Неща които искам да кажа, но...

Яслата плюсове няма. Тя е принудително решение.
Еха, голяма драма с това, че няколко години щели да отидат по децата! Изненада, но има една голяма тайна - целият живот отива по децата - дали ще са на 2 или на 20 - все има какво да им се помага и да ги мисли човек. Който не иска ограничения в живота си - да не прави деца, а да си живее като волна птичка само с половинката. Децата изяждат много ресурс, щом веднъж се появят на бял свят и така е цял живот - после идват внуците.

И все пак никой не налага да се стои у дома през бременност и никой не заставя някой да има поне 2 деца, през 2 години.

Яслите са подходящи в крайни случаи като за самотни родители или хора, които имат отговорни професии и трябва да се върнат бързо на работа. За масата от майки..яслите са абсолютни ненужни и дори и вредни за детската психика.

Да си майка не свършва с 2-3 години грижа.
Всеки си преценява колко деца да има и кога да ги има, за да им даде най- доброто за тях.

Докато отиват годините, трябват достатъчно пари. Ако ги нямаш, да седиш без работа не е опция. Мен лично живот без нови дрехи и почивки не ме устройва. Различни сме хората.

Аз пък пуснах моите на ясла защото ме бяха подлудили. Не ми се налагаше да ходя на работа - почивах си, пазарувах, малко по малко шетах колко да не умра от скука. Родих се с тази ясла и съм късметлийка, че децата ми нямаха проблем да ходят там. Направо си им харесваше.
Аз лично не съм издържала в яслата, нон стоп рев и накрая са ме изгонили. Но майка ми намерила друг начин да се отърве от мен - пратила ме при баба на село. После бягахме през ден от детската и изобщо... кой се е хванал с мен бял ден не е видял....
MPB314, не слушай никой тук, а се води според детето си. В крайна сметка никоя майка не може да е щастлива, ако детето и е нещастно.

Много се преекспонира "изоставянето" на детето в яслата. И аз съм се скъсвала от рев и в яслата, от която не помня нищо, и после в градината, ама имам само хубави спомени от там. Освен храната, де.Само като видех шортичките сутрин /тогава бяхме с едни униформи/ и се започваше циркът. И редовно чаках майка ми с виснал сопол, хълцаща от рев до захлас на прозорците, ама сега наистина помня само как си играехме и това е. Нищо им няма на децата, притеснено ще ви е, да, но се свиква.

И аз смятам, че много се експонира свикването и вкарването в коловоза на стадото от детето , без оглед на реалните му нужди. Това, че децата се примиряват, но са нещастни е така, защото нямат избор.

Всеки иска да си у дома,  при мама и тате. А това да си си вкъщи и да си изпратиш детето в ясла за да си почиваш от него...е много тъжно и жестоко.

В случая говоря, ако ще се връщаш на работа, не за друго.

Аз имах страхотна драма от детската градина и като цяло детството ми е било най-кривия период в живота. Трябваха ми 35 г за да си преодолея травмите. Но моите деца свикнаха много бързо. Големият никога не е ревал, малкият порева около два месеца. Аз лично съм изумена и щастлива моите деца колко са популярни и търсени от другите деца. Гордея са, че имат приятели. Аз като дете бях много смотана, задръстена и подтисната.
Моите деца са много обичани, обгрижвани, презадоволени и растат с огромно самочувствие на изключително ценни хора, за това и градината не им е проблем. Според много зависи от родителите , как ще се чувства детето. Ако детето има самочувствие, има и голям шанс да се адаптира лесно. Обратно ако се чувства подтиснати, в градината ще му е много зле. За това и съветвам майките да си казват на децата, че ги обичат постоянно, да им купуват глезотии, и да се радват на живота, а не да ги възпитават в стил: стани, легни.

И на моите не им беше проблем, но вместо да вървят напред, те започнаха да регресират, защото трябваше да се нагодят към "средната", а средното ниво беше високо, защото в тази градина се влизаше с много, ама много дебели връзки, да не ти разправям какви акробатики и ухажвания бяха. Учителките много ги харесваха, защото бяха абсолютно самостоятелни, докато им кажеш една дума, и те вече са го направили, спокойни. Обаче се започна с регрес в говора, защото повечето деца още не бяха кой знае колко добре с българския, на моите не им харесваше това бутане, дърпане, вземане на играчки от ръцете и прочие убавини. И все не им стигаше яденето.  Иначе си помнят по едно приятелче от този кратък период, дори светът се е оказал много малък и с едно момиченце са се "познали" преди няколко години.
Аз съм ок с това "светът да се върти около децата", защото имам две деца, нямам двайсет, обичам си ги и ако щеш заедно с майка ми и баща ми, са ми най-близките кръвни роднини - едните са родили мен, другите съм ги родила аз. Изобщо не ми дреме кой какво казва, не съм конформист и когато съм права - съм права без значение какво мисли болшинството.

Всеки е прав за себе си...да яслата по добре да се избегне, но платения отпуск е 2 год., всяко стояне вкъщи след това на майката я отделя от обществото на работещите и после трудно влиза в коловоза...за жалост живеем в общество и ние, и децата трябва да спазваме някои обществени правила. Отделно, че в Бя, ако не работи единия родител финансово трудно стават нещата...няма как майката денонощно да е край детето. То трябва да "свиква"  с колектива и неговите положителни и отрицателни "правила"... За да му е по лесен натам живота...вкъщи се изпълняват всички негови прищевки, но в живота за жалост не е така.

Не виждам нищо хубаво в свикването с колектив на малка възраст, особено ако детето се развива съвсем нормално. На човек не му става по-лесен животът, ако от малък се сблъсква с отрицателните правила на колектива. На колектива не му дреме особено, а при малките деца всеки е за себе си, нямат морални ориентири, една малка джунгла си е, особено ако персоналът не си дава много зор да въвежда правила и да има някакво желание за справедливост, а само гледа да манипулира, за да е тихо в групата.
Колкото до прищевките - родителите решават какво и как да задоволят. Но е хубаво едно дете да отрасне спокойно, да не усеща недостиг на някакви блага, тогава дори и прищевките са малко, защото го няма усещането за дефицит, както е в група с непознати деца - всяко иска точно тази играчка, стават схватки, караници. Не че му трябва играчката, а просто да не е у другото дете. И накрая става "ако не бият - бий".

В живота точно на това трябва да се научи, да се справя с биещите, не като биеш, а със спокойно разрешаване на конфликта, защото натам не винаги до него ще е мама да му върне играчката...
За това е важен персонала на заведението, но той куца яко напоследък

Много се задълба въпроса. Аз си казвам искрено, че ако имам второ ясла няма да има. Не бих го пратила дори ако трябва да караме на една заплата, защото някак ще се справим за една година докато стане на 3. Но когато е наложително един родител не бива да се обвинява.
Аз се върнах на работа и я дадох на ясла, но честно казано яслата не ми хареса особено-малки са, не знаят къде се намират, много деца в група, много боледуване, нон стоп отсъствах и така или иначе не бях на 100% в работата. Отделно не виждам смисъл в яслите и за мен те са краен вариант. Но и аз се възползвах, просто, защото тръгнах на работа. И такива беше решението ми към този момент.
Ако има как е добре детето да остане до 3 годинки в къщи. Но много деца са на ясла и много майки се връщат още през първата година и това е решение на всяко семейство.
Аз имах друго предвид с предишните ми обяснения, но както винаги всеки си го изтълкува както си му е кеф и според неговата призма. Лошо няма. Всеки си има глава на раменете и гледна точка.
Аз виждам големите ползи от Дг за моето дете. И от яслата има някои такива,сега няма да си кривя душата. Всеки споделя личен опит.
И на мен не ми харесва, че толкова от малки вече децата се вкарват в някакъв коловоз, социум,колектив и т.н (включително и последната малоумщина за предучилищното от 4 годинки), но такъв е съвременния свят. Така стоят нещата. Колкото по-рано се адаптира детето по-добре е за него. Не казвам, че яслата е чудесна опция(там децата са много малки е ала бала),   но пък не е и такова" зло".
И не бива да се създава вина у родителите, че са го пратили на ясла.
Този период минава бързо, така или иначе.

За яслата си права, там са още бебта, единственото, от което имат нужда е грижите на мама, гушкане, любов, обгрижване....! Не им трябва да ги будят рано и още топли от леглото да ги влачим в заразите и студеното време...дано с второто да си по спокойна и да си останеш вкъщи.
А, че в работата първите години няма да си на сто процента е ясно, жените освен служителки сме и майки и обществото трябва да разбере това...

Аз бях доволна от яслата.Даже май вкъщи му беше по-скучно.Не съм сигурна,че е по-добре да остават до късно с мама.В страни като САЩ тръгват на ясла на по 2,3 месеца.Не виждам да са пострадали от това.