От София съм. Имам цели 4 семейни апартамента. Имам и свои и да купен е от любовника. Но мой по документи.
Имам прекрасна работа. Максималното майчинство е 3 пъти по-малко от моят доход. Освен за себе си се грижа и за роднини. Дохода ми е много важен за мен и близките. Също ми позволява да взимам някои решения сама. Но ...едно дете трябва да има нещо и от мама и от тате и за това не е ок за мен таткото да не поеме старта в живота на бебето.
В чужбина, много майки се връщат и след 2-3 месеца на работа. Просто майчинството не е трудов стаж. Гледам децата им са пораснали пък даже и са хора. Пример - Холандия.
Мисля че ще се справя трудно с работа, отговорност към семейството, дете и липса на стабилен партньор. А искам да бъда майка на едно щастливо и добре гледано дете, а не истерична леля, която не може да върже двата края.
От опит знам, че с повече пари по- лесно се живее... съжалявам, но А мен е така..
Работя на компютър, в София съм и последните месеци съм и все дистанционно...моля се да запазя работата си.
Айде, придържай се към една сюжетна линия, де. Като си толкова високоплатена и заможна, нали ще имаш възможност и за бавачки. Не е задължително да тупнеш новородено на възрастната си майка. А може и сама да си го гледаш. След една граница на парите дали са малко повече или по-малко, няма особено отражение върху качеството на живот. С работен доход от 9000 лева месечно (3 пъти максималния осигурителен доход) плюс доход от 4 апартамента в София, би трябвало да си я достигнала тази граница и да не страдаш по евентуалната принудителна издръжка от 200 лева.

