Децата, училището и ние

Аз писах, че не ми стана ясно дали детето се оплаква, така че благодаря за уточнението.

Далеч съм от това да твърдя, че системата няма недостатъци. Но авторке, малко ми е трудно да разбера какъв е вашият личен проблем. Изглежда, че сте постигнали желаното, щом вече сте отметнали работата с кандидатстването и училището е това, което трябва. Денонощието има точно определен брой часове, които няма как да увеличим. След като вие и детето искате да посещава различни извънкласни дейности, не знам как се очаква да остане свободно време. Чисто физически не могат да се сместят много неща, независимо каква е тежестта на всяко от тях. Писали са и хора, чиито деца успяват да ходят на още повече спортове, езици и т.н. Но предполагам всеки човек има собствените си граници и ако за един това е ок, друг ще се уморява прекомерно. Мисля, че е редно да се съобразим с това. В живота всяко нещо е за сметка на друго.

Режимът с малките почивки между часовете наистина изглежда неприятен, но пак е резултат от вашия избор. Други училища предлагат други режими. От учебната програма и материал ли не сте доволни?

За изборът между домашна храна и чипс, това няма как да е проблем на системата. Жалко, че кетърингът е неадекватен, но ако повече хора се оплачат, дали няма да има възможност за промяна?
Може би и проблемът с тежката раница би могъл да се реши, ако говорите с други родители, с училищо настоятелство, директор и ги убедите да се сложат шкафчета в училището?

За братчето помня кога е роден, защото бяхме бременни по едно време
Моята дъщеря, която е колкото него се роди няколко дена по-рано и е февруари, та тя е 140см и 30кг.
Няма грешки. У нас всички сме високи, но разликата ме шокира. Това са 4,5г разлика 😳

От това разбирам, че той е това, което е, благодарение на твоите усилия - подкрепила си го по всякакъв начин, доколкото помня сама си намирала пари, когато е било необходимо.
---------------------
Ами и Мими това прави, мили хора. Подкрепя детето си
Вие сте направили своя избор, тя също е направила нейния. Така че тези начуквания на канчето как другите хора мъчат децата си, а със същите мъки "нашите" са самородни късове злато, не е много ок.

Е колко пък да е изпит...миналата година влиза с оценка 3 на тези изпити.

По-добре амбициозен, отколкото неамбициозен родител. Аз си следвам моята линия, в която вярвам, независимо дали става въпрос за моите деца или за тези, с които работя. Винаги съм амбициозна за тях, винаги, дори за тези, които имат много сериозни проблеми. Понякога може да изглежда, че съм по-императивна и да искам и да очаквам много от тях, но така става вървенето напред - винаги залагам повече, отколкото към момента са готови да направят. Дори да мрънкат. Когато целите са заложени малко по-високо, има мегдан за напредък и преодоляване на "аз не мога". Който иска да се връзва на "аз не мога" - аз не се връзвам.

Бъркаш се. Аз имам две деца, но не съм била бременна, осиновени са. Не знам генетично какво им е заложено. Тя е сред дребните в класа, но от медицинска гледна точка е със среден ръст и грацилна костна структура (тип балерина или манекенка), затова е поднормена откъм килограми. Синът ми също се източи като структура, той е с нормален ръст (среден) след връстниците си. Има деца, които са малко по-високи, има и по-дребни от него в класа, но определено откъм ръст и двамата са в норма.
Дъщеря ми е юни 2010, синът ми - март 2014. Разликата им е точно 3г 9м и 1 ден. Има точната им възраст на лентичките, но са видими само на пълната версия. Определено твоето момиченце е доста високо за възрастта си (спрямо връстниците). В класа на сина ми няма толкова високо дете.

Както се вижда не само от тази тема, едни виждат за дефект едно, други друго и както се казва в една пословица "Орачът иска дъжд, грънчарят иска слънце". Ако разгледаме учебните теми, едни се възмущават как имало трудни нормативи по физическо и разваляли "шестичките", как се правили "на важни" учители по музика, (че и по география, ако става въпрос за 7 клас). Други искат повече време за спорт в училище, както и задълбаване в изкуствата. Едни се сърдят, че по втори език в гимназия се завършва с ниско ниво, ама същевременно преди нулевото ниво тръгват на уроци още от лятото. И си искат обаче "високото ниво", като не си и помислят, че средствата, които се дават за уроци, макар и за "ниското ниво", не са на всеки по джоба.

Така че, каквото и да говорим, няма едно единствено "хубаво" за всички.
Но има общи недъзи, с които вярвам, ще се съгласи всеки.
Лъскавите и тежки учебници, безброй помагала, зле структурираната програма. Защо, например при ИИЧЕ беше необходимо да се сливат две години в една и в девети клас да се учи по два учебника. Защо в 10 клас трябва да има 3 часа история, 3 часа география и за професионалните гимназии, (за които обикновено в бг мама се говори с презрение, но също е поле за необятен спор) в които има и специални предмети става една невероятна кашотия от данни, факти и в крайна сметка-нетрайни знания.

Безплатните учебници са може би добра социална придобивка, но в общи линии трудно учат децата как да.... учат. Когато моето дете отиде в 8 клас и му показах как да си разчертава учебника и води записки в полетата, мигаше "на парцали". Обаче, хайде, иди пиши по тази лъскавина. И тук вече е ролята на учителя-ако съумее да ги научи "как да учат", да мислят по темите, а не само да зубрят факти, да отсяват същественото, да аргументират мнение, на децата почва да им се услажда ученето. Ако се влиза-излиза в час, ако се пускат "за норматив" тестове и се неглижира преподаването, щото нали, така и така ще се ходи на уроци, децата се отегчават, след това-обезверяват и да, колкото и странно да е, вкл и в най-елитните паралелки има срив и неудовлетвореност.
Нямам поглед върху чужбинското образование, освен откъслечна информация, но нашето като система не е добро, заради това, че дава по-малко, отколкото изисква. Но нямам  и илюзия, че ще се тръгне в правилна посока. Търговците трайно са се настанили в храма и второ изгонване няма да се случи.

Най-големият проблем на нашето образование сме ние родителите. Това, което детето чува у дома като родителска преценка е меродавното за него и формира нагласата му към училището и учителите.
Ако преди 90-те години родителите ни изпращаха със заръката "И да слушаш учителите, те за това са там, да те научат", днес слушат критики от сорта "Абе кви са тези даскали там?" Или "Образованието е скапано, на нищо не ви учат в туй училище", "Тез даскали ненаядоха се, пак им вдигат заплатите, пък аз трябва да им върша работата"... Знаете ли колко родители дават пари за уроци, защото децата им са с подобни нагласи в училище и съответно не проявяват интерес към уроците в час, защото така и така на частните уроци ще му обяснят пак? И как се преподава в такъв клас, където има поне 5-6 такива безхаберни, но претенциозни?

Да, нещо съм се объркала,  може би помня че имаше дете на моята щерка възраст а може и съвсем да се бъркам.
Да, моите деца са много големи. С по една глава над останалите в класа, но в нашата чужбина децата са мънички така или иначе.
В класа на 7годишната има момиченце точно колкото 4 годишната ми дъщеря.
Не е важно, просто го казах като нещо интересно, само да са здрави и щастливи 😘

Не по темата..Сестра ми чака (от 2 г) за детенце осиновено. Всички ходихме на курсове, говорихме с психолози.. колкото може да се подготвим, за да реагираме адекватно и пропорционално. Толкова нямам търпение вече. ❤❤❤

Коренът квадратен,(който така или иначе се смята с калкулатор) не може да те подготви за живота. Подготовка дава краснописа,трудовото обучение и въобще всичко,което дава връзка между мозъка и тялото. Като гледам разни специализирани учени виждам едни неподготвени за живота кретени,а един музикант по телевизията го обобщи:"Ние всички не можем да съзреем и като пенсионери се държим като деца,защото от учене и упражнения нямахме детство" Него от 4-5 годишен са го карали да свири на цигулка по 3-4 часа на ден,а после по 7-8 часа!!!
Децата излизат неподготвени от училище,защото нищо от това,което са научили не им е полезно,(калкулаторът е заменил техните знания),а и няма професия решавач на задачи и писач на есета. Технолог по месото не може да нареже пиле! Да,да има такива! А не може да го нареже защото вместо да кара практика в някой ресторант е учил един куп непотребни предмети,като изключим тригонометрията,щото без нея не може една вратна пържола да отрежеш както трябва. ,(ъгли,медиани,хипотенузи...). Не знам дали по време на учебният процес в този техникум въобще са разбирали какво учат,но със сигурност ако им дадете задача по физика,химия и математика,ще я решат,а за преживяванията на Анна Каренина може и роман да напиша,само дето не знаят как се държи нож!
От технолог по месото се очаква като дойде в ресторанта и прегледа менюто,броя на местата и посещаемостта да каже:"Трябват ти седем готвачи,а ти имаш трима и затова вадиш поръчките след 40-50мин. За да работиш с трима готвачи трябва да отпаднат 2/3 от ястията и да се заменят с други. Ще ти струва толкова и толкова. И купи четири нови газови котлона и две фурни."
Всъщност идва някакъв учен непрокопсаник,който те потупва по рамото и ти казва,че обзавеждането ти е в стил сецесион,но масите нещо не уйдисват,затова му трябва четиризначна тригонометрична таблица за да сметне ъглите и отстоянията между масите и столовете,и достатъчно място на стената за да напише няколко сентенции от Конфуции за храненето. Добре че идва дизайнер,който ти препоръчва две ястия от баба му и ти казва рецептите за тях,та работата потръгва.

Това не е за технолог по месото. Те отговарят за производството на салам ( и подобни), на теб ти трябва специалист по ресторанти и хотели. Бъркаш много професиите.
Гледай тука специалностите - https://uft-plovdiv.bg/%D0%BE%D0%B1%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B … 0%B2%D1%8A%D1%80/

Технология на месото и рибата


а на теб ти трябва някой от Икономика на хранителната индустрия или Хотелиерство и ресторантьорство


Университет по хранителни технологии Пловдив

Та недей дава много примери на едро, защото не знаеш какво говориш.

Хубаво е децата да имат някаква обща култура все пак.
Да знаят какво е това есе,какво е корен квадратен,кой е Нютон ..какво е паралел..ей такива неща....Четенето на книги  обогатява речника....
Иначе съм съгласна,че е хубаво да получават и някакви елементарни умения по трудово обучение,като да зашият копче,да нарежат пиле...
Ама те могат и вкъщи да се научат..

Има неща, които не се учат, ама са пак обща култура. Примерно коя е тая Джейн Остин, ония другите някакви Бронте, някакъв Стайнбек, тия хора и още други не присъстват в бг масово образование.

Не си разбрала. Мими е недоволна от училището и от системата, че са и виновни за заетостта на детето.

Аа, това - не! Родителите, които имат претенции, да ходят те да преподават. Сега, че системата има недостатъци и че не всички учители са иделни преподаватели, да, така е, но такива думи към учителите ... не става.

Майка ми казваше, че "аз не мога" е равно на "аз не искам". Отдавна съм убедена, че е така.
За да постигнеш нещо е необходимо желание и време /т.е. труд за да постигнеш целта/.



Не може, но си е част от математиката. Във всяка една дисциплина има такива подробности, термини, неща, които не ти трябват във всекидневието изобщо. Но, ако те се махнат, тогава трябва почти нищо да не учат. Та, когато синът ми мрънка нещо от сорта, отговарям: това е начинът да се научиш да учиш. Трябва да се положи труд и да се отдели време, иначе - нищо не става. И в живота е така.