва под нейната тежест.
Това е картината, която виждам.
Но няма да спрем до тук. Интересно е какви са причините да неглижирате бащата? Те могат да бъдат:
- влияние на предходна връзка /брак!/ - /негова или ваша или и на двамата/, което отслабва вашата връзка и ви настройва един срещу друг;
- влияние на хора от родителските ви семейства /бащи, майки, братя, сестри/, което отслабва вашата връзка и ви настройва един срещу друг.
- влияние на други значими фактори /кой колко пари изкарва, изневери и други/, което отслабва вашата връзка и ви настройва един срещу друг;
- и така нататък;
Тези причини е добре да се изследват и да се преработят, за да имате шенс да стоите един до друг, а не един срещу друг, в опитите си да възпитавате детето си. Важно е да го поставите на правилното му място в семейството, вместо то да си въобразява, че всичко му е позволено и властта е в неговите ръце.
Това е.
# 1 550
7 окт. 2021, 07:02 ч.
Повдигам си въпроса отново, г-н Стефанов, ако има какво да се каже по темата Благодаря!
Здравейте!
Когато родител ми задава такъв въпрос, моите мисли са насочени не към него, защото той е голям човек и все някак ще се справи. В този случай моята грижа е насочена към детето. Защото детето е застрашено от загуба на устой.
Ако единият родител атакува другия, в този момент детето губи и двамата си родители. Независимо дали това се случва при разведени родители или просто настроено враждебно един към друг родители, между които тече разрушителна енергия, детето няма зад гърба си нито един родител. Френската психоаналитичка Франсоаз Долто казва, че е много важно детето да може да си представи сексуалната прегръдка на своите родители, в която е било заченато. И ако чува само пренебрежителни подмятания на родителите един към друг, то не може да си представи, че неговото съществуване на този свят е плод на един любовен проект.
И затова детето живее със "самочувствието", че неговото появяване на този свят е грешка.
Затова е важно на детето да се говори за СВЕТЛИЯ КРЪГ НА ЛЮБОВТА. Така поетично аз наричам времето, когато родителите са се обичали.
Понеже доста съм говорил за това, ще се самоцитирам.
Ако успеете да излезете от играта на война, като започнете да споменавате бегло на детето разни неща, свързани със светлия кръг на любовта, ситуацията ще се промени. Казвам "да споменавате бегло", а не да го
поканите на дълъг разговор, на който да опишете цялата ви любовна история с бащата. Просто в някакъв момент да подхвърляте едно-две изречения от сорта: "В този магазин купих на баща ти за пръв път подарък за рождения му ден" И замълчавате. И ако детето попита с ентусиазъм: "Ааа, така ли? И какво му купи?", вие отговаряте: "Очила за плуване /или каквото е било там/". "И как изглеждаха?" "Сини - да му отиват на банския."
Или: "Веднъж с баща ти и едни приятели бяхме на пикник. Аз си сложих маратонките до огъня да ги изсуша, но едната изгоря. А той отиде пеша чак до селото и ми купи от магазина ето тези гумени платненки, за да мога да се прибера... " "Ааа, така ли! И кое беше селото?" "Бов" "А далече ли беше?" "На 5-6 километра"...
Говорейки на детето за събития, които са се случили в светлия кръг на любовта, вие му помагате да се свърже с красотата и силата на онези първоначални чувства, в които е било заченато. И то може да си каже: "Мама и татко са се обичали достатъчно. Аз не съм грешка. Не ми трябват повече доказателства"
Когато единият родител говори така на детето, той си възвръща достойнството. И е стабилна опора за детето. Освен това упражнява фин натиск върху другия, да престане с глупавите си подмятания.
Представете си, че детето отива при баща си и казва: "Татко, мама ми разказа каква хубава диадема си ѝ купил от Варна"
На бащата вече му е трудно да говори за майката неуважително.
Но ако все пак мобилизира цялата си арогантност и каже: "Майка ти говори глупости. Не ме занимавай с нея!"
Тогава майката, когато разстроеното дете ѝ сподели тази реакция, може да отговори. Баща ти все нещо ми е сърдит, обаче аз се радвам, че с него имахме любовна връзка и така заедно те създадохме теб"
Това е единствения начин майката да запази достоинство и да върне на детето усещането, че има място на този свят.
По същия начин говоря и на бащите!
Виж целия пост
Здравейте отново, г-н Стефанов! Темата Ви стана много популярна и изключително полезна!
От отговора Ви към потребител ми се завъртя един въпрос - как родител към когото на моменти отношението е неуважително от страна на другия родител да отстоява авторитета си? Знам, че в семейството трябва да има заедност, но не винаги във всичко в реалния живот е така. Благодаря!
От отговора Ви към потребител ми се завъртя един въпрос - как родител към когото на моменти отношението е неуважително от страна на другия родител да отстоява авторитета си? Знам, че в семейството трябва да има заедност, но не винаги във всичко в реалния живот е така. Благодаря!
Повдигам си въпроса отново, г-н Стефанов, ако има какво да се каже по темата
Благодаря!Когато родител ми задава такъв въпрос, моите мисли са насочени не към него, защото той е голям човек и все някак ще се справи. В този случай моята грижа е насочена към детето. Защото детето е застрашено от загуба на устой.
Ако единият родител атакува другия, в този момент детето губи и двамата си родители. Независимо дали това се случва при разведени родители или просто настроено враждебно един към друг родители, между които тече разрушителна енергия, детето няма зад гърба си нито един родител. Френската психоаналитичка Франсоаз Долто казва, че е много важно детето да може да си представи сексуалната прегръдка на своите родители, в която е било заченато. И ако чува само пренебрежителни подмятания на родителите един към друг, то не може да си представи, че неговото съществуване на този свят е плод на един любовен проект.
И затова детето живее със "самочувствието", че неговото появяване на този свят е грешка.
Затова е важно на детето да се говори за СВЕТЛИЯ КРЪГ НА ЛЮБОВТА. Така поетично аз наричам времето, когато родителите са се обичали.
Понеже доста съм говорил за това, ще се самоцитирам.
Ако успеете да излезете от играта на война, като започнете да споменавате бегло на детето разни неща, свързани със светлия кръг на любовта, ситуацията ще се промени. Казвам "да споменавате бегло", а не да го
поканите на дълъг разговор, на който да опишете цялата ви любовна история с бащата. Просто в някакъв момент да подхвърляте едно-две изречения от сорта: "В този магазин купих на баща ти за пръв път подарък за рождения му ден" И замълчавате. И ако детето попита с ентусиазъм: "Ааа, така ли? И какво му купи?", вие отговаряте: "Очила за плуване /или каквото е било там/". "И как изглеждаха?" "Сини - да му отиват на банския."
Или: "Веднъж с баща ти и едни приятели бяхме на пикник. Аз си сложих маратонките до огъня да ги изсуша, но едната изгоря. А той отиде пеша чак до селото и ми купи от магазина ето тези гумени платненки, за да мога да се прибера... " "Ааа, така ли! И кое беше селото?" "Бов" "А далече ли беше?" "На 5-6 километра"...
Говорейки на детето за събития, които са се случили в светлия кръг на любовта, вие му помагате да се свърже с красотата и силата на онези първоначални чувства, в които е било заченато. И то може да си каже: "Мама и татко са се обичали достатъчно. Аз не съм грешка. Не ми трябват повече доказателства"
Когато единият родител говори така на детето, той си възвръща достойнството. И е стабилна опора за детето. Освен това упражнява фин натиск върху другия, да престане с глупавите си подмятания.
Представете си, че детето отива при баща си и казва: "Татко, мама ми разказа каква хубава диадема си ѝ купил от Варна"
На бащата вече му е трудно да говори за майката неуважително.
Но ако все пак мобилизира цялата си арогантност и каже: "Майка ти говори глупости. Не ме занимавай с нея!"
Тогава майката, когато разстроеното дете ѝ сподели тази реакция, може да отговори. Баща ти все нещо ми е сърдит, обаче аз се радвам, че с него имахме любовна връзка и така заедно те създадохме теб"
Това е единствения начин майката да запази достоинство и да върне на детето усещането, че има място на този свят.
По същия начин говоря и на бащите!
# 1 551
7 окт. 2021, 07:07 ч.
Копирам си пак постовете ако случайно сте пропуснали въпросът ми. Благодаря.
Виж целия пост
Копирам си поста с уточнението, че от седмица детето спря да се стиска и отново се изхожда всеки ден нормално по собствено желание. Явно е приел промяната. Ще помоля за някакви насоки за превенция на този проблем. Иска ми се да мога предварително /когато знам, че ще има някаква промяна като тръгването на градина догодина/ да направя нещо, за да предотвратя отново да се появи това стискане и задържане на акото. За ходенето на гърне по голяма нужда, за сега сме решили да чакаме сам да поиска, както направи с пишкането. Надявам се да се случи скоро, но все пак ако имате някакви насоки как да подпомогнем и този процес предвид проблема със стискането. Притеснявам се, че ако повдигнем пак въпроса да ака на гърне, може отново да започне да се стиска.
Благодаря
Благодаря
Здравейте. Не знам дали тук е правилната тема да задам въпроса си. Нужен ми е съвет за преодоляване на психологически запек при двегодишно момченце. Ще разкажа по-подробно. Проблемът със запека започна около захранването, възраст към 6м. Минахме през няколко лекаря, различни изследвания, сиропи и тн. Постепенно детето се оправи и към годинката си акаше редовно самичък. Проблемът се върна, когато опитвахме да махнем памперса. За пишкането го махна сам по негово желание на 1г10м, но пак спря да ака. Оставихме памперса за акане с идеята да си ака спокойно там, а не да го караме в гърне. След това отново последва период с нормално самостоятелно изхождане като всеки път си казваше и слагах памперс. И сега отново започна да се стиска - аз се върнах на работа, а детето е при баба си през деня. От месец пак се стиска и не иска да ака. Обяснявам, говорим, че акото иска да излезе, да отиде при другите акота и тн. Но няма и няма, преборва дори разхлабителни и клизма! Казва, че акото идвало, но нямало да ака и се почва едно стискане с крачета и дупе, препотяване и тн. Изхожда се веднъж на два-три дни, когато вече не може да се стиска. Знам, че е свързано с промените, защото не е зампърви път да го прави. Предишните пъти се оправяше от само себе си, просто решава и зпаочва да си го пуска да излезе. Но сега пак сме в период на стискане, а аз вече съм на работа и не мога по цял да го моля и увещавам да се изака. Моля за някакъв съвет, защото догодина като тръгне на градина не ми се мисли какво ще е пак, а до тогава трябва и д ане е в памперс, което не знам как ще стане с това стискане и отказ от акане. На 2г3м е в момента.
# 1 552
7 окт. 2021, 18:45 ч.
Сърдечно Ви благодаря, г-н Стефанов! Помагате, да знаете
Виж целия пост
# 1 553
8 окт. 2021, 10:57 ч.
Благодаря ви,жената просто си взе багажа и тръгна ,каза че съм егоист че гледам само своя кеф ,че получих това което искам ,аз наистина исках продължител на рода, наистина и бях казал,че искам само мъжки по начало,но не очаквах така да постъпи . Знам че е мечтала силно,но за какво са ми други деца ,имам си вече това което исках да продължа името на баща си. Просто нямам думи.
Виж целия пост
# 1 554
9 окт. 2021, 08:27 ч.
Много типична ситуация!
До този момент знаех, че жена ви ви е бясна, че не сте ѝ направили момиче.
До сега премълчавахте, че вие пък сте искали само мъжки "да продължите рода" и името на баща си. А къде отива майка ви? Няма ли и нея да продължите по този начин?
Жена ви пък искала противоположното: да има само женски, за да я продължат нея самата като жена.
Това "мислене" си е добра основа за конфликт, за война дори.
Както се казва - търкулнало се гърнето, та си намерило похлупак. Или още: вие сте си лика прилика, като два стръка иглика.
Чудя се, как ще продължава някой си "рода и името на баща си", ако ги няма и мъжкото и женското?
В дебелата книга /имам предвид Библията/ пише така:
"И Бог създаде човека по свой образ и подобие. Мъж и жена ГИ създаде"
Тоест - човекът е мъж и жена. Не е нито женски, нито мъжки.
Както и Бог е мъж и жена, според този текст. Иначе как ще създава? Ако не носи в себе си и мъжката и женската енергия, Бог нито ще създава, нито ще съществува. Това интуитивно е било ясно на автора на Библейското Слово и затова е написал това изречение с толкова странна граматика. За него думата човек е в множествено число.
Битката между мъжкото и женското за това, кой е по-важен, ми звучи така: все едно да се запитаме коя част на сърцето е по-важна: лявата камера и лявото предсърдие или дясната камера и дясното предсърдие?
Глупав въпрос! Която и част на сърцето да махнем, то няма вече да изпомпва кръв...
Лошото е, че жена ви отмъщава на децата, че са мъже като вас и брат ѝ.
Много е лошо!
Виж целия пост
Благодаря ви,жената просто си взе багажа и тръгна ,каза че съм егоист че гледам само своя кеф ,че получих това което искам ,аз наистина исках продължител на рода, наистина и бях казал,че искам само мъжки по начало,но не очаквах така да постъпи . Знам че е мечтала силно,но за какво са ми други деца ,имам си вече това което исках да продължа името на баща си. Просто нямам думи.
До този момент знаех, че жена ви ви е бясна, че не сте ѝ направили момиче.
До сега премълчавахте, че вие пък сте искали само мъжки "да продължите рода" и името на баща си. А къде отива майка ви? Няма ли и нея да продължите по този начин?
Жена ви пък искала противоположното: да има само женски, за да я продължат нея самата като жена.
Това "мислене" си е добра основа за конфликт, за война дори.
Както се казва - търкулнало се гърнето, та си намерило похлупак. Или още: вие сте си лика прилика, като два стръка иглика.
Чудя се, как ще продължава някой си "рода и името на баща си", ако ги няма и мъжкото и женското?
В дебелата книга /имам предвид Библията/ пише така:
"И Бог създаде човека по свой образ и подобие. Мъж и жена ГИ създаде"
Тоест - човекът е мъж и жена. Не е нито женски, нито мъжки.
Както и Бог е мъж и жена, според този текст. Иначе как ще създава? Ако не носи в себе си и мъжката и женската енергия, Бог нито ще създава, нито ще съществува. Това интуитивно е било ясно на автора на Библейското Слово и затова е написал това изречение с толкова странна граматика. За него думата човек е в множествено число.
Битката между мъжкото и женското за това, кой е по-важен, ми звучи така: все едно да се запитаме коя част на сърцето е по-важна: лявата камера и лявото предсърдие или дясната камера и дясното предсърдие?
Глупав въпрос! Която и част на сърцето да махнем, то няма вече да изпомпва кръв...
Лошото е, че жена ви отмъщава на децата, че са мъже като вас и брат ѝ.
Много е лошо!
# 1 555
10 окт. 2021, 16:33 ч.
Здравейте. Синът ми е на 18г.12 клас в художествената гимназия.До пролетта имаше компютърна зависимост. От месец април излезе с приятели и оттогава не се прибира в къщи. Пуши, пие, взима наркотици. Не зная какво да правя.Говорих, заплашвах, нищо не води до промяна, Поведението му е нагло.Освен това има и синдром на Турет.
Виж целия пост
# 1 556
11 окт. 2021, 06:21 ч.
За да говоря на тази тема ми е нужна още много информация, а вие я нямате, тъй като проблемът не е ваш, а на друг човек. Добре е този друг човек сам да потърси професионална подкпепа, за да стане по-найсно със себе си.
Виж целия пост
Сблъсквам се с необичайна ситуция и не знам как да реагирам.
Много близко дете (момиче на 21) реши, че иска да е мъж. Не живее в България и там е доста по-лесно.
Пие тестостерон, планирана е операция за премахване на бюста. Иска да не говорим за нея в женски род, сърди се. Принципно обаче има много лошо мнение за мъжете - с две думи мъжете са свине. Когато я попиташ защо тогава иска да е мъж отговаря, че тя ще е различен мъж. По ковид карантината живя цяла година с момче и бяха много влюбени. Тя го напусна. Наистина не разбирам как млад човек може да иска да се осакати..... ясно че мъж няма как да стане. Ще се много благодарна за всякакви съвети за поведение спрямо ...... нея/той/то.
Много близко дете (момиче на 21) реши, че иска да е мъж. Не живее в България и там е доста по-лесно.
Пие тестостерон, планирана е операция за премахване на бюста. Иска да не говорим за нея в женски род, сърди се. Принципно обаче има много лошо мнение за мъжете - с две думи мъжете са свине. Когато я попиташ защо тогава иска да е мъж отговаря, че тя ще е различен мъж. По ковид карантината живя цяла година с момче и бяха много влюбени. Тя го напусна. Наистина не разбирам как млад човек може да иска да се осакати..... ясно че мъж няма как да стане. Ще се много благодарна за всякакви съвети за поведение спрямо ...... нея/той/то.
# 1 557
11 окт. 2021, 11:33 ч.
Знам че дълбоко в себе си обича децата защото големия го милувяше,прегръщаше ,даже отиде с майка си,злобата е насочена към мен.
Виж целия пост
# 1 558
11 окт. 2021, 17:08 ч.
За да говоря на тази тема ми е нужна още много информация, а вие я нямате, тъй като проблемът не е ваш, а на друг човек. Добре е този друг човек сам да потърси професионална подкпепа, за да стане по-найсно със себе си.
Благодаря за отговора.
Моят проблем е как да се държа аз с детето.
Написах, че ми е много близко дете. Чуваме/виждаме се (видео разговор) всяка седмица задължително. Детето/То ( така се разбрахме да я наричам за момента) търси моето одобрение, а аз не знам как да се държа. Определено нито го разбирам, нито го одобрявам, а ТО се обижда от тази моя невъзможност, затова потърсих вашата помощ.
Виж целия пост
Сблъсквам се с необичайна ситуция и не знам как да реагирам.
Много близко дете (момиче на 21) реши, че иска да е мъж. Не живее в България и там е доста по-лесно.
Пие тестостерон, планирана е операция за премахване на бюста. Иска да не говорим за нея в женски род, сърди се. Принципно обаче има много лошо мнение за мъжете - с две думи мъжете са свине. Когато я попиташ защо тогава иска да е мъж отговаря, че тя ще е различен мъж. По ковид карантината живя цяла година с момче и бяха много влюбени. Тя го напусна. Наистина не разбирам как млад човек може да иска да се осакати..... ясно че мъж няма как да стане. Ще се много благодарна за всякакви съвети за поведение спрямо ...... нея/той/то.
Много близко дете (момиче на 21) реши, че иска да е мъж. Не живее в България и там е доста по-лесно.
Пие тестостерон, планирана е операция за премахване на бюста. Иска да не говорим за нея в женски род, сърди се. Принципно обаче има много лошо мнение за мъжете - с две думи мъжете са свине. Когато я попиташ защо тогава иска да е мъж отговаря, че тя ще е различен мъж. По ковид карантината живя цяла година с момче и бяха много влюбени. Тя го напусна. Наистина не разбирам как млад човек може да иска да се осакати..... ясно че мъж няма как да стане. Ще се много благодарна за всякакви съвети за поведение спрямо ...... нея/той/то.
Благодаря за отговора.
Моят проблем е как да се държа аз с детето.
Написах, че ми е много близко дете. Чуваме/виждаме се (видео разговор) всяка седмица задължително. Детето/То ( така се разбрахме да я наричам за момента) търси моето одобрение, а аз не знам как да се държа. Определено нито го разбирам, нито го одобрявам, а ТО се обижда от тази моя невъзможност, затова потърсих вашата помощ.
# 1 559
12 окт. 2021, 07:06 ч.
За да говоря на тази тема ми е нужна още много информация, а вие я нямате, тъй като проблемът не е ваш, а на друг човек. Добре е този друг човек сам да потърси професионална подкпепа, за да стане по-найсно със себе си.
Благодаря за отговора.
Моят проблем е как да се държа аз с детето.
Написах, че ми е много близко дете. Чуваме/виждаме се (видео разговор) всяка седмица задължително. Детето/То ( така се разбрахме да я наричам за момента) търси моето одобрение, а аз не знам как да се държа. Определено нито го разбирам, нито го одобрявам, а ТО се обижда от тази моя невъзможност, затова потърсих вашата помощ.
ОЩЕ ЗА ВЪПРОСИТЕ И ДИАЛОГА
Как да се държите?
Всички хора, независимо дали има нещо особено в тяхната полова самоидентификация или не,
искат да бъдат разбрани и видяни от другите.
Тоест - смисленото е да питате човекът как се чувства, без да го съдите и да му давате съвети.
Когато даваме съвети, ние сме прекалено бързи и реактивни. Чуваме нещо и веднага казваме: "Аз на твое място ще направя еди какво си..."
Бих го казал и по друг начин - говорейки си с човека, да го слушаш през сърцето, а не през ушите, които са на главата. Главата мисли и осъжда, а сърцето приема другия.
И слушайки през сърцето, много помага да задаваш въпроси, за да вникнеш в състоянието на човека срещу теб, да усетиш как му е на него, какво му е особеното?
В случая един адекватен разговор с такива въпроси може да изглежда например така:
- Какво те кара да ненавиждаш мъжете? Нали и ти си мъж?
- Защото те ме възприемат като жена, опитват се да ме свалят.... В училище са ме опипвали... Това ми беше отвратително. На момичетата също им беше неприятно, бягаха от такива момчета, но някои от тях се кискаха, а не мен ми идваше да ги убия. Имаше един - викаха му Крокодила, той веднъж ...... /изслушвате историята/
- От каква възраст започна да се чувстваш мъж?
- Може би от шестата ми година.
- Разбирам. И как беше това за теб? С какво беше различен начинът, по който ти възприемаш света, от начина, по който го възприемат момичетата на тази възраст?
- Ами играех си на момчешки игри... И не ме беше страх от жаби, мишки и насекоми като другите момичета. Не пишях като тях, когато в стаята влезе огромен стършел...
И така нататък... Просто се опитвате да разберете какво означава за този човек да има такава особеност, за която става дума.
Това е истинския диалог - да положиш усилия да вникнеш в състоянието на другия, да постои тази информация в теб, да поработи в теб, за да почувстваш какво е това да имаш подобна особеност. И вижте колко е интересно да водиш диалог. Тогава пред теб се отваря един нов свят. Защото всеки човек е един свят. И колко е мъчително да се опитваш да променяш другия?
Точно това искат хората от другия. Разбиране, а не присъда и наставления.
В подобен случай вашата добра позиция не е да помагате на този близък човек, а просто да присъствате за него, да сте там, наоколо, без да му натрапвате вашия мироглед.
Поздрави!
Виж целия пост
Сблъсквам се с необичайна ситуция и не знам как да реагирам.
Много близко дете (момиче на 21) реши, че иска да е мъж. Не живее в България и там е доста по-лесно.
Пие тестостерон, планирана е операция за премахване на бюста. Иска да не говорим за нея в женски род, сърди се. Принципно обаче има много лошо мнение за мъжете - с две думи мъжете са свине. Когато я попиташ защо тогава иска да е мъж отговаря, че тя ще е различен мъж. По ковид карантината живя цяла година с момче и бяха много влюбени. Тя го напусна. Наистина не разбирам как млад човек може да иска да се осакати..... ясно че мъж няма как да стане. Ще се много благодарна за всякакви съвети за поведение спрямо ...... нея/той/то.
Много близко дете (момиче на 21) реши, че иска да е мъж. Не живее в България и там е доста по-лесно.
Пие тестостерон, планирана е операция за премахване на бюста. Иска да не говорим за нея в женски род, сърди се. Принципно обаче има много лошо мнение за мъжете - с две думи мъжете са свине. Когато я попиташ защо тогава иска да е мъж отговаря, че тя ще е различен мъж. По ковид карантината живя цяла година с момче и бяха много влюбени. Тя го напусна. Наистина не разбирам как млад човек може да иска да се осакати..... ясно че мъж няма как да стане. Ще се много благодарна за всякакви съвети за поведение спрямо ...... нея/той/то.
Благодаря за отговора.
Моят проблем е как да се държа аз с детето.
Написах, че ми е много близко дете. Чуваме/виждаме се (видео разговор) всяка седмица задължително. Детето/То ( така се разбрахме да я наричам за момента) търси моето одобрение, а аз не знам как да се държа. Определено нито го разбирам, нито го одобрявам, а ТО се обижда от тази моя невъзможност, затова потърсих вашата помощ.
Как да се държите?
Всички хора, независимо дали има нещо особено в тяхната полова самоидентификация или не,
искат да бъдат разбрани и видяни от другите.
Тоест - смисленото е да питате човекът как се чувства, без да го съдите и да му давате съвети.
Когато даваме съвети, ние сме прекалено бързи и реактивни. Чуваме нещо и веднага казваме: "Аз на твое място ще направя еди какво си..."
Бих го казал и по друг начин - говорейки си с човека, да го слушаш през сърцето, а не през ушите, които са на главата. Главата мисли и осъжда, а сърцето приема другия.
И слушайки през сърцето, много помага да задаваш въпроси, за да вникнеш в състоянието на човека срещу теб, да усетиш как му е на него, какво му е особеното?
В случая един адекватен разговор с такива въпроси може да изглежда например така:
- Какво те кара да ненавиждаш мъжете? Нали и ти си мъж?
- Защото те ме възприемат като жена, опитват се да ме свалят.... В училище са ме опипвали... Това ми беше отвратително. На момичетата също им беше неприятно, бягаха от такива момчета, но някои от тях се кискаха, а не мен ми идваше да ги убия. Имаше един - викаха му Крокодила, той веднъж ...... /изслушвате историята/
- От каква възраст започна да се чувстваш мъж?
- Може би от шестата ми година.
- Разбирам. И как беше това за теб? С какво беше различен начинът, по който ти възприемаш света, от начина, по който го възприемат момичетата на тази възраст?
- Ами играех си на момчешки игри... И не ме беше страх от жаби, мишки и насекоми като другите момичета. Не пишях като тях, когато в стаята влезе огромен стършел...
И така нататък... Просто се опитвате да разберете какво означава за този човек да има такава особеност, за която става дума.
Това е истинския диалог - да положиш усилия да вникнеш в състоянието на другия, да постои тази информация в теб, да поработи в теб, за да почувстваш какво е това да имаш подобна особеност. И вижте колко е интересно да водиш диалог. Тогава пред теб се отваря един нов свят. Защото всеки човек е един свят. И колко е мъчително да се опитваш да променяш другия?
Точно това искат хората от другия. Разбиране, а не присъда и наставления.
В подобен случай вашата добра позиция не е да помагате на този близък човек, а просто да присъствате за него, да сте там, наоколо, без да му натрапвате вашия мироглед.
Поздрави!
Препоръчани теми