Не вярвах, че ще се намеря в подобна ситуация…. От 16 години съм с ММ, имаме две планирани деца на 8 г и почти 2 г. Не сме и мислили за трето, но ето че съм със закъснение и положителен тест. И аз и ММ сме в шок , но не там е проблемът…той е непреклонен и иска аборт. Изтъква някакви неоснователни за мен причини и смятам, че просто не му се минава през всичкото недоспиване , нерви и с една дума не иска повече отговорности от сегашните му. Аз естествено също не горя от желание да мина отново през всичко, но не мога да направя аборт и въпреки трудностите, знам че ще бъде по-добре като попорасне. Ако абортирам ще съжалявам цял живот, ще го обвинявам и като нищо да се разделим. Ако задържа бебето пък той ще обвинява мен и ще имаме също толкова лоши отношения. Клоня да го задържа, но ми е много трудно….дали като мине време и като се роди ще поомекне и ще го заобича? Някой да е бил в подобна ситуация? Да добавя, че нямаме помощ и жилището ни е малко, но с желание ще се преустрои някак.
Много съм разстроена и разочарована от реакцията и думите на ММ