"Смешно" ли е раждането?

аз периодично чета тук...особено като ми е криво настроението.темата наистина е супер

Записвам се и аз да следя темата, защото в началото на Април ми предстои второ раждане. Първият път ме беше толкова шубе, че хич не ми беше до смях, а и нещата се развиха много бързо и не можах съвсем да разбера какво става. Бях отишла за преглед понеже от няколко дни ми течеше по-малко розова слуз, което се оказа, че е запушалката. Но понеже нямах никакви болки, а и до термина имаше още 20 дни хич и не мислех, че ще раждам. А и с мъжа ми се бяхме разбрали да ме чака пред кабинета като свърши прегледа да ходим да кпуваме одеялца за бебето. Да ама като ме прегледа мойта докторка каза, че имам 7 см разкритие и никъде няма да ходя. Леле като се гипсирах, пък като ми докривя за одеялцата, че ще ги купуват без мен! И така уж щяха да ме оставят да си раждам нормално, но като ме качиха в предродилна и ме прегледаха още двама лекари казаха че таза ми бил тесен, а бебето голямо и айде секцио. Всичко се разви за отрицателно време. Обадих се на майка ми да й честитя внуче, а тя горката даже не можа да реагира, защото не знаеше, че раждам...
Преди операцията докторката прати мъжа ми да купи някакви лекарства, а той като зачезна на някъде никакъв го няма - всички него чакат. Докторката вика- обади му се да идва- да ама нашия не си платил телефона и той изключен. Сега ми е смешно, но тогава ми идеше да го удуша.
Резултата- имам си страхотно момченце на 5 годинки. Сега с нетърпение чакаме сестричката. Пак много ме е шубе, но се надявам да имаме късмет и скоро да сме вече четирима.

смешно и още как...
събуждам се аз в 5ч. сутринта.нищо не ме боли ама ми е странно и не усещам да рита малчо,както предните дни.АХА днеска ще е!окъпах се най спокойно,нагласих багажа(и пак забравих картона).стана 7ч.отивам събуждам моя - никаква реакция.ще раждам! - изстреля се като куршум.стана,облече бъдещия бати и го занесе на детска градина.връща се и сядаме двамата на вън (юли - жега).
мъжо ми:да тръгваме?
аз:чакай,не съм сигурна
след половин час:
аз: хайде
той:само до тоалетна да отида че забравих!
връща се той:хайде
аз:чакай...
така около 2 часа,все не бях сигурна.не ме болеше,не ми бяха изтекли водите...къде ще ходя?!накрая решихме да отидем и там ще ми кажат хората ще раждам или не.
стигаме в болницата,качих се на магарето,идва една акушерка и започва:Не се притеснявай,бла-бла,раждането е започнало.
идва една друга и явно бързаше нещо,не разбрала че вече съм прегледана(а аз чаках за клизма),преглежда ме и тя и вика:браво на тебе,още малко и можело у вас да родиш - 9см разкритие.
вкараха ме в предродилна зала,разпитваха ме,попълваха си документите.А аз още не усещам контракции.там откарах 1 час.После в родилна зала,докато ми включват система,една стажантка много развълнувана:Искам аз да водя раждането,Може ли?акошерката й вика:ДОбре,няма проблеми,само донеси ехографа от предродилна зала.
милата тя докато се върне,аз родих.толкова бързоо стана,че не помня въобще да ме е боляло.До мене докторът:Ехе,ти може утре пак да родиш!
тука от кръвното малко съм отнесла,свестих се с кислородна маска.И какво мислите гледам,едно пакетче и го щипят да плаче (нагълтало малко вода,аспирирано).Мини се не мине 5мин.и доктора си подава главата от предродилна зала и вика:Само ЛЕВСКИ!!! и онова вързопче писне,пооморява се,млъква и докторът пак:Само ЛЕВСКИ!!!  и малкия пак писва.
ами това е за второто.за първото нещата са малко по-различни,нямаше кориози,освен може би че докторката беше седнала да решава кръстословица,и аз нямаше да знам,ако не не питаше за всяка дума.


ЛЕКО И БЕЗПРОБЛЕМНО РАЖДАНЕ НА ВСИЧКИ БЪДЕЩИ МАМИ!!!
След време и вие така ще пишете и ще се смеете!

а защо те няма при нас-априлки като ще раждаш

Аз съм писала и по-рано, но пак преглеждам за новите попълнения или се сещам подробности. Например, как получих първите контракции за второто раждане по време на концерт, в който участваше баткото и само стисках палци да не ми изтекат водите . . размина се. След седмица се повтаря, но в нас. Седим си с мъжът ми и се питаме да ходим ли или да не ходим, като има седмица до термин. След още ден-два той излиза в отпуск и казва "Сега вече можеш да раждаш . . . ". Третите контракции бяха деня преди термин и мъжът ми ми опакова нещата и ме прати в болницата по живо, по здраво и на светло, че да не се шашка в тъмнината и с баткото.  . . . . И като родих се обадих на брат ми да му честитя първо рожденния ден, а едва после и племенника . . на четвъртия час исках да си ходя и на всяка визитация питах кога ще се прибираме . . . седнах по турски, с кръстосани под мен крака като ме качиха в отделението, веднага след родилното . . втория път . . а шест месеца след първото раждане не можех да седна и казах на мъжът ми да си намери любовница . . .  то това ми остана . . трети път едва ли ще има . . . не че е невъзможно, де

Тъй като не съм раждала (за сега) ще разкажа случая на приятелката ми, която е много колоритна личност.
Така, в един летен ден, момата получи контракции. Взе сакчето, обади се на мъжа си и родата, взе си такси и към АГ-то. Непосредствено след нея и аз пристигам-нетърпелива! Нашето девойче я хвана шубето. Хвана се отдолу и като каза "Отказвам се, няма да раждам!" и седна на една пейка. Викам й-Янче, несе излагай, няма нищо старшно-веднъж и бързо и опа-идва бебчо. И тя-да бе! Неща. Няма да раждам. Идват личния й лекар и една сестра. Ама я увещаваха, ама я молиха. Янчето реши да се прибира, защото се отказа да ражда. Накрая мъжа й без да й се обяснява, я вдига на ръце и я носи в стаята й. Седмица след раждането й разказвам и тя засрамена от себе си, казва: смешна ли бях? Отговарям й-ами не много. 

Да се запиша и аз вече .
На 19.02.2008 рано сутринта усетих странни болки в кръста на около половин час. Болката беше все едно ми се ходеше до тоалетна по голяма нужда  . Ставах около 7- 8 пъти до тоалетна - нищо. Към 7:00 взех да приклякам около леглото и да си стена лекичко. Споделих на таткото за болката, която вече беше на десетина минути и той ме убеди да тръгваме за болницата.
Понеже спахме при нашите аз нямах никакъв багаж в себе си. А и не исках никой да разбере преди да родя. Е да ама мъжът ми слезе да загрее колата, а аз не мога да си обуя чорапите - правих какви ли не чупки - боли и не мога да се свия. Взех си чорапките в ръка и тръгнах да си обувам маратонките, което на баща ми му се видя странно, навън температурите бяха под нулата  .
Аз минах с не особено сполучливата лъжа, че съм забравила да ги обуя.
Към 8:00 минахме и взехме багажа ми от вкъщи. Моите контракции вече бяха на около 10 мин. най-много. Обадих се на доктора, а той ми каза да почакам, но като разбра, че пътувам от Бистрица каза моментално да тръгвам.
В 8:30 бяхме в Майчин дом. В Приемното от охраната изобщо не предположиха, че съм бременна - бях с малък корем и ми казаха да ходя на втория етаж, но моите контракции вече съвсем бяха зачестили и мъжа ми, който по принцип е спокоен изпадна в истерия и заяви, че раждам и никъде няма да ходим.
От родилна зала слязоха акушерка и една млада лекарка, които първо ме попитаха, защо съм там - под якето корема не личеше, а после ми казха, че съм много усмихната за да е почнало раждането, но все пак ме качиха на магарето и изненадата беше 5 см. разкритие. Направиха ми клизма и аз изкарах 40 мин. в тоалетната  . Горе вече се бяха притеснили да не съм родила в тоалетната  .
В предродилна бяхме с една жена с 8 см разкритие - второ раждане, но аз май бях по-бърза и родих преди нея. По време на раждането стана беля  не ми бяха направили добре клизмата и стана беля. В последствие аз вместо да напъвам взех да стискам  .
Е може и да не звучи съвсем смешно, но за мен протече по-забавно отколкото очаквах .

хе-хе, ако не бяха ти напълнили червата с вода, можеше и да не стане белята  . Пада им се. 

Много весела темичка, поздравления за авторката. Следя ви и се развеселявам, че с наближаване на момента идва и шубето.

Хубаво се посмях! Страшни бисери е имало при някои родилки!
Първия път като отидох в родилното и вечерта застъпва на смяна един много готин възрастен доктор, познавам го от години, ходих на едни манипулации при него. Та лежа си аз сам-саминка в последната стая в дъното на коридора в патологична бременност, не че нещо ми има, но една акушерка - наша позната вика - "какво ще стоиш да слушаш викове цяла нощ, я тука ще ти е по-спокойно". Та така - минава добрия чичо доктор, наднича през вратата на стаята, аз си лежа в легълцето и той ми вика : "И моето момиче, нали знаеш, като почнеш да раждаш, няма да стоиш тука, идваш в другия край на коридора, будиш ме и отиваме в родилната зала." Викам му : "Няма проблеми, доктор еди кой си, аз съм почнала да раждам от 6 дена /от толкова бях с контракции/, ама като дойде момента да го пускам в живота човечето със сигурност искам да има я доктор, я акушерка близо до мен, че не съм много убедена в самостоятелните си възможности да се справя със ситуацията!" Той се засмя и замина!
А като ме приеха, седя си на едно легло в приемната и минава моя доктор и ме пита - "Какво правиш, бе Ели?" и аз му отговарям : "Какво да правя - дишам, нали съм дошла да раждам, пък четох по книгите, че било важно как дишаш!", той се смее и вика : "Ех, то само с дишане да ставаше.....", а на другия ден са ме качили за поредния преглед, съответно разкритието си седи 3 см и не помръдва, изтекоха ми водите - кални и доктора ми вика : "Какво правиш ти, що стои само 3см разкритието?", викам му : "Абе, докторе, цяла нощ съм му баяла на туй разкритие, ако от мен зависи искам и 20см да стане и да го изтрелям в живота това бебе като торпеден катер в атака, ама не зависи от мен! Не ще да излиза и това е!"Накрая със секцио родих, важното е че всичко мина по живо и по здраво, болката се забравя!

p.s Ох, надявам се като nellyyy да родя втория път! Тоя доктор определено е създал настроение!

От един месец и аз съм майка за втори път - този път имам дъщеричка с характер  .
Естествено, че пак имаше смешни моменти покрай раждането.
Та на 10.02, 12 дни преди термин на мен ми писна да съм бременна, реших да пия очистително и да видя няма ли да се разраждам. Изпих си послушно очистителното + компот от праскови и... даже не отидох до тоалетна. Цяла бременност се скъсах от контракции, то не бяха магнезий и Но шпа, системи, инжекции, в този ден кьорава контракция нямах. Мъжът ми каза, че ще ме номинира за най-голяма скръндза на света.
Вечерта обаче отиваме при свекърите да оставим детето. Така ужасно ми се спеше, че права щях да заспя. Свеки пържи наденички и през цялото време ме поднасяше как сега косата ми щяла да мирише на наденички като тръгна да раждам. После ми разказа, че като раждала втория път давали бокс по телевизията и свекър ми й забранил да ражда преди да свърши мача. По време на вечерята на мен нищо не ми се ядеше и хоп - получих 1-2 силни контракции, спогледахме се с татито и той, същински бащичко, заяви - "А, цял ден те чакам да раждаш. Точно сега ще дават "Междузвездни войни", не е честно, никакво раждане преди да съм изгледал филма!", свекър ми и свекърва ми се сринаха от смях .
Прибрахме се у дома, обади се акушерката да пита няма ли да раждам, а аз почти щях да ревна, че нямам силни контракции. Татито загледа филма, измих си косата и най-милия момент, беше станало полунощ и му честитих рождения ден и си легнах. Събудих се в 3 с едни подозрителни ритмични стягания, взех часовник и засичам - контракции на 3 минути. Леле като се зарадвах, станах и започнах да се разхождам из хола. Срам ме беше да отида веднага в болницата, защото веднъж вече имаше "фалшива тревога" и да не стана за смях, за втори път раждам, пък да не разбера кога започва раждането. Но вместо да ме заболи, контракциите станаха на 5-8 минути и честно да ви кажа речникът на всеки каруцар би бледнеел с изразите, които ми минаха през главата. Легнах си обратно, но контракциите не спряха и в 5 започнах да ходя до тоалетна и да ме преболява. Изкъпах се, стегнах си багажа и в 6 се обадих на акушерката и си признах какво става, естествено каза ми да идвам в болницата.
Будя татито, а той си мисли, че се шегувам - как пък така ще раждам на рождения му ден! Да, ама като видя, че през няколко минути се вкисвам и гледам кръвожадно, каза, че след като се разсъни, обръсне и изкъпе , ще ме придружи до болницата. След повече от час се довлякохме в приемното (а аз пеша стигам за 5 минути до там  ), прегледаха ме - 3 см, ама ще се ражда. Поне си отдъхнах, че не съм се объркала, че раждам. Подготвиха ме и като излизам да кажа довиждане на татито - ме хвана шубето. Разплаках се, а той седи и ме гледа недоумяващо и ми разправя : "Хайде сега, какво си се притеснила, отиваш и изакваш едно бебе, голяма работа!". Вече беше 8 часа сутринта.
Само след 1 час и след няколко много болезнени контракции, когато можех да се закълна, че повече секс няма да правя и трето дете ще родя през крив макараон , в 9.07 изплака Магдалена. Аз бях потресена как бързо може да се ражда, при това ми се разминаха и прегледи, и системи.
Обадих се на татито да дойде, той се домъкна чак към обяд. Питах го как реагира на новината и отговорът беше: "Как да съм реагирал, доработих си, знаеш колко работа имам в офиса  , ама минах с 1 торта и за рождения ден, и за раждането " Всички бяха разбрали, че съм родила не от гордия татко, а от щастливия ми свекър, който веднага се обадил да разгласи новината.
Сега третото е планирано след 4-5 години, първо да поотгледаме двете ни деца, но съм сигурна, че пак ще е смешно. Всичката болка забравих в мига, в който прегърнах малкото топло телце на дъщеря си и със сигурност някой ден ще й разказвам колко прекрасно и смешно е било и нейното раждане!
А, да допълня, като се роди Магдалена и като я поразгледах- една смачкана, червена, абе никаква - тапициран скелет, татито също реши, че е доста грозновата, та седим си ние и си говорим колко ни е грозничка(брат й беше по-хубаво бебе) и акушерката се разфуча "Как ще е грозно, ГРОЗНО, на майка си и баща си прилича!" Сега постоянно ми напомня какво сме казали, пък Мадаленка върза малко кокал и се разхубави, само не е взела дългите и извити мигли на баща си, та ще се купуват спирали за обем.

аз в момента, като прочетох за свекъра на evelinar , се сетих как по време на двете ми раждания свекърва ми звънеше в родилна зала и двата пъти разбра първа за раждането на бебетата
при това втория път нарочно си бях изключила телефона, но тя е хитра, пак звъннала в родилна зала и питала за мен,като й казали че съм родила, тя затворила телефона и после пак звъннала д апита как съм и как е бебето и какво е 
после се обадила на баща ми, а той на баба ми, която пък се обадила да честити на  мъжа ми
е тогава накрая таткото рабрал че има син 
след няма и час бяха при мен с каката, и аз за да не ревне щерката веднага щом ме свалиха от родилна в стаята, станах за да се видим
акушерката беше дошла за да ни помогне на току- що родилите да станем и да се измием, ама изненада- мен ме няма, а жената ни предупреди да не ставаме сами, че да не изпоприпадаме по коридора

Да ви споделя какъв бисер изръси вчера моя мъж по повод на раждането. Говорим си за това, че до раждането остават по-малко от 4 седмици и аз споделям, че ме обзема ужас като се замисля. Той ме погледна много сериозно, позамисли се, след което отсече:
"Мен от раждането не ме е страх."
Е направо ме уби. То е ясно, че няма той да ражда, ама все пак...
По тоя повод мисля да го накарам да присъства на раждането, но ще е секцио и не знам дали ще ми разрешат.

Миличка , не знам какво си направила , но защо не пробваш да си редактираш поста    ? Че така , като го гледам е заел цялата страница .   

Миличка , не знам какво си направила , но защо не пробваш да си редактираш поста    ? Че така , като го гледам е заел цялата страница .   
[/quote]

 
Е, аз нищо смешно не видях при раждането на моето дете. Може би само изречението, с което докторът посрещна мажа ми:Ми тая твоята жена оперна певица ли е? /почти през цялото време пях Зайченцето бяло  /