Страх ли ви е от старостта?

  • 50 694
  • 1 108
# 600
Не знаех че натоварва общуване с възрастен.То опит доста и го споделяме, почти всичко се  е случвало в живота ни, ако не лично, около нас.
Да ,помагат ни да се справяме, иначе си е мизерия, дори никъде да не ходим, не се връзва в 300 лв месецът.Не ни се лишава от интернет, там са децата ни  и ги шпионираме,лоша дума, но добър начин без да ги занамаваш да видиш нещо тяхно, новините, че вестник кой купува, освен по път да убивам време, а и  то вече няма нормална преса, жълто  е всичко. Книжка ,филм нов.Ток и  вода си трябват, храна и ето надвишило.Като изникне лечение, освен редовните илачи, нещо да се поглезим да ни изкуши, отиде.И забравяме, и се отплесваме ,  и не виждаме - всяка помощ дори с добра дума за насърчение, с изслушване си е добре дошла.
А това да умреш млад и красив върви докато не си остарял, после ти е мил животът  и ти се иска още.Не много, но още малко поне.Тревожно е да не ти се иска ,тогава си я оплескал здраво  и смисълът и загубен.
Всичко е до време, но малката грижа за остарелите  не вреди.
Не е толкова страшна старостта.
Тук всяка сряда се събират в един пенсионерски клуб , повечето са бивши учителки, държат се още, повод  е да излязат, макар да не  е на заведение, вероятно си носят нещо ,не съм влизала.Аз с хора не мога, та още една причина да стоя сама.Като слепец съм, свикнала с маршрут и като изляза от него излизами  от комфорта си и сякаш се губя.
Уейв  , да не би да е напосоки това да попадат все на теб бабичките, щото ти е гадно с тях , да се промениш?
Виж целия пост
# 601
Не е възможно в тоя живот всеки сам само за себе си да мисли и да се оправя някак, винаги има ситуации, когато се нуждаеш от някого или нечия помощ.
Човек до човека опира, утре ние ще сме на тяхното място и няма да ни е хубаво да ни подминават...! И не ми пречи да ме шпионират - нарочно качвам снимки да ги види и мама, пращам на нея по вайбър, така и тя се чувства съпричастна с нашите преживявания...!
Виж целия пост
# 602
Скрит текст:
Не знаех че натоварва общуване с възрастен.То опит доста и го споделяме, почти всичко се  е случвало в живота ни, ако не лично, около нас.
Да ,помагат ни да се справяме, иначе си е мизерия, дори никъде да не ходим, не се връзва в 300 лв месецът.Не ни се лишава от интернет, там са децата ни  и ги шпионираме,лоша дума, но добър начин без да ги занамаваш да видиш нещо тяхно, новините, че вестник кой купува, освен по път да убивам време, а и  то вече няма нормална преса, жълто  е всичко. Книжка ,филм нов.Ток и  вода си трябват, храна и ето надвишило.Като изникне лечение, освен редовните илачи, нещо да се поглезим да ни изкуши, отиде.И забравяме, и се отплесваме ,  и не виждаме - всяка помощ дори с добра дума за насърчение, с изслушване си е добре дошла.
А това да умреш млад и красив върви докато не си остарял, после ти е мил животът  и ти се иска още.Не много, но още малко поне.
Скрит текст:
Тревожно е да не ти се иска ,тогава си я оплескал здраво  и смисълът и загубен.
Всичко е до време, но малката грижа за остарелите  не вреди.
Не е толкова страшна старостта.
Тук всяка сряда се събират в един пенсионерски клуб , повечето са бивши учителки, държат се още, повод  е да излязат, макар да не  е на заведение, вероятно си носят нещо ,не съм влизала.Аз с хора не мога, та още една причина да стоя сама.Като слепец съм, свикнала с маршрут и като изляза от него излизами  от комфорта си и сякаш се губя.
Уейв  , да не би да е напосоки това да попадат все на теб бабичките, щото ти е гадно с тях , да се промениш?
Бор_яна, като те прочетох, се сетих за едната ми баба. Като дете я чувах да казва "ох, не се живее вече, да умирам и да се свършва", а аз изплашена, веднага реагирах какви ги приказва, как така ще иска да умира. След някое време ми казваше: "не ми се умира, хубав е животът, да има как още да поживея, ама......". Чак по-късно схванах кога ѝ се е умирало - когато е била зле, нещо я боли, а когато се чувстваше добре казваше това второто.
Няма нужда да се умира млад и красив, тогава живееш живота си с пълна сила, пък и той е един. Много ми харесват историите за прераждането, но никъде не е потвърдено категорично, че така се случва. Simple Smile
Виж целия пост
# 603
Събрала съм папка езотерика, интересно дали преписват един от друг или има неща да "докарват"тази мисъл на повече хора, но се повтаря.Дано има вярно, но каквото и да е, е само опитност на душата, нищо не остава да се помни, та и стара душа да е ,човекът и нов и съвсем друг.
Но то и Бог не е доказан ,никой не го е пипал още,или 2000 години вече, та все същото, едно успокоение, че може би не  е краят.
Казвала съм на млади годиин , пък и скоро , като съм в безизходица, що не пукна да се оттърва, но след 3 минути почвам да опитвам пак да се справя.
Не  е страшно да го помислиш и кажеш, страшно е да се накажеш и не правиш нищо да промениш или се справиш.Да не ходя при по-страшните неща.
Сега синът ми започна работа наблизо и пътува, ще се търпим няколко месеца заедно, съгласи се да си купи дом.Накрая , че отдавна мърморя.По-лесно е, веднага го викам да помогне ако ми е трудно, но се сещам, че тези неща ги правех сама, като няма кой да викна.Ами приятно си е да не пъшкам и се чудя как да стане от две ръце нещо ,дето му трябват три.И има неща да не мога вече, или ги правя три дни вместо три часа.
Но не се отказвам...докато има един шанс да се справя.
Интересно е как той се чуди на някои спомени, идеи, разни неща, че не сме говорили за някои, отдавна не  е бил дълго тук, идва и заминава,има друго да се коментира и прави.Интересно му е за събития , дето като дете не е виждал по този начин.Чуди се на идеите ми, как съм предвидила какво ще стане, не че нещо ,ставало е вече край мен.Дори за разместване тук, да е по-удобно, кое първо, че обичам да планирам, но дълго време нямаше нужда и  с кого да осъществя.
Та той ми помага и  е помагал, но имам чувството да изпитва нужда от присъствието ми, имаме пропуснато време, но и има какво още да дам, макар и малко.
Та няма да се умира, докато не дойде деня.Даже като ми е зле ме е страх да не е дошъл, а не съм готова още. Това още и никога няма да бъда,  дори да си приготвя всичко и наготвя даже да присъстващите ,ще измисля нещо несвършено.
Не  е страх от старостта май, а че не е вечен животът.Докато има грам разум и си на крака има смисъл.
Виж целия пост
# 604
Боряна, не те разбирам. Намери си приятелки, мъж, живей го тоя живот. Аз не мога да съм сама.
Виж целия пост
# 605
Аз пък не мога с хора, имам си всичко , но всеки си е в къщи.
Свикнала съм.Аз пък не разбирам да не можеш сам какво  е.Първо сам трябва да можеш ако ме питаш, после да свикваш с други.Да се познаваш, да се разбираш и  приемаш, да могат и  другите да го направят.Това за млади хора.
Но животът е за двама, съгласна. А мъж не ми трябва вече никак.
Виж целия пост
# 606
Точно за Апостол Карамитев съм чела спомени от човек, който е лежал с него в болницата в последните му дни, как е викал: "Не ми се умира още, не искам да умирам, имам още толкова роли да изиграя и толкова неща да направя в тоя живот". Тя и приятелката ми като бяхме на 17, имаше девиз: "Живей бързо, умри млада, бъди красив труп", ама сега, на 51, отдавна е забравила тези глупости. Човек говори едно, ама като му опре яйцето до дупето, по друг начин започва да разсъждава.
Нашите пенсионерки от квартала се събират почти всеки ден. Имат си певческа група, ходят по фестивали и събития. Празнуват си заедно рождените дни и празниците. Наскоро от кооперацията им отпуснаха пари, ходиха за три дни в Еленския Балкан. Служителката в читалището кандидатства в общината по разни програми, откъдето също им отпускат пари за автобус, за носии, за празници.
Виж целия пост
# 607
Боряна, не те разбирам. Намери си приятелки, мъж, живей го тоя живот. Аз не мога да съм сама.
christina1980, различни са хората! Имах леля, на която съпругът почина рано, на 50 години. Красавица, ама истинска, и на години си остана красива жена, красиво остаря, умееше да се облича добре. Имаше и разни ухажори, никога не допусна друг мъж до себе си. Намираше си занимания, с познати, семейството на единствения и син, така остана сама до смъртта си. Но не се чувстваше зле и никога не се е оплаквала от самотия или нещо подобно. Това беше нейният начин на живот, според мен затворен и скучен, но тя така го разбираше и живееше. А аз бях сигурна, че ще си намери рано или късно друг мъж. Наистина са много различни са хората....
И аз си мисля, че на млади години е лесно да кажеш по-добре млад да умра, просто защото някак подсъзнателно си усещаш и знаеш, че имаш доста години пред себе си. И аз казвах "ей, да доживея 33", стигат ми! Стигат, ама......друг път, правила съм се на интересна. Simple Smile
Виж целия пост
# 608
Аз съм по клюките и забавленията. Как пък няма да си седя сама. Ще си каня приятелките на чай и сладкиши, ако остана сама и мъж ще си намеря, ако не ме кефи и не се държи добре, ще го сменя. Въобще не искам да умирам, поне не и преди 85 години. После може.
Проучила съм за филъри, ботокс, зъбни импланти, коленни и тазобедрени стави. Живея здравословно и не ви разбирам депресиите. Мен само малки, болнави и врещящи деца ме депресират, друго не.
Виж целия пост
# 609
christina1980, никакви депресии няма! След горния ти пост - аз не бих могла по тоя начин. Чувала съм да казват, че се надувам само защото не ходя на такива сбирки. Не понасям клюки всякакви, нито умея да се включа в такъв разговор. Който го може, чудесно!  Майка е такъв тип, дай ѝ лудница около нея, приказки, шетане, слагане на маси, всеки ден да има хора около нея, с всеки се сприятелява, говори, но мен ме изморява всичкото това. Иначе с приятелки, но наистина такива, имам си трички, да, чудесно се чувствам, но са ни други разговорите. Всичките тия филъри-милъри, ботокси.........не са мои, ще си старея натурална, виж става или друго, ако се наложи по здравословни причини, няма как. Мъж - защо не, само че си го имам, пу-пу, нека ми е жив и здрав заедно да остаряваме. Една циганка навремето, като се оженихме, цъфна в къщата на свекърите, нещо искаше явно, свекървата опита да я отпрати, оная, обаче взе да нарежда, че ще живеем с ММ до 93 години! Та свекървата се смили и ѝ даде нещо за ядене май беше. Тъй че......надявам се! Joy
Виж целия пост
# 610
Аз депресия нямам и не знам какво  е, да се ядосам за нещо 3 минути - мога.
И ми се живее, да видя внуците какви ще станат ,после правнуците ще искам да видя , но едва ли като са на 5.Както се женят сега над 30, едва ли ще дочакам правнуците да станат големи, пък и  да ги видя едва ли ще мога, освен ако не измислят импланти и съм жива още.Чак толкова не искам , шегувам се за правнуци, но внучката -девойка да стане ще е голям кеф да видя.
Кристина , не чувам хората и ги мъча и себе си мъча, не виждам добре (глаукома),  монитора щом виждам съм доволна и да чета.
Та и не усещам разни неща вече, старец какво да ме прави и  да го правя при това положение.Имам грижовни деца, стига ми.Аз ги шпионирам, но и като не съм на линия звънят какво става, та и те ме шпионират.Справям се за сега с градина, кухня  и да излизам , че няма ядене за довечера.Няма депресия.
Виж целия пост
# 611
Преди няколко дни се разрових в телефона да покажа на колежка снимки, изпратени ми от близка, от пенсионерски клуб в Испания. Значи, аз искам така да остарявам! ...

Дълги години работих по един проект с възрастни хора. Трябва да ви кажа, че възрастните хора в Бг също имат жажда за живот. Огромна! Имаше мажоретки, танцови състави, всякакви клубове по интереси. В пенсионерските клубове се празнуват всякакви празници с големи софри, музика, томболи и пр. Не минаваше ден, в който да нямах покана за някакво тържество( като представител на организацията, в която работех). Ходят по екскурзии, излети, олганизират посещения на свои връстнци, инвалиди и трудноподвижни, стават доброволци. Изобщо- хора на по 75-80, та над 90- годишни не пускат лесно живота!
Искам да съм като тях! Да не загубя желание да съм сред хора, да бъда полезна, да живея!
Виж целия пост
# 612
Живея здравословно и не ви разбирам депресиите.
Разни хора, Кристина. Живея здравословно, да, и ако надживея мъжа ми, ще си карам сама. Щото аз пък съм другата крайност - не схващам нуждата да съм сред хора и глъч. За това и разбирам много добре Боряна. Държа се информирана за хората, за които ми пука, но като цяло съм саможивляк, и ми е добре така. Ако мога ще продължа да обикалям и да се забавлявам. Имам си хобитата, имам си интересите. Едното не пречи на другото просто...
Виж целия пост
# 613
ИзхвърлИ папката с езотериката и се концентрирай върху рационалното - имаш живот, живей го! Никакви опитности на душата, никакви щуротии - половината вменяват вина, другата половина отхвърлят вина за нещо реално сторено в живота. Така да се каже - за всекиго по нещо. И хората като задълбаят, започват да живеят в една илюзия в главите си.
Нещата са много прости - някои обичат да са сами вкъщи, самодостатъчни са си, другите имат нужда винаги да са сред хора, те така се чувстват живи.

Животът си ги е измислил нещата - възрастните имат нужда от внуците си, защото така се балансират "енергиите". Чуждите не ги интересува.
Виж целия пост
# 614
И аз съм като Боряна.
Вкъщи нямам нужда от присъствието на други хора.
Много ми е добре сама, на тишина и спокойствие. Имам си мой ред и режим, и както казва Боряна, като изляза от него, ми е дискомфортно.

Уейв, усещат, че си добър човек и затова търсят помощ от теб.
И аз съм така.  Много хора разчитат на мен, защото съм отговорна и знаят, че ще свърша работата.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия