Какви са отношенията с майките ви?

Моят баща е същият онко-болен егоист, но той такъв си беше и преди това. Мама вече не е между живите.
Единствената ни утеха и оптимизъм с подобни родители е ние да не станем като тях!
И аз като Щастливка се отнасям към моите деца така, както съм си мечтала навремето нашите да ме бяха третирали.
За старите няма оправия, няма и надежда, но за нас вярвам, че има!

Щастливка, то е лесно да я обвиняваш, но опитала ли си да застанеш от нейната гледна точка? Да не мислиш, че й е било лесно с човек като баща ти? Какво е трябвало да направи, да седи у вас и да му брои чашите и да му слуша пиянските приказки и да го гледа вечер ли? Той бил ли е в състояние да отиде да работи в чужбина и да изхранва всички ви? Явно на майка ти се е паднала тази тежка задача. Едва ли на нея й е било добре да е далеч от вас и по цял ден да се грижи за чуждите хора . Отчуждаването е станало заради това, тя също изглежда нещастна. МОже и да е човек, който не умее да си изразява чувствата или да е толкова обидена и разочарована от от подценяването на това, което е направила като жертва, че у нея повече да излиза наяве гняв, отколкото болката, която е в основата на този гняв. Готова си да оправдаваш баща си и това, че е бил пиян и залян, което означава и че никаква отговорност не е поемал смислена, но обвиняваш нея, дето се е скъсвала от работа в чужбина. Какво мислиш, че е яла, как е спала? Тънала е в благополучие? Оправдаваш този, който не се е погрижил за семейството, а си е гледал чашката, а обвиняваш другия, който го е работил тежка и неблагодарна работа. Някак не е честно спрямо майка ти. ПомислИ и върху това - тя какво е преживяла и защо се държи така, както се държи. Ако искаш пробвай да си представиш какво й е било на нея.

Е, това са последици от изборите, които е направила тази майка. Щастливка няма вина за тези избори, Тя понася последиците от тях.

Щастливка може да погледна и малко извън егоцентричната детска гледна точка. Да погледне като възрастен и влезе в ролята на всеки от от участниците в историята. Всички са били съзависими и се вижда, че е типична картина.

Между другото в такива случаи има голямо значение как родителят, който е останал с децата, приема и представя ситуацията.

Не оправдавам никого. Баща ми не е бил пияница преди тя да замине. Пропи се след нейното заминаване..., виждах как умира по - мъка по нея, чувала съм той как й казва по телефона: Рожбе, вече си няколко години там, прибери се при децата, ще видим какво ще правим и т.н." Но тя започваше...пак на въпреки..., какво е щяла да прави в България и т.н.

Аз не оправдавам никого! Казвам, че те са били родителите, създали са две деца, и ако са искали да можели да седнат и да решат какво да правят ЗАЕДНО.

Защо да поглежда извън егоцентричната детска точка? Родителите имат отговорност към децата си. Децата не са ги молили да бъдат родени.

Да, и двамата родители имат отговорност. Може би има неща, които Щасдтливка не знае за отношенията между родителите си. Така или иначе трябва да се помири вътре в себе си. Гневът към майка й няма да й направи живота по-добър, нито ако я избягва до края на живота й. За да се помири със себе си, трябва да се помири с майка си. И макар да е трудно, да направи всичко възможно да чуе и това, което иска да й каже майка й. На всичко отгоре жената е много болна и нещата ще се влошават със здравето, това е сериозно заболяване, което засяга и мисленето и поведението. Отношенията родители-деца са от този тип житейски неща, които не се ли оправят между поколенията, докато са живи (в случая майка и дъщеря), нататък нищо не върви както трябва, защото в един момент колелото се превърта. Щастливка няма време да чака и да бяга.

Има случаи, в които това е съвършено невъзможно, а човек трябва да продължи с живота си, при това по най-добрия възможен начин.

По мои наблюдения, много често такива саможертви съвсем не са това което се представят. Много вероятно е на майка и просто да и е писнало всичко покрай семейството и по тази причина да е духнала навън. Виждал съм го много пъти тва, след последния коментар на щастливката малко натам ми отиват нещата.

Това е, което ме тормози най-много...

Уиш, докато не опита, няма как да знае дали е възможно за тях. В повечето случаи е напълно възможно, стига поне единият да прояви желание и упоритост. Възрастната майка вече е  прехвърлила по-голямата част от живота си, болна е и е ясно накъде ще вървят там нещата. Но вече порасналата дъщеря на свой ред също е майка, тя е свързващото звено и тя тепърва ще гради отношения и ще разказва семейната история на децата си. Едва ли ще махне с ръка или ще премълчи безгрижно точно тази част от историята. Децата в един момент питат и тогава родителите трябва да дадат отговори, които показват и тяхното отношение към собствените родители като пример към собствените деца. Тогава какво ще им каже? Дали след десет години всичко ще й изглежда по същия начин? Не е нужно да прощава, но поне да опита да разбере, да усети и нещата от страна на майка си. Майка й е ужасно гневна, първите разговори ще са наситени с гняв и обвинения, но това ще се уталожи след като си кажат това, което им тежи. После ще започнат да разбират какво е изпитала и през какво е минала другата. Това е дълъг процес, все трупани неща години наред, няма да е лесно. Но поне цикълът ще се затвори.

Аз не мисля, че проблемът на майката на Щастливка е ,че е работила в чужбина. Проблемът е в това, че е не изградила хубава връзка с децата и мъжът си. Всичко е в отношението, тя и затова така го чувства. Гадно е някой да гледа на теб като тежест и че те е хранил. Направо ми се гади като чета такива неща. Не че при мен е по различно. Моята майка вечно беше недоволна, вечно не бяхме достатъчно добри със сестра ми за каквото  и да е. Такива тежки думи ни е казвала през годините, даже веднъж ни изгони от вкъщи/бяхме около 10г./ Сега сякаш иска да е различна, обаче да ви кажа, хич не и вярвам, просто усеща че остарява и не иска да е сама. Знаете ли, чела съм, че хората не се променят, просто се научават да се прикриват повече, не знам дали е така.

Щастлива, много съжалявам, че се чувстваш така, както се чувстваш.

Разбирам, че общуването с майка ти не се е стекло така, както ти би искала, но няма как родителите да знаем какво точно иска дадено дете, а и не всичко ни е възможно. Баба ми никога не е гушкала и хвалила майка ми или мене. Остава сирак на 2г и нея никой не я е гушкал. Намесваше се в живота на майка ми до.... докато умря. Майка ми е завършила със златен медал и е била приета да учи ядрена физика. Една от 6 души. Щяла е да има възможност да пътува и работи в големи международни институти. Баба ми я накарва да запише гнусна, мръсна специалност с още по-дълго следване за да можела да има сигурна работа и частна практика. Такъв е бил живота тогава, през 50те години. Карала я да се жени, да има дете когато майка учела и правела специализации. И мене така и още по-отрано, защото според моята баба мине ли жената 25г е трудно да намери качествен съпруг, да роди лесно, да роди здраво дете итн. Когато Майка ме гушкаше, баба казваше, че ме лигавела, разхайтвала итн. А майка толкова ме гушкаше и глезеше, че ненавиждам някой да ме прегръща и бара.

Майка ми ме заливаше с подаръци и ме водеше навсякъде с нея. Само дето Аз исках южна Америка и западна Европа, а на нея там хич не и харесваше и не щеше да идем. Нея я влечаха Индия, изтока, а аз не мога да го понасям. Досега ми предлага все източни направления. Казала съм и сто пъти или 1000, че не ща да стъпя там. Тя ми е дала това, което нейните родители не са и дали на нея. Аз исках коренно различен живот и заминах в западна Европа. Тя не пожела да дойде като млада, не идва и сега. След живота с нея мразя хотели, ваканции далече, пътуване за разглеждане на културни забележителности. А мои приятелки мечтаеха за това.

На моите деца дадох това, което исках моите родители да ми дадат. Вече са пълнолетни и познай доволни ли са! 🥳 Дъщеря ми ме пита защо не съм си останала в България, където, според нея, животът е по-сигурен и добър от този във Франция. Само дето не е живяла в България и сравнява България от 2020те с Франция от 2020те. Не е била родена да сравни България от 80те или 90те с Франция от същите времена. Питаше защо не съм я родила в Англия като брат и, защо не сме заминали за Канада. Казах и да замине тя, където иска и да роди където може. А, не искала да ражда.

От моите деца нищо не изисквам, защото изискванията към мене бяха sky high. Още като малка дъщеря ми ме обвини, че не съм достатъчно строга. Искала строга майка. Като стана строга съм цербер, властна, лоша итн, но баща им е добричък. Угодия няма.

До 2007 не можеше да се замине семейно. Всъщност можеше, ама струваше €€€€€€. Майка ти едва ли е имала пари за 4 билета и квартира за четирима. Какво ще ви правят на 14 и 11г? Не сте на 5, 6 или 8. Децата на много познати не можаха да завършат гимназия. Родителите са с висше.

Баща ти хубаво и викал "Рожбе, прибери се", но и казвал, че "Ще видим какво ще правим". Аз на такива общи приказки и абстрактни философии не бих се вързала. Защо не е намерил платена работа, не е развил бизнес, а я вика обратно в мизерията, от която тя е отвикнала? Защо не е показал, че може да ви издържа без нейните пари? Тогава тя щеше да се върне, мисля. Тя не е могла да се реализира успешно като майка, защото баща ти не е бил оправен като мъж и глава на семейството. Много жени отиваха да работят с идеята да изкарат пари за жилище, образование на децата, но оставаха, защото свикнаха да имат пари, да могат да пестят, а и не им се прибираше при свекъри, дечуря, където трябваше да работят за 10 пъти по-малко пари, а след работа да пазаруват и домакинстват. Някои бяха срещнали любов, мъже, които бяха по-добри в леглото от съпрузите им, по-щедри, по-млади, но не смееха да се разведат. Живеещите у мъже за да не плащат наем, нямаше как да си приберат децата, че и мъжете.

Ти не си домакинствала от 14г заради майка ти, която заминала, а заради баща ти, който хем не печелел достатъчно, хем не домакинствал. Майка ти ви е раждала, кърмила, гледала, прала, къпала, хранила с лъжица 14г, освен че чистела и готвела за 4 души.  Баща ти трябвало само да чисти, готви и пуска пералня още 4 години за 3ма човека и още 7 за двама. А той се пропил.

Явно и е тежко, защото сега, стара и болна е сама, отчуждена от живите си близки. Болестта и е много тежка. Майка ми ми разказваше за пациент с нейната болест, чийто апарат все пищял и тръбата се измъквала. Видяли го да бута апарата сам. Не искал повече да живее.

Създали са ви родителите, но не са очаквали тежката криза. Ако са знаели, естествено, че вероятно нямаше да ви създадат, не тогава, не и двете. Родителите ти са, и двамата, донякъде жертва на обстоятелства.

Какъвто и избор да направиш, децата все ще са от нещо недоволни. 🌞

В момента моята дъщеря ми върти такива въртели, че свят ми се вие. Все са недоволни. Живот и здраве, да стане към 30, много искам да видя как ще ги вижда нещата тогава.
От две години съм родителят вкъщи и понякога е спокойно, но понякога ми се скъсва гьона.