Бременна от женен мъж на 35 - той не иска дететоо

Едва ли докато не се наложи, някой би мислил за документи, извеждане зад граница и т.н., особено при раждането. Като му прищрака, да води дела за бащинство и тогава да има претенции.

Бих изритала мъжа и бих родила детето, ако имам финансовата възможност да го отглеждам.

А ще имаш ли на кого да разчиташ за подкрепа - родители, братя, сестри? Финансите са само една част от картинката. Някои бременни от 4-5 месец са на легло, нужни са хора, а на този мъж най-вероятно няма да можеш да разчиташ.

Благодаря ви за подкрепата.

Нямам братя и сестри. Имам родители, които са вече малко на възраст, а баща ми е и с влошено здраве.

Имам собствено жилище. Работата ми не е нищо особено, но точно за нея ме е страх. Дали ще успея да работя и да не взимам повече от месец майчинство. Моята майка би искала да помага, но сякаш вижда че и аз се лутам и не ми дава съвет.

От една страна, бих искала да го припознае и да има отговорност. Има какво да даде на детето...колко ще го гледа, това не зная. Той е ежедневно в живота ми, но след като съм бременна и с корем, а после и с малко бебе...едва ли ще се задържи...ако в момента секса е водещ, то в бъдеще....едва ли ще дойде да повива бебе, да му реве, да го къпе...
Не съм сигурна как стои въпроса за припознаване, при положение че той има друг официален брак. Чисто юридически, възможно ли е ако не желае доброволно, да го принудя да го признае? Може би съм традиционалист и бих искала да носи името на баща си и да го знае кой е.

Не мисля, че би правил проблеми. Мисля, че просто ще очаква аз да се нагърбя напълно с грижите, любовта и всичко... А дали ще има интерес към мен или към детето...едва ли.

Аз не мога да взема решение, усещане, готова ли съм да бъда сама в нас с големия корем и с малкото без помощ. Да бъда на раждане, изписване, рожденни дни без никой...и още повече детето да страда заради тази липса.

До сега съм живяла доста самостоятелно, притеснявам се да не се намразя , че съм сама...че не мога да дам всичко, което една майка трябва да осигури на детенцето си.

Той има прсвода припознае детето, ако желае, без значение дали е в брак и прочие житвйски глупости. Вие мисля (не съм чела скоро, по спомени) можете да водите дело за установяване на бащинството му, като ще бъде направена днк проба, която да докаже, е е баща на детето. Мисля, че разноските ще са за ваша сметка, но не съм сигурна.

Искаш ли да бъдеш майка или не искаш, това е въпросът.
Ако искаш да бэдеш майка, това е твоят шанс.
Ако не държиш особено на това да си майка, не го раждай.

Ми ангажирай го. Ако искаш. Има си закони за тая работа.
Назад обаче споменаха, че не  и добра идея. Има резон.
Щом имаш жилище и прилична работа - раждай.
Щото утре може да се събудиш на 40 и да не си открила друг мъж с който да създадеш семейство и да се тюхкаш защо си направила аборт.
Животът човек сам си го прави. Ти с твоите избори сама си се поставила да си евентуално самотна майка. Никой не ти е виновен, че свръх наивно 9 години си седяла с женен мъж.
Не си на 20 за да правиш аборт. На 35 си.
Ами ако от този аборт, утре се окаже, че не може да имаш деца?
Защото познавам жена, която като млада направи аборт с близнаци и сега със сериозна връзка, ама се оказва, че не може да има деца. И сега и е мъка, че не е родила преди години.
Дали ще родиш или не си е твое решение.
Но ми се струваш егоистка. И сякаш не си готова да бъдеш майка.
Все пак си 35 годишна жена с 9 годишна връзка с женен мъж, основаваща се на секс. Какво да си мисли човек.
Пък ако родиш, току виж си помъдрееш и осъзнаеш какви глупости си сътворила и започнеш по-читави решения да взимаш.
А въпросния господин би трябвало да го зарежеш.


Това си е истината. Но за авторката по-важно е да има мъж. Даже и женен, без перспектива за общо бъдеще.
Ами тъжна история. Не ги разбирам такива с какъв акъл се хващат с женени.

Mama Ru, много точно. Това е въпросът.
На мен ми се струва, че тя не иска. Но тя да си отговори на тоя въпрос.

Имам позната, самотна майка с история много сходна до вашата. Трудно и е, няма кой да й помага или на някой да разчита. Работодателят не винаги и влиза в положение, особено когато детето е болно или трябва рано да го взима от ясла/градина. На празници е сама с детето, на почивки ходи пак сама с детето и като цяло води един много самотен начин на живот. Детето е припознато от бащата, той мята издръжка и понякога се присеща да го види, а то го търси нищо, че е доста малко. Помислете си дали сте готова за това. На 35 години не сте изпуснали влака. При всички пожелания разкарайте мъжа, явно само ви използва. Успех каквото и да решите!

Да, много правилно. И аз чувствам егоизъм в себе си и това ме плаши. Да искам да съм майка, но искам ли напълно съзнателно да бъда самотна майка?  Със сигурност не се гордея с тази връзка. Твърде много се заиграхме. Той е всеки ден в нас, но все пак си стои женен за пред хората, родата... поддържа на някак отношенията с жена си, въпреки че и тя е наясно за нашата връзка. Но тя си му е жена, а аз съм никоя...

Задръж детето, не се притеснявай от бъдещите трудности, ще се справиш, пи един или по друг начин!

Тези въпроси - готова ли съм или не, ще мога ли да му дам всичко на детето или не... си задава всяка жена, дори и във връзка, дори и омъжена за бащата.
Не си никоя. Никоя в неговото семейство между него и жена му - да. Но ти си личност, достигнала си до един определен период от живота си, и следва да поемеш някаква отговорност. Пак казвам - абстрахирай се от мъжа, и помисли какво си готова да направиш, как да постъпиш. Решението е само и единствено твое.

Напоследък често бях депресирана и ужасена, че няма да имам деца никога точно защото загубих младите си години с този човек. Бях решила да започна да се срещам с нови хора, за да мога да преодолея тази нездравословна връзка, в която яко съм потънала.

И искам и изпитвам ужас и страх. Израснала съм в перфектно семейство. С толкова много любов между родителите ми и може би винаги съм идеализирала. Била съм влюбена, загубена и наистина съм взимала много грешни решения. От друга страна съм самостоятелна и много независима.

Имах една приятелка с подобен на твоя случай. Сама се самоубеди и го махна. След това се поболя от мъка. Разболя се от рак. Жива е де, ама ни дете, ни мъж, ни нищо. Вече мрази целия свят.

Не искам да те съдя, но какво си очаквала след 10 години с женен мъж? Явно за него не си приоритет, а просто приятно изкарване на Х време. Цялата младост си пропиляла да си план Б. Щом децата му са на по 20, явно и той е към 50.. и на мен не ми се вярва да има желание за гледане на бебета, по-скоро да дундурка внуци след някоя година.

Ти обаче какво искаш? Ако родиш бебето, не си мисли че се заробваш за вечни времена в самота.. в крайна сметка е съвсем възможно да намериш човек до себе си, с който да гледате заедно детето. За тази цел обаче ще трябва да се откопчиш от сегашния...готова ли си да го направиш? Споделила ли си с някого? Какви са съветите около теб? Ние не те познаваме и е много лесно да даваме акъли, няма ние да гледаме сами деца все пак.. помисли внимателно и претегли минусите и плюсовете. Не живей за хорското мнение и премисли хубаво. Успех!

DeliaStef , а защо говориш за самотна майка? Да, сама ще си като родиш детето, но няма гаранции, че ще останеш сама, все пак си само на 35. Както, разбира се, няма такива и че няма да останеш сама, но по-вероятно е да се случи първото. Пък и какво значи сама, детето ще е с теб. Разбира се, че е добре и мъжко присъствие да имаш, но няма как да се знае какво те чака в бъдеще. Но пък ще имаш детето, това е сигурно и е много съществено.