Децата, училището и ние

Само пример са посочените. Като онази сбирка на класа на яхтата на двойкаджията Васко.
Моята мисъл е ,че да ти е добре трябват не само оценки, а  и други качества ,освен ако не стане голям учен със заслуги, откривател ,детето.Ама и там повечето са оценени посмъртно.

Ами ние сме рабитещи и интелигентни хира и вярваме, че нашите деца ще променят тези безумия и ще станем благодарение на тях нормална европейска страна.

Всеки сам избира колко щастлив да бъде!

Именно, то затова е и темата. Наблъскали на децата времето с какво ли не и натова отгоре училището далече и после системата им виновна.
Оставете ги тези деца да се развиват и да са щастливи.
Нямам опит с такива деца и не мога да кажа след време какво би било отражението на такова натоварване, но дано си е заслужавало. Да кажем, че ще намерят добра работа, но само това ли им трябва?

Струва си, ако детето ти има потенциал и го желае. Обаче на мен ми се струва, че нечии родителски амбиции са по- големи от потенциала на отрочето.
Работата на родителя е да прецени съвсем обективно кои са силните страни, дарби и интереси на детето. И да работи точно там. Но обективно и честно. Независимо дали говорим за професии като юрист, спортист, готвач, филолог, монтьор, музикант.
Но май повечето не гледат реално на възможностите на децата. Зор та зор да учи еди- си- къде. Ама дали е за там?

Моята щерка харесва да е ангажирана с допълнителни неща. Ако има как ще ходи на още 3-4 неща, много неща иска да опитва. За щастие не става въпрос за уроци по математика и БЕЛ, а за това, че иска различни спортове като тенис и плуване, танци, пиано и подобни. Без да е талант в някоя от областите, просто й е приятно да прави различни неща. Тук вече опираме до финанси, време и други обстоятелства да не бъде записана тук и там. Но понеже не сме в София, 30 минути са й достатъчни да стигне от т.А до т.Б, което пести много време. Даже и да няма подходящ транспорт, хваща пътя е отива за половин час и пеша. Определено животът в далеч по-малък град си има своите предимства, особено предимствата на областен град - добри училища, достъпни извънкласни дейности, че и университет си имаме.
И да, тук учителите явно се стараем повече да дадем максимума на учениците си. Дори онлайн обучението си е на ниво при нас. Учителите свикнаха, учениците - също.

Точно това писах в самото начало - струва си за някакъв процент от децата. Но понеже другият процент не искат да се примирят (родителите основно) и ето как стават истериите.

Здравейте,

първо, да благодаря на всички коментирали и за всички съвети

Няма грешка във времето за пътуване - час и половина сутрин, час следобед. Сутрин бусът обикновено стига също за час, но понеже не може да си позволи закъснение, а и защото трафикът е непредвидим, ги взима малко по-рано. Пристигат там около 8 и малко, и чакат за първи час.

Да, училището е отдалечено. Може да забележите, че детето не ходи на уроци. Училището е специализирано по неговите интереси и имаха прием преди седми клас, с добра успеваемост, без уроци на матурите, за това реших да го избера година по-рано. Не мисля, че година-две решават изложените проблеми.Реших да си съкратя част от стреса в седми клас. Колко деца НЕ ходят на уроци в седми клас за добрите училища? Колко от добрите училища НЕ са отдалечени от местоживеенето? Има ли значение детето дали е на 12 или 13 години?

Изборът е мой, факт. И е направен с поглед малко по-далеч от носа. Не искам да се заяждам. Искам детето ми да се движи (за здрав дух в здраво тяло), да става умен (а не да учи стробили и цистоди), да яде топла храна за обед (както е по стандарт),  да носи раница до 10% от теглото (както е по изследвания), да спи по норма 10-12 часа за подрстващи, да има време за общуване с приятелите от квартала и да има добро бъдеще. Искам да си спестя истерията "седми клас". Много ли искам, къде греша?

По отношение на кутиите и готвената храна - едно, че няма никакъв вариант за допълнителна тежест, друго че не познавам дете, което би яло грах от термоса, ако може да си купи чипс от лавката. Това е едно на ръка. Другата приятна изненада е времето за ядене, но за него повече в следващия абзац

За дължината на часовете. Часовете им са по 40 минути, но междучасията, о, междучасията До голямото междучасие, което е след трети час, те са по 10 минути, след това става по пет От 10 и нещо до 14 часа, междучасията са им по пет минути Тоест, последната възможност за ядене с достатъчно предъвкване е десет и нещо. Добре е, нали? За качеството на храните стана ясно.

За спорта - тренировките са три пъти седмично и аз считам, че е оптимално. Те са по един час и са ни наблизо 15 минути натам и 15 обратно. Не знам колко по-близо може да бъде стадион. Не бих се отказала от спорта, без това друго движение няма - само седене на чин, на диван, на бюро.

За дистанционното обучение - нищо не реши, даже задълбочи проблемите, особено психологическите, така характерни за възрастта - скатаване, мързелуване, отпускане, нежелание.

Някой каза, че детето не се оплаква, напротив - думите за чуването на главата са негови.

Аз осъзнавам, че промяна за мен и нас няма да има, но съм социално чувствителна и много би ми се искало да има промяна напред. Оптимизирали сме максимално възможностите и съм описала резултата. След четири години музикални занимания, тази година ги изключихме от графика, а не искам и той не иска. Изключихме и плуването, което също считам за много важно. И електронните устройства сме изключили.

Считам, че това състезание с времето, с материала, с митичното същество "система" не е нормално. Имам чувството, че децата ни са използвани за ресурс на нещо, което трябва да е в полза на обществото, а всъщност е единствено в собствена изгода. Някакво самодостатъчно чудовище, наречено "образователна система", което поглъща време, реурси, емоции и все не е задоволено.

Как да сме сигурни, че всичко, което си/им причиняваме е в полза на децата? Че ще станат умни, образовани, здрави, добри хора? Ние сме на последните места по всички образователни критерии и падаме все по-ниско. Какво можем да направим?

Всичко това, което ни се налага да преживяваме не е нормално, просто не е.

(за питащите по-горе - имам повече от едно дете, това е най-голямото и то там драмата )
(прочетох до трета страница, ако има незасегнати въпроси, пак ще отговоря)
Благодаря на всички отново

Извинявай за глупавият въпрос, но голямото ти дете е момиче и е 5ти клас, нали така. Това колко години са точно?

На 11 години е към момента, през юни ще навърши 12. Тръгна на 7г на училище, както си е по закон у нас. Брат й тръгна на 7г и почти пълни 6м, но той е роден през март. Защо?

Е различно от това:


За своя избор обвинявате системата и училището. Кога ще понесете отговорността и няма да търсите вината другаде.

Моето дете също е 6 клас. Графикът му е подобен на посоченият.
Започват часовете в 8. Трябва да са там между 7:40 и 7:50. Тук , за разлика от вас, аз съм поела транспорта. От НБУ до Лозен -  23 минути.
Свършва училище в 12:50.
5 седмично е на тренировки по тенис, по 1 час. Заради травма ходи на кондиционни тренировки 2 пъти седмично, по 1 час.
3 пъти седмична е на тренировка по бокс (това е по лично негово желание).
2 пъти има уроци по испански и в събота е на театрална школа -3 часа.
Научен е да си разпределя времето и докато се пренасяме от едно место на друго си прави някои неща в колата- напр имат специални софтуерни програми, където имат упражнения по основния език к математика и всеки ден прави по един урок съпътстващ материала от училище. Ако има допълнителни неща- напр проекти, тестове и т.н. Не ходи на тренировки.

Учебниците им стоят в училище, носи, ако трябва да се подготвя по нещо. За текущите задачи имат качени електронно всички уроци/учебници.

Хайде пак отново! Въпросът е основното и средното образование за всички ли е или само за тези,които ще следват висше? Ако те са подготовка за университета,(което е така реално) тогава това образование е едностранно и еднопластово. То хубаво подготвя за университета,но ако не смяташ да следваш,подобна академичност е безполезна.
Ако ще следваш математика,интегралите които учехме в 10-ти клас няма да ти навредят. Но ако ще ставаш управител на семеен хотел или магазин за строителни материали,интегралите само са ти загубили времето.
Една система,която е настроена да подготвя за университета,маргинализира тези,което няма да следват.
В тази система "читанките" са печеливши,а другите са "неуспешни".
Значи за да си успешен,трябва да си "читанка". А ние с гайдите какво да правим?!

Всъщност в бг системата има училища за всички - за тези, които искат задълбочени знания в някаква област, и за тези, които не са се ориентирали ще следват ли и какво. За вторите, дето нямат намерения да стават доктори и юристи има професионални гимназии, които дават професия, която е достатъчна и със средно образование, а същите професионални гимназии дават възможност и желаещите да продължат да надграждат в същата област или.дори да учат нещо съвсем различно. Така на финала тези млади хора имат и по две професии - една от средното, една от висшето. Това лошо ли е? Смятам дори, че е предимство пред завършилите МГ или ЕГ, които задължително трябва да следват, но пак ще излязат на финала с една професия. Да, за определени сфери на висшето образование, задълбочените познания по математика от МГ са предимство, но едва ли има такава специалност, за която да няма шанс да я учи и дете, което е завършило друго училище, а не точно МГ, защото на входа на университета май приемът е основно върху материала от средното училище. Но пък после на тези от МГ ще им е по-лесно, когато навлязат в дебрите на висшата математика. За строителния инженер или архитекта обаче, завършването на ПГСАГ е предимство, защото вече имат база, която в университета надграждат на по-високо ниво. А най-хубавото е, че ако не могат да си позволят университет имат професия, с която стават ръководни кадри - строителни техници.
В живота са нужни много и различни специалисти и далеч не за всички е нужно висше образование, а по-скоро умения и сърце за дейността, която извършват. Извън София има необходимост и от заварчици, и от готвачи, и от шпакловчици, и от фаянсаджии и от всякакви други специалисти, които подготвя средното професионално образование или не подготвя, защото няма интерес към тези специалности, понеже не се ценят в обществото, не се смятат за престижни. Била съм свидетел как ученичка със 168 бал кандидатства за МГ и ЕГ и се надява да я приемат. Ясно е, че няма как да влезе, ама после, където и да я приемат ще е насила ходенето й на училище, защото тя (мама) е искала МГ или АГ, защото няма реално познаване на възможностите и силите.

Мими, това е вашият семеен избор и в никакъв случай не е дефект на системата, пак да се повторя.

Сама виждаш от темата, че избор има - можете и без напрежение, в кварталната гимназия, след това гарантирано се влиза в Аграрна икономика да речем. Но вие искате нещо друго - Архитектура, примерно, а предполагам и съответната среда. И сте решили, че трябва да положите повече усилия от останалите семейства. Но това вече е личният избор.

Явно няма пълно щастие!
Хем да са отличници, хем да ги приемат в добра гимназия, в която после да са съученици с парашутисти. Хем да спортуват, хем да ходят на езикови курсове или инструмент, хем да са добри и щастливи! Въобще коя гимназия е добра?! МГ държат ниво все още, ама не всеки е математик. Не говоря за конкретен град, а за страната, общо. Недопустимо е дете завършващо АГ да няма ниво С по английски. Масово в езиковите имат 3 по математика...Да не споменавам познато дете, което след 5г в МГ изкара 3 на матурата!

Наредете си приоритетите. Съвсем добронамерено го казвам. Иначе децата ще платят цената на всичките ви болни амбиции

Права си, но чула ли си родител да казва за детето си, че не е особено умно?!

За мен си струва. Говоря за седми клас, не за пети. Но за някои училища като СМГ си струва, особено в сегашните времена с адресната регистрация. Не разбирам защо противопоставяш "блъскането" със "искам да стана щастлив".  На това "блъскане" издържат деца, които са достигнали съответното ниво на зрялост от всяка гледна точка. Когато са достатъчно зрели за тях няма драми, просто го правят.
Сигурно някой ще каже, че не е нужно в София да е така. Е, да, ама смей да бойкотираш системата за сметка на детето си! Защото аз не смея да се правя на интересна, а се възползвам от системата - щом курсовете за подготовка дават по-голям шанс, значи записвам децата и толкова. Който иска да си играе на революционер.