Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 9

Laurentin,  напълно съм съгласна. Подигравките много влияят на детето, но хубавото при нас е, че той като цяло има последно време самочувствие и не им се дава, отговаря им, някак се се "отракал". Има силни оценки, учи стихотворенията бързо, отговаря на въпосите, задавани от учителката...Въпреки това е много чувствителен, но се държи "мъжки" , доколкото може. Ще видим по-натам.
Съгласна съм със zazu1. Имам поне 4 приятелски семейства, които преместиха децата си в други паралелки, че и в училища, като те дори не са със СОП. И при нас стои тази опция, като съм проучила и другите класове, но в това училище, май нашият клас ще се окаже със сравнително кротки деца 😒
Но, Geri, консултирайте се заедно с детето  с психолог, как би се отразило това на Вашето дете, ако има СОП, все пак Вие си го познавате най -добре. От една страна, ако послушате директорката,  това показва, че предприемате някакви мерки, от друга пък, ако детето е много чувствително,  може да го съсипят от подигравки, че и да станат агресивни към него.

Много е важно как се чувства детето. Моето дете не е имало диагноза или СОП, но не му беше лесно в първи клас. Разсеян, не помни домашни, пише лошо, четенето куца и т.н. Стигна от притеснение до детска мигрена с пристъпи на повръщане. (Първия срок на 1 клас ни мина в обиколки по невролози и други специалисти.) Основните ""майтапи"  идваха не от съучениците му, а от няколко деца в занималнята (сборна за всички класове). Аз съм разказвала във форума с каква майка се сблъсках тогава. Тъй като се обърнах към директора, майката на детето, което се подиграваше основно, обеща, че няма да има повече такива случаи. На другия ден ме пресрещна в двора на училището и ми каза: "Моят син може и да се подиграва на вашия, но той просто е изразил мнението на всички останали деца. Вашето като си има проблем, те и без това другите деца ще му се подиграват и не сме ние виновни". Попитах я първо това прави ли постъпката на сина й по-добра. И второ - помолих я да си възпита нейното дете, а не да си измива ръцете с "всички деца са такива". Но още си спомням в какъв шок бях след тази случка.
Премисляйки ситуацията, оставих детето в същото училище (страхотна класна имаха), но го махнах от занималнята. При нас проблема отшумя и се реши постепенно, с доста труд и усилия, положени извън училище. Съветвам при ситуации с реален проблем на всяка цена да се търсят специалисти - дали логопед, дали учител за допълнителна помощ, но детето да има подкрепа. Моето нямаше примерно дислексия и затова не сме ползвали никаква държавна помощ. Но намерихме частна занималня с добри и сърцати учителки. Страхотна отмяна за работещия родител. Помислете за близък, роднина или платена помощ, за да се чувства детето по-добре и да си разгърне потенциала.
Знам донякъде какво е, въпреки че всяка ситуация е различна. Успех от мен!

Точно. Аз също избягах с дете 4 ти клас , без СОП , защото беше нарочено за лошо , да речем. Направо смених училището , в частност средата. Ами, родихме се и двете.

Вие по какъв начин си решихте проблема? Много бих се радвала да споделите Детето разсеяно ли беше?

По повод следващия коментар, ние също сме играли ролята на "лошите" в детската градина и не беше никак забавно. Сменихме средата и нещата процъфтяха. Някои деца не се чувстват никак добре да им се вика, да им се карат, да биват наказвани и нарочени. Всъщност нито едно дете не обича тези неща, но не всички деца предизвикват постоянни негативни реакции към себе си, които реакции като лавина предизвикват лошото поведение в децата. Родители, които не са били там, не могат да разберат за какво става въпрос.

Поради лошия ни предишен опит, много внимателно избираме училище в момента.

Както писах - тръгна на частна занималня всеки ден. Там му обясняваха индивидуално, научиха го да си пише домашните, да чете. Конкретно в нашия случай ако го бяхме оставили в училищната занималня детето щеше да затъне образно казано. Аз се опитвах преди това вкъщи да наваксаме, но не се получаваше - детето след цял ден училище като го подхване и майка му... нямаше и необходимия респект към мен, искаше да си играе, да се скатава от задачите и т.н. При нас с помощта от занималнята се пооправиха полека лека нещата.
Относно разсеяността - тя е характерна за много деца. Когато ходех да издирвам загубен пуловер, яке, учебник, шапка, имаха едни гардероби, отваряш ги и отвътре се изсипва лавина загубени вещи Та в 1 клас, че и 2-ри това си е направо нормално.

Благодаря на всички споделени мнения!
Сърцето ми е свито, не знам на къде да тръгна.
Сина ми прави "типичните" неща за ХАДВ - бърза, разсеян, разпилян, разконцентриран, не разбира или забравя условията. Иначе аз го бях подготвила - чете и то доста хубаво, смята до 10, пише грозно, но пише.
Въпроса е, че не прави почти нищо в училище - драска, отказва, скучно му е.
Също разбрах, че е оскубал едно момиче, а друго дете го е ръчнал с молив...
Ако му висиш на главата е добре, но при 25 деца няма как да стане.
Също така ме "помолиха" да мине на полудневна, защото след 12 часа ставали най-вече нещата.
Аз си го познавам и знам, че му идва прекалено много време.
Дори мисля, че ако след работа аз правя с него домашните ще е много по-добре.
Въпроса ми е за през другото време. Не искам да слагам етикет на детето, но пък, ако ще има прогрес...
Казаха ми, че мога да се откажа по всяко време. Щял да бъде с учебната програма на другите деца и при "леките" часове ще го взема ресурсния учител, от време на време щял с него в учебната стая.
Има ли други ХАДВ със СОП. Помага ли Ви? Има ли прогрес?

Ами моето беше хиперактивно със соп. Ресурсното не ни помогна. Помогнаха външни специалисти и самото дете си помогна. Като може да чете и смята, за какво му е ресурсна? Тя учи децата да четат и смятат, и пишат, вие от това явно нямате нужда. Тогава!

Моето дете беше на "обща подкрепа" ако не греша терминологията. Не е СОП, но посещаваше логопеда и психолога в училище, без ресурсен.

Тук обаче има и нещо друго - това дете, тези деца, не трябва да се чувстват различни, а напротив - нужно е ние като родители да се опитаме да ги накаране да се чувстват като останалите, да ги интегрираме доколкото е възможно повече. Щом това дете пише, смята и няма проблеми с материала, той може и ще може все повече и повече, когато му се обърне нужното внимание. Защо не пробвате с уроци след училище? Както и със смяна на училището - по възможност с малки класове?

Аз бих взимала на обяд поне 2-3 седмично. Помислете за варианти- довършване на работа от вкъщи, баби, дори платено за няколко часа. Шумът и многото деца целодневно им изпива силите.
Моето дете по време на ковид имаше период няколко седмици до обяд (втори клас май беше)- направо разцъфна. Заобича училището, беше по-спокоен, справяше се с концентрацията. Но уви за кратко.
Като е на цял ден следобяд стават проблему- от скука дразни другите деца, те понякога го удрят и става конфликт. Освен това както той ми каза “все едно чувам други неща в главата си и не мога да мисля какво чета”. Сутрин е доста по-добре.
За съжаление при нас програмата е разхвърляна целия ден и е от 9 до 17ч, рядко мога да го взимам по-рано без да изпусне нещо.

На хиляда уроци да ходи, като не се наспи и все едно е паднал от луната. Много са чувствителни на умора, шум, дразнители...

Чувствителността към сън и храна при нас е много силно изразена. Става друг човек, когато не се е наспал или наял. Започва много да се ядосва. Има ли и други, които са така?

Миналата година го бяхме спряли от занималнята, защото ставаше твърде уморен и раздразнителен. На всичкото отгоре бяха втора смяна и решихме,че ще си учи в нас домашните. Намерихме си начини и организация. Тази година смятаме да ходи на занималня втория срок, когато ще са първа смяна, защото сега отново са втора и започват часомете със занималня от 7.30, а свършват в 18.20. Дори аз нямам такова работно време 🫨🫨🫨
За храната нямаме проблеми, освен, че яде бавно, прекалено бавно, но като е недоспал , е доста крив и мрънкащ.

При нашето дете, макар и да казаха, че няма хиперактивност и дефицит на вниманието - екранното време (дори и 15 минути за деня) и захаросъдържаща храна - дори половин лъжица мед отключват моментално друго поведение, спира да чува изобщо какво му се говори и просто не може да се съобрази - все едно му е извън възможностите да контролира поведението си. Другият фактор е наличието на много вещи в пространството (играчки, книги, предмети). Също му сменят поведението. Другият фактор е съобразяване то в контролирана среда - примерно висене 20 минути пред лекарски кабинет. После направо не мога да го удържа на едно място. Става неконтролируем и си влиза в онова поведение. Сънят и храненето не влияят толкова силно изразено колкото горните неща.

Аз също се съмнявам, че моят син е с хиперактивност и дефицит на вниманието,макар и за момента няколко психолога да отричат.Не сме го водили на обследване,но едно от нещата,е че се прибира много изморен,направо все едно някой му е изпил силите.С отказа да сяда да пише се справихме,тази година не се противи,но става нервен,отговаря,държи се неуважително.Така прави,когато е изморен,сигурна сън,че това е причината. Когато се отзова да му помагам за домашните все се караме-хем иска помощ,хем не слуша спокойно като обяснявям или като задавам насочващи въпроси.Много провокативно държание.Иначе с материала се справя чудесно,но когато правят контролна да речем към обяд вече ,допуска грешки от невнимание.Знае ги нещата,а се случва да казва едно(правилното),а пише съвсем друго,т.е. дава заето.