Как да се престраша за второ дете?

  • 22 526
  • 574
# 525
Двете големи деца ги виждаме само по празниците. Малките са на училище и предучилищна. Бременността още не я усещам. Съпругът ми отива към 10 в кантората, прибира се за обяд и после в 17:30 заедно с децата.
Хаха, така е разликите ще са малки между най-малките и племенниците им, но надали ще успеят да се сближат, защото ще живеят далеч и ще се виждат рядко.
Виж целия пост
# 526
Стига с бабите и дядовците, измести се фокуса на темата. Ако искате още дискусии да това, нека има отделна тема.
Виж целия пост
# 527
Аз внуци няма да мога да гледат все едно. Сега съм на 40+ и гледам малки деца. За мев този момент е тоооолкова далеч, та изобщо не го и мисля.
Виж целия пост
# 528
Да си дойдем на темата. Аз не виждам защо човек трябва да се престрашава за второ дете. Иска и има сили - ражда. Не иска и няма сили - остава с едно дете. За какво да се насилва една майка с нещо, което видимо я плаши?
Виж целия пост
# 529
Да си дойдем на темата. Аз не виждам защо човек трябва да се престрашава за второ дете. Иска и има сили - ражда. Не иска и няма сили - остава с едно дете. За какво да се насилва една майка с нещо, което видимо я плаши?
Добър въпрос. Искаш - имаш. Не е голяма философия.
Виж целия пост
# 530
Има разлика дали си гледаш децата 24/7 или през седмица. Във втория вариант разбирам нуждата от компенсация чрез внуците.
Аз си гледам детето 24/7, но това няма отношение с емпатията и плановете да помагам.
Виж целия пост
# 531
Конкретно нещо коментирах.
Пък и плановете на повечето са имагинерни.
Не се знае нито къде ще сме, нито как ще сме, нито дали изобщо ще имаме внуци.
Виж целия пост
# 532
Да си дойдем на темата. Аз не виждам защо човек трябва да се престрашава за второ дете. Иска и има сили - ражда. Не иска и няма сили - остава с едно дете. За какво да се насилва една майка с нещо, което видимо я плаши?

По принцип си права. Може би, ако страховете са повече от желанието, тогава не е много подходящо.

Може потребителките, които имаха дилема за второ дете, да се включат да кажат дали са се решили.
Виж целия пост
# 533
Идеята, поне за мен, е да се помогне със съвети или личен опит.
Аз не мога да се реша, поне засега, защото ми е трудно.
Виж целия пост
# 534
Конкретно нещо коментирах.
Пък и плановете на повечето са имагинерни.
Не се знае нито къде ще сме, нито как ще сме, нито дали изобщо ще имаме внуци.
Да, имагинерни са, но всеки планира все пак как ще изглежда живота ми и какво би и не би направил.

Както онзи ден си говорехме с моята много добра приятелка, която е с 2 години по-малка от мен, но несемейна и без деца и си говорехме, че навършва 40 тази година и как се чувства. Каза, че съм си изпълнила плана, за който съм говорела на 21 като се запознахме Simple Smile
 С малки девиации от плана на 46 ще съм с 18 годишна щерка Simple Smile

Определено не се виждах с 2-3 деца и тогава, а камо ли сега. Като дете мислех, че искам три, също както мама и леля, но бързо преосмислих в пуберските си години.
Виж целия пост
# 535
Мисля, че авторката последно реши да имат, но може и да греша, че имаше сходна тема.
Моя въпрос е друг - имало ли е време в началото на майчинството, когато категорично не сте искали да имате второ дете, но след известно време /примерно 1-2-3 години/, когато е станало по лесно ви се е приискало второ и съответно го имате?


п.п. По темата с помощта, аз получавам такава и бих помогнала, дори и с отглеждане ако физически мога де.
Виж целия пост
# 536
Да, аз бях така. Първата година от майчинството бях казала, че второ дете не искам и дори не желаех да говорим затова. 3 години по-късно това се промени.
Виж целия пост
# 537
Аз винаги съм искала две деца. Голямата беше на година, когато започнахме с опитите за второ. Не става въпрос за престрашаване, или искаш, или не. Племенниците ми са с над 10 години разлика; сестра ми винаги е искала две деца, но не и с такава разлика. Стечение на обстоятелства.
Виж целия пост
# 538
Мисля, че авторката последно реши да имат, но може и да греша, че имаше сходна тема.
Моя въпрос е друг - имало ли е време в началото на майчинството, когато категорично не сте искали да имате второ дете, но след известно време /примерно 1-2-3 години/, когато е станало по лесно ви се е приискало второ и съответно го имате?
Същата тема е, но някой друг, не авторката, я повдигна от забравата.
Аз имах 16 години да забравя какво е да имаш дете, та затова се навих на второ. И ситуацията нямаше нищо, ама нищо общо с първото дете, освен 9-месечната бременност. Stuck Out Tongue
Виж целия пост
# 539
Конкретно нещо коментирах.
Пък и плановете на повечето са имагинерни.
Не се знае нито къде ще сме, нито как ще сме, нито дали изобщо ще имаме внуци.
Да, имагинерни са, но всеки планира все пак как ще изглежда живота ми и какво би и не би направил.

Да. Ето, аз в момента изпълнявам плана си за моето семейство. Единствено идеята ми беше до 45 да съм приключила с децата, но удължих срока си с 2 г. Винаги съм искала минимум 3 и максимум 5 деца. Е, мечтата ми за 5 се сбъдва в момента.
За децата ми обаче не съм аз тази, която да планира. Те сами ще решат дали, кога и колко деца да имат.
Ето, двете ми големи дъщери решиха да живеят в чужбина. Голямата реши да се омъжи. Планира деца. Другата 100% ще остане да живее също там, сгодена е и смята също да се омъжи и след няколко години да има деца. Това са неща извън мен.
Третата сега проучва колеж в чужбина и иска да замине след 2 г. Така и тя може да остане след години далеч от нас.
И да искам да гледам внуци от тях, надали ще имам голяма възможност. Затова казах, че не мога да планирам тези неща. Внуци от най-малките ще имам минимум след 20-25 г., когато ще съм над 70 и няма гаранция, че изобщо ще съм жива, дори и те да живеят наблизо.
Ти надали също имаш гаранция, че дъщеря ти няма да живее на другия край на света или пък да иска да се справя сама.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия