Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

Здравейте, ако нямате против Ви отговорих на лично съобщение, понеже разказах лични случни и не исках някой познат да се познае. Поздрави!

Ако се притеснявате, можете да пишете анонимно, но моля, пишете и в темата, за да може отговорът, който ще получите, да бъде полезен и за други читатели, които може би ще се припознаят. Според мен това е основната идея зад създаването на тези теми за консултации. Тук всички споделят много лични и съкровени неща - за проблемни взаимоотношения, за страдания и какво ли не. Вече няколко души дадоха обратна връзка колко им е помогнало дори само да четат отговорите, без дори да зададат своя въпрос.

Как се преодолява тежко детство, ходила съм на психолог, чета доста приложна психология, като цяло съм човек, който масово съм приета много добре. Нямам доверие на никого, трудно споделям и разказвам за себе си. Имам проблем със самооценката, винаги се подценявам и дори, когато примерно шефа ми ми казва, че за него съм много ценен служител, показва уважение, това се отразява и на доходите ми, на годишни оценки и т.н. аз не го вярвам. За съжаление в детството ми не става въпрос за някакви изолирани случаи, а за години стрес, лошо отношение, липса на грижа и подкрепа, неглижиране, общо взето сама съм се справяла с всичко и съм оцелявала. Днес този безценен опит да оцеляваш ми е дал много, но успехите постовям под съмнение и чак не вярвам, как се е случило. Не мога да приемам положителност към мен, комплименти, винаги ги омаловажавам. Усещам вътрешно напрежение, онова усещане за страх от всичко. Имам проблем с грубо отошение, викове, с хора, които не могат да водят констуктивен диалог, не понасям такова поведение и се старая да не влизам в такива ситуации, винаги търся решението, а не проблема, избягвам излишните драми и говорене.

Здравейте г-н Стефанов! Бих се радвала ако отговорите на поставените въпроси от този пост т.к те вълнуват и мен. Описаната ситуация е аналогична и в моя род. Имам близък роднина който се самоуби. Въпросният роднина пък е кръстен на брата на майка си, който е загинал във война.

Здравейте, имам брат на почти 14 години, който има проблем, може би вече прераства в зависимост от компютъра/игри/тикток и подобни. Стигна се до там, че започна често да се прибира от училище с оправдание, че го боли корем - ходи на лекар и нищо му няма. Не иска да учи, не излиза с приятели, не ходи на спорт, нищо не прави освен да ходи на училище и да стои на компютъра.

Какво може да предприемем аз и родителите ни за да му помогнем? Много е трудно да го накараме да свърши каквото и да е. Започва да крещи, да ги гони от стаята. Ако не е седнал на компютъра е по-лесно да го накарат да свърши нещо, но седне ли няма отлепяне. С 300 зора се къпе, забравя до тоалетна да отиде дори. Така че не знам до колко ще успеят да удържат на ограничаване на времето пред компа, а четох че е грешно рязко да се спре всякакъв достъп до компютъра.

Аз не живея при тях и ми е трудно да опиша точната картинка, но е отдавна така с компютъра и от скоро се притесняваме да не се развива зависимост или пък просто влиза в пубертета и за това е по-зле?

Аз се опитах да говоря с него, каза че не е тормозен в училище и му вярвам до някъде. ЗА това не мисля че заради това бяга от училище. По-скоро за да се прибере и да е на компютъра.

Моля за съвети как да подходим към него. Да му говорим ли за тази зависимост или да му спестим обясненията? По какъв начин можем да го накараме да се ограничи и да прави други неща? Като са му взимали компютъра като наказание, той просто казва няма да уча и цял ден може да откара в леглото и да спи. Как се процедира с такова инатливо дете?

Здравейте г н Стефанов, ще изложа моите притеснения и моля за идея какво трябва да направя за да подобря начина си на живот. Проблемът ми започна още през 2000г, когато за пръв път изпитах нещо като нервна криза или ПА не знам. Уплаших се много и започнах да ходя по невролози. Пих ксанакс и някакви хапчета за оросяване на мозъка и какво ли не. Оправих се, някак ми отмина от самосебе си. Но след 4г пак ме сполетя някакво притеснение и страх да не се върне проблема. Преодолях го с ривотрила и пак забравих за проблема. След още 4г пак се започна. Минах на антидепресанти. Всички видове, които има. Едни ги пих месеци,години, други не можах да понеса и няколко дни. Развих зависимост към тях и ривотрила. От 2г съм приключила с тях с много усилия и ужасни абстиненции. През тези години се поддържам с един антипсихотик, който горе долу ми обираше тревожността. Посещавала съм години наред психолози и никой до сега не е успял да намери на какво се дължи проблема. Започнах да получавам и ПА. Много се страхувам от тях. От 1мес насам,т.е след последната ПА се чувствам много зле. Постоянно ми е замаяно, много силна тревожност и ужасен страх. Без видима причина. Явно съм в дълбока депресия и паническо разстройство. Изпитвам вътрешен страх и безпокойство. Ужасно е. Преди няколко дни лекарят ми предписа антиепилептик. Уж да ми потули тревожността. Дано подейства. Мо мен ме е страх и съм все тревожна, замаяна нон стоп. Какво да направя за да стопирам тези чувства?

Здравейте!
До сега доста пъти съм писал в темата, че лекарствата не могат да ви излекуват от ПА или депресия.
Те по-скоро подтискат симптомите, а не ги лекуват /подобно на алкохола - помага ти да не мислиш за това, което те измъчва, но не ти променя ситуацията в живота. Даже я влошава/
НЕ КАЗВАМ, ЧЕ ОТ ЛЕКАРСТВАТА НЯМА ПОЛЗА!!!!
Казвам, че те не са достатъчни.
Необходимо е да се изследва вътрешния свят на човека, да се влезе във връзка с най-дълбоките му несъзнавани мотиви... Да стане човекът по-осъзнат за своите чувства и преживявания.
ЗАЩОТО ОСЪЗНАТОСТТА ИМА СЪЩАТА РОЛЯ ЗА ПСИХИКАТА, КАКВАТО ИМА ИМУННАТА ЗАЩИТА ЗА ТЯЛОТО.
Предпазва я от разболяване и от сътресения като депресии, ПА, ОКР, фобии и т.н.
Това е пътят!
Някой философ беше казал: "Път няма, приятелю! Пътят се прави с ходене!"

Здравейте д-р Стефанов. Аз съм жена на 27 години и имам дете на 2,7 години и чакам второ съвсем скоро. От тинейджърска възраст имах много проблеми в семейството и в любовта,като започнем това,че съм израстнала без баща. Също имах агресивни прояви, злоупотреби с алкохол, самонараняване и т.н. Тогава не си давах сметка, но вече започвам да усещам, че всичко това се дължи на някакво психично разстройство, което в последните няколко години става все по-зле. С няколко думи проявленията ми са- на моменти агресия към себе си и близките ми, променливи настроения, депресия,постоянна тревожност за нещо, искам всичко да ми е подредено и чисто, дразня се от дребни неща, чувствам се лабилна, на всичкото отгоре имам трихотиломания от години, получавала съм няколко паник атаки, имам проблеми с общуването(по-затворена съм и все подхождам с недоверие и раздразнение към другите).
Притеснявам се какво и защо се случва с мен и не знам как да си помогна. Не ми се пият лекарства. Никой от близките ми не знае за тези мои проблеми и колко са сериозни, само са били свидетели на мое странно поведение. Усещам също така, че имам някаква мания да бъда красива и поддържана, както и имам много голяма потребност от близост и показване на обичта от страна на близките ми. Разстройвам се много лесно и го понасям много тежко при проява на обратните действия от най-близките ми хора. Мога да продължавам още, но това са основните неща, които ме измъчват. Моля ви за помощ.

Здравейте д-р Стефанов, мисля че имам "свръхактивен пикочен мехур", ходя до тоалетната почти на всеки час , всяко мое излизане зависи от това дали наблизо има тоалетна.
До изпускане никога не се е стигало ,но просто доходили ми се и мисля само за това ,не мога да се съсредоточа.
Не съм посещавала лекар за съжаление ,за да правим и изследвания.
Мисля че проблемът ми се корени в детството ,майка ми (починала е отдавна) имаше язвен колит и доста често посещаваше тоалетната и понеже аз в този момент бях вътре и тя ми каза "ще видиш ти ,като ти се наложи някой път да бързаш за тоалетна" - не е точен цитат ,нещо подобно да ми е казала.
Забелязвам че ако имам много работа и съм заета мога да издържа да не ходя толкова често ,но по принцип съм свикнала да ходя около веднъж на  кръгъл час.

Здравейте, д-р Стефанов,

Диагностицираха сина ми с психогенна кашлица. Кашля само през деня, а когато заспи кашлицата спира напълно. Когато тича (занимава се с джогинг и се състезава в маратони), също не кашля изобщо.

Това което изписаха е спрей Рескю. Моля, препоръчайте какви стъпки по лечението да предприемем оттук нататък, поне докато успеем да организираме консултация с психолог.

Благодаря предварително!

Здравейте, Вера!
Възможно е тези думи на майка ви: "Ще видиш ти като ти се приходи до тоалетна"да са причина за вашето напрежение. И още нещо: тези думи са предпоставка чрез ходенето до тоалетна да се свързвате с майка си.
Която ви липсва. И си е тръгнала твърде рано...
Как бихте могли да се успокоите и да релаксирате /защото, както разбирам от споделянето ви, когато сте спокойна нещата се променят/
При тези обстоятелства е добре да се съгласите.
Кажете си:
- Добре мамо, така да бъде!
Това е - опитайте!

Здравейте!
Зад тази свръх загриженост за външния вид и зад агресията се крие страх от изоставяне.
Защото след като сте израснали без баща /не става ясно разделени ли са с майка ти или е починал твърде рано/, е нормално да сте гневна и да имате страх от изоставяне.
Особено е важно да си давате сметка /и вие и всички читатели на темата/, че ако са разделени родителите и детето чувства, че майката не би била ОК то да има добри чувства към баща си, то тогава детето е гневно на майка си, че го лишава от баща. И естествено, щом ѝ е гневно, то не се чувства подкрепено емоционално и от нея.
Тоест - чувства се изоставено и от двамата....
Изобщо - много често страхът и гневът са двете страни на една и съща монета....
Какви са вариантите за промяна?
1. Най-добре е да се обърнете към препоръчан ви психолог или психотерапевт...
2. Ако трябва да кажа изречението, което е добре да казвате на родителите си в душата си, то е:
- Вие ми дадохте достатъчно!!!
Така може и да овладеете в допустими граници и гнева и страха от изоставяне.
Ако не се получава - опитайте с точка 1.

Здравейте, това което ми казвате да си го казвам ,когато ми се доходи до тоалетна ли ?

Здравейте Д-Р Стефанов.Как можем да определим емоционалното си състояние?Каква е емоционалната ни интелигентност,И ако имаме такава как да я поддържаме или тренираме,да я запазим!?А ако я нямаме то тогава как да я изградим,От каде да започнем  ? Благодаря за вниманието и бъдете здрав...

Здравейте, аз съм авторката на пост 2209.
Мисля, че майка ми започва да се вкарва в някакъв филм и освен, че се ядосвам, започвам някак си и да се плаша. В предишния пост споменах, че винаги ми се е струвало, че предпочита брат ми пред мен. Всъщност, държи се биполярно, в един момент се държи като любяща майка, в следващия така все едно съм й много антипатична и би искала аз да се проваля. Това го прави цял живот. Например, като дете ми казваше, че еди-коя си съученичка пише по-красиво от мен, че е по-слаба от мен, че рисува по-хубаво от мен. Казваше ми, че брат ми пее по-хубаво от мен и е по-подреден, а аз съм разхвърляна и хаотична. Друг път ми е казвала, че аз съм по-трудолюбива от него. Опитвала се да го мотивира да учи като по-малък,  като му казвала, че аз съм по-добра от него. Разбирате ли, сякаш животът е състезание и непременно трябва да се направи класация кой как се справя. Непременно трябва да се даде оценка и някой да е по-добър от другия. Не си ли дава сметка, че така настройва хората едни срещу други и че  с такова мислене човек няма как да има близки хора, защото с всеки ще иска да се състезава?!
По конкретния въпрос: Наскоро брат ми започна малък бизнес самостоятелно и майка ми започна да го вижда като крупен бизнесмен, какъвто в действителност е нейния брат. Вуйчо ми има успешен и доказан бизнес от 30 г., съответно е доста добре финансово и майка ми започна да говори за брат ми все едно е вуйчо.  Днес стана въпрос за купуване и каза, че за нас с мъжа ми било скъпо, защото сме на заплати, а не като брат ми, който ако искал, можел да изкарва много пари. Доста безмислено изказване, защото 1. брат ми има бизнес от 1 г. и въобще няма толкова много пари, живее в жилището от баба ми и дядо ми, а ние вече имаме две жилища, закупени от нас; 2. и аз ако искам, мога да си сменя работата и да вземам много пари и 3. не ви ли се струва малко грубо и обидно подобно изказване?!  В последно време има много изказвания в този дух.
И си дадох сметка, че във филма в  главата й тя е баба ми - нейната майка, със син преуспяващ бизнесмен! Нещо,което просто не е така и почва да звучи налудничаво.
В предния пост ми помогнахте да си изясня, че тази неприязън на майка ми към мен най-вероятно идва от това, че баща й е имал любовница, от тук майка й почва да мрази нея (моята майка) и тя прави същото като майка си. Можем ли да излезем някак си от този филм?! Казахте да напомням на майка ми, че аз не съм баба ми, но ми се струва, че някак си няма да направи връзката.
И адски ме дразни това сравнение с брат ми, което го прави на почти всяка моя реплика. Ако аз кажа нещо за работата си, веднага почва да ми говори за неговата. Все едно, да не надигам много глава, защото той е много по-успешен от мен. Което просто не е така, но и така да беше, мога ли някак да й помогна да проумее колко е токсичен този навик да сравнява хората? Да допълня и че тя няма близки приятели, а само познати, вярвам, че е точно заради това. Благодаря предварително.