Страх ли ви е от старостта?

  • 50 693
  • 1 108
# 480
Почти всички, ако не и всички, са перманентно нещастни.
Доста негативен поглед над живота. Защо така? И го казвам като циник и бореща се със същия този живот...
Виж целия пост
# 481
Мне, смятам се за перманентно щастлива.
Имам леки спадове, но бързо се вдигам и връщам в доволно-щастливо състояние.
Виж целия пост
# 482
Вече и аз се определям като щастлива. Но имаше период, в който бях перманентно нещастна.
Виж целия пост
# 483
Ами точно. Някои се определят и/ли решават, че са щастливи, други обратно. Който какъвто етикет си сложи, него си носи.
Виж целия пост
# 484
Именно. Въпрос на избор е.
Чашата, пълна на половина ли е или е празна?)
Виж целия пост
# 485
Вече и аз се определям като щастлива. Но имаше период, в който бях перманентно нещастна.

Точно това имаше предвид Alexandria*.
Виж целия пост
# 486
Старостта си е пълна с ужаси, колкото и да се правим и да се надяваме, че ще е като от брошурка на хранителна добавка - усмихнати старци на по 90, тичащи с правнуците. Няма по-малко зло - дали физическото или умственото. Едва ли на някого ще му е утеха, че ще е физически здрав, но го тресне Алцхаймер или други от групичката, нито пък да е прикован, но с ясен ум. Все е затвор - или на тялото, ила на разума.
Виж целия пост
# 487
Абе, може и да умреш внезапно, докато си в приемливо състояние. И такива има.
Виж целия пост
# 488
Абе, може и да умреш внезапно, докато си в приемливо състояние. И такива има.
Е, то всеки си мечтае за такъв край, но не всеки го постига.
Директните ни съседи са семейство на по 80 и 81 и уж в добро състояние, но пак редовно ходят по лекари, болници, дъщерите им идват да помагат в домакинството. За децата  старите родители също са голяма грижа. Мисля, че след 60 вече всичко мже да се очаква и краят неизбежно става тема за размисъл.
Виж целия пост
# 489
Абе, може и да умреш внезапно, докато си в приемливо състояние. И такива има.

Дай, Боже!
Виж целия пост
# 490
Чак да ме е страх, не. Но си давам сметка, че няма да е особено приятно. Да доживея да видя внуци, дано. За смъртта вероятно е най-неприятно да се разделиш с хората които обичаш. Може би това е най-страшно.
Виж целия пост
# 491
Да бе. Като кажат че човек отивал на по-добро място. Каква файда като няма да съм с хората които обичам - съпруг, деца, внуци....
Виж целия пост
# 492
Това за по-доброто място, кой знае. За неупокоени души колко съм чувала и гледала. Лутали се между нашия и паралелния свят и не намирали покой. Например ако човек е загинал внезапно или не е кръстен или не е отпят, като самоубийците. То са сто неща.  Вярно ли е незнам.
Виж целия пост
# 493
Аз вярвам. И това определено ми помага да не ме е страх от старост, смърт и тн.
Виж целия пост
# 494
Някои хора отиват на по-добро място, наистина. Дори и само защото болката е спряла, или защото любимите хора вече ги няма, или каквото там ги яде вече не ги.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия