Не се виждаме

Съжалявам ама и аз да бях и за мен щеше да си на втори план. А и четейки коментари, май е по-добре да се преориентираш другаде, явно плановете ви за живота отдавна не са съвпаднали.

Според мен тя стои в тази "връзка", защото на по-добро не може да се надява. Тя не може ли да прецени, че приятелят наистина, чисто физически, няма време за "виждания" и че тя доказва, че на нея не може да се разчита за подкрепа, защото колкото и тук да пише как пренебрегвала себе си, целият й пост ме кара да мисля, че върпосното пренебрегване означава, че в някакъв момент престава да мрънка за известно време. Изобщо тонът е на глезла, която е очаквала да бъде център на вселената, съчетан с неграмотност съвсем отблъсква. Замисля ли се тя колко му е тежко на приятеля й, че има брат, но братът изобщо не помага на бащата. Не, тя щяла да отиде, но нещо все ставало, а и тя не искала да е там, докато е такова положението, каквото и да значи това.
Мисля, че дори нещата досега между тях да са били в застой, ако тя беше показала, че действително е готова да го подкрепи и да му помогне, доколкото е възможно, примерно да напазарува, докато той е с баща си на преглед, или веднъж тя да придружи бащата, и същевременно въпреки напрегнатото ежедневие те имаха все пак малко време всеки ден да поговорят и да са заедно, тази връзка щеше да се развие. Но съдейки по написаното в тази тема, тя очаква като се появи да е център на вниманието. Не изглежда да иска партньорство, а някой да облекчи нейния живот.

Авторке, пишеш, че си депресирана. Каква е причината? Какви са проблемите ти, които мъжът пренебрегва?
Прочетох до средата предпоследния ти пост. Имаш момиченце на 8 години, което те обича и има нужда от теб. Дали проблемите ти са свързани с бившия и с желанието му да вземе детето с него в чужбина?
Имай предвид, че той не може да го направи без твоето съгласие и на какъвто и натиск да те подлага, ти не давай съгласие.
Това не са маловажни проблеми. Щом този мъж не те разбира, общувай с приятелки, с роднини, за да си споделяш болките. Остави го него с мъката му, след като привързаността ви явно е само едностранна - от твоя страна. Намирай и повече време за момиченцето си, защото тези златни години, когато ти си всичко за нея, после не могат да бъдат наваксани.

Ако съм в такава ситуация, в която мой родител умира и гасне пред очите ми въобще няма да ми е до мрънкаща половинка, която най-вероятно няма сериозни проблеми и иска просто да си мърморика как е минал деня и кое какво било.
Не разбрах ти точно как го подкрепяш като не си успяла веднъж поне да идеш да се видите.
В живота няма как всичко да се върти около теб. Има моменти, в които ти трябва да гравитираш и даваш повече на тези, които имат нужда и на които държиш.
Ако се чувстваш неразбрана и имаш нужда от споделяне - спокойно си му кажи какви нужди имаш. Не изисквай, не натоварвай, а си му кажи, че имаш нужда от това и това. Ако имаш нужда от интимност, да усетиш човека, да бъдете малко време заедно, че вдигни се и върви на хотел при него за ден-два.
Не става само с изисквания и очаквания да се получава!

А по задължение как е? Да пренареди картите и тя да мине на предния фронт, хехе. Ей, това хората не се усещат, че се оказват там, където сами се поставят.
Бившият ми мъж и той голямо искане го иска тоя преден план, чак  не разбра кога и  как изпадна въобще от играта

Изобщо не съм чела отговорите,но се ядосах от наглостта на авторката.Минах през това,баща ми си отиде за месеци от диагнозата.Ако човека до мен мрънкаше по тоя инфантилен начин,щях да му бия шута.В този момент цялото ми внимание беше насочено към татко.Това е достатъчно емоционално изцеждащо,за да позволя на още някой инфантилен човек да ми пили на главата.
В трудностите се вижда кой за кого е!

Напук на всички, които те нападат, аз пък те разбирам и съм на мнението на Стрина Калина. Била съм в подобна ситуация като на приятеля ти и ще ти кажа как стоят нещата. Колкото и трудно да става, каквито и проблеми да имаш на главата си, ако наистина обичаш партньора си и държиш на него няма да го оставиш да се чувства пренебрегнат, забравен и на "заден план". И то не защото той е казал нещо или го е изискал, а просто защото ти самият не искаш да го направиш. Все ще намериш време и сили, ако ще ей така за половин час да го прегърнеш, да го изслушаш, да си споделите нещо взаимно. Дори самото му присъствие ще ти дава някакво спокойствие.

Така че няма нищо чудно в начина, по който се чувстваш. Ти просто усещаш в момента това, което не си осъзнала все още с главата си - че този мъж не те обича.

Освен това аз в поста ти никъде не прочетох да си се оплаквала и едва ли не да си го натоварвала допълнително с изисквания. Споделила си във форума това, което не можеш да му кажеш на него, така че не чувствай вина.

И накрая, винаги ми е било интересно с каква категоричност хората заклеймяват някой друг като егоист в същото изречение, в което изискват същия този някой абсолютно и на 100% да се съобразява с тях.

Ключето е в"ако има чувства".Това важи и за двете гледни точки

Само който не е губил родител, по този мъчителен начин, може да намери за основателни мрънканиците на авторката. Нямам идея каква е предисторията, но да изискваш внимание от човек, който държи в ръце умиращия си баща е повече от себично. 

Ми не, не са важни твоите проблеми точно в този момент и ако бях на негово място, щях да те отсвиря тотално! Егати подкрепата дето му я оказваш!

Aко го обичала наистина, щяла да отиде в града му, да му помага, да наеме квартира... А той за 3 години дали я е поканил? Предложил ли е да съжителстват? И (понеже не съм чела и аз старата ѝ тема) вече има дете и е в сложни отношения с баща му, как ей така да си вдигне шапката и да се пренесе в друг град? Не става така, особено при сложната сега обстановка да рискува за .. не се знае какво отсреща.

Иначе и аз съм на позицията, че в момента болният баща е приоритет и всичко друго е маловажно. Баща ми почина от рак, отиде си за няколко години и съм свидетел и на боледуване, и на процедури и последствията от тях, и на "прекрасно" отношение и условия в болниците. Преди години пък окончателно се "излекувах" от всякаква ревност, след като тогавашният ми приятел реши, че най-подходящият момент за абсурдните му сцени на ревност е... докато майка ми буквално се бори за живота си в болницата (тогава ѝ откриха диабета, получи криза, а ние мислехме, че е съвсем друго и ще си мине само).

Та, наистина от горчив опит мога да кажа, че в такъв период половинката или трябва да те подкрепя безрезервно да не рухнеш и ти съвсем, или да се оттегли и да почака, ако човекът е по-сдържан и не иска/не умее да си разкрива емоциите. Хората са различни и по различен начин изживяват всичко. Ето, за някои поведението на авторката е мрънкане и егоизъм, за мен е нормално да се безпокои след 3 години "виждане" и отношения от разстояние как ще я карат.

Според мен трябва да се оттегли и да му даде някакво време, да му предложи помощ или да чака той да я потърси, ако наистина му е важна. Но не може и до безкрай да се чака.

Да се чака какво? Предложение някакво? Подкрепа и помощ само срещу предложение ( неясно за това ли, за друго ли).Ти сериозно ли, нима не виждаш как е формулирано заглавието на темата?

Посочете ми кое в поведението на този мъж ви навежда на мисълта, че той желае подкрепа и помощ и е готов да ги приеме. Как да му окаже подкрепа и помощ от разстоянието, на което я държи? Освен това стига с тая грозна дума "отсвирване", той я е "отсвирил" вече, именно това е проблема.

И моля, четете внимателно. Авторката няколко пъти е обяснила, че тя мълчи за начина, по който се чувства и за собствените си проблеми, които не е ясно какви са, че да заключите че са маловажни. Той не е натоварен от нейни изисквания, нито пък тя е поискала цялото му внимание 24/7.

Ма да бе, те не са женени и не му се полага, освен по заявка.

Точно това имах предвид. Не се ходи никъде, ако не си ИЗРИЧНО поканен. Дори за час, дори за ден помощ, а какво остава за съжителство. Иначе е натрапване и пак някой ще скочи, че тя се натиска, че тя е нахална, отчаяна, пък той..
Според мен, тя интуитивно си усеща, че този човек не гледа сериозно на тези отношения, но има чувства, а и е инвестирала години. Иначе да я е потърсил, поканил и т.н.

Много, много си далеч от истината, Дренке. Няма да посъветвам жена да се вдигне и да се пренесе в друг град при един нервен мъж, чието поведение крещи, че хич не му е до нея и нейната помощ и подкрепа.