Проблеми с ученето, или какво знаем за дислексията! - 7

На мен ми е ясно, че трябва време за усвояването на нещо и същевременно виждам някакви признаци за нещо, което не е нормално дори и на този етап. Затова търся варианти за подкрепа, които ще помогнат на работата у дома, за да започне да пише детето както се очаква на този етап.
Относно прохождане и проговаряне. Щерката е много извън нормите дори и сравнено с осиновени деца на същата възраст като нея. Дори и по отношение на недоносените като нея. При нея обаче проблемът беше назован чак в първи клас, когато стана очеизваден за всички. И пак добре, че редът й за обследване на правилното място дойде в средата на октомври, тоест в началото на първи клас. Тогава моите въпроси защо и какво не е наред получиха отговор и вече знаех и каква работа да се провежда. Обаче според местните специалисти, които я обследваха на 5 и на 6-годишна възраст нищо й нямало, а да, признаци за дислексия имало, вярно ама да чакам до края на втори клас, че тогава можело да я обследват за това.
Малкият на 18 месеца говореше със сложни изречения и въпреки някои дребни граматични пропуски речта му беше ясна и разбираема дори за непознати. На около 20 месеца гледа едно филмче от Благуните за ляво и дясно и на другия ден разпознаваше на човек срещу него ляво и дясно, не само своите, а това е много трудно и за деца на 4-5 години да се ориентират относно човек срещу себе си. Обърнете внимание като им се показва гимнастика как показвания вдига дясна ръка, а децата срещу него вдигат огледално лявата. Е, моят син не го правеше. На 6 се научи да чете четирицифрени числа и да смята със заемане и преминаване на ум двуцифрени и трицифрени. От бебе се учеше на всичко първо с лява ръка, а след това започваше да усвоява и с дясната. По собствена инициатива. А това е минус, защото късно се определя водещо полукълбо, дори може да не формира такова (амбидекстър). По-нататък може да е предимство, но в случая е недостатък, че настоява да пише с дясната ръка. Лошо е, че никога не е проявявал желание да се занимава с изрязване, пластилин или оцветяване и рисуване, а рисува добре, другото не му се получава. Моята грешка е, че го оставих да не прави тези неща и да се учи в градината. И да умен, буден, интелигентен и затова умело прикриващ трудностите. Писането е едно от тях и затова не иска да пише и крие какво го затруднява.

Докато се навакса до нормите за възрастта детето губи.

Ако е по-свитичко ще се свие още повече докато крие, че не може нещо, ако е по-експресивно ще стане в пъти по-експресивно и тогава "загрижените" служители и родители ще показват на родителят на това дете да си търси друго място, не при кротките деца. Кому е нужен този стрес над малките деца?

Отделно и другите деца ги избутват от обща игра такива деца. Не можеш да скачаш на един крак - не искаме да си играеш с нас, не можеш да произнасяш р,л, думите добре - нямаме търпение да си говорим с теб. Не можеш да изрязваш - ние ще си изрязваме, а ти стой далеч от нас. Ей такива работи.

Аз моя проблем с дефицитите съм си го решила - на всеки 6 месеца цялостно обследване на развитието. Поставят се до следващото обследване цели, една цел е един месец, и след това всеки ден работа вкъщи.

Но докато се навакса минава време, в което време детето реагира, персонала ако не знае, че трябва да не реагира с емоция, нещата стават още по-зле и накрая се търси виновник - детето е лошо, невъзпитано, майката и бащата не разбират от родителстване, а в крайна сметка има едно дете, което има нещо за догонване, което може да успее, а може и да не успее.

МКБ не е измислено случайно. Някои деца имат определени лимити до къде могат да наваксат с нормите на възрастта си. Ранното диагностициране води до ранна интервенция и до по-добър изглед за резултати.

Ако от градината или от училището кажат - аа, то, има и други такива деца. Ще се справи, не се безпокой... На кой правят услуга? На себе си, защото родителят може да поиска повече академична ангажираност от тях (аз не, тази работа си я върша вкъщи), и на родителят, който тайничко се надява всичко да е наред, да се самонадрастват нещата и да няма притеснения.

Но детето губи. Губи ценно време, после губи социално приемане, накрая губи самочувствие.

Синът ми има шансът, че си избра да е при класната, която изведе четири години кака му. Кака му е на ресурсно от трети клас и ходи на специалист. Още един късмет, че майка му не е от самоуспокояващите се и би тревога на време. Задействана е системата и детето ще мине оценка от ресурсен център и от специалисти по дислексия в друг специализиран център. Обаче бих се радвала на насоки за специализирана работа с дете с дисграфия, защото при него проблемът е различен от този при кака му, както и интелектуалните му възможности, характер и т.н. Би било жалко да се проспи времето сега, защото са едва средата на първия срок.
Преди четири години потърсих помощ тук и Джуди ми даде полезни съвети. Надявах се пак да се включи някой, който е минал по този път и може да препоръча нещо за работа у дома.

За у дома - правех често диктовки. Отначало съвсем кратки, но редовно. За неправилния захват предлагах няколко вида държачи. За различния размер букви,  давах тетрадки с тесни и широки редове дълго време. Давах да упражнява многократно писане на срички. Детето успя с вярното писане, грозното остана или леко се подобри.
Елфичка, изобщо не си ме разбрала. Има и родители, които не се успокояват, а са прекалено тревожни. Това също не помага за решаване на проблемите на детето. За себе ще кажа, че съм от тях.

Надявам се, че не съм от най-тревожните родители, понякога може би повече съм се вглеждала в малкия да не пропусна нещо не наред в развитието му, защото нагледно виждах с кака му как се пропуска време с успокоения вместо да се идентифицират причините за изоставането в развитието на детето и да се работи адекватно и навреме. Това щеше да спести на дъщеря ми много стрес, фрустрация и ниско самочувствие в първи клас, че и до сега се борим с това.
И мисля, че сега от гледна точка на опита си мога да усетя кога нещо не е само въпрос на време и навик, а има и нещо по-дълбоко. И да, повдигнах въпроса пред класната, ресурсната и специалисти по дислексия. И всички видяха в тетрадките специфични проблеми извън обичайното за първокласниците. Точно те не ме успокоиха с "Дай му време, нормално е за първокласник".

И аз се записвам тук, защото имам някакви притеснения относно малкия ми син.Сега е ПУК в училище и се учат да правят звуков анализ и забелязвам големи затруднения при него.Доста време му отне да "чуе" първи и последен звук в думата , все още понякога чува предпоследната съгласна , но не чува последната гласна. Също въобще не чува звука Ъ в думата. Знам , че е на 6 год , но все пак си мисля , че не би трябвало да има такива затруднения на тази възраст, особено сравнявайки го с брат му , който на тази възраст вече спелуваше "хипопотам", а почти не бях се занимавала с него. Още изчаквам  , работя повече с него,   според баща му е малък, но аз започвам да се притеснявам.

Може нечуването да е проблем на проблеми със сензорната интеграция.

Пиши на ресурсен център за оценка и допълнително подпомагане.  Запиши детето на логлпед и ако имаш възможност го заведи на обследване от психолог, психиатър и логопед.

Ако проблемът е логопедичен - до 4ти клас по два пъти в седмицата работа с логопед и много, много работа вкъщи.

В градината как е? Стои ли на едно място?

Не е от най-спокойните деца. Той учи в ПУК в училище ,  в което децата преминават някаква диагностика предварително и обследване от психолог. Не знам до колко моите виждания за знания отговарят на възрастта му , аз го сравнявам само с брат му ( нямам база за сравнение с други деца на неговата възраст)  , който винаги е изпреварвал връстниците си . Според учителката му се справя добре за сега с материала , но ще го заведа на логопед за всеки случай.

Ще споделя моите притеснения и се надявам ан съвет. Намерила съм логопед ще правим диагностика, но тъй като госпожата е с ковид ще изчакаме да мине. До тогава обаче главата ми гъмжи от въпроси.
Така, детето ми преди да влезе в 1ви клас(в койото е ) не е учено на друго освен букви и цифри. Знаеше само печатните букви. Според мен се справя добре. Нови текстове чете, но не гладко. Прочетен няколко пъти текст става все по - гладък. Диктовките са всъщност проблема. Когато диктувам думи и тя внимава и раздели думите на срички се справя много добре. Започнем ли обаче да пише диктовка с изречения пише и съответно бърза не разделя думата правилно на срички и пропуска обикновено съгласни. Тя казва, че докато си направи разбора на срички на думите се забавя и после от там се и обърква. С математиката няма проблем освен с вече текстовите задачи, които съответно са свързани с българския. Мисълта ми е, че според мен се справя, но по - бавно. Понякога й св иска текстът да го изчете бързо и тя си допълва по инерция. Но прави ли го внимателно няма проблем. Все още е на етап да си го чете на срички на ум и после да си го каже на глас. Според вас имам ли повод за притеснения. Най - основното е, че се справя, но по - бавно и че пропуска звуци като не раздели правилно на срички. Лошото е, че аз си мислех, че ще се учат да четат и пишат в училище, а то се оказа, че много деца са изпратени научени.

Здравей. И аз с моя първокласник минавам през подобно нещо, с тази разлика, че той можеше да чете, макар и с грешки, но все още не мога да кажа, че чете добре. Днес (онлайн е) чувам как госпожата го кара да чете. Притесни се и се затрудни в началото, беше много нервен и постоянно се въртеше на стола. След това набра инерция и си прочете почти гладко до края, само една - две думи първо си ги прошепна и тогава уверено ги прочете. С писането, особено на диктовки проблемите са почти същите, но той пропуска гласните, а пише съгласните. Фината моторика му е лоша, още не може да свикне да пише, изрязва зле, оцветява зле, а упорито отказва да се упражнява. Одобриха го за ресурсно подпомагане, за да се отработят затрудненията.

А при нас странното е, че е изключително сръчна в ръцете. И при нас го има това с прошепването на непозната дума после я казва на глас. С по - познати чете по - смело.

Двете ми деца се научиха късно да въртят педали. Дъщеря ми мина през помощни колелета, не успя да се научи да пази равновесие и 16" колело махнахме помощните, педалите и веригата и го кара като баланс байк. Два месеца по-късно от раз подкара колело с педали.
Синът ми (първокласникът) от 3 до 5 годишен кара баланс байк, но със страх се прехвърли на "истинско" колело. И двамата са с хиперподвижни стави, при него в по-голяма степен и често пада като се засили. И двамата късно започнаха да изрязват, тя оцветяваше чудесно на 5, а той на почти осем - е като двегодишен. Та си намирисва на едно нещо наречено диспраксия при нас.

Аглая, детето се нуждае от време, за да свикне с диктовките и да успява едновременно да помни текста (което е свързано и с богатството на речника и разбирането на текста, докато го слуша, което пести памет) и да пренесе звуковия поток на отделни думи. Вкъщи диктувайте кратки изречения и постепенно увеличавайте дължината и сложността на думите. По това, което си написала не виждам нещо кой знае какво. В първи клас официално процесът на автоматизиране е до края на учебната година. Не карай детето да чете бързо, защото няма смисъл. Важното е да чете с разбиране. Не се връзвай на приказките за норматив време за четене и гладко четене. Това е важно само за учителите. За детето е важно да чете с разбиране и да не прави замени и пропуски. С времето ще автоматизира.

Много благодаря за това мнение, защото аз всъщност не виждам особени нередности при нея просто по - бавно се случва, защото реално никога не е учена да чете. Никога не съм сядала да обяснявам за срички, гласни, съгласни  и т.н. Смятах, че това се случва в училище. Минали са 5м. Когато се притесня обикновено е след нещо казано от госпожата или родителите. Много ми е тъжно, че в България не уважават различните деца и различното темпо. Познавам родителите на повечето и знам, че са научени преди да започнат първи клас. Ок, чудесно, но от това не бива да страдат останалите.

Някои от децата отиват научени да четат, дори никой да не се е занимавал с тях, някои просто "му хващат цаката" много бързо. Четенето е умение, което се нуждае от автоматизиране, щом веднъж "щракне", някои думи се помнят цели, защото са често срещани, други стават на срички или буква по буква. Това са все процеси, които текат едновременно и децата започват да ги прилагат все по-бързо с времето. Затова държа всяко от децата да чете с разбиране, ако трябва да се върне три-четири пъти назад по изречението или по самата дума. Няма никакъв смисъл да се очаква отведнъж да чете на глас гладко, защото така може да прочете и нищо да не разбере. Важното е да знае какво чете, да го разбира. също и като пише да разбира какво пише, а не просто да си пише. С автоматизирането думите и цели изрази се запомнят и пишат "на един дъх". Четенето е като танц - трябва време, за да се запомни хореографията и да се изпълни точно. Учителите говорят за нормативите и държат на скорост на четене, гладко четене, но на тях тези нормативи им ги спускат, а те нямат особено значение за качеството на четенето с разбиране.