Глиобластом

  • 47 524
  • 813
# 375
Много се чудих дали пиша........
Съпруга ми днес направи гърч и сега е в реанимация и само се моля пак да овладеят положението. Явно му е станало лошо и е паднал...та я постоял така над час. А малко преди това бях при него. Ако не бях тръгвала щях по-бързо да извикам линейка..., ако съм изпуснала нещо да направя. Обвинявам се и ще се побъркам.
Виж целия пост
# 376
Ох...миличката! Пиши та! Ако не тук- къде да излееш душа. Всички тук знаем ...уви!
Не се вини! Не може 24/7 ...баща ми за секунди остави мама, като падна. Това е...естественият път на развитие на този кошмар. Започва и става неконтролируемо, освен ако не е нон стоп на легло, което не е по- добър вариант. Дано ви спечелят още време заедно!🙏🏻
Бъди силна и не се питай ,"ако...." минах през това и знам, колко боли! Дори да стане най- лошото, не се обвинявай! Лекарите казват, че шансовете са никакви, та ние ли ще обърнем медицината!? Крепим...кой, както и колкото може и душите ни гаснат с техните мъки.
Прегръщам те силно и вярвай, че каквото и да стане е за добро! Аз така се утешавам- поне не я боли вече...
дано твоето момче се пребори!!!
Виж целия пост
# 377
Много се чудих дали пиша........
Съпруга ми днес направи гърч и сега е в реанимация и само се моля пак да овладеят положението. Явно му е станало лошо и е паднал...та я постоял така над час. А малко преди това бях при него. Ако не бях тръгвала щях по-бързо да извикам линейка..., ако съм изпуснала нещо да направя. Обвинявам се и ще се побъркам.
Не се обвинявай. Ти си човешко същество. Не можеш да си 24/7 до него. И ние сме имали такива ситуации. Баща ми беше останал сам, отишъл да се рови в хладилника за храна, паднал и си разцепи главата. Оцеля и от това. Стискам палци всичко да се оправи.
Баща ми вдигна тромбоцитите, но започна да се напикава. Губи ориентация. Решил, че хола е тоалетна, събрал си два стола и решил там да ходи...Редуваме се на смени да седим при него, но ето утре няма как и ще трябва да го оставим за 1 час сам. Моля се да не стане някоя беля докато ни няма.
Какво давате за черен дроб на вашите хора?
Виж целия пост
# 378
На нас нищо не са ни изписвали за черен дроб...и аз имам съмнения, че трябваше. Показваше, че там я боли милата. Мисля, че беше сериозно увреден от шепите лекарства.
По друг повод на свекъра ми му бяха изписали транс метил. Натали- сигурна съм, че можеш да сложиш в малкия си джоб дузина лекари! Адмирации!
Виж целия пост
# 379
Взех му бял трън. Давала съм му трансметил след ковида, но тогава доктор му го беше изписал. Четох, че албуминът пада при увреден черен дроб. Говорих с онколозите да го вкарам за вливки на хуман албумин, ако не оправим нещата. Много се нервирам вече. Повече информация и помощ получавам от хората във форума, а не от медицинското съсловие, което само ме убеждава, че "такава си е болестта".
Виж целия пост
# 380
За съжаление- изключително много ни куца цялостният поглед и грижа. Знам, че имаме чудесни тесни специалисти, но...към онкоболните, трябва да се подходи много комплексно, а това никъде не се случва. Диагнозата е ясна, ама в крайна сметка- правят се скъпо струващи лечения, като лъче и химио, а никой не гледа нищо друго и болните си заминават от овладяеми проблеми. Какъв е смисълът!? Ако грижата е да дадем време- ми дайте го, дайте още малко! Защо само лъчето и химията вървят канализирано? Няма да забравя, как молих да ми кажат, какво да давам за болки и ни пратиха при личния. " ами тя е в четвърти стадий"..... реплика на онколожката...е добре! Да мре като куче ли? Питах, какво да правим, след като не понесе последния контраст...нищо- не било от него. Тя тогава се срина и си замина с тумор в регрес...
И по кръвните и по показатели на черен дроб и за бял дроб и за оттоците- сигурна съм,че имаше още, какво да се направи! Дали е имало смисъл...не знам, но знам, как ние се чувствахме тогава. Безсилни, неподкрепени, с излъгано доверие и надежди от хората в бели престилки, към които имаме огромен респект и не сме оспорвали нито едно тяхно решение, вярвайки, че правим всичко, което е нужно от медицинска гледна точка, защото те знаят по- добре от нас...
Виж целия пост
# 381
За черния дроб и по принцип за пречистване на кръвта е много полезен чай от коприва, има и тинктура. Изпитано средство от много години. Но все пак трябва да се консултирате с лекар, ако решите да пробвате с това.
Виж целия пост
# 382
kokorcheto много е тежко това което преживяваш. Разбира се, че не си виновна, въпреки, че сега силно смяташ обратното. Не се само наказвай! Бъди силна и много се надявам всичко да е наред♥️
Виж целия пост
# 383
Кокорче, как сте днес миличка? С теб сме всички! 🙏🏻
Виж целия пост
# 384
Кокорче, как сте днес миличка? С теб сме всички! 🙏🏻
Моля се всичко да се оправи и бързо да се възстанови.
Виж целия пост
# 385
Благодаря Ви!  От снощи беше в кома на апаратно дишане, но сутринта бил контактен и реагирал като му говорят! Снощи късно като им звънях в реанимация казаха "моли се да изкара нощта". Питах ги кое провокирало гърча пак и ми казаха, че това е естественото развитие на болестта. И ако овладеят положението вече няма да бъде същият човек. Очаровах се от отношението на екипа в отделението. Като си спомня миналата година при първият гърч как се държаха в неврологията, сега с половин уста питам. Не спирам да се моля!!!
Виж целия пост
# 386
Кокорче, много съжалявам! С теб съм и те подкрепям мислено! Дано се овладее ситуацията доколкото може За съжаление сме напълно безсилни и безпомощни. Каквото е по силите ни съм сигурна че всичко сме направили за нашите половинки. Като гледам и при нас на къде вървят нещата. Много се страхувам и незнам утре какво ще стане.
Виж целия пост
# 387
Миличката!
Дано се вдигне човека, дано има сили! Ще е трудно...много трудно, но- продължи и се стегни за децата!
Добре, че сте с човечен екип- помага много! Сподели болницата, ако не ти е проблем. Нека се знаят!
И не се вини! Наистина става за секунди. И в чужбина не може да се помогне за това...
Не допускай тормоз в посока- " защо не отидохте еди къде си..."
Знай, че наистина си направила всичко! Аз давах идиотски обяснения...и ме болеше. Знам, че хората не го правят с лошо, ама...ако вземат малко да прочетат...
Единствената ми утеха беше, че наистина няма място, на което да и помогнат и не е въпрос на правилни решения и средства.
Пожелавам ти да попадаш на добри и човечни лекари, които да направят нещата максимално леки!
Сила за момчето ти и....Господ с теб!
Виж целия пост
# 388
Миличката!
Дано се вдигне човека, дано има сили! Ще е трудно...много трудно, но- продължи и се стегни за децата!
Добре, че сте с човечен екип- помага много! Сподели болницата, ако не ти е проблем. Нека се знаят!
И не се вини! Наистина става за секунди. И в чужбина не може да се помогне за това...
Не допускай тормоз в посока- " защо не отидохте еди къде си..."
Знай, че наистина си направила всичко! Аз давах идиотски обяснения...и ме болеше. Знам, че хората не го правят с лошо, ама...ако вземат малко да прочетат...
Единствената ми утеха беше, че наистина няма място, на което да и помогнат и не е въпрос на правилни решения и средства.
Пожелавам ти да попадаш на добри и човечни лекари, които да направят нещата максимално леки!
Сила за момчето ти и....Господ с теб!
Това и мен много ме тормози - "не можаха ли да я спасят в Германия? ". И това фалшиво даване на надежда. Ами надежда няма, чудеса също няма, и не - за съжаление от тъпия глиобластом не могат никъде да те спасят...
Виж целия пост
# 389
Изобщо не трябва човек да се тормози с мисли в посока "дали щях да я/го спася на друго място?". Правим всичко възможно и невъзможно, но за съжаление, спасение не е намерено нито у нас, нито в чужбина. Единственото, което се случва, е да облекчим състоянието им....доколкото е възможно. Аз така се опитвам да се успокоявам. Отделно се замислям над това, че деменцията, която получи баща ми, е начин той по-лесно да премине през това. Ако беше адекватен, щеше да страда много, защото цял живот е бил активен, работещ и помагащ на другите. Тази безпомощност и зависимост от другите би го побъркала.
Много ми е мъчно, но това е реалността.
Сега се опитвам да му доставя малки радости - давам му чат-пат пържени картофки, някоя и друга шоколадова бонбона и сладолед. Противоречи на моето виждане за правилно хранене, но като го видя как се радва и с какво удоволствие хапва, казвам си, че сигурно това е най-доброто за него. В началото на годината ми казваше, че иска лятото да отиде на море с малкото ми дете... На море не може да отиде, не мога да го излекувам, та поне с един бонбон малко радост да му доставя😔
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия