Само исках да добавя, че ние наистина много внимаваме да не я хвалим за неща които прави без усилие.
Освен за да не се главозамайва , все пак имам още едно дете,което не искам да се чувства на по-долно стапало, защото не е научило таблицата за умножение преди да проходи...
Напрежението идва от приятели и роднини, дори от училище. Хората се забавляват да видят до къде може да стигне дъщеря ми и я коментират пред нея. Каквото мога контролирам, но не винаги съм там.
Случи се преди месец едно дете от класа им беше на уроци по четене, защото имаше проблеми. Когато се видяхме го поздравих за напредъка и прочее. Дъщеря ми смоталяви, че тя чете от много време и че не е голямо постижение. Тогава много говорих с нея. Казвах и че докато тя е била в парка това дете е било на допълнително училище и трябва да има предвид това усилие.
Нейният коментар беше : Ако някой нещо прави зле, но се старае е по-добър от този на който му се е получило от първия път?
Просто искам да ви покажа, че е сложен събеседник за 8г
Но ще послушаме съветите ви.
Благодаря отново.