Голяма дилема, да напусна ли университета заради добра работа?!

  • 5 601
  • 88
# 30
У наше село се смята, че най-хубавата държавна работа е там и си трябват дебели връзки, за да те уредят. Конкурсите са проформа и няма значение колко можеш, а чий човек си.
Моят съвет е, ако предложението е сериозно, да го приемеш, а догодина да запишеш желана специалност задочно.


В момента завършвам Маркетинг и за моята бедна фантазия е отврат. Със сигурност ще запиша магистратура нещо икономическо. И някой в началото беше написал, че образованието в момента е отврат. Вярно си е. Стари, морално остарели учебници, само скучна теория и никаква реалност.
Виж целия пост
# 31
Скоро получих предложение да ме уредят да работя като съдебен секретар,
 В такива времена било по-добре да имам сигурна държавна работа, отколкото висше образование,
Съдебния секретар не е държавен служител, а служител в съдебната система. За вакантните длъжности има конкурс. Както посочиха пишещите трябва да имате свидетелство за машинопис. Иначе не се допускате до конкурс.

Евентуално без конкурс е "по заместване". Договорът ви ще е изпитателен в полза на работодателя, т.е. от днес за утре може да бъдете уволнен, за да дойде следващия уреден.

Преместване задочно е възможно и в първи курс срещу съответно заплащане/уреждане. Не бих напуснал университет.
Виж целия пост
# 32
По-скоро е притеснително налагането на чуждо мнение за такова важно решение като напускане на университет.  Той ще те уреди на държавна работа, но дали пък няма да поиска нещо в замяна? Дори да не поиска, ще се чувстваш задължена и ще трябва да стоиш там.
Иначе има плюсове работата в тази среда, но зависи на каква цена е.
Виж целия пост
# 33
Ако те мързи да учиш, да, има огромни плюсове една такава работа.
Работиш, не работиш, ще те държат. Че и заплата даже ще ти плащат, колкото и ниска да е тя.
Виж целия пост
# 34
Що за дилема 😮 съжалявам, че не мога да помогна, но като ги чета такива си казвам, че взех правилното за мен решение да не живея в Бг
Ми то във вашия случай правилно няма 1.да се продължи ли образование което не сме наясно дали искаме и с лека ръка ще сменяме, пък то било безпреспективно така или иначе
2. уредена работа, която не е кой знае каква и без преспектива
Абсурди! Късмет!
Виж целия пост
# 35
Що за дилема 😮 съжалявам, че не мога да помогна, но като ги чета такива си казвам, че взех правилното за мен решение да не живея в Бг
В чужбина няма такива дилеми? Там се устроихте, започвайки да работите според образованието си, реализирахте се на мечтано професионално поприще, понеже в БГ не сте могли да  "разгърнете" потенциалите си?

В университет студент може да получи знания, ако желае. Има библиотеки. Преподавателят насочва.
Обаче, важна е средата и взаимоотношенията, които се създават, които за в бъдеще са полезни.
Ако те мързи да учиш, да, има огромни плюсове една такава работа.
Съгласен.
Виж целия пост
# 36
моят съвет е да не се отказваш в никакъв случай от висшето образование, просто избери правилното за теб. изглеждаш ми неориентирана и търсеща на баницата мекото, което няма да е в твоя полза. освен ако не искаш цял живот да дремеш на посредствена работа /между другото работата на съдебните секретари не е малко, съдилищата са затрупани с дела като цяло/ с посредствена заплата и да мрънкаш/търсиш някой да ти оправи живота. та прецени какво искаш за себе си.
Виж целия пост
# 37
Никога не бих напуснала, особено заради работа с връзки
За мен първо такава работа е недостойна
Бих се срамувала всеки ден, че съм назначена с връзки
Абсолютно табу
и второ- оставаш без образование и ще разчиташ на мили очи Simple Smile
Виж целия пост
# 38
И аз бих казала да не напускаш университета. Работата само звучи престижно заради мястото и сферата, но в действителност не е кой знае какво - ниско ниво, което не изисква висше образование; еднообразни задължения.

Психологията е супер и правилно са те ориентирали, че се съчетава добре с логопедия, както и със социални дейности, педагогика и под. Можеш да станеш и криминален психолог - това като допирна точка със съдебната система. Даже има магистратура към специалността ти по криминална и социална психология.

Психология се съчетава добре и с магистратура по маркетинг и реклама/бизнес администрация, но и без такава можеш да работиш в сферите, тъй като най-малкото ще имаш уменията да анализираш поведението на потребителите. Доста психолози се ориентират и към човешките ресурси.

Мисли за образованието като интердисциплинарно, а не като нещо, в което се ограничаваш с една сфера на реализация.
Виж целия пост
# 39
Мисля, че реализацията с психология е трудна в България и не си струва да се учи редовно. От тази гледна точка, ако смяташ, че работата ще ти допадне и се нуждаеш от нея, може да започнеш, а догодина да се запишеш да учиш задочно. Дали ще е отново психология, дали право или друго ще решиш. Възможно е наистина като започнеш работа в тези среди да се ориентираш към правото или точно обратното, да решиш, че не е за теб.
Просто не мисля, че си струва да отделиш 4 години от живота си за учене на психология редовно (аз също харесвам специалността, но реализацията е трудна после, има прекалено много психолози в днешно време). Успех, каквото и да решиш!
Виж целия пост
# 40
Утре тези, дето сега те уреждат, вече няма да са на власт и ще изхвърчиш барабар с тях. На такива места има ротации на всеки 4-5 години. И ще останеш без работа и с едно средно образование. За подобни връзкарщини нямам добро мнение, имаш ли уменията нужни за работата?
Всеки работещ човек сменя работата си по време на трудовия си живот. Ако след 10 години ти писне и искаш нова работа, какво мислиш ще намериш без да имаш диплом от университет в СВ-то? Отделно, без образование, освен секретар, няма как да се издигнеш дори и на същото работно място да останеш.
Ако обаче много се нуждаеш от пари, почвай работа иначе не се занимавай с такива схеми, а учи.
Виж целия пост
# 41
Що за дилема 😮 съжалявам, че не мога да помогна, но като ги чета такива си казвам, че взех правилното за мен решение да не живея в Бг
В чужбина няма такива дилеми? Там се устроихте, започвайки да работите според образованието си, реализирахте се на мечтано професионално поприще, понеже в БГ не сте могли да  "разгърнете" потенциалите си?

Нещо не ме разбрахте, моя коментар беше провокиран от тези дадени преди мен, че "Психологията" била безпреспектива. Иначе аз не съм напуснала Бг, че ми е било зле там. Човек ако е амбициозен и не мързелив може да се реализира навсякъде. Имам си прекрасно образование в Бг с което успях да се реализирам без "връзки" още като студентка в първи курс започнах да уча и работя. Същевременно развихме успешен бизнес с приятеля ми тогава, сега мой мъж и имахме мога да кажа доста над средния за Бг стандарт. Даже за бизнеса ми беше най-жал да зарежа всичко градено с години.
Решението въпреки това ми беше лесно, защото не желая децата ми да живеят в тоя абсурд в който кадърните хора се пренебрегват, а се дава път на шуробаджанащината. Дилемата на авторката отразява точно това на 100%.
Виж целия пост
# 42
Мисля, че реализацията с психология е трудна в България и не си струва да се учи редовно. От тази гледна точка, ако смяташ, че работата ще ти допадне и се нуждаеш от нея, може да започнеш, а догодина да се запишеш да учиш задочно. Дали ще е отново психология, дали право или друго ще решиш. Възможно е наистина като започнеш работа в тези среди да се ориентираш към правото или точно обратното, да решиш, че не е за теб.
Просто не мисля, че си струва да отделиш 4 години от живота си за учене на психология редовно (аз също харесвам специалността, но реализацията е трудна после, има прекалено много психолози в днешно време). Успех, каквото и да решиш!

Аз също мисля така. Психолози с лопата да ги ринеш...Там също трябват мнооого яки връзки, за да започнеш работа, а навсякъде го завършват вече, има глад за студенти. Моя приятелка е психолог, но не можа да си намери работа, защото няма опит и работеше в детска градина, сега е възпитател в училище и учи за учител по руски. Общо взето не е видяла полза от образованието си. Нейна приятелка стана криминален психолог при военните, ама с толкова яки връзки, че....
Опциите са две - ако се откажеш от ученето и започнеш работа, е много важно да запишеш задочно догодина и да завършиш висшето задължително. Не може без висше, то с него е много трудно, а без него съвсем.
Другата е да се откажеш от работата, но мен лично ще ме гложди, какво би станало, ако бях приела....
Дилемата е голяма, но интуицията ще ти подскаже най-добре.
Успех желая!
Виж целия пост
# 43
Това как няма смисъл от образование и най-добре е на държавна работа, може да ти го каже само човек с много аграрен манталитет.
А ако пропадне уредената работа? А ако не ти хареса? А ако след една година дойде нов шеф на съда и реши да те изхвърли, защото си нечие протеже, без диплома и без особен опит? Нали се сещаш, че такива като теб са последно ниво във веригата.
Ти нямаш ли идеи за себе си, за развитието си? Искаш да живееш с манталитета на провинциално девойче - не се учи, важното е да ме набутат с връзки на държавна работа?
Виж целия пост
# 44
При уредената работа има 2 сценария за развитие - или позицията продължава да е с връзки, след известно време хората по-нагоре се сменят, водят техни си "връзки" и ти отпадаш. Или ситуацията се променя коренно, вече се търсят хора с квалификация и ти отново отпадаш.
Има и трети вариант - да си кюташ там, от време на време да ти увеличават малко заплатата и да те държат, защото работата е гадна и никой не я иска. Обаче имаш 40 години до пенсия, едва ли си представяш цял живот само това да правиш.
Не знам конкретните изисквания, но от написаното в темата не виждам някакви полезни умения, които биха ти послужили в бъдеще. Обща компютърна грамотност, никакво практикуване на чужди езици. Ако се разпаднат нещата и ти нямаш и образование, като каква би могла да работиш?

Добре реализиран човек не се определя само от заплата или позиция, а от едно самочувствие, че има квалификации и умения и ако на едно място не му допада, лесно ще отиде на друго. И няма той да се надява някой да го уреди, а напротив, работодателите ще се надпреварват за него.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия