Да ,помагат ни да се справяме, иначе си е мизерия, дори никъде да не ходим, не се връзва в 300 лв месецът.Не ни се лишава от интернет, там са децата ни и ги шпионираме,лоша дума, но добър начин без да ги занамаваш да видиш нещо тяхно, новините, че вестник кой купува, освен по път да убивам време, а и то вече няма нормална преса, жълто е всичко. Книжка ,филм нов.Ток и вода си трябват, храна и ето надвишило.Като изникне лечение, освен редовните илачи, нещо да се поглезим да ни изкуши, отиде.И забравяме, и се отплесваме , и не виждаме - всяка помощ дори с добра дума за насърчение, с изслушване си е добре дошла.
А това да умреш млад и красив върви докато не си остарял, после ти е мил животът и ти се иска още.Не много, но още малко поне.Тревожно е да не ти се иска ,тогава си я оплескал здраво и смисълът и загубен.
Всичко е до време, но малката грижа за остарелите не вреди.
Не е толкова страшна старостта.
Тук всяка сряда се събират в един пенсионерски клуб , повечето са бивши учителки, държат се още, повод е да излязат, макар да не е на заведение, вероятно си носят нещо ,не съм влизала.Аз с хора не мога, та още една причина да стоя сама.Като слепец съм, свикнала с маршрут и като изляза от него излизами от комфорта си и сякаш се губя.
Уейв , да не би да е напосоки това да попадат все на теб бабичките, щото ти е гадно с тях , да се промениш?