Децата, училището и ние

Аз съм чувала. От няколко души, които оглеждаха за децата си за практически приложими и търсени професии като зидаро-мазач и и фаянсаджии, ВиК и питаха къде са тези специалности. Ама с 1-2 такива специалности нямат шанс и ги закриха. Те се учат и в Строителство и архитектура, но целта на СА е да подготвя строителни техници, а не работници и съответно учат от всичко. За някои деца СА е трудно, там изискванията са по-големи, но са там понеже няма фаянсаджии или шпакловчици паралелка.
Като цяло, когато в системата се пусна нова специалност, нещо съвременно става юруш към нея. Така отпаднаха много търсени от бизнеса, но непрестижни в очите на учениците и родителите специалности. Парадоксът е, че после една не много малка част от завършващите ще отидат в чужбина и ще работят точно тези специалности, които у нас вече ги няма - зидари, фаянсаджии, Сухо строителство (довършителни работи), ще продават дюнери в Белгия по 13 часа на ден 6-7 дни седмично и ще се хвалят с 2000€ доход. Голяма част от тях като ученици са се смеели на учителските заплати, защото 2000€ са два пъти + повече от 700-800€ (учителската заплата у нас). А те за 1000лв у нас не са луди да работят... Това е тяхното отношение, това са попили от разговорите у дома.

Отдавна няма професионални гимназии като хората.
В малък град в предлижихме инвестиция за обучение на кадри. После ще чуждестранна фирма ще избере 10 които да работят за нея.
Та в тази професионална гимназия нямат база, предложихме, нямат материали, предложихме, нямат пари за практика, предлижихме. Но директорката учителка по БЕЛ не се съгласи за да не стане нещо и мястото й да изстине.
Та от тази професионална гимназия, нищо не излиза. Излизат хора с един лист за диплома дето нищо не знаят.
Та толкова за професионалното образование.

Не съм в час с образованието, но си бяха много добри  средните професионални, по три години.Дават си професия и не мисля, че не са платени.
Езиковите са си много добър старт  за доста професии.
Момчетата късничко развиват пълен потенциал, зрелост дето му вика Андариел.
Тука темата излиза хвалебствена, вижте какво ниво трябва и какво правя аз да сме върха.А който има пари просто си плаща за частно училище, там среда да искаш, възможности да имаш.
Много индивидуално си  е, деца нямам, за внуците си мисля, есента са първолаци.До сега частна детска градина, защото няма държавна в района. А да работиш и да развозваш на километри  си е проблем.Трябва свободен , няма пълно щастие.
С този акъл предпочитам повече време за спорт, игра, психичното им здраве пред реномирано  средно училище. Сега във висшето всичко може да промениш  и постигнеш.
И в провинцията има живот.
А някои са щастливи извън бетона на града.

Hope for Two, много зависи от ръководството. Директорът обаче би трябвало да познава и психиката на населението в района и нагласите му за образованието и да работи в тази посока. Все пак трябва да може да привлече и кадри за специалните предмети. Там също има изисквания да са завършили определена специалност и да имат педагогическа правоспособност. В малкия град е напълно възможност да не могат да се осигурят тепърва такива специалисти, затова най-често се насочват май към икономиката в такива училища. 
Може би си струва да предложите тази поръчкова специалност в друго училище, където биха могли да осигурят кадри и терен за практиката. Всъщност практиката би трябвало да я осигури Вашия бизнес. Сега има и дуално образование, при което учениците работят в реална среда по 2-3 дена седмично. Предложихте ли стипендии за всички в тази специалност? Както и обвързване с трудов договор след завършването. Защото, ако нямате такова обвързване и обучат ученици, то има опасност никой да не дойде да работи във фирмата Ви.

Толкова ли не можете да приемете чуждия избор и, че може децата са са щастливи по друг начин, различен от вашия?!?!?
Който иска, нека живее на село, нямам против. И, да, университетът дава професия, ама дали изобщо ще стигне до там е друг въпрос.... Ако селското/кварталното училище са достатъчни за децата ви, няма лошо. Няма незавършили деца. Обаче да се изказвате, че ученето е блъскане и прави децата нещастни, ами не съм съгласна...

Интересно ми е кой не е стигнал до университет?! Местата в университетите са повече от учениците в Бг! Вчера четох, че в СУ само за фармация и медицина ще има изпит.....

Не е срамно да си водопроводчик. И честно казано разбирам и тези, които ще отидат да слагат гипсокартон в чужбина. В едни други страни с гипсокартон ще поддържат по-висок стандарт и ще могат да си позволяват повече отколкото в Бг със същата работа.

От университет до университет има голяма разлика,  както и в специалностите.
Тук говоря по-скоро, че изобщо може да не пожелае да кандидатства, ако е в среда с деца без амбиции.

Те се целели надалеч, в чужбина. Значи, да разбирам, че всички български студенти в чужбина са излезли само от елитните софийски гимназии. От простите, посредствени  провинциални гимназии не се стига далеч. Трябва си софийски елитен трамплин

Боряна, ако не се лъжа единият ти син е лекар, от рано е бил на квартира в друго населено място. От сегашна гледна точка, би ли го оставила по течението - без да се замисляш какво и как, без да влагаш пари - понеже си писала как мъжът ти е бил против плащането на някакви неща. Щеше ли да постигне това, ако ти не беше положила поне някакви усилия.

Не го приемай като лична нападка, защото не е такава. Питам, понеже си писала за тези неща и не си докачлива.

Янтра, ама разбира се, че не е срамно, но у нас е нежелано като специалност, защото си е свързано с физически труд и мръсотия и се приема за непрестижни. То и у нас майстор да не викнеш, кожата ще ти съдере. Ремонта на един апартамент излиза на 1/3-1/2 от цената му, ако съдя по това, което чета за "нормални" цени на майсторите. Гипсокартон масово слагат пишман майсторите, защото е по-лесно и бързо, отколкото да шпакловат и изравняват стената едновременно. Това вече си е тежък, мръсен физически труд, но и майсторство.
Ами хлябът? Къде останаха старите майстори хлебари? Няма ги вече. Преди 25 години може би, пътувам с влака и един такъв майстор - хлебар в купето. Заприказваха се пътниците, той спомена къде е работил. Мъчно му беше, че младите не знаят как да замесят хубав хляб. Да, от брашното зависи, но и от майсторството, обясняваше той "Първата  фурна е за проба. Като видиш какъв хляб излиза, трябва да коригираш. Ама и трябва да знаеш кое и как да коригираш - температурата ли не е наред, малко ли е втасвало, брашното ли нещо..." Като се пенсионира неврологът в Русе, който до 1992г правеше и разчиташе ЕЕГ градът остана без специалист, който да може да направи ЕЕГ на дете и да го разчете. Защото при децата е по-трудно. Има разни лекари, които правят, но почти никой не иска да прави на дете или резултатите са съмнителни и родителите тръгват към София да търсят специалисти, които могат да направят и разчетат ЕЕГ на дете. А това са 300+ км в посока. И сме областен град с две болници, едната частна, че и университетска се титулува.
Има нещо сбъркано в системата и то не само на образованието.

Занаятчийството в Бългсрия умря. Не зная защо. Тук занаятчиите са на почит. И се продава скъпо занаятчийска продукция. И се гледа с уважение.
България...голяма еснафщина. Ще ме извинявате.

.. Ти си го написала, защото за да се издържаш нормално и да вземеш достойна цена, излиза скъпо за потребителя, който няма как да я плати...

Не го приемам като нападка и не съм докачлива
Единият син е лекар, другият инженер, програмира промишлени инсталации. Лекарят работи точно лекар в Швеция доста време.
Снахата е с пет чужди езика на различно ниво, двата са перфектни.
Не са ходили на частни уроци, учили са в окръжен град, направила съм според джоба и техните възможности каквото трябва.
Не съм сигурна, че са щастливи.

Пиша като ви чета тук,  и не виждам свободно време на детето,  то до минути е заето(времето), че не си обясних кога играе, свободно е от режима си.
И от класа на сина ми, до 8 клас, половината са висшисти ,лекари, всякакви, журналист има, малко останаха тук.
Всичко ,което са учили и правили е било тяхно желание.Нищо планирано , регулирано ,насила.
Да подкрепяш исканото е  едно, да наложиш себе си е друго.
Нищо против амбициите, но не са за всяко дете. Истина е ,че нашето гардже е най, ама не винаги е обективна преценката.
Отличници бяха моите деца, със стипендии завършиха  и висше, Русе и Стара Загора, обективно са много добри в професиите си, но  не им стига нещо, не знам дори как да го формулирам.
И са отговорни от малки, разчитах сами да се справят и като деца.
Не  е панацея стабилното образование за успех.

Не знам защо си мислиш така? Има си занаятчии и майстори, за които се чака с месеци. Знам, че е трудно да се намерят, но се намират. Интересно е, че и много млади се връщат към това.
Племенницата на приятелката ми, завършила престижен европейски университет е "хлебар" в София.
Покрай ремонта в къщи видях много млади хора, работещи в различни сфери и харесващи си работата. Коментирахме с ММ, железарът който използвахме. Разбира си от работата и гори с него.