Бременна от женен мъж на 35 - той не иска дететоо

  • 45 927
  • 1 322
# 915
Авторката, евентуално, си има по-големи грижи сега. Седмицата вероятно вече е 7ма и не е ясно какво става с пулса.
Нейният човек, току-виж се подмладил покрай едно бебе и вземат се съберат за голяма й радост. Ама да се появи пулса.
Дано да се оправят, ама и аз не знам на кое да викам оправяне в този случай.
Виж целия пост
# 916
Уви, таткото заяви, е не го иска и трябва да ме напусне. Че не можел да поеме отговорност...щото то не било съзнателно направено... много болно ми е ...говорите са пари и апартаменти и сделки....но все пак става въпрос за моя живот и за този на още едно сърце.

Не знам какво е е наказанието след аборт. Тъжно ми е да го махна. Ако го оставя обаче сякаш слагам още един проблем и тежест върху себе си....не искам детето някой ден да ми бъде виновно за живота, който нямам и който не мога да му дам...
Виж целия пост
# 917
Помислете добре и вземете решение, но Вие също носите отговорност за детето,тъй като сте разчитала на случайността. Каквото и да решите, винаги има риск да съжалите.
Бащата е постъпил, както биха много мъже в неговата позиция. Разочароващо, но не и учудващо.
Виж целия пост
# 918
Делия, мъжът е бита карта. Девет години разкатаване и загубивреме с такъв човек не знам как си си причинила. Ами то най-хубавите ти години са минали в криене и очакване. А сега и такъв шамар! Аз направо щях да му ударя два шамара, да го натиря и да не го погледна повече докато съм жива.

Решението дали да абортираш или не е изцяло в твоите ръце. Аз лично не бих родила в този случай при никакви обстоятелства, дори и мъжът да беше казал, че е се ангажира финансово. Но на мен никога не ми е било важно на всяка цена да имам деца.

Успех ти желая каквото и да решиш и дано срещнеш един ден човек, който няма да иска просто да ти губи времето.
Виж целия пост
# 919
Решението за детето е изключително лично и при взимането му, трябва да се водите само от Вашите чувства, но и от разума... Каквото и да решите там - дано да е правилното за Вас и да не съжалявате.
Съветът, който мога да Ви дам, е: Прекратете взаимоотношения с този човек. Не си губете повече времето с него. Предполагам след време /дали с дете, дали без/, ще поиска да се върне, ще обещава... Девет години са минали и развитие във връзката няма, няма и да има. След още девет години ще сте в още по-неприятна ситуация. Приключете връзката си с него...
Виж целия пост
# 920
Аз на мястото на набора щях да съм се развел още първата година и сега с любовницата да си гледаме порасналото дете. Но това съм аз. И това единствено в случая че разводът няма да разбие тотално бизнеса.
В сегашното положение бих я подкрепил и помагал за детето. Ако има начин постоянно при нея и детето.
Друга любовница не бих си търсил.
Но това съм аз. Това са мойте схващания.
Бих искал да чуя авторката какъв е случая - защо не е възможен развода?  И и желая безпроблемна бременност.
Това щото гаджето е прекрасно, невероятно и най най най?
Виж целия пост
# 921
За съжаление имаш много кратко време да вземеш решение, което ще промени живота ти. Замисли се дали искаш да имаш дете по принцип или не ти е проблем и да нямаш изобщо никога. Съдбата ти дава шанс за промяна, шанс да получиш безрезервна любов, но трябва да си готова да носиш отгорността и да се отдадеш на детето. Ако ще го мислиш като пречка и тежест, не го раждай. Няма нищо по-лошо за едно дете да расте с майка, за която е бреме и нежелано.
Виж целия пост
# 922
Е, добре тогава ти си взела решение. Какво искаш от нас всъщност, да те разубеждаваме ли? В противен случай темата е приключила и можеш спокойно да кажеш на мод да я заключи.
Виж целия пост
# 923
Какво значи живот, който да му дадеш. Млада, здрава, с професия. Много важно, че няма да има баща, малко ли деца растат без бащи.
Малко ли деца живеят с втори бащи, а първите дори не познават. А любовника го разкарай, имам чувството, че изпадаш в някаква зависимост от него, което не е добре. Той те кара да се чувстваш непълноценна.
Тръгни си от този човек, а като се роди детето, ще мислиш дали да водиш дела.
Виж целия пост
# 924
Бих разбрала жена на 18-22 да избере аборт при такава ситуация. Без доходи трудно се става самотна майка, Но на 35 да се помайваш и да ревеш за глупости - не го схващам. Да, това си е твоя живот,но ако грам беше обичала този велик мъж, нямаше и да си помислиш за аборт. Това е дете. Твоя живот колко ще е ощетен от него не знам, за мен постъпваш глупаво.

И както писаха вече, много деца днес живеят с нов мъж на майката, а не с баща си.

Накрая мъжът ще си има деца и внучета, а ти пак ще търсиш принц на бял кон?

Обаче не агитирам за раждане. Щом не го искаш - няма какво да се направи...
Виж целия пост
# 925
Е, айде сега, Делиа... И аз се разделих с бащата на детето си и го отглеждам сама. Той живее доста далеч, та контактите им са редки, но не защото аз ги затруднявам, а заради разстоянието. Издръжка няма. Имам помощ от родителите ми като детегледачи. Relaxed
Е, въобще не ми е трудно. Детето си расте и само ме радва. Толкова е приятно да те гушне детенцето ти и да ти каже "Мамо, обичам те!" Да го гледаш как се превръща от бебе в голямо красиво момиченце (или момченце). Smile Не се лишавай от това.
Виж целия пост
# 926
Уви, таткото заяви, е не го иска и трябва да ме напусне. Че не можел да поеме отговорност...щото то не било съзнателно направено... много болно ми е ...говорите са пари и апартаменти и сделки....но все пак става въпрос за моя живот и за този на още едно сърце.

Не знам какво е е наказанието след аборт. Тъжно ми е да го махна. Ако го оставя обаче сякаш слагам още един проблем и тежест върху себе си....не искам детето някой ден да ми бъде виновно за живота, който нямам и който не мога да му дам...
Помисли още веднъж, защото аборт при първа бременност на 35 г. не е шега работа. Ако по-късно поискаш дете и не ти се получи, дали сегашните ти терзания няма да са бял кахър.
Виж целия пост
# 927
Постоянно виждам коментари от рода на ако направиш аборт после е много вероятно (едва ли не задължително, щото такова усещане получавам) никога повече да не можеш да забремееш. Това просто не е вярно - не живеем в 19 в когато аборти са се правели по най-примитивен и невеж начин. Тя аборт ще прави в специализирана клиника, а не в някое мръсно мазе или гараж при полуграмотен знахар! Може би повечето трябва да се ограмотят какво значи тази процедура и как се извършва особено в толкова ранна бременност когато е възможно дори и да не постъпва в клиника, а да й препоръчат най-щадящия медикаментозна аборт. Дори и да се извърши кюретаж, това се прави от специалисти с дипломи, стерилни инструменти и по възможно най-щадящия начин, след което още същия ден се прибираш в къщи. Обикновено има неколкодневно неразположение (кървене) и...това е. Матката се възстановява напълно в рамките на 3 до 6 месеца и обикновено тогава лекарите разрешават опити за следващо забременяване. Абортът по никакъв начин не уврежда яйчниците, нито пък намаля яйчникова резерв. Общо взето това е една щадящи процедура и наистина недоумявам за какви страшни последствия говорите дето щели да я оставят бездетни. Такива няма ако се направи в специализирана клиника от лекар. Единственото в този случай което би попречило на евентуално ново забременяване е възрастта защото обикновено не ставаме по-млади с времето и яйчникова резерв се изчерпва, но това няма никаква връзка с аборта.
Виж целия пост
# 928
Уви, таткото заяви, е не го иска и трябва да ме напусне. Че не можел да поеме отговорност...щото то не било съзнателно направено... много болно ми е ...говорите са пари и апартаменти и сделки....но все пак става въпрос за моя живот и за този на още едно сърце.

Не знам какво е е наказанието след аборт. Тъжно ми е да го махна. Ако го оставя обаче сякаш слагам още един проблем и тежест върху себе си....не искам детето някой ден да ми бъде виновно за живота, който нямам и който не мога да му дам...

Детето ти няма да е виновно за живота, който няма да имаш. Ти ще си виновна за живота, който няма да имаш. Изборите, които си направила през последните 9 години, ще са виновни за това. Изборът но този човек, който не може да бъде наречен нито мъж, нито всъщност човек. И най-вече ти ще си виновна за живота, който това дете няма да има.

Това не ти го казвам във връзка с избора ти за аборта. За мен твоето желание беше ясно от самото начало, когато си нареди приоритетите. Казвам ти го, защото ако сегашната случка не те накара да преосмислиш живота си, няма какво. И се замисли... преди 9 години, когато беше на 26, искаше ли да си там, където си сега? Доволна ли си? Съжаляваш ли за нещо? Замисли се къде ще си след още 9 години. Къде искаш да си и къде не искаш да си. И по кой път ще стигнеш до там. И за какво ще съжаляваш, когато си на 44 и погледнеш назад.
Виж целия пост
# 929
Тъжно, много тъжно. С любовника задължителен край. А другото решение е много лично. Успех каквото и да решиш. И повече никакви женени.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия