Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

  • 281 426
  • 2 118
# 1 995
Здравейте,
мисля, че от известно време, от няколко години получавам паник атаки, не съм сигурна, че е точно паник атака, но ще ги опиша. Проблемът е, че на последък зачестиха. Случват се предимно вечер, изпитвам силна тревожност, че може да загубя любим човек. Слава богу, близките ми са живи и здрави. Загубих 2-3 роднини покрай пандемията.
Това, което случва е сърцебиене, силна тревожност, сънуване на кошмари, често будене през нощта. Проблемът е, че на последък сънувам често кошмари, мисля, че има връзка със страховете и притесненията. Дори често се натъквам по улиците на сгазени животни. Наскоро си мислех, дали това са значи, че ще се случи нещо лошо или просто негативните мисли се фокусират върху повече негативни гледки. Друг проблем е, че освен тревожността често и лесно се отключва гняв и лесно се сърдя на хората около мен. Нямам много близки, почти нямам никакви приятели, работата ми е свързана с тесен кръг хора. Ще съм благодарна на мнения и съвети.
Виж целия пост
# 1 996
Здравейте д-р Стефанов, поради нестихващи болки с които немога да се справя а също и лекарите имам мисли за самоубийство. На 35 години съм. Не съм излизала от вкъщи нормално от повече от една година. Болката е постоянна в легнало, седнало и изправено положение. Не мисля че някой може да ми помогне. Ежедневно съм на оксикодон, но и той не помага. Дайте ми съвет моля. Мъчно ми е за детето и съпруга ми, но немога повече да живея така.
Виж целия пост
# 1 997
Здравейте г-н Стефанов ,
Моля за съвет в следната ситуация . Имам майка,  с която напоследък не мога да водя нормален разговор и отношенията ни започват много да се обтягат .  Тя е силно негативна личност , винаги е била такава , но напоследък е нещо страшно . Единствените разговори , които напоследък води / то всъщност е монолог по -скоро/ е да говори негативно , да оплюва някой  , да се оплаква ,  да клюкарства , да си измисля думи и случки уж казани от отсрещната страна  и това включително за най-близките си хора.  Най минималното разминаване на мнения между нея и който и да е  , ескалира до  конфликт .  Това съответно супер отблъсква всички / близки и приятели / и води  до  непрестанни караници . Всякакви опити  да и кажа , че всъщност проблема е в нея ескалира до разправия и истерия. Всички около нея са криви , само тя е права . Измисля , съчинява , преувеличава дадена ситация само и само за се изкара жертва и неразбрана. Напоследък много близки хора ми се оплакват от поведението и , а аз изпадам в ситуация да се чувствам засрамена и в неудобно положение заради абсолютните глупости , които говори и заради неадекватните и реакции.
Когато се опитам да обясня дадена постъпка на някой в дадена ситуация , щом не съвпада с нейното мнение и започва " стига си го защитавала  " . Няма значение дали другия човек е прав . Щом не мисли като нея , значи трябва да бъде оплют на всеслушание . И се започва , разказва се ситуацията , както тя я вижда на всеки около нея / приятели , комшии , близки /  , доизмислят се думи , направо може малък сценарии да спретне  , които няма нищо общо с реално случващото се .
Тя е във възраст която забравя , днес каже едно , на следващия ден е забравила. И спори , и се гневи , и изпада в абсурдни ситуации. Дори за мен като нейна дъщеря е трудно да поддържам нормални отношения , защото единствено само ако се съгласявам с нея има мир . В момента в който кажа " не си права " и става страшно . Стига до истерии , рев , тръшкане и изобщо е неконтролируема.
Търпението ми се изчерпва , буквално се чувствам притисната , защото напълно осъзнавам колко абсурдно се държи , но нищо не мога да направя , не мога да я оставя , без да се грижа за нея , защото няма друг кой .
От друга страна ми омръзна през ден да се обяснявам с някой близък , заради глупостите , които прави и говори .
Наистина не знам , как да подходя , какво да направя за да проумее , че проблема е в нея , не във всички останали .
Извинявам се за дългия пост и благодря , че ме прочетохте .
Виж целия пост
# 1 998
Здравейте г-н Стефанов ,
Моля за съвет в следната ситуация . Имам майка,  с която напоследък не мога да водя нормален разговор и отношенията ни започват много да се обтягат .  Тя е силно негативна личност , винаги е била такава , но напоследък е нещо страшно . Единствените разговори , които напоследък води / то всъщност е монолог по -скоро/ е да говори негативно , да оплюва някой  , да се оплаква ,  да клюкарства , да си измисля думи и случки уж казани от отсрещната страна  и това включително за най-близките си хора.  Най минималното разминаване на мнения между нея и който и да е  , ескалира до  конфликт .  Това съответно супер отблъсква всички / близки и приятели / и води  до  непрестанни караници . Всякакви опити  да и кажа , че всъщност проблема е в нея ескалира до разправия и истерия. Всички около нея са криви , само тя е права . Измисля , съчинява , преувеличава дадена ситация само и само за се изкара жертва и неразбрана. Напоследък много близки хора ми се оплакват от поведението и , а аз изпадам в ситуация да се чувствам засрамена и в неудобно положение заради абсолютните глупости , които говори и заради неадекватните и реакции.
Когато се опитам да обясня дадена постъпка на някой в дадена ситуация , щом не съвпада с нейното мнение и започва " стига си го защитавала  " . Няма значение дали другия човек е прав . Щом не мисли като нея , значи трябва да бъде оплют на всеслушание . И се започва , разказва се ситуацията , както тя я вижда на всеки около нея / приятели , комшии , близки /  , доизмислят се думи , направо може малък сценарии да спретне  , които няма нищо общо с реално случващото се .
Тя е във възраст която забравя , днес каже едно , на следващия ден е забравила. И спори , и се гневи , и изпада в абсурдни ситуации. Дори за мен като нейна дъщеря е трудно да поддържам нормални отношения , защото единствено само ако се съгласявам с нея има мир . В момента в който кажа " не си права " и става страшно . Стига до истерии , рев , тръшкане и изобщо е неконтролируема.
Търпението ми се изчерпва , буквално се чувствам притисната , защото напълно осъзнавам колко абсурдно се държи , но нищо не мога да направя , не мога да я оставя , без да се грижа за нея , защото няма друг кой .
От друга страна ми омръзна през ден да се обяснявам с някой близък , заради глупостите , които прави и говори .
Наистина не знам , как да подходя , какво да направя за да проумее , че проблема е в нея , не във всички останали .
Извинявам се за дългия пост и благодря , че ме прочетохте .
Здравейте!
Смисълът на вашия въпрос към мен може да бъде разказан съвсем накратко. И той е: "Научете ме как да се справям с лошата си майка, пък и как да адвокатствам на всички хора, когато тя в лошотията си ги напада и те, горките, не могат да се отстоят от нея?"
Но аз зная от опит, че ако се съглася, че майка ви е наистина лоша, то тогава със сигурност ще престанете да ме уважавате и дори ще започнете да ме ненавиждате, без да ме познавате лично. Защото ние ненавиждаме всеки, който си позволи да говори срещу родителите ни. ОСОБЕНО АКО САМИТЕ НИЕ ГИ МИСЛИМ ЗА ЛОШИ!!!
Ако някой напада майка ни, но ние я смятаме за добра, си казваме: "Ооо, той просто не знае какво приказва. Той е неориентиран добре в ситуацията". Но АКО Я СМЯТАМЕ НАИСТИНА ЗА ЛОША И ТОЙ Я НАПАДА, ТОГАВА КРЪВ КАПЕ ОТ СЪРЦЕТО НИ И ИСКАМЕ ТОЗИ ЧОВЕК ВЕДНАГА ДА МЛЪКНЕ.
Защо? Ами просто защото всички ние обичаме нашите майки.
И затова, вместо да търсим съюзници срещу тях в лицето на психолозите и психотерапевтите, е много по-смислено да се опитваме ДА ВИЖДАМЕ И ДА ПРИЕМАМЕ нашите майки, а не да ги упрекваме. Затова терапевтичния процес представлява едно изследване. в СЛУЧАЯ Би било смислено да си зададем въпроса, на кого е гневна всъщност майка ви? И отговорът би дошъл от една от тези посоки:
- гневна е на собствените си родители, особено ако някой от тях си е тръгнал твърде рано от живота или пък ако там има загубено дете или деца и тя не е била забелязвана и обгрижвана от родителите, защото сърцето им е било обърнато към загубените деца, а не към живите ;
- гневна е на съпруга си, независимо чия е вината;
- защото ние сме особено гневни на хората,  ако сме им причинили някаква болка. Няма логика, но си е така....;
А за вас е смислено, според мен, дори и ако не стигнете до дълбоката причина за нейната гневност, да си спомните и една друга част от майка си, а не само трудната за понасяне.
Мисля си, че със същата проклетия и непримиримост, които ви дразнят в нея, тя се е впускала срещу всеки, който ви е нападал като дете. Използвала е злината си във ваша полза....
Вярвам, че ви е връзвала красиви панделки и се е грижела за вас...
А това струва нещо. Може да не е милиони, но не е и за изхвърляне. Струва си да го вземете!!!
Това е от мен.
Очаквам с интерес коментара ви по въпросите, които повдигнах: за нейните родители, за баща ви и т.н.
 И още - ако ни е трудно да приемаме и да виждаме майките си, това означава, че сме твърде близо до тях, твърде сме зависими от тях... И ако сме надхвърлили вече юношеската възраст, е добре да застанем на такова разстояние от майките си, от каквото ни е възможно да ги уважаваме и приемаме...
Ще повторя и че  нищо не казвате за баща си?
Той къде е в цялата картина?.
Бъдете здрава!
Виж целия пост
# 1 999
Здравейте д-р Стефанов, поради нестихващи болки с които немога да се справя а също и лекарите имам мисли за самоубийство. На 35 години съм. Не съм излизала от вкъщи нормално от повече от една година. Болката е постоянна в легнало, седнало и изправено положение. Не мисля че някой може да ми помогне. Ежедневно съм на оксикодон, но и той не помага. Дайте ми съвет моля. Мъчно ми е за детето и съпруга ми, но немога повече да живея така.
Здравейте!
Това е наистина много трудно за понасяне.
А има ли някаква физическа причина за тези болки? Някакво онкологично заболаване?
И как прекарвате ежедневието си? Кой е близо до вас?...
Можете ли да отговорите по-подробно?
Поздрави!
Виж целия пост
# 2 000
Здравейте,
мисля, че от известно време, от няколко години получавам паник атаки, не съм сигурна, че е точно паник атака, но ще ги опиша. Проблемът е, че на последък зачестиха. Случват се предимно вечер, изпитвам силна тревожност, че може да загубя любим човек. Слава богу, близките ми са живи и здрави. Загубих 2-3 роднини покрай пандемията.
Това, което случва е сърцебиене, силна тревожност, сънуване на кошмари, често будене през нощта. Проблемът е, че на последък сънувам често кошмари, мисля, че има връзка със страховете и притесненията. Дори често се натъквам по улиците на сгазени животни. Наскоро си мислех, дали това са значи, че ще се случи нещо лошо или просто негативните мисли се фокусират върху повече негативни гледки. Друг проблем е, че освен тревожността често и лесно се отключва гняв и лесно се сърдя на хората около мен. Нямам много близки, почти нямам никакви приятели, работата ми е свързана с тесен кръг хора. Ще съм благодарна на мнения и съвети.
Здравейте!
По-скоро бих задал въпроси, защото без тях мненията и съветите нямат никаква тежест...
Тази впечатлителност от сгазени животни е нещо много характерно задетството.
Мисле си, че страховете ви са свързани със страшни и трудни за понасяне неща, които сте преживели като дете.
Имам предвид загубени деца в семейството /неродени, мъртво родени, рано починали/; а също така и тежки за понасяне медицински интервенции със страх за живота /при които сави връзвали, била сте третилана с хирургически инструменти и т.н./
Какво знаете по този въпрос?
Виж целия пост
# 2 001
Здравейте Господин Стефанов
Преди 9 месеца почина съпругът ми. Останах сама. Имам една дъщеря, която живее в чужбина.Идва си когато може. Ходя на работа, излизам но...  не съм добре. Плача често. Дребни на пръв поглед неща ме изкарват от равновесие с дни. Постоянно ми е зле, лошо ми е. Знам и осъзнавам че не съм единствената останала сама и че това е живота но усещам че не мога да се справя. Моля за съвет
Виж целия пост
# 2 002
Скрит текст:
Здравейте,
мисля, че от известно време, от няколко години получавам паник атаки, не съм сигурна, че е точно паник атака, но ще ги опиша. Проблемът е, че на последък зачестиха. Случват се предимно вечер, изпитвам силна тревожност, че може да загубя любим човек. Слава богу, близките ми са живи и здрави. Загубих 2-3 роднини покрай пандемията.
Това, което случва е сърцебиене, силна тревожност, сънуване на кошмари, често будене през нощта. Проблемът е, че на последък сънувам често кошмари, мисля, че има връзка със страховете и притесненията. Дори често се натъквам по улиците на сгазени животни. Наскоро си мислех, дали това са значи, че ще се случи нещо лошо или просто негативните мисли се фокусират върху повече негативни гледки. Друг проблем е, че освен тревожността често и лесно се отключва гняв и лесно се сърдя на хората около мен. Нямам много близки, почти нямам никакви приятели, работата ми е свързана с тесен кръг хора. Ще съм благодарна на мнения и съвети.
Здравейте!
По-скоро бих задал въпроси, защото без тях мненията и съветите нямат никаква тежест...
Тази впечатлителност от сгазени животни е нещо много характерно задетството.
Мисле си, че страховете ви са свързани със страшни и трудни за понасяне неща, които сте преживели като дете.
Имам предвид загубени деца в семейството /неродени, мъртво родени, рано починали/; а също така и тежки за понасяне медицински интервенции със страх за живота /при които сави връзвали, била сте третилана с хирургически инструменти и т.н./
Какво знаете по този въпрос?

Нямам такива преживявания. Просто обичам животни. Преди 2 г. почина кучето ми на 10 г. и изчезна котарака
Виж целия пост
# 2 003
Физически причина има - има сраствания от предишна операция които притискат спиналния нерв на ниво л5, отделно автоимунно заболяване на ставите на гръбнака. Но опитах много неща като лечение и традиционно и нетрадиционно без никакъв ефект до сега. Ежедневието ми минава вкъщи в леглото, понякога ми трябва помощ да се изкъпя, понякога не излизам с седмици заради болките. Детето ми е с мен през деня, слетобяд мъжът ми си е вкъщи. Буквално нищо не правя. Немога да сготвя, изпера и ей такива банални неща. Сякаш вече нямам сили да обикалям от болница в болница и от лекар на лекар. Всеки вдига рамене и казва че било опасно да се оперират тези сраствания, но аз как бих могла да живея така. Даже съм съгласна да подпиша и да ми прекъснат нерва, да остана инвалид но да не усещам болката. Онкологични заболявания нямам установени на този етап, пази боже.
Здравейте д-р Стефанов, поради нестихващи болки с които немога да се справя а също и лекарите имам мисли за самоубийство. На 35 години съм. Не съм излизала от вкъщи нормално от повече от една година. Болката е постоянна в легнало, седнало и изправено положение. Не мисля че някой може да ми помогне. Ежедневно съм на оксикодон, но и той не помага. Дайте ми съвет моля. Мъчно ми е за детето и съпруга ми, но немога повече да живея така.
Здравейте!
Това е наистина много трудно за понасяне.
А има ли някаква физическа причина за тези болки? Някакво онкологично заболаване?
И как прекарвате ежедневието си? Кой е близо до вас?...
Можете ли да отговорите по-подробно?
Поздрави!
Виж целия пост
# 2 004
Здравейте, Доктор Стефанов!

Моля за професионалното ви мнение. Преди няколко дни имах много стресова ситуация,  в която много се уплаших, че имам сериозен здравословен проблем. Докато ми дойде деня за преглед при лекар бях много уплашена. Появиха се следните симптоми: не можеш да спя изобщо, тотално загубих апетит, стомаха ми се разстрой, отслабнах, започна да ме стяга долната челюст и имах сухота в устата, както и трудно преглъщане. След, като мина прегледа и допълнителни изследвания и стана ясно, че съм здрава по-голямата част от симптомите изчезнаха.
Това предполагам са симптоми на стрес? Никога не ми се е случвало до момента такова нещо!
Как мога да си помогна, след като причината за стреса вече я няма, а пък не съм съвсем ок.
Днес се събудих с температура и силни болки в мускулите. Може ли да се разболея по-лесно след такава ситуация?Малко съм объркана, не се чувствам съвсем, като болна с грип. Избягах 5км без проблем. Не знам към какъв лекар да се обърна, честно казано.
Виж целия пост
# 2 005
Здравейте, г-н Стефанов!
Имам син на почти 4 години. Това, което ме притеснява е, че когато играе с колички - играта му почти винаги е да се блъскат, преобръщат и т.н. Ограничаваме го все още от телефони, таблети, екрани, което би причинило някакъв тип агресия и това като причина го изключвам на този етап. Като беше по-малък пък го беше страх да се качва в автобуси и коли, в които няма детско столче и не е закопчан. Дали има нещо общо, че преди години преживях катастрофа (много лека, без никакви последствия дори за колата), но тогава толкова силно се стреснах, че дори изпаднах в депресия след това, не можех да пътувам, постоянно се страхувах и когато близките ми пътуваха. Сега мога да кажа, че преодолях този страх, но виждайки детето ми да играе по този начин понякога и започвам да се притеснявам. Опитвам се да му обясня, че не е хубаво колите да се блъскат, преобръщат и т.н. , но без успех. Дали има съвет, който бихте ми дали, как да постъпя?
Виж целия пост
# 2 006
Здравейте г-н Стефанов, имам нужда от съвета Ви. Преди 2 седмици направих аборт по желание. Имам 2 деца и това беше трета бременност за мен. Непланувана. На 39г. Съм и този месец ще навърши 40г. Със съпруга ми много се уплашихме като видяхме положителния тест. Аз съм с наднормено тегло, имам и здравословни проблеми със щитовидната жлеза. Уплашихме се за моето здрави, дали ще изнася плода, дали няма да настъпят усложнения за мен или за детето. Така взехме решението за аборт. В деня на аборта бях много разколебана, но за мое огромно съжаление не си тръгнах от болницата. Сега  много съжалявам за избора си. Съпруга ми също съжалява. Ние много набързо взехме това решение. Сега няма връщане назад. Аз не мога да се примиря със случилото се. Упреквам се и изпитвам вина, защо не положиха усилия да запазя живота на детето си. Приемам го, че аз го убих. Като гледам сина си виждам нероденото си дете. Вече минаха 3 седмици, а болката и мъката ми стават все по големи. Мисля за нова бременност. Изчетох много неща в Интернет, как душите на народните деца се връщат отново при родителите си и се моля това детенце да дойде отново при мен. Незнам дали тези разсъждения са правилни и дали не са плод на случилото се. Страхувам  се, какво ще бъде отражението аборта и върху двете ми деца. Ще съм благодарна ако ми отговорите и ни дадете съвет.
Виж целия пост
# 2 007
Здравейте, д-р Стефанов ! Благодаря за полезните насоки, които безвъзмездно давате на потребителите във форума.
Имам едно питане, свързано със страховете в детството, особено преди сън. Детето ми започна всяка вечер да плаче и да не иска да спи само. Светва лампи, отваря врати, седи до късно. Страхува се от определено нещо, което знае, че е нереално (маскиран герой от филм), и въпреки това продължава да упорства и с нежелание и рев да си ляга в стаята.
Моля за съвет как да се справим, без да му се ядосваме и да го караме да се чувства виновно, че изпитва нормални усещания и същевременно да му вдъхнем смелост.
Благодаря предварително !
Здравейте!
Тук често съм давал една такава техника за подобни ситуации и доста майки са ми казвали, че техниката работи.
Ето я накратко стъпка по стъпка:
-  Дайте на детето лист и цветни моливи и го помолете да нарисува страшното нещо;
-  след като то го нарисува, както намери за добре, сложете на рисунката един надпис: ТВОЕТО МЯСТО Е ТУК!
-  попитайте детето на кое място в стаята му или около нея то иска да постави страшното нещо и нека го постави там!!! Ще се изненадате, че детето много добре знае къде е мястото, на което иска да постави страшното нещо;
-   после нека детето да нарисува неговия пазач, съществото, което е силно и може да го пази от страшните неща;
-   поставете рисунката на пазача на шкафче или стол до главата му;
Това най-вероятно ще даде облекчение.
Ако не - обадете се на мен или друг терапевт, който ви е препоръчан.
Виж целия пост
# 2 008
Здравейте, г-н Стефанов!
Имам син на почти 4 години. Това, което ме притеснява е, че когато играе с колички - играта му почти винаги е да се блъскат, преобръщат и т.н. Ограничаваме го все още от телефони, таблети, екрани, което би причинило някакъв тип агресия и това като причина го изключвам на този етап. Като беше по-малък пък го беше страх да се качва в автобуси и коли, в които няма детско столче и не е закопчан. Дали има нещо общо, че преди години преживях катастрофа (много лека, без никакви последствия дори за колата), но тогава толкова силно се стреснах, че дори изпаднах в депресия след това, не можех да пътувам, постоянно се страхувах и когато близките ми пътуваха. Сега мога да кажа, че преодолях този страх, но виждайки детето ми да играе по този начин понякога и започвам да се притеснявам. Опитвам се да му обясня, че не е хубаво колите да се блъскат, преобръщат и т.н. , но без успех. Дали има съвет, който бихте ми дали, как да постъпя?
Да, вашият син по този начин преживява катастрофата ви.
Имайте предвид, че той може да преживява със страх и агресия вашата катастрофа,
дори и ако тогава не е бил роден. Зная деца, които се свързват със страховете на родителите си от много ранна възраст.
Страхът на детето, че е можело да загуби майка си или баща си, го прави агресивно.
Ние възрастните, ако се страхуваме за близък човек, ставаме депресивни. Децата, обаче, стават агресивни.
Детската агресия, следователно, е форма на скрита депресия!
Какво да направите, обаче?
НЕ ОТБЯГВАЙТЕ ТЕМАТА!
Когато го видите да играе с колички, включете се и вие. Бутайте количките.
Разказвайте му за катастрофата, бутайте количките  и накрая е важно винаги при играта да се стига до там,
че мама е целяла и е жива и здрава. Била е уплашена, но е оцеляла.
И още - възможно е детето ви да обича приказки и истории, в които майката е била болна, живота ѝ е висял на косъм и т.н. Разказвайте му такива истории, но нека пак те да имат положителен край: случват се страшни неща, всички са уплашени, но накрая майката оцелява и си гушка детето.
Също така имайте предвид, че според мен не е ОК в тези измислени истории детето да спасява майка си.
Това преобръща ролите. Ако детето изгради фантазията, че трябва да спасява майка си, това засилва страховете му или го прани надменно, с мания за величие.
Играта е такава - случва се страшното нещо, и майката оцелява... спасяват я лекари например... както си е било... и накрая мама е здрава и те гушка.
Това е терапевтично. Да гледаме страшното нещо.
И когато детето се почувства добре, то ще престане да иска да играе тези игри или да слуша тези приказки.
Виж целия пост
# 2 009
Здравейте Господин Стефанов
Преди 9 месеца почина съпругът ми. Останах сама. Имам една дъщеря, която живее в чужбина.Идва си когато може. Ходя на работа, излизам но...  не съм добре. Плача често. Дребни на пръв поглед неща ме изкарват от равновесие с дни. Постоянно ми е зле, лошо ми е. Знам и осъзнавам че не съм единствената останала сама и че това е живота но усещам че не мога да се справя. Моля за съвет
Здравейте!
И моите съболезнования!
Естествено е човек да преживява дълъг траур след такава загуба.
Бих искал да ви препоръчам книгите на Елизабет Кюблер-Рос, която изследва траура и етапите му.
Те се казват: За смъртта и умирането , а другата е Животът след смъртта...
Но е важно и да сте фокусирана върху живота...
Смятам, че книгите на доктор Елизабет Кюблер-Рос помагат за това...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия