Бременна от женен мъж на 35 - той не иска дететоо

  • 45 927
  • 1 322
# 1 065
Имах познати, той към 45 женен с големи деца, тя към 35 без деца, любовница.10 години по - късно си бяха заедно. Тя по празниците сама, дете така и не роди. А той нямаше пари, беше свидлив, плешив и грозничък, според мен.
Виж целия пост
# 1 066
Винаги се изненадвам от това как жена, която е в ролята на тази, с която един мъж кръшка, в същото време очаква честност и отговорност към самата нея. Ако лъже едната, то ще лъже и другата. Той вече е започнал да лъже и да подвежда и да е безотговорен. Как изведнъж любовницата очаква, че когато забременее, той изведнъж сте постъпи почтено като през цялото време е бил непочтен към жена си и децата си?

Скрит текст:
Ти не си готова за дете, отхвърляш го още отсега, колебаеш се...
''Психологически проучвания сочат, че ако детето се чувства нежелано по време на своето съзряване в утробата (тоест пренаталното общуване е с негативен полюс), това впоследствие рефлектира като неосъзнат стремеж към самоунищожение, чувство на изоставеност и отхвърляне, трудно изграждане на взаимоотношения със значимите други, липса на базисно доверие и на правото на съществуване. Взаимоотношенията на майката с нероденото й дете са особено силни. Няма друго такова време в живота, при което двама души да са така дълбоко свързани и да споделят всеки един миг от своя емоционален свят. Всички емоции, които преминават през майката  се предават през плацентата от молекулите – посредници и директно влияят върху изграждането на мозъчните клетки и емоционалния характер на детето през целия му живот. Чрез нервните връзки, които се формират у нероденото, чрез хормоните и ендорфините, химическите носители на емоциите, детето се учи на чувства и формира определена нагласа към живота.''

Кои са тези проучвания? Има някакви спекулации по въпроса. Точно спекулации. Не че децата се чувстват нежелани по време на съзряване в утробата, а че майките, ако продължават да не са сигурни в това, че са родили, не успяват да скрият отношението си към детето и то като всяко нормално живо същество го усеща. Жена, която не харесва мъжа, от когото е забременяла и смята детето за грешка, понякога така и не заобичва детето си изцяло, а може и да се отнася пренебрежително, което всъщност е някаква предпоставка за лошо отношение на детето към себе си. Доста психолози си падат малко фантазьори и се увличат по правенето на някакви връзки и някакви обяснения. А работата е там, че рядко хората успяват да скрият отношението си към другия човек, било то положително, отрицателно или безразличие. И понеже хората сме същества и на телесното, и на емоционалното, се научаваме да разчитаме тези вербални и невербални сигнали.
Виж целия пост
# 1 067
Уви, таткото заяви, е не го иска и трябва да ме напусне. Че не можел да поеме отговорност...щото то не било съзнателно направено... много болно ми е ...говорите са пари и апартаменти и сделки....но все пак става въпрос за моя живот и за този на още едно сърце.

Не знам какво е е наказанието след аборт. Тъжно ми е да го махна. Ако го оставя обаче сякаш слагам още един проблем и тежест върху себе си....не искам детето някой ден да ми бъде виновно за живота, който нямам и който не мога да му дам...

Последният коз, който си имала, е отигран. След 10 години в ролята на любовница, дори раздаването със залог  бременност не е сполучило при тоя мъж. Обачеее.. на 35 трябва вече серизно да помислиш и да решеш. Не ни разправяй, че силно искаш детето - ако го искаше наистина силно, нямаше да се двоумиш. Но и не се залъгвай, че не чуваш тиктакането на часовника: факт е, че след 35 години репродуктивността на всяка средностатистически здрава, без особени проблеми жена, рязко започва да намалява. Под 'рязко' разбирай - с месеци, не години.Време е ти да решиш и ти да поемеш отговорност. Абортът е също толкова голяма, колкото и раждането на дете - решението е за цял живот. И си е твое. Сериозността от взетото такова може да не се почувства веднага, но с всяка изминала година се усеща все по-осезателно и осъзнава все по-ясно. Трудно, но с дете или 'ни дете, ни коте' - ти избираш.
Виж целия пост
# 1 068
Авторке, опитвам се да не те съдя, но не те и съжалявам. Най-малкото, защото вече си на достатъчно зряла възраст, за имаш оправдание за наивноста.
От друга страна обаче, това бебе идва в момент, в който все пак имаш още достатъчно жизнен път пред себе си, така че да обърнеш тенденциите в живота си, да се издигнеш над собствения си егоизъм и да направиш нещо смислено извън "тия три неща".
За добро или екзистенциално зло изборът е в твоите ръце... опс... глава и сърце.
Виж целия пост
# 1 069
Е, айде сега, Делиа... И аз се разделих с бащата на детето си и го отглеждам сама. Той живее доста далеч, та контактите им са редки, но не защото аз ги затруднявам, а заради разстоянието. Издръжка няма. Имам помощ от родителите ми като детегледачи. Relaxed
Е, въобще не ми е трудно. Детето си расте и само ме радва. Толкова е приятно да те гушне детенцето ти и да ти каже "Мамо, обичам те!" Да го гледаш как се превръща от бебе в голямо красиво момиченце (или момченце). Smile Не се лишавай от това.

Това е точно така. Моите деца, когато са при мен някак си ме зареждат - все едно ми дават смисъл да живея. В момента нямам установен приятел и съм в някаква безтегловност, общо взето, лутам се да реша какво да правя, понякога малко ми става тъпо, но децата, като се появят моментално ме приземяват. Те искат внимание на момента, да се ангажираш, и това ме изкарва от меланхолията.  Обожавам да им наблюдавам мисленето - кой какви глупости е научил, какви смешки знае. Това е живота. Когато децата ги има, ти не си вманиачена във твоя “Принц”, и какво той бил казал, как точно се е намръщил, какво искал той. В момента любовника ти се величае, че ти е целия свят. Обаче при мисълта, че ще дели трона с бебе, веднага иска да се маха.

Този любовник, да не е случайно Бойко Борисов, че да е толкова незаменим? Отговаря на описанието...
Виж целия пост
# 1 070
Тя авторката ще направи аборт...за да спаси бебето от лошия живот.После чичкото много ще съжалява за решението си, ще поплачат заедно, ще си простят грешката и ще бъдат щастливи на някоя екскурзийка...
Виж целия пост
# 1 071
Убедена съм и аз, че ще го махне и пак ще се съберат Grinning
Виж целия пост
# 1 072
Любов ли е да го опишеш. Ще бъде най-голямата ѝ грешка, даж двете ѝ най-големи грешки, но това си е нейният живот.
Виж целия пост
# 1 073
Вярно, че авторката сама е надробила попарата, но от друга страна си я представям класическата картинка на любовната история. Тази попара трохичка по трохичка я е подавал и хубавецът като я е баламосвал ден след ден, а тя е искала да ги вярва тези неща. Ние като ги погледнем сега тези девет години си казваме как е могла. Е, да, ама тези девет години на минавали на малки интервали - от среща до среща, от нощ до нощ, от почивка до почивка и някак не са се забелязвали. Минал е още един ден, пък ще го мислим утре. Минала е тази среща, а съмненията ще ги мислим утре. Той каза, че обича мен  и това е най-важното. Хлъзгане малко по малко, ден след ден, и ето се навъртяли девет години.
Виж целия пост
# 1 074
Получава се точно ефекта на сварената жаба.
Ся обаче се случва нещо шоково. Би трябвало да взима категорични решения. Мисля си обаче, че нещата ще си останат по старому.
Виж целия пост
# 1 075
Абе Анди, по тая схема да я залъгва година-две-три. Ама оттам насетне, вече й е било ясно. И вече сама се е залъгвала. Защото й е било удобно. И изгодно.
Виж целия пост
# 1 076
Ооо, някои по двайсет години ги залъгват така. Това е като да зариби някого и да го закачи - става зависимост, която и двамата поддържат, защото имат някакви ползи - материални и емоционални. За него е удобството, а за нея е емоцията от притежанието на мъжа (той обича мен и винаги идва при мен, мен ме води на почивки) и превъзходството над съпругата (той на мен ми купи апартамент, а всичко му е на фирми и тя нищо няма, той идва при мен и тя не знае, изобщо аз съм по-по-най от нея).
Виж целия пост
# 1 077
Да, съревнованието си личи в постовете на авторката в стил - тая глупачка кога ще го напусне?
Пък то...
Виж целия пост
# 1 078
И какво стана с любовта?Той е получавал млада любовница, те е получавала материални облаги и внимание.Сега, когато нещата са сериозни кой мисли за нея? Никой, дори тя не мисли за бъдещето си.Пак изплуват някакви пари, стандарти и други измислени приоритети.
Виж целия пост
# 1 079
Ооо, някои по двайсет години ги залъгват така. Това е като да зариби някого и да го закачи - става зависимост, която и двамата поддържат, защото имат някакви ползи - материални и емоционални. За него е удобството, а за нея е емоцията от притежанието на мъжа (той обича мен и винаги идва при мен, мен ме води на почивки) и превъзходството над съпругата (той на мен ми купи апартамент, а всичко му е на фирми и тя нищо няма, той идва при мен и тя не знае, изобщо аз съм по-по-най от нея).

Те тея неща са си част от залъгването... Защото колкото и да си казва, че при нея идва, нея е поглезил, и от нея го е вдигнал, този мъж пак се прибира при тая съпруга всеки път, тя носи неговото име, на нея деца е направил, и накрая при нея ще отиде всичко, което са градили в техния семеен живот, не в секс квартирата. Не че оправдавам мъжа, ясно е, че й е пускал доста залъгалки, и това е долно. Но за 9 години да не поемеш отговорност за собственото си положение и да разчиташ на някой, който е явен лъжец, да постъпи с теб с чест и достойнство... ми сама си си виновна.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия