"Смешно" ли е раждането?

 Моето раждане започна навръх Нова година, точно започнаха фойерверките- в 24:03ч. изтекоха водите и хайде на колата! Навън гърми, трещи, хората се веселят, а пък аз съм тръгнала да раждам . Като стигнахме в родилното заварихме едни весели доктори и акушерки с малки хартиени шапчици на главите . Обаче за мен веселбата свърши до тук, защото ме зарязаха в предродилна да си се мъча, а те си се забавляваха някъде в някоя стаичка. А имаше една друга родилка, за която после ми казаха, че ражда трето, но буйстваше и крещеше, все едно я колят. На нея й обърнаха доста повече внимание , като я хванаха 3- 4 акушерки и санитарки и я вързаха с едни колани. Роди за има- няма 15 мин. Това май не беше смешно
 Така, като се замисля, въпреки всичко, си спомням за моето раждане само с добри чувства.

Сега като се сетя и ми е смешно,ама тогава не ми беше до смях.
Абе каквото и да е,пак ще го повторя,а надявам се и потретя!

Ами смешното беше че на видеозона доки каза "момиче май", раждам си аз и акушерката вика ами честито имате си момче  . Добре че си бяхме намислили и мъжко име. След мен друга жена, уж беше детето седалищно уж за секцио, не могат да сварят мен да ме вдигат, почти беше родила в пред родилна. Роди момиченце, акушерката вика "Ай де, имаме си Иванчо, сега и Марийка", а майката вика"Ама тя наистина е Марийка", та така посмяха се в родилна зала, а денят беше тежък май се родиха 5-6 бебета, за нашия град това е много

И на моето раждане имаше комични ситуации
Кара ме мъжо на 7-мия ден, преносила в болницата.Мене ми тъжно та знае ли се,щото все си мисляех че ще седа там векове,а аз мразя болничните заведение .Става ми лошо
както й да е настаних се и аз понеже бях малко затворена и не смех да си говоря с другите мами в стаята но след 15 минути имах чувство че се знаеме с тях от нащо раждане.Тамън се успокойх и останалите ги налегна родилната депресия и аз като започнах едни ми ти вицове и спешки,така цял ден.За да спра да ги разсмивам поне за малко като ми казаха че на мойто легло раждат до 24часа, се  Направих се че не ги чух.По едно време идва лекарите на визитация и доктора вика "Кой е тартора на този купон,че се чувате чак на стълбите".Наща врата беше на около 100метра че й повече от стълбите .Ние бяхме последна стая в Тина Kиркова.АЗ съвсе спокойно казах "Аз" и доктора ми задада въпроса -
-"Ти знаеш ли къде си дошла"-
-"Да разбирасе на лагер", и майките  Милия си глътна граматиката.Цял ден се смяхме и към 2 часа през ноща като ми почнаха контракцийте а аз си мислех че от смеха корема ме боли колко ги "Благославях майките" само аз си знам.Започвам да си тананикам,но явно съм си тананикала бая високо щото бях със слушалките на радиото на телефона и родилката до мене -Ромка ме побутва и тихичко казва
-"Ти хубаво си пееш но намали малко децибелите щото направо викаш".
Сутринта мене ми се спи та две не виждам,а доктора казва
- "Ще спиш евентуално довечера,скоро ще раждаш".АЗ  Слизама в родилна зала но явно съм имала малко по силна контракция и крещя искам епидорална,Акушерката ме помоли съвсем тактично да не викам що то съм й 12 и тогава реших да се връщам.ЕДна фелшерка тръгна да ме гони,а сестрата
-"Споко ще се върне няма къде да ходи".Такъв порой се изваля като за раждах че ми се доспа и нямах контракций.Задрямала съм за момент,на Фона на викаща родилка над главата ми и една мрънкаща в краката и румоленето на дъжда.СЪбуждам се от напън и моля за
-"  ,а сестрата
-"А  , я марш на магарето".
Родих за 15 минути и поглеждам си корема и питам
-"Къде ми е корема "?
-"Отсреща ти го мият".
-"Ама аз си искам готиното коремче".
-Сори ама не може да ви го върнеме
 
Вече пред родилна зала се започва с разпитването за бебето от майка ми и мъжа ми защото веднага го заведоха в детското отделение понеже се родило следобяд и вече е близо 18 часа.Майка ми  вижда леко уморената ми  физиономия и си мислила че тази дето вика са се глас съм аз и да ме развесели ми разказа нейните премеждия.Те били с мъжо  ми от 14часа пред родилното отделение, а мене ме изнесоха в 18 часа .Както й да е и на нея  и се доходило до тоалетна но не смееляа да отиде и помолила да я пуснат в болницата само отива и се връща. Не я пуснали .Логично. Пред болницата някъде имало една барака където живеели Роми и ги помолила майка ми за тоалетна.Ромката опътила майка ми до външната тоалетна и  от тавана капело вътре .Та ми каза че хем си е свършила работата хем дъжда я е подмил.Последното малко гнусно но всеки път когато вали се сещам за това и си я представям.Направо
Еми това е дано по този весел начин да убедиме повече майки да раждат.

mama rosi, браво за доброто настроение. като се подходи с положителна нагласа, не е толкова страшно 

sladurska_baby това твоята история направо не е за вярване

Не се и учудвам. Моят пък като му показах теста за бременност, ме попита: "Болна ли си бе?". А аз даже му го подарих в подаръчно пликче.

Мамо Роси, направо ме уби  
... хайде не остана и скоро и аз ще пиша тук... 

Леко и смешно раждане на ushco.Успех!
 Моето първо раждане ,както и второто ,бяха като на майтап!Към 5h сутринта се събуждам и цялото легло мокро.В първия момент си помислих ,...че съм се -малко ме е срам-напишкала! Като се порасъних ми светна че ми е изтекла водата.Ръчнах татито и му казах,а той скочи да вика бърза помощ!Нямам болки,нямам нищо!Къде ще ходя...,а и вечерта ще имаме гости за рожденният му ден! Честитих му го  и по живо по здраво го изпратих да се труди, да работи.Захванах се с чистене,готвене,пазаруване...Ни болки ,ни нищо да ме притеснява.Към обед обаче звъни мама по телефона и пита дали  няма нещо.Аз най-спокойно и казах за водата и така ми се накара. ...След 5мин беше у нас с TAXi и право в болницата.Попаднах на" доктор".Виками :На някой му се е припикало ,а си мисли че ще ражда.  Може би защото ми оставаше цял месец до термина,ама това не го оправдава.Направиха разни проби и се разтърчаха Никой нищо не казва.Включиха ни системите и зачакахме .Таткото след работа тръгнал да ме търси,гостите идват....Голям купон Обажда се да пита как съм,болили ме,говорих си и с гостите.Тъкмо затварям и викам на акушерката ,че ми се а....Тя извика доктора и след 5мин се появи сладурчето.
С второто нещо ми натежа корема ,ама аз тапицирах един стол върна се таткото от работа ,каката от у-ще,мама дойде на гости,а корема взе да ме боли,но си бях обещала да не казвам на мама да я притеснявам.Гледам часовника,болките станаха на 4мин.Едвам я изчаках да си тръгне Казах на мъжа ми и той се облече,обу...Аз му викам ,че първо ще се изкъпя и тогава ще тръгваме.Едвам се облекох,щях да тръгна гола Влизаме в клиниката и мъжо вика на доктора:Жена ми е малко бременна и май ще ражда.А онзи му отвръща:Колко малко. .Облекоха ми нощницата и искам епидурална,а доки вика ,че няма време да ме хване,щото до 15-20мин ще съм родила Позна.Изпреварихме всички!!!Нашето стана -Отидох,Изпреварих,Родих!!! Каката и таткото веднага видяха малкото сладурче Всички в клиниката се изредиха да видят кои сме тези които се родихме за 24мин от влизането през вратата до щастлието! Даже чорапите не си бях свалилиа  В такъв момент кои ти мисли за чорапи?
На визитацията доктора ме посъветва за третото да не чакам толкоз,а по раничко да отида при тях Кой знае,може и това да стане!!!
Е пожелавам на всички БЪРЗО ,СМЕЛО И СРЪЧНО РАЖДАНЕ!И да пишете при вас как беше!!! 

И на мен зверски ми се пиеше кафе! Аз отидох в Шейново в 3 през нощта и след като се видя, че е доста рано ме пратиха да трамбовам по коридора. И към 6-7 ч. като пристигаше новата смяна всички си носят кафе и по коридора ухае на  прясно кафенце... Не си поисках, но пък само си мислех как като приключа с раждането ще си взема кафенце и ще си го пийна с кеф. 

Ох, а аз съм от онези, лошите майки, дето си попушваха ... Както ти с кафето, така и аз след като родих само кроях планове как ще изляза да изпуша една цигара. Щом ме свалиха в стаята поисках да се "разходя", нооо беше късно през нощта и сестрите не разрешиха. След като видях бебо желанието ми за цигари тотално секна, не можех да си представя да му вливам от тази отрова с кърмата.
Така приключих с пушенето.

леле, сладурска, колко много децааа, супер, супер! да са ти живи и здрави! искам и аз поне три, ако ми останат сили дори четири!

PADI ме окуражи,дано и при мене да е така,изобщо на всички го пожелавам